Определение № 288 от 23.01.2024, Върховен касационен съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 288 гр. София, 23.01.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ГО 2-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Светлана Калинова

Членове:

Гълъбина Генчева

Наталия Неделчева като разгледа докладваното от Наталия Неделчева Касационно гражданско дело № 20238002104970 по описа за 2023 година

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба вх. №СД-0205-3937/05.07.2023г. на ОБЩИНА С., чрез адв. Д. Д., срещу Решение №134/15.06.2023г. по в.гр. дело №172/2023г. по описа на Окръжен съд -гр. С., потвърждаващо първоинстанционното решение, с което е признато за установено, на основание чл.124, ал.1 ГПК по отношение на [община], че Е. И. Д., ЕГН [ЕГН] е собственик на основание изтекла в нейна полза придобивна давност в периода 1988г.-2015г. на ПИ с идентификатор № ***, находящ се в [населено място], общ.С., ведно със сграда построена в имота с идентификатор №..... със застроена площ 78 кв.м. Според касатора решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила, което е довело до неговата необоснованост. Твърди, че въззивният съд е отказал да коментира възраженията във въззивната жалба, препратил е към мотивите на първоинстанционното решение и е направил лаконичен, непълен, повърхностен, бланкетен собствен анализ на доказателствата. В изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК, касаторът посочва, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие със съдебната практика на ВКС по въпроса: "Длъжен ли е второинстанционният съд в мотивите на въззивното решение да разгледа всички наведени от страната доводи, аргументи и възражения и съответно да се обоснове защо отхвърля същите и съответно ако не е сторил това, дали решението е постановено при процесуални нарушения?", като твърди, че в мотивите си въззивният съд не е обсъдил и обосновал отхвърлянето на нито един от релевираните от ответника доводи, аргументи и възражения, а именно: възражението за недоказване на правото на собственост; за липса на данни от свидетелските показания; за избирателно тълкуване на заключенията на вещите лица; за липса на идентичност на имотите; за вътрешно противоречие на исковата молба. Излага, че 1 така формулираният процесуалноправен въпрос е решен в противоречие с практиката на Върховния Касационен Съд, обективирана в постановените по реда на чл.290 от ГПК Решение № 15 от 30.01.2015 г. на ВКС по гр. д. № 4604/2014 г., IV г. о., ГК; Решение № 228 от 1.10.2014 г. на ВКС по гр. д. № 1060/2014 г., I г. о., ГК, Решение № 166 от 15.07.2013 г. на ВКС по гр.д. №1285/2012 г., III т. о., ГК/, поради което е налице основание за допускане до касационно обжалване по реда на т. 1 на чл.280, ал. 1 от ГПК. На следващо място се твърди, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС и по следния процесуалноноправен въпрос: "Може ли съдът да основе решението си само на избрани от него доказателства, без да обсъди останалите събрани по делото доказателства и да изложи съображения защо ги отхвърля като недостоверни". Касаторът счита, че с въззивното решение в пълно противоречие със събраните доказателства съдът е приел, че ищецът е доказал собствеността си. Твърди, че въззивният съд без самостоятелен анализ е преповторил неправилните изводи на пъровинстанционния, постановил решението си в пълно противоречие със заключенията на вещото лице. Счита, че нито от заключението, нито от показанията на свидетели се е установила идентичност имота по площ или по граници. Предвид което въззивното решение е в противоречие с Решение № 24 от 28.01.2010 г. на ВКС по гр. д. № 4744/2008 г., I г. о., ГК. ВКС, според което съдебното решение следва да бъде постановено въз основа на всички събрани по делото доказателства и след тяхната съвкупна преценка, а когато някое доказателство се приема за недостоверно, съдът следва да изложи мотиви затова. Според касатора, ако беше съобразил цитираната практика и беше обсъдил доказателствата по делото, въззивният съд щеше да приеме за неустановено от ищеца обстоятелството, че имотът е негова собственост. В заключение счита, че релевираните доводи, формулираните въпроси и визираните съдебни актове обуславят допускането на касационно обжалване на решението на СлОС алтернативно на основанието по т. 1, ал. 1 на чл.280 от ГПК. Моли, след като се допусне до разглеждане касационната жалба, да се постанови решение, с което да се отмени изцяло въззивното решение, като се отхвърли предявения иск и му се присъдят разноски.

