Решение № 5409 от 05.04.2023, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 33387/2022
- Вид
- Решение № 5409
- Подписан
- 05.04.2023
- Състав
- ДЕСИСЛАВА ГЕОРГИЕВА ИВАНОВА ТОШЕВА
Цитирани разпоредби
- чл. 415, ал. 1, т. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415, ал. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 417 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 7, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 110 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 114 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 119 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 66 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 79, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 143, ал. 1 · Закон за защита на потребителите
- чл. 143, ал. 2 · Закон за защита на потребителите
РЕШЕНИЕ
№ 5409 гр. София, 05.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 85 СЪСТАВ, в публично заседание на девети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: ДЕСИСЛАВА Г. И. ТОШЕВА при участието на секретаря НАДЕЖДА АЛ. И. като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. И. ТОШЕВА Гражданско дело № 20221110133387 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба на „****“ АД срещу Д. И. К., с която са предявени по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК искове за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми: 5 000 лв. – главница по Договор за издаване на револвираща международна кредитна карта с чип и предоставяне на овърдрафт по разплащателна сметка № 51РКО-В-****/17.10.2007 г., ведно със законната лихва от 19.02.2021 г. до изплащане на вземането; 2 803.77 лв. – договорна лихва за периода от 18.02.2018 г. до 04.02.2021 г.; 19.44 лв. – законна лихва за периода от 05.02.2021 г. до 18.02.2021 г.; 60 лв. – разноски за връчване на покана за предсрочна изискуемост, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК по ч. гр. д. № 10017/2021 г. по описа на СРС, 85 състав. Претендират се разноски и юрисконсултско възнаграждение за заповедното и исковото производство.
Ищецът твърди, че е сключил с ответника процесния договор, по силата на който банката му е предоставила кредитна карта Visa и банков кредит овърдрафт в размер на 5 000 лв., със срок за ползване на овърдрафта до 17.10.2009 г., подлежащ на автоматично удължаване всеки път за нов 1-годишен период, ако никоя страна не е уведомила другата за прекратяването му съгласно Общите условия. Излага, че е уговорено задължение за ответника всеки месец да внася минимална погасителна вноска. Сочи, че според договора при непогасяване до датата на падежа на пълния размер на дебитното салдо, формирано по сметката до края на последния отчетен период, той дължи след изтичане на първите 3 отчетни периода годишна лихва в размер на 16 % за дебитни салда, формирани в резултат на ПОС – трансакции, и 18 % за всички останали дебитни салда по сметката. Твърди, че страните се договорили при неплащане на минималната погасителна вноска или надвишаване на разрешения текущ разполагаем кредитен лимит банката да начислява 1 наказателна лихва в размер на договорения лихвен процент с надбавка от 12 %. Твърди, че кредитът е усвоен изцяло по банков път чрез множество операции в периода от 23.10.2007 г. до 19.12.2010 г. за различни по размер суми, като са извършвани погасявания по кредита, но считано от 19.12.2010 г. той е в просрочие. Сочи, че с покана, връчена лично на длъжника на 14.01.2021 г., ищецът му е предоставил 7-дневен срок, в който да изпълни задълженията си, но поради неплащане банката е обявила кредита за предсрочно изискуем, считано от 05.02.2021 г.
В законоустановения срок ответникът е подал отговор на исковата молба, с който оспорва исковете като неоснователни. Оспорва наличието на валидна облигационна връзка с ищеца. Оспорва да е получил във фактическо държане кредитната карта и да е усвоил сумата по кредита. Релевира възражение за нищожност на договора, като изтъква, че в него липсват уговорки за размера на базовия лихвен процент и за условията и методиката за формирането му, а клаузите в договора и общите условия относно автоматичното подновяване на договора са неравноправни и противоречат на закона и на добрите нрави. Счита за неотносими представените от ищеца Общи условия, защото са приети 15 години след подписване на процесния договор. Релевира възражение за изтекла погасителна давност по отношение на процесните суми, като счита, че изискуемостта на задължението за главница е настъпила най-късно на 21.01.2011 г., от който момент е започнала да тече и погасителната давност за нея. Поради недължимост на главницата оспорва и дължимостта на акцесорните претенции за лихви. Моли за отхвърляне на исковете. Претендира разноски.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира от фактическа страна следното:
От писменото доказателство на л. 9 от исковото производство е видно, че между страните е сключен Договор за издаване на револвираща международна кредитна карта с чип и предоставяне на овърдрафт по разплащателна сметка № 51РКО-В-****/17.10.2007 г., към който съгласно чл. 9 от договора са приложими Общите условия на „****“ АД за издаване и ползване на револвиращи международни кредитни карти с чип Mastercard и Visa.
