Решение № 196 от 04.11.2021, Районен съд - Казанлък

РЕШЕНИЕ

№ 196 гр. К., 04.11.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – К., ПЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: НЕЙКО Г. НЕЙКОВ при участието на секретаря ДЕТЕЛИНА ИВ. ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от НЕЙКО Г. НЕЙКОВ Гражданско дело № 20215510101521 по описа за 2021 година

Предявен е иск от М.Р. АШ