Разпореждане № 3764 от 25.08.2026, Административен съд - Хасково
- Съд
- Административен съд - Хасково
- Дело
- Административно дело 1102/2026
- Вид
- Разпореждане № 3764
- Подписан
- 25.08.2026
- В сила
- 05.09.2026
- Състав
- Василка Желева
Цитирани разпоредби
- чл.138, ал.3 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.157, ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.166 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.166, ал.2 и ал.4 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.166, ал.2 и ал.4 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.170, ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.140, ал.1 · Закон за движението по пътищата
- чл.143, ал.10 · Закон за движението по пътищата
- чл.172, ал.6 · Закон за движението по пътищата
- чл.175, ал.3 · Закон за движението по пътищата
- чл.638, ал.3 · Кодекс за застраховането
РАЗПОРЕЖДАНЕ
№ 3764
Хасково, 25.08.2026 г.
Административният съд - Хасково - I състав, в закрито заседание на двадесет и пети август две хиляди двадесет и шеста година в състав:
СЪДИЯ:
ВАСИЛКА ЖЕЛЕВА като разгледа докладваното от съдията Василка Желева административно дело № 1102 по описа за 2026 година на Административен съд - Хасково, за да се произнесе, взе предвид следното:
I. По жалбата на Г. К. Т., с постоянен адрес: [населено място], общ.Д., обл.Х., подадена чрез пълномощника му адв. Г. К., с посочен по делото електронен адрес – ССЕВ, против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) №GPAM-2973752 от 13.08.2026 г., издадена от мл. автоконтрольор към РУ Димитровград, ОДМВР Хасково, са налице условията на чл.154, ал.1 и чл.157, ал.1 от АПК за конституиране на страните и насрочване на делото в открито съдебно заседание.
II. На издателя на оспорената заповед следва да бъде указано, че съгласно измененията в АПК, считано от 1 юли 2026 г. на административните органи е вменено задължение да създават електронна преписка при всяко искане за издаване на индивидуален административен акт, както и при започване на производство по инициатива на органа, и след тази дата административната преписка по издаване на административен акт следва да бъде изпращана в Административен съд – Хасково задължително като електронна преписка – чрез ССЕВ или чрез ЕПЕП.
Доколкото в случая преписката, ведно с жалбата на Г. К. Т., подадена чрез РУ – Димитровград, с данни за електронното й подписване от адвокат Г. С. К., е изпратена на хартия, при което електронното й подписване не може да бъде проверено от съда, административният орган следва да бъде задължен да представи по делото доказателства за подписването на жалбата с валиден КЕП.
III. В жалбата е формулирано искане на основание чл.166, ал.2 и ал.4 от АПК съдът да спре допуснатото по силата на чл.172, ал.6 от ЗДвП предварително изпълнение на обжалваната заповед.
В искането са изложени доводи, че било налице ново обстоятелство, настъпило след установяване на нарушението, като се представяли доказателства за сключена на 14.08.2026 г. валидна застраховка „Гражданска отговорност“. Сключването на застраховката и последващото възстановяване на регистрацията били „нови обстоятелства“, които водели до постигане на целта на закона и обезсмисляли предварителното изпълнение, тъй като то единствено щяло да увреди правната сфера на жалбоподателя.
Твърди се, че изпълнението на мярката налагало на жалбоподателя значителни вреди. Лишаването му от право да управлява МПС пряко засягало възможността му да изпълнява трудовите си задължения като помощник-машинист с място на работа в [населено място], докъдето пътувал всеки ден, и да се грижи за семейството си, което водело до сериозни финансови и лични затруднения, които били труднопоправими. Жалбоподателят работел по трудов договор с „БДЖ – П. п.“ ЕООД, като мястото му на работа било в [населено място], докъдето пътувал с този лек автомобил. Имал и две малки деца – на * г. и на ** г., които се нуждаели от грижи, водене на л. л., малкото при необходимост на детска градина в [населено място], а жалбоподателят живеел в [населено място], където били постоянният и настоящият му адреси. Липсата на възможност да управлява МПС застрашавало сериозно живота на семейството на жалбоподателя, както и изпълнението на трудовите му функции.
