Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 3261 от 20.02.2026, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 62910/2024
Вид
Решение № 3261
Подписан
20.02.2026
Състав
ВАЛЕНТИН ТОДОРОВ БОРИСОВ

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 3261 гр. София, 20.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 90 СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВАЛЕНТИН Т. БОРИСОВ при участието на секретаря НЕЛИ М. ШАРКОВА като разгледа докладваното от ВАЛЕНТИН Т. БОРИСОВ Гражданско дело № 20241110162910 по описа за 2024 година

Софийският районен съд е сезиран с искова молба от „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК: ... срещу Д. Б. И., ЕГН **********, в обстоятелствената част на която се твърди, че ищецът подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу ответницата за заплащане на сумата от 359,62 лева – главница, представляваща стойността на доставена от дружеството топлинна енергия периода 01.05.2021 г. – 31.04.2023 г., ведно със законна лихва от 01.04.2024 г. до окончателното изплащане на вземането, 46,40 лева – мораторна лихва за забава от 15.09.2022 г. до 11.03.2024 г., както и цена за услугата дялово разпределение, от които 61,83 лева – главница за периода 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законна лихва от 01.04.2024 г. до окончателното изплащане на вземането, и 12,23 лева – лихва за забава от 16.07.2021 г. до 11.03.2024 г. По така подаденото заявление било образувано ч.гр.дело № 19235/2024 г. по описа на СРС, 90 състав, но заявлението било отхвърлено с влязло в сила разпореждане № 57132 от 17.04.2024 г. по отношение на ответницата, като била указана възможността от предявяване на осъдителен иск за вземането по реда на чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК. По отношение на другия съсобственик на имота с квота ¼ ид.ч., а именно ... Г. била издадена заповед по реда на чл. 410 от ГПК № 11679/17.04.2024 г., която е влязла в сила и е бил издаден изпълнителен лист.

1

В законоустановения едномесечен срок кредиторът предявил осъдителния иск за вземането си. При така изложените факти и като поддържа, че ответницата, като потребител на топлинна енергия на топлоснабден имот, находящ се в гр. София, общ. ..., аб. № 287712 е потребявала топлинна енергия в периода 01.05.2021 г. – 30.04.2023 г., която не е заплатила, ищецът моли ответницата да бъде осъдена да заплати сумата от 359,62 лева – главница, представляваща стойността на доставена от дружеството топлинна енергия периода 01.05.2021 г. – 31.04.2023 г., ведно със законна лихва от 01.04.2024 г. до окончателното изплащане на вземането, 46,40 лева – мораторна лихва за забава от 15.09.2022 г. до 11.03.2024 г., както и цена за услугата дялово разпределение, от които 61,83 лева – главница за периода 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законна лихва от 01.04.2024 г. до окончателното изплащане на вземането, и 12,23 лева – лихва за забава от 16.07.2021 г. до 11.03.2024 г. Моли за уважаване на предявените искове.

Претендира разноски.

В исковата молба са налице твърдения, че о тветникът - ползвател на имота, описан в исковата молба, е и ползвател на топлинна енергия през периода 01.05.2021 г. – 30.04.2023 г. и съответно е потребител на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ, поради което за него важат разпоредбите на действащото за посочения период законодателство в областта на енергетиката, с оглед на което сумите за същия са дължими от него. Продажбата на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни Общи условия за продажба на топлинна енергия от ищеца, които се одобряват от ДКЕР към МС, с които се регламентират търговските взаимоотношения между ищеца и потребителите на топлинна енергия. В същите са определени редът и срокът, по които купувачите на топлинна енергия са длъжни да заплащат месечните суми за топлинна енергия, а именно - 45-дневен срок след датата на публикуването им на интернет страницата на дружеството. В този смисъл, задължението на ответника за заплащане на дължимите от него суми в посочените ежемесечно получаваните фактури, е най-късно до края на текущия месец, следващ този на доставка на топлинна енергия. С изтичането на последния ден от месеца, същия изпада в забава за изплащането на съответната сума, съгласно чл. 86, ал. 1 от ЗЗД. Ответникът е ползвал доставяната от ищеца топлинна енергия през исковия период, но задължението не е погасено. Сградата-етажна 2 собственост, в която се намира имотът на ответника, е сключила договор за извършване на дялово разпределение на топлинна енергия „Техем Сървисис“ ЕООД, съгласно закона, като сумите за топлинна енергия за процесния имот са били начислявани от ищеца по прогнозни месечни вноски, като след края на отоплителния сезон са изготвяни изравнителни сметки от фирмата, извършвала дяловото разпределение на топлинна енергия в сградата, поради което и изготвените изравнителни сметки са на база реален отчет на уредите за дялово разпределение, в съответствие с действащата нормативна уредба.

В срока по чл. 131 ГПК ответницата Д. Б. И., чрез назначения особен представител адв. М., депозира отговор на исковата молба, с който оспорва основателността на предявените искове. Счита, че претендираната сума е прекалено висока. Моли исковите претенции да бъдат отхвърлени.

Третото лице - помагач Техем Сървисис“ ЕООД със седалище и адрес на управление гр. София, .., взема становище за основателност на исковете.

Съдът, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните съобразно разпоредбите на чл.235, ал.2 и ал.3 от ГПК, установи следното от фактическа страна:

Видно от приложеното гр.д. № 19235/2024 г. по описа на СРС, 90 състав, от ищеца на 01.04.2024 г. е депозирано заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, за исковите и по настоящото дело суми относно топлоснабден имот, находящ се в гр. София, общ. ..., аб. № 287712 .

