Акт от 22.12.2022, Административен съд - Пазарджик

РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПАЗАРДЖИК

РЕШЕНИЕ

№ 945/22.12.2022г.

В

И М Е Т О

Н А Н А Р О

Д А

АДМИНИСТРАТИВЕН

СЪД ПАЗАРДЖИК, ІІ състав в открито заседание на втори декември през две хиляди двадесет и втората година в състав:

СЪДИЯ : Г.

ПЕТРОВ

СЕКРЕТАР : АНТОАНЕТА

МЕТАНОВА като разгледа докладваното от съдия Петров адм. дело № 1230 по описа на съда за 2020 год., за да се произнесе взе предвид следното:

I. За характера на производството, жалбата и становищата на страните :

1. Производството е по реда на Дял ІІІ, Глава Х, Раздел І от АПК, във връзка с чл. 26, ал. 4 от Закона за гарантираните вземания на работниците и служителите при несъстоятелност на работодателя.

2.

Образувано по Жалба на С.Г.П., ЕГН:**********,***, срещу Разпореждане № 4506-40-74 от 02.10.2020г. на Директора на фонд „ Гарантирани вземания на работниците и служителите“, гр. София, бел. Ал. Стамболийски № 62-64, с което на основание чл. 26, ал. 3 във връзка с чл. 4, ал. 1 от ЗГВРСНР е отказано изплащане на гарантирано вземане.

В хода на съдебното производство, са конституирани правоприемниците на жалбоподателя М. Б.

Б. ***; Г.Х.С. и И.Х.С.,***

3. Поддържа се, че оспорения административен акт е незаконосъобразен.

В жалбата е изложено лаконичното твърдение, че между П. и „Многопрофилна болница за активно лечение – ЕСКУЛАП“ ООД - гр. Пазарджик, ул. Свети Архангел 19А, ЕИК: 82210049 е налице трудово правоотношение. Сочи се, че установяването на това правоотношение е предмет на производството по гр. дело № 1922 по описа на Районен съд Пазарджик за 2020 г.

Иска се оспореното разпореждане да бъде отменено като незаконосъобразно, като се присъдят сторените разноски по производството.

4. Директора на фонд „ Гарантирани вземания на работниците и служителите“, гр. София, бел.

Ал. Стамболийски № 62-64, чрез процесуалният си представител гл. юрк. Б. е на становище, че жалбата е неоснователна. Иска се тя да бъде отхвърлена.

ІІ. За допустимостта:

5. Според приложеното по административната преписка известие за доставяне, оспорения акт е връчен на неговия адресат на 15.10.2022 г., а жалбата срещу му е регистрирана в деловодството на администрацията на 26.10.2022 г. Това ще рече, че тя е подадена в рамките на предвидения за това преклузивен процесуален срок и при наличието на правен интерес, поради което е ДОПУСТИМА.

III. За фактите:

6. С.Г.П. е подал

Заявление-декларация за отпускане на гарантирано вземане с вх. №Ц4502-12-39 от 21.05.2020 г. до Директора на ТП на НОИ Пазарджик(л.13), като лице упражнявало трудова дейност при работодателя „Многопрофилна болница за активно лечение - Ескулап“ ООД гр.

Пазарджик, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Пазарджик, ул.

Св. Архангел № 19А, в периода от 29.03.2018 г., на длъжност охрана, ремонт и поддръжка. Представен е трудов договор от 29.03.2018 г., сключен между търговското дружество и П..

7. С Решение № 42 от 02.03.2020 г., постановено по т. дело № 226 по описа на Окръжен съд, Пазарджик за 2020 г.(л.36) е обявена неплатежоспособността на търговското дружество с начална дата 31.01.2019 г. и е открито е производство по несъстоятелност на „Многопрофилна болница за активно лечение - Ескулап“ ООД гр. Пазарджик.

С Решение №

70 от 26.06.2020 г., постановено по т. дело № 226 по описа на Окръжен съд, Пазарджик за 2020 г.(л.35), търговското дружество е обявено в несъстоятелност и е постановено прекратяване на дейността на предприятието на търговеца, а длъжника е лишен от право да се разпорежда с имуществото.

8. Според съображенията изложени в обстоятелствената част на процесното разпореждане, при проверка в Регистъра на трудовите договори и Регистъра на осигурените лица е установено, че липсват данни, С.Г.П. да е бил в трудово правоотношение с работодателя „Многопрофилна болница за активно лечение

- Ескулап“ ООД гр. Пазарджик, като при това положение е формиран извода, че не е изпълнен фактическия състав на чл. 4, ал. 1 от ЗГВРСНР, поради което липсва правно основание за изплащане на гарантирано вземане.

9. В тази насока по делото е представена Заповед № ЗР-5-12-00732407 от 09.03.2020 г. на Роберта Георгиева, действаща като ръководител на ТП на НОИ Пазарджик(л. 25), с която е възложено да се извърши за начислени, но неизплатени трудови възнаграждения и парични обезщетения, дължими от работодателя „Многопрофилна болница за активно лечение - Ескулап“ ООД гр. Пазарджик, от К.. И. И., на длъжност главен инспектор по осигуряването. Представен е и Констативен протокол № КГ-5-12-00790145 от 25.06.2020 г., в който е посочено, че въз основа на данните от Търговския регистър, данъчните декларации, счетоводните отчети, договорите за сключени търговски сделки, удостоверението от банките за финансова активност, ведомостите за заплати и други документи е установено, че с прежде посоченото решение на Пазарджишки окръжен съд е открито производство по несъстоятелност на дружеството работодателя, което е осъществявало дейност най-малко 12 месеца преди началната дата на неплатежоспособността, съответно свръхзадължеността, в случая 04.03.2020 г., удостоверено с документите по чл. 5, ал. 2 и Декларация, приложение № 2 към Наредбата за реда и начина за информиране на работниците и служителите и за отпускане и изплащане на гарантираните вземания при несъстоятелност на работодателя. В срока по чл. 4, ал. 1 от НРНИРСОИГВНР работодателят е издал 59 бр. справки за размера на начислените, но неизплатени трудови възнаграждения и парични обезщетения, приложение № 1 към наредбата Като част от административната преписка се представи Справка за актуалното състояние на всички трудови договори, вписани от осигурителя; Справка от Регистъра на осигурените лица на НОИ при пенсиониране;

Справка за лицата, за които в персоналния регистър на НОИ е подадена информация от осигурител

10. С

Решение № 260088 от 05.03.2021 г., постановено по гр. дело № 1922 по описа на Районен съд Пазарджик за 2020 г., съдът е отхвърлил исковете на С.Г.П., предявени срещу „Многопрофилна болница за активно лечение - Ескулап“ ООД гр.

Пазарджик; за признаване за установено, че между страните съществува основно трудово правоотношение за длъжност охранител, при 8-часов работен ден, възникнало на 29.03.2018 г.; за признаване за установено, че между страните съществува допълнително трудово правоотношение за длъжност общ работник, при 4-часов работен ден, възникнало на 29.03.2018 г.; за осъждане на дружеството да заплати на ищеца сумата 15 858,64 лв., представляващи трудово възнаграждение по основно трудово правоотношение на длъжност охранител за периода април 2018 г. – юли 2020 г. включително, заедно със законната лихва върху сумата, считано от 10.08.2020 г.; за осъждане на дружеството да заплати на ищеца сумата 7 929,32 лв., представляващи трудово възнаграждение по допълнително трудово правоотношение на длъжност общ работник за периода април 2018 г. – юли 2020 г. включително, заедно със законната лихва върху сумата, считано от 10.08.2020 г.

Този съдебен акт е потвърден с Решение № 54 от 21.06.2021 г., постановено по гр. дело № 362 по описа на Окръжен съд Пазарджик.

С окончателно Определение № 254 от 05.04.2022 г., постановено по гр. дело № 3910 по описа на Върховния касационен съд, не е допуснато касационно обжалване на Решение № 54 от 21.06.2021 г., постановено по гр. дело № 362 по описа на Окръжен съд Пазарджик. Сиреч, Решение № 260088 от 05.03.2021 г., постановено по гр. дело № 1922 по описа на Районен съд Пазарджик за 2020 г. е влезнало в сила, считано от 05.04.2022 г.

IV. За правото:

9. Съобразно чл. 4, ал. 1 ЗГВРСНР, право на гарантирани вземания по този закон имат работниците и служителите, които са или са били в трудово правоотношение с работодателя по чл. 2, независимо от срока му и от продължителността на работното време.

Според чл.

26, ал. 3 от ЗГВРСНР, когато не са налице условията по този закон, директорът на фонда отказва изплащането на гарантираното вземане с разпореждане, което се изпраща в тридневен срок на работника или служителя.

Очевидно е че в случая не се установява правопораждащият факт, предвиден в хипотезата на първо цитираната правна норма, да е позитивно проявен. Тоест, не се установява С.Г.П. да е бил в трудово правоотношение с обявеното в несъстоятелност „Многопрофилна болница за активно лечение – ЕСКУЛАП“ ООД - гр. Пазарджик, ул. Свети Архангел 19А.

При това положение следва да се приеме, процесното разпореждане е постановено в съответствие с материалния закон. Не се установява в процедурата по неговото издаване, да са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила. Властническото волеизявление е постановено от снабден с правомощията за това административен орган. Същото е облечено в изискваната от закона форма. Спазена е типичната цел, която закона преследва с издаването на актове от категорията на оспореното правомощие.

Ето защо,

Съдът

Р Е

Ш И :

ОТХВЪРЛЯ оспорването на С.Г.П.

(производството по отношение на когото е продължено в лицето на наследниците му по закон М. Б. Б. ***; Г.Х.С. и И.Х.С.,***), срещу Разпореждане № 4506-40-74 от 02.10.2020г. на Директора на фонд „ Гарантирани вземания на работниците и служителите“, гр. София, бел. Ал. Стамболийски № 62-64, с което на основание чл. 26, ал. 3 във връзка с чл. 4, ал. 1 от ЗГВРСНР е отказано изплащане на гарантирано вземане.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховният административен съд на Република България в четиринадесет дневен срок от съобщаването на страните за неговото изготвяне.

Административен съдия : /п/