Решение № 686 от 19.07.2024, Районен съд - Сливен
- Съд
- Районен съд - Сливен
- Дело
- Гражданско дело 705/2023
- Вид
- Решение № 686
- Подписан
- 19.07.2024
- Състав
- Минчо Стоянов Минев
Цитирани разпоредби
- чл.131 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78 ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.5 · Закон за наследството
РЕШЕНИЕ
№ 686 гр. Сливен, 19.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, VI СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Минчо Ст. Минев при участието на секретаря РОСИЦА ПЛ. ДЗОБЕЛОВА като разгледа докладваното от Минчо Ст. Минев Гражданско дело № 20232230100705 по описа за 2023 година
В исковата молба на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ- Сливен” ООД /ВиК/ със седалище гр. Сливен се твърди, че при него има открита партида за недвижим имот, намиращ се в гр.Сливен, кв.”Българка“ бл.41, вх.Д, ап.11, който е свързан към водопреносната мрежа и до който то ежемесечно доставя питейна вода, а изразходваното количество се фактурира. С това пък за титуляра на партидата, в случая В. С. А., възниквало задължение, на основание Общите условия на дружеството /ОУ/, в тридесетдневен срок от датата на фактурата, да заплати стойността на изразходваното количество. Ищецът твърди, че ответницата не го е изпълнявала за периода 01.08.2021г.- 31.08.2022г. С това не само станала негов длъжник, но и изпаднала в забава. За сумите за главница и лихва за забава дружеството депозирало пред Сливенски районен съд /СлРС/ заявление по чл.410 от ГПК, въз основа на което било образувано ч.гр.д. № 5123/ 2022г. и издадена заповед за изпълнение. Срещу последната обаче А. депозирала възражение, което мотивирало процесуалния представител на търговското дружество да предяви искове по чл. 415 ал.1 и чл. 422 ал. 1 от ГПК и да претендира съда с решението си да приеме за установено, че тя му дължи сумата 915.31 лева, представляваща стойността на доставена й и консумирана вода за цитирания по-горе период, заедно със законната лихва, считано от датата на заявлението до окончателното й изплащане, както и лихва за забава, натрупана върху тази главница, към 03.10.2022г. в размер на 43.74лв.
Ищецът обяснява, че количествата вода са служебно начислявани, без отчет- по реда, установен в общите му условия, защото водомера в това жилище е бил повреден.
Търговското дружество търси направените от него разноски - както в заповедното производство – 26.20 лв., така и в установителното, исково.
На ответницата бе връчен препис от исковата молба и в срока по чл.131 ал.1 от ГПК от нея е депозиран писмен отговор. Прави няколко възражения против иска: че не е извършван ежемесечен отчет на консумираното количество вода, а като последица- че 1 неправилно са изчислени задълженията за стойността му; също, че неправилното изчисление на задълженията се дължи на факта, че количеството вода е начислявано като при повреден водомер, а всъщност водомера в имота не е бил повреден; така също, че дори и в тази хипотеза месечните количества вода са твърде големи; че не дължи, тъй като през процесния период от време не тя, а брат й, е ползвал жилището, а дори от 2015-та година самата тя няма никакъв достъп до имота.
Ответницата се явяваше на всяко от проведените съдебни заседания, а и се представляваше от пълномощник-адвокат. Също такъв представляваше ищцовото дружество, с изключение на последното от заседанията- в което бяха приключени съдебното дирене, а след това и устните състезания. Чрез тях се поддържат исковете, съотв. възраженията против тях.
След като обсъди събраните по делото доказателства съда намери за установено следното от фактическа страна:
Не е спорно по делото обстоятелството, а то се установява и от представения от ищеца карнет, че през процесния период от време В. С. А. е фигурирала като титуляр на откритата при „ВиК-Сливен“ООД партида за имот в гр.Сливен, кв.“Българка“ бл.41, вх.“Д“, ап.11, до който от ищеца е доставяна питейна вода.
Приложения на исковата молба са фактури, издадени от ищцовото дружестводокументите, представляващи листи 7-19вкл. от материалите по делото. Видно от съдържанието им, те са за всеки от месеците, попадащи в процесния период от време:
Ф №0010658060 е за консумация през м.08.2021г. на 25 куб.м. за 59.44лв.
Ф №0010711049 е за консумация през м.09.2021г. на 27 куб.м. за 64.19лв.