Ответникът по касационната жалба – Е. И. Д., чрез депозирания писмен отговор, оспорва същата. Счита, че не е налице основание за допускане до касационно обжалване, тъй като въззивното решение макар и лаконично, е мотивирано с изрично позоваване на разпоредбата на чл. 272 ГПК, като е ясно, че съдът препраща към мотивите на обжалваното първоинстанционно решение. Излага също, че въззивният съд има задължение да произнесе по възражение, по което първ. съд не се е произнесъл само ако във въззивната жалба това изрично е посочен като допуснато от първ. Съд процесуално нарушение. По изложените съображения счита, че касационно обжалване на следва да се допуска.

Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.

Досежно наличието на предпоставки за допускане на касационно обжалване, съдът съобрази следното:

Първоинстанционното производство е образувано по положителен установителен иск по чл.124, ал. 1 ГПК, предявен от Е. И. Д. срещу [община] да бъде признато за установено по 2 отношение на ответника, че ищцата е собственик на ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор №..... в [населено място] общ.С., обл.С., по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-135/05.03.2020г. на Изпълнителен директор на АГКК, с адрес:

[населено място], местност „С. , с площ 1 076 м2., с трайно предназначение на територията:

Земеделска, начин на трайно ползване- Нива категория на земята: 9 и съседи: №.....; №.....;

№....., ведно със сградата попадаща в имота с идентификатор №..... със застроена площ 78 кв.м., брой етажи - 1, с предназначение- жилищна сграда – еднофамилна, на основание давностно владение, осъществявано от 1988г. до настоящия момент. Ищцата твърди, че е наследница (съпруга) на И. Д. И., починал на 30.08.1996г. През 1988 г. с писмен договор, И.

Д. И. купил от Ц. Н. Г. къща на два етажа паянтова и дворно място със следните параметри: предната част граничи с път и е дълга 12 метра на ширина; северната част на дворното място граничи с дворното място на Р. И. С. и е с дължина 62 метра; западната част на дворното място граничи с дворното място на Н. Г. В. и е 20 метра на ширина- другата ширина на дворното място граничи с двора на Н. Г. В. и е на дължина 62 метра, който бил подписан в присъствието на свидетелите: П. Н. П., С. С. С. и М. Й. Г.. Посочва, че от съдържанието на договора може да се счете, че се отнася за ИМОТ с №046299, в землището на [населено място], ЕКATTЕ 04947, общ. С., ведно с построената в него паянтова къща на два етажа с площ от 78 кв.м. Излага, че в разписния лист за дворищните регулации на кварталите в [населено място] бил записан под №23 като двор на името на И. И. Д., като под същия номер бил отбелязан и в картата на [населено място]. Твърди, че през м. юли 2022г. подала молба-декларация до Нотариус да бъде извършена обстоятелствена проверка и признаване на правото и на собственост на осн. чл. 587 ГПК и чл. 79 ЗС по отношение на същия имот. В процедурата била получена информация от [община] - Отдел „Местни данъци и такси", че за посочения имот нямало декларирани/записани данни за собствеността, защото имотът не бил деклариран. На 08.08.2022 г. от [община], Отдел „Общинска собственост" било издадено удостоверение изх. №9400-15211(1), че поземлен имот с идентификатор №..... (046299 по КВС), с площ от 1076 м2, трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: нива, в землището на [населено място] бил общинска собственост. За имота /без сградата/ бил съставен АОС №280 от 11.02.2015г., в който било посочено, че е съставен на 11.02.2015г., на основание чл.56, ал.1 ЗОС, ПР № 6СЛ от 23.07.2008г. на комисията по чл.19, ал.2 ЗСПЗЗ и Заповед № ОД-51 от 03.10.2008г. на Директора на ОД „Земеделие". Ищцата твърди, че лично за себе си и с присъединеното владение на своя починал съпруг владее имота непрекъснато, явно и несмущавано от 1988г., като е заплащала дължимия данък. Посочва, че процесният имот не е бил внасян в ТКЗС, нито е бил отнет от владението на наследодателя или от ищцата, чрез отчуждаване или одържавяване. Твърди, че от 1988г. осъществява трайна и непрекъсната фактическа власт върху него като облагородяване на двора, засаждане на трайни насаждения и зеленчуци. По изложените съображения моли предявеният срещу ответната община положителен установителен иск за собственост да бъде уважен като основателен.