На следващо място се развиват съображения, че при постановяване на ЗППАМ имало допуснати съществени процесуални нарушения, които водели до извода за явната й незаконосъобразност – липсата на посочване въз основа на констатациите в кой АУАН се приемало за установено наличието на посочените в ЗППАМ обстоятелства, което я правело немотивирана; прилагане на административно наказание два пъти за едно и също нещо; неправилно приложение на материалния закон досежно правната квалификация на извършеното нарушение като такава по чл.140, ал.1 от ЗДвП, вместо като такова по чл.638, ал.3 от КЗ – които следвало да бъдат взети предвид при формиране на извода за това дали да бъде спряно нейното предварително изпълнение или не. В този смисъл е извършено позоваване на Определение №7334/30.06.2026 г. по адм.дело №6270/2026 г. на ВАС и решението на СЕС по дело С-605/23. Заявява се, че балансът между обществения интерес, който вече бил защитен, и личните права и интереси на оспорващия, налагали спиране на изпълнението.
Към жалбата са приложени относими към твърденията документи – копие от лична карта на жалбоподателя с вписан постоянен адрес в [населено място], общ.Д.; Трудов договор с работодател Поделение за пътнически превози Пловдив към „БДЖ – П. п.“ ЕООД, според който Г. К. Т. изпълнява длъжност „помощник-машинист, локомотивен“ с място на работа ППП-Пловдив, локомотивно депо Пловдив; Удостоверения за раждане на двете деца на жалбоподателя, родени 2012 г. и 2022 г.; Свидетелство за регистрация на МПС с рег.№[рег. номер], с вписан собственик Д. П. Т. – м. на д. д., и копие от Застрахователна полица №BG/07/126002840612 за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на МПС с рег.№[рег. номер] с начало 10:11 ч. на 14.08.2026 г. и край 23:59 ч. на 13.08.2027 г.
В придружителното писмо на Началник РУ – Димитровград, ОДМВР Хасково, с което по делото е изпратена оспорената Заповед и административната преписка по издаването й, от страна на ответника не е ангажирано становище по направеното в жалбата особено искане.
Съдът, като взе предвид твърденията на оспорващия и прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното:
Обжалваната Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №GPAM-2973752 от 13.08.2026 г. е издадена от В. И. И., на длъжност мл. автоконтрольор към РУ Димитровград, ОДМВР Хасково, на основание чл.171, т.1, б.„з“ гг) от ЗДвП, и с нея на Г. К. Т. е наложена принудителна административна мярка – Временно отнемане на СУМПС на водач, който e извършил нарушение по чл.175, ал.3 от ЗДвП, до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 6 месеца. От съдържанието на заповедта е видно, че същата е издадена за това, че на 13.08.20** г. около 23:20 ч. в [населено място], по [улица]до номер ** с посока на движение З.– И., водачът Т. управлява лек автомобил М. *, с рег.номер [рег. номер], собственост на Д. П. Т., като при проверката е установено, че управляваният автомобил не е регистриран по надлежния ред – регистрацията му е служебно прекратена по реда на чл.143, ал.10 от ЗДвП на 08.07.2026 г. поради липса на сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. В заповедта е посочено, че с това водачът е извършил нарушение на чл.140, ал.1, предл.1 от ЗДвП, и че са отнети документи: СУМПС [номер].
Съгласно чл.172, ал.5, във вр. с ал.1 от ЗДвП, обжалването на този вид заповеди се извършва по реда на Административнопроцесуалния кодекс, а според чл.172, ал.6 от ЗДвП, подадената жалба не спира изпълнението на приложената административна мярка. Тоест самият закон допуска предварително изпълнение на обжалвания по делото административен акт и същият се ползва с предварително изпълнение по силата на закона.
Нормата на чл.166, ал.4 от АПК регламентира, че допуснатото предварително изпълнение на административен акт по силата на отделен закон, когато не се предвижда изрична забрана за съдебен контрол, може по искане на оспорващия да бъде спряно от съда при условията на ал.2.
Искането за спиране може да се прави при всяко положение на делото до влизането на решението в сила, поради което е процесуално допустимо за разглеждане.
Предвид направените твърдения и наличните по делото доказателства, искането е основателно.
Условията, предвидени в ал.2 на чл.166 от АПК, към които препраща ал.4 на същия член, са две – ако предварителното изпълнение може да причини на оспорващия значителна вреда, или може да му причини труднопоправима вреда. Според законодателя тези две условия, предвидени алтернативно, по своята значимост са годни да противостоят на онзи обществен интерес, заради който със закон е допуснато предварително изпълнение на административния акт.
В процесния случай жалбоподателят представя доказателства във връзка с твърденията си, че има настоящ адрес в [населено място], общ.Д., сключен трудов договор с място на изпълнение [населено място], и е баща на две деца. От така представените доказателства обаче съдът не възприема извода, че от предварителното изпълнение на наложената му принудителна административна мярка Временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 6 месеца, жалбоподателят евентуално би претърпял вреди, които да се характеризират като значителни, или като труднопоправими. Безспорно отнемането на СУМПС на водача затруднява обслужването на неговите и на членовете на семейството му потребности от лично управление на моторно превозно средство, включително за придвижване до и от работното му място, но това са вреди, причинени като резултат от самия вид и характер на принудителната мярка, а не конкретно от нейното предварително изпълнение. Заявените в жалбата твърдения за засягане възможността на оспорващия да изпълнява трудовите си задължения като помощник-машинист, не са подкрепени с надлежни доказателства, а и не обосновават преки и непосредствени вреди, произтичащи от предварителното изпълнение на мярката временно отнемане на СУМПС.
Същевременно по делото са налични доказателства – Застрахователна полица №BG/07/126002840612, удостоверяваща сключването на задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ за управляваното от Г. К. Т. на 13.08.20** г. около 23:20 ч. МПС с рег.№[рег. номер], с начало на застрахователния период 10:11 ч. на 14.08.20** г. Обстоятелството, че този факт е станал достояние на административния орган, е видно от представения като част от административната преписка Акт за установяване на административно нарушение Серия GA №5794415 от 13.08.2026 г., в който е отразено връщането на нарушителя Г. К. Т. на 2 броя регистрационни табели с номер [рег. номер] на 14.08.2026 г. в 10:30 ч. и връщане на СРМПС.
Сключването на валидна застраховка води до възстановяване на служебно прекратената регистрация на пътното превозно средство по реда на чл.143, ал.10, изр.второ от ЗДвП, с оглед на което може да се приеме, че защитимата от закона цел на приложената ПАМ – да се гарантира наличие на задължително застрахователно покритие за участието на автомобила в пътното движение – е била постигната непосредствено след издаването на оспорената ЗППАМ.
Предварителното изпълнение на административния акт, включително допуснатото по закон, не може да съществува самостоятелно – то обслужва ефикасността на основния акт, като позволява той да породи правни последици преди окончателното му влизане в сила. В последната трайно установена практика на ВАС по сходни казуси (Определение №5108 от 12.05.2026 г. по адм.дело №4381/2026 г.; Определение №4800 от 30.04.2026 г. по адм.дело №3851/2026 г.; Определение №4528 от 24.04.2026 г. по адм.дело №3734/2026 г.; Определение №4296 от 20.04.2026 г. по адм.дело №2833/2026 г.; Определение №4283 от 20.04.2026 г. по адм.дело №1775/2026 г.; Определение №4227 от 17.04.2026 г. по адм.дело №3509/2026 г.; Определение №3949 от 08.04.2026 г. по адм.дело №3450/2026 г.; Определение №3902 от 07.04.2026 г. по адм.дело №3515/2026 г. и др.) се приема, че след като регистрацията на МПС е възстановена, предварителното изпълнение на мярката, до решаване на спора по същество, единствено уврежда правната сфера на жалбоподателя, както и че в тези случаи допуснатото по закон предварително изпълнение на заповедта не постига реалния ефект на предварителното изпълнение.
Въз основа на това съдът отчита, че с предварителното изпълнение на наложената му мярка Временно отнемане на СУМПС, интересите на оспорващия – да притежава свидетелство, даващо му право да управлява МПС, ще бъдат засегнати по начин и с интензитет, противопоставими на заложения в закона обществен интерес от предварителното изпълнение на принудителната административна мярка. От друга страна, по делото не се установяват обстоятелства, обосноваващи наличие на опасност от осуетяване или затрудняване изпълнението на акта след евентуалното му влизане в сила.
Разпечатката съдържа 27 от 41 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/c0520583-5dc2-49f8-880d-7f0faf14db12