Ф №0010763799 е за консумация през м.10.2021г. на 27 куб.м. за 64.19лв.
Ф №0010816268 е за консумация през м.11.2021г. на 27 куб.м. за 64.19лв.
Ф №********** е за консумация през м.12.2021г. на 29 куб.м. за 68.94лв.
Ф №0010920657 е за консумация през м.01.2022г. на 29 куб.м. за 68.94лв.
Ф №0010972309 е за консумация през м.02.2022г. на 29 куб.м. за 68.94лв.
Ф №0011023695 е за консумация през м.03.2022г. на 31 куб.м. за 73.70лв.
Ф №0011074614 е за консумация през м.04.2022г. на 31 куб.м. за 73.70лв.
Ф №0011125136 е за консумация през м.05.2022г. на 31 куб.м. за 73.70лв.
Ф №0011176230 е за консумация през м.06.2022г. на 33 куб.м. за 78.46лв.
Ф №0011227535 е за консумация през м.07.2022г. на 33 куб.м. за 78.46лв.
Ф №********** е за консумация през м.08.2022г. на 33 куб.м. за 78.46лв.
От съдържанието на карнетите- страници от тетрадата на инкасатора за района, в който е процесния апартамент, в която той записва показанията на отчетените от него водомерилисти 53 и 54 от делото, е видно, че за месеците, посочени по-горе, не е полаган подпис на клиент на ВиК дружеството или негов представител, присъствал на отчета. Също и че партидата се води на В. А., клиент № 17498.
Видно от издадените от община Сливен удостоверения № 9400-10289 и №9400-10291 от 22.05.2023г., гр.Сливен, ул.“Хан Крум“№13 представлява постоянния и настоящ адрес на В. А..
От други две, издадени от общината удостоверения- 9400-10287 и 9400-10288 се установява и че ответницата има брат- Д.С.Д., чийто адрес е онзи на родителите им, вече 2 покойници- гр.Сливен, кв.“Българка“ бл.41, вх.“Д“, ап.11. Още, че най-напред е починала майка им Н.Д.- през 2007г., а след това баща им С.Д.- през 2015-та година.
Видно от удостоверението за родствени връзки- № 9400-2568/ 01.02.2024г., ищцата има две деца- синове.
Събрани бяха гласни доказателствени средства, чрез разпита на три лица- А.Д.Г.инкасатор за района, в който попада процесния апартамент; Р.С.Д.- съседка по този апартамент и Ж. Й. М.- управител на етажната собственост, в която се намира процесното жилище. Показанията на първият от тях съда няма да кредитира- защото не са достовернидали защото са дадени в резултат на заинтересованост от изхода на делото- свидетеля е бил дългогодишен служител на ищцовото дружество, или пък защото спомените на свидетеля не са пълни и ясни. Те в преобладаващата им част бяха опровергани от показанията на останалите двама свидетели. Така напр., в отговор на поставен му от пълномощника на ВиК Сливен въпрос свид.Георгиев отговори, че неколкократно е виждал ответницата в процесния апартамент, както и дъщеря й, като дори неколкократно разговарял с последната. Оказа се обаче, че, както и твърдеше самата С., тя няма дъщеря, а двама сина- в тази връзка както показанията на останалите двама свидетели, така и нарочен документ-официален свидетелстващ. Така също, според свид.Георгиев през процесния период от време в апартамента е имало куче, като отговора си той аргументира с твърдение, че минавайки покрай вратата на жилището, без да му бъде отворена тя, е чувал лай на куче от вътрешността. Другите двама свидетели обаче бяха категорични в отговорите си, че в процесния апартамент не е имало куче. И ако тези два факта- имала или не дъщеря ответницата и живяло ли е в апартамента куче, някак си не са от толкова съществено значение за делото, те все пак са доказателство или поне индиция, че съда не бива да се доверява на казаното от този свидетел, че апартамента е бил обитаем през процесния период от време, като в него са живяли три лица- ответницата, дъщеря й и още един човек. Дори само поради ненадеждността на този свидетел съда не може да приеме за доказан този факт.