Чрез депозирания писмен отговор, ответникът – [община] оспорва предявеният иск като недопустим и неоснователен. Излага, че към момента на предявяване на иска не е изтекъл 3 срока по чл.79, ал. 1 ЗС за придобиване по давност на имот частна общинска собственост, поради което ищецът не може да се легитимира като собственик на процесния имот. Твърди, че собствеността върху имота не била придобита от ищцата нито по деривативен, нито по оригинерен способ. Счита, че собствеността не може да се придобие въз основа на представения писмен договор, а от друга страна изобщо не е налице идентичност на описания в договора имот, с този по разписния лист и картата на селото и с имота предмет на иска. Твърди, че собственик на процесните идеални части от имота била [община], за което на основание чл.5б, ал. 1, чл.2, ал. 1 ЗОС, ПР 6-СЛ от 23.07.2008г. на комисията по чл.

19, ал.2 ЗСПЗЗ и Заповед ОД-51 от 03.10.2008г. на Директора на ОД “Земеделие“ бил съставен Акт №280/11.02.2015г. за частна общинска собственост. По изложените съображения се моли за отхвърляне на иска и присъждане на разноски.

От фактическа страна въззивният съд е приел следното:

С писмен договор И. Д. И., жител на [населено място], Сливенска околия закупува от Ц. Н.

Г., жител на [населено място], Сливенска околия, къща на два етажа паянтова и дворно място със следните параметри: предната част граничи с път и е дълга 12 метра на ширина; северната част на дворното място граничи с дворното място на Р. И. С. и е с дължина 62 метра; западната част на дворното място граничи с дворното място на Н. Г. В. и е 20 метра на ширина- другата ширина на дворното място граничи с двора на Н. Г. В. и е на дължина 62 метра. Видно от отбелязването, договорът е подписан в присъствието на свидетелите: П.

Н. П., С. С. С. и М. Й. Г.. Договорът не е съставен в необходимата форма и не е вписан. В договора не са посочени нито датата на съставянето му, нито населеното място, в което се намира имота, предмет на покупко-продажбата.

От приетото удостоверение за наследници е видно, че И. Д. И., починал на 30. 08.1996г. е оставил наследници по закон - ищцата Е. Д. /съпруга/, А. И. Д. /син/ и Д. И. Й. /дъщеря/.

В разписен лист към карта за дворищните регулации на [населено място] под №23 е записан двор на името на И. И. Д..

На 11.02.2015г. е съставен АОС на ПИ 046299 по картата на възстановената собственост /КВС/ на [населено място], м.“С.“, с площ 1,076 дка, начин на трайно ползване: нива, девета категория на земята /0,861/ и шеста категория на земята /0,215/, с начин на възстановяване: във възстановими стари реални граници, при граници на имота 046295; 046314;000300.

Актът за общинска собственост е издаден въз основа на Заповед №ОД-51/03.10.2008г. на Директор на ОД “Земеделие“ С., с която е одобрено протоколно решение №6 СЛ/23.07.2008г., относно определените имоти по чл.19, ал.1 ЗСПЗЗ, вкл.придобити преди влизането в сила на ЗИД ЗСПЗЗ /обн.ДВ, бр.13/2007г./ за землището на [населено място] и др., ведно с Приложение № 1 и регистрите към него. В регистър на остатъчен фонд по начин на възстановяване за землището на [населено място] ЕКАТТЕ 04947 е включен и процесния имот № 046299 в м.“С.“ с площ 1.076 дка.