Приложимите към датата на сключване на договора Общи условия на ищеца са представени в заповедното производство /л. 14 – 16 от заповедното дело/, като са представени и техните последващи редакции /л. 17 – 24 от заповедното дело и л. 10 – 24 от исковото дело/.
Съгласно чл. 1 от договора по искане на титуляра /ответника/ банката приема да открие и води на негово име картова разплащателна сметка с IBAN BG55FINV**** и да издаде към нея на негово име и/или на други посочени от него оправомощени държатели револвираща/и международна/и кредитна/и карти/и с чип Visa Classic, а според чл. 2 банката предоставя на титуляра банков кредит овърдрафт по картовата разплащателна сметка в размер на 5 000 лв., който може да бъде усвояван с ползване на всяка от картите, издадени към картовата му разплащателна сметка. Според т. 13 от Общите условия от 2007 г. разрешеният овърдрафт може да се ползва само по картовата разплащателна сметка с използване на всяка от издадените карти.
В чл. 3 е уговорен срок за ползване на овърдрафта до 17.10.2009 г., както и че той се 2 подновява автоматично при условията и по реда, предвидени в Общите условия, а съгласно т. 36.1. от Общите условия от 2007 г. срокът за ползване на овърдрафта се удължава автоматично всеки път за нов 1-годишен срок, при условие че титулярът не е уведомил банката за прекратяване на договора най-малко 60 дни преди изтичане на текущия срок, респ. при условие че банката не е уведомила титуляра за прекратяване на договора наймалко 30 дни преди изтичане на текущия срок.
Съгласно чл. 4 от договора титулярът се задължава да погасява предоставения овърдрафт в срокове и по начина, договорени в Общите условия. В чл. 6 е уговорено, че за ползвания овърдрафт титулярът ползва гратисен период до 45 дни, като ако до датата на падежа погаси изцяло дебитното салдо по картовата си разплащателна сметка, формирано до края на последния отчетен период, не се начислява лихва, а според чл. 7 при непогасяване до датата на падежа на пълния размер на дебитното салдо, формирано до края на последния отчетен период, той заплаща на банката след изтичане на първите 3 отчетни периода годишен лихвен процент в размер на 16 % – за извършване на безналични плащания на ПОС терминал, и 18 % – за всички останали трансакции. Съгласно т. 18 от Общите условия от 2007 г. титулярът се задължава всеки месец до падежа или на следващия работен ден, ако падежът е в неработен ден, да внася по сметката минималната погасителна вноска, посочена в извлечението, като неполучаването на извлечението не го освобождава от задължение да внесе в срок до падежа минималната погасителна вноска. В чл. 8 от договора е уговорено, че при неплащане на месечна погасителна вноска или надвишение на разрешения кредитен лимит банката начислява наказателна лихва в размер на договорения лихвен процент с надбавка от 12 %.
Съгласно т. 1, б. „ж“ от Общите условия от 2007 г. „отчетен период“ е всеки период от срока на действие на договора, считано от 20-о число на всеки месец до 19-о число на следващия месец, за който банката издава на титуляра отчет по сметка. Според т. 1, б. „з“ от Общите условия от 2007 г. „падеж“ е датата, до която титулярът е длъжен да погаси изцяло задълженията си по сметката или минималната погасителна вноска, като за дата на падежа се счита всяко 5-о число от месеца, а ако то е неработен ден, дата на падежа е първият следващ работен ден. В т. 1, б. „к“ от Общите условия от 2007 г. „минималната погасителна вноска“ е определена като сума, която титулярът е длъжен да погасява ежемесечно от датата, следваща края на отчетния период, до датата на падежа, и представляваща 5 % от дебитното салдо по сметката към последния ден от отчетния период, но не по-малко от 10 лв., или целия размер на усвоения кредитен лимит, ако е по-малък от 10 лв.