Той дори бе опроверган от показанията на останалите двама свидетели, които бяха категорични, че не само ответницата, но и никой друг не е живял в жилището, а то е било необитаемо /с изключение на краткото време, в което брата на ищцата е правил сватба на дъщеря си/. Отрицателните коментари на съда за показанията на свид. Георгиев са препятствие да бъде прието за доказано, въз основа само на неговите отговори, че водомера в процесното жилище е бил повреден през процесния период от време. Логично е, но съда все пак ще го отбележи изрично, че въз основа на показанията на свидетелите Д. и М. съда приема, че през процесния период от време в апартамента не е живял никой. Съдът кредитира показанията им, защото те установяват идентична фактическа обстановка, а и защото няма основания да се съмнява в казаното от тях. Така също, достоверността им бе проверена напр. касателно факта, че ответницата няма дъщеря, а двама сина- в тази връзка е и представен от самата нея документ, който е официален свидетелстващ, т.е. ползва се с обвързваща съда, а и страните, доказателствена сила. Така също, съвсем логично е точно управителя на една етажна собственост да има най-добър поглед върху, най-добра представа за, хората, обитаващи апартаментите от същата.
Видно от документа л.69 от делото, на 13.02.2017г. на С.Д.Д.- потребител №17498, е дадено предписание от ВиК Сливен да смени водомера в банята си; също, че подмяната се налага поради повредата му.
От материалите по ч.гр.д.№ 5123/2022г. по описа СлРС е видно, че в развилото се в него заповедно производство, на „ВиК- Сливен“ е издадена заповед за изпълнение- № 2965/ 22.11.2022г., с която на А. е разпоредено да му заплати сума в размер на 915.31 леваглавница, за доставена питейна вода за периода 01.08.2021г.- 31.08.2022г.; лихва за 3 забавеното й плащане, изтекла към 03.10.2022 г., в размер 43.74 лева; законна лихва върху главницата, считано от 21.11.2022г. до окончателното й изплащане, както и разноски от 26,20 лв. Ответницата обаче е депозирала - в срок, възражение против заповедта. В нарочната бланка за такива възражения, А. е изложила конкретно свое съображение – че не е живяла в процесния имот през процесния период от време и не е имала и няма достъп до жилището.
Предвид възражението, от заповедния съд са дадени указания на заявителя да предяви иск за съществуване на вземанията си.
Така установената фактическа обстановка налага следните правни изводи:
Предявени са положителни установителни искове - за съществуването на парични вземания, за които на ищеца е издадена, по-рано във времето и в заповедно производство, на основание чл. 410 от ГПК заповед за изпълнение. Против последната обаче е депозирано възражение - от ответницата в заповедното производство, ответница и в настоящия исков процес. Това обстоятелство и необходимостта да запази правата си по паричните вземания са мотивирали „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ - СЛИВЕН” ООД, със седалище и адрес на управление гр. Сливен в законоустановения едномесечен срок да предяви установителни искове за съществуване на вземанията по смисъла на чл. 415, ал. 1 ГПК. Те са допустими, подведомствени са на съдилищата на Република България и са подсъдни на Районен съд - Сливен по правилата на родовата и на местната подсъдност.
Бe установено по несъмнен начин, че през процесния период от време- от 01.08.2021г. до 31.08.2022г., ищцовото дружество е доставяло вода до обект, находящ се на адрес: гр. Сливен, кв.„Българка” бл. 41, вх. Д, ап. 11. Количествата й не са отчитани чрез преглед, от негов служител -инкасатор, на показанията на нарочния за това уред- водомер, а както се изрази представителя на ищцовото дружество, тези количества са начислявани служебно. В тази връзка той се позовава на обстоятелството, че през целия период от време водомера в жилището е бил повреден, както и на чл.23 ал.8, т.1 от общите си условия.
Доказателствата по делото- удостоверение за наследници, свидетелски показания и протокол за предписание за подмяна на водомер, налагат да се счита, че титуляр на партидата за процесното жилище при ВиК Сливен е бил бащата на ищцата. Той обаче е починал през 2015-та година. Въпреки това поне две години след това за ищцовото дружество точно той е продължавал да бъде титуляр на партидата/клиент, защото иначе предписанието за подмяна на повредения водомер в банята на апартамента не би било дадено към него. Друг е въпроса кой и как е попълнил съдържанието на този документ, след като на мястото „потребител“ са записани точно имената на вече мъртвия към него момент С.Д.Д.. Добре поне, че липсва подписа му! От тези факти най-значим за настоящото производство е този, че към 2017-та титуляр на партидата за процесното жилище е бил бащата на ищцата. Оказва се обаче, че в последствие титуляра е сменен с В. С. А.- един от наследниците му. Как и кога е станало това обаче остана неясно, всъщност недоказано.