По отношение на собствеността на процесния недвижим имот е представен договор за покупко – продажба на жилище, сключен на основание чл. 117 от ЗТСУ рег. № ... г., сключен на 15.06.1987 г., от който е видно, че ...... – И. и ...., са придобили собствеността на процесния имот като купувачи по договора. За идентичността на имота по договора с процесния имот е налице Удостоверение за настоящ административен адрес изх. № 7000-458/27.03.2012 г., издадено от Столична община, район Искър.

Впоследствие на 31.07.2014 г. е починала ......, като видно от удостоверение за наследници изх. № РИС16-УФ01-107/18.03.2016 г., издадено от Столична община район Искър, тя е оставила законни наследници своите дъщери ... Г.а и Д. Б. И., т.е. длъжниците по заповедното производство.

На следващо място от данните по делото се установява, че другия съсобственик на процесния имот, а именно .... е починал на 14.03.2019 г., 3 видно от удостоверение за наследници изх. № 11-03-1424/07.11.2025 г., издадено от Община ..., като е оставил за свой законен наследник ответника по делото Д. Б. И.. По този начин се установява, че квотите в съсобствеността на имота са именно твърдените от ищеца по делото, а именно ¾ ид.ч. за Д. Б.

И. и ¼ ид.ч. за едноутробната й сестра ... Г.а, съгласно разпоредбата за наследяването на децата, а именно чл. 5, ал. 1 от Закона за наследството.

Затова съдът намира, че между страните е било налице валидно договорно правоотношение при Общи условия между страните за доставка от страна на ищеца на топлинна енергия през процесния период 01.05.2021 г. – 30.04.2023 г.

О т неоспорената съдебно – техническа експертиза и писмените доказателства, представляващи главни отчети и индивидуални справки за ТЕ, подписани от ответника, издадени от третото лице – помагач, които съдът кредитира, се установява, че справката на фирмата за дялово разпределение – „Техем Сървисис“ ЕООД, съдържа данни за общия разход на топлинна енергия от абонатната станция и разходите за имота, като изчисленията са правени съгласно нормативната уредба. Изчислена е потребена топлинна енергия за отопление, сградна инсталация и битова гореща вода, както и съответните изравнявания за периоди по ФДР. В имота е имало 5 бр. отоплителни тела с поставени ИРРО с дистанционен отчет, както и 2 бр. водомери за топла вода, като топлинната енергия е начислявана по реален отчет на разпределителите. Топлинна енергия за отопление и топлинна енергия за битова гореща вода не са начислявани, а единствено топлинна енергия, отдадена за сградна инсталация.

От заключението на вещото лице по допусната съдебно-счетоводна експертиза, с уточнение в открито съдебно заседание, което съдът възприема изцяло като обективно и компетентно дадено, се установява, че ответникът не е платил начислените суми за процесния период, като начислени от ищеца по фактури и след корекции по изравнителни сметки са суми в размер на 479.49 лв. главница и лихви в размер на 61.24 лв.

Анализът на така установената фактическа обстановка налага следните правни изводи:

Съдът, като прецени изложените в исковата молба и отговора фактически твърдения и съобрази формулираните искания, намира, че 4 предявените осъдителни искове имат правната си квалификация в разпоредбата на чл. 415, ал. 1, т. 3 от ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД.

Исковете са основателни.

Съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест /чл.154, ал.1 от ГПК/, ищецът е следвало да установи при условията на пълно главно доказване следните правопораждащи факти, а именно: 1/ по иска за главницата - че спорното главно право е възникнало, в случая това са обстоятелствата, свързани със съществуването на договорни отношения между страните за доставката на топлинна енергия, обемът на реално доставената на ответника топлинна енергия за процесния период, както и че нейната стойност възлиза именно на спорната сума и 2/ по иска за законната лихва за забава – че главното парично задължение е възникнало, че е настъпила неговата изискуемост, както и че размерът на законната лихва възлиза именно на спорната сума. Съдът приема, че в настоящия случай е било проведено успешно доказване, поради следните съображения:

Съгласно разпоредбата на чл.150, ал.1 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕР /писмена форма на договора не е предвидена/. Съответно според нормата на чл.150, ал.3 от ЗЕ в срок от 30 дни след влизането в сила на общите условия потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални условия. По делото не са релевирани нито твърдения, нито има данни, че ответникът е упражнил правото си на възражение срещу Общите условия.

Поради изложеното и с оглед елемента на административно регулиране в чл.150 от закона, съдът приема, че между страните по делото са налице договорни отношения по продажба на топлинна енергия за битови нужди с включените в него права и задължения на страните, съгласно ЗЕ и Общите условия.

Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на 5 имотите /чл.142, ал.2 от ЗЕ. Топлинното счетоводство на сградата, в която се намира процесния недвижим имот е осъществявано от „Техем Сървисис“ ЕООД.

В контекста на изложеното съдът счита, че по делото е установено по несъмнен и категоричен начин потребената от ответника топлоенергия в определено количество и нейните стойности за исковия период, предвид липсата на оспорване от страна на ответника на основанието на иска и дължимостта на претендираните вземания. Съдът кредитира неоспорената съдебно – счетоводна експертиза относно размера на дължимите суми.

Същите са в размер на 479.49 лева за процесния период 01.05.2021 г. – 30.04.2023 г., т.е. при квота на ответницата 359,62 лв., поради което съдът намира, че иска следва да бъде уважен за пълния предявен размер. В тази насока съдът намира за неоснователно възражението на процесуалния представител на ответника, за това, че начислената топлинна енергия е прекомерна, тъй като и вещото лице по съдебно – техническата експертиза е достигнало до същия извод като ССЕ.