Съгласно т. 25 от Общите условия от 2007 г., ако в дадения от банката срок титулярът не погаси всички свои изискуеми задължения, банката има право да деактивира картата, да обяви всичките му задължения за изцяло и предсрочно изискуеми и да прекрати едностранно договорните си отношения с титуляра и оправомощените държатели на всички издадени към сметката допълнителни карти, а в т. 28, б. „а“ от Общите условия от 2007 г. е уговорено, че банката има право да обяви ползвания овърдрафт за изцяло и предсрочно изискуем след писмено предизвестие до титуляра за срок, определен от банката, в случай че 3 титулярът не извърши което и да е плащане по договора и тези Общи условия повече от 5 работни дни след датата, на която плащането е станало изискуемо.
С покана с вх. № 035278/04.11.2020 г., връчена на ответника на 14.01.2021 г., той е уведомен от банката за размера на задълженията си по договора и му е даден 7-дневен срок от получаването й за доброволното им погасяване, като е посочено, че в противен случай банката ще счита кредита за изцяло и предсрочно изискуем.
От заключението на съдебно-счетоводната експертиза, което съдът кредитира като обективно и компетентно изготвено, се изяснява, че усвояването на суми по кредитната карта е започнало на 23.10.2007 г., като от 01.05.2008 г. отчитането е извършвано чрез нов софтуер, поради което на тази дата дебитното салдо в размер на 4 997.19 лв. е прехвърлено /миграция/ и след тази дата до преоформянето на дълга на 26.08.2015 г. е продължило усвояването на суми в общ размер на 29 255.17 лв., като последното усвояване по кредита е от 12.08.2015 г., когато е начислена такса поддръжка на карта в размер на 39 лв. Видно е, че общо усвоените средства за периода от 01.05.2008 г. до 26.08.2015 г. са в размер на 6 444.21 лв., като те са формирани от тегления АТМ, плащания ПОС и такси картови операции, а останалите начисления по дебита на сметката са свързани с начисляване на лихви за периода от 15.05.2008 г. до 20.07.2015 г. Установява се, че всички вноски по кредита са в размер на 8 398.70 лв., като последното плащане е от 12.12.2011 г. и е в размер на 50 лв. Вещото лице посочва, че поради спецификата на кредита сумата, с която се захранва сметката, се ползва за погасяване на кредитния лимит /дебитните салда/, като банката отчита цялата непогасена сума от кредитния лимит като задължение по главница, а сумата над кредитния лимит – като лихви. Изяснява се, че на 26.08.2015 г. крайното салдо по сметката е в размер на 20 856.47 лв. и са извършени 2 бр. операции по изписване на дълга с основание „Преоформяне на дълг“, като е отделена главницата в размер на 5 000 лв. от начислените до този момент лихви в размер на 15 856.47 лв. и е спряно начисляването на допълнителни лихви.
Установява се, че остатъкът от задълженията към датата на подаване на заявлението са:
5 000 лв. – главница; 2 803.77 лв. – договорна лихва за периода от 18.02.2018 г. до 04.02.2021 г.; 19.44 лв. – законна лихва за периода от 05.02.2021 г. до 18.02.2021 г.
При така установената фактическа обстановка и като съобрази доводите на страните, съдът формира следните правни изводи:
Предявени са по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК искове за установяване дължимост на суми, за които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК по ч. гр. д. № 10017/2021 г. по описа на СРС, 85 състав.
Исковете са допустими като предявени в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК, при наличие на подадено в срок възражение срещу заповедта и в предметните и субективни предели на заявлението и издадената заповед по чл. 417 ГПК.
Предвид изложените в исковата молба фактически твърдения предявените искове са с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 4 ЗПК /отм./ вр. чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД и касаят задължения по Договор за издаване на револвираща международна кредитна карта с чип и предоставяне на овърдрафт по разплащателна сметка № 51РКО-В4 ****/17.10.2007 г.
Разпечатката съдържа 24 от 59 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/c051a037-9548-4f81-a6da-267c64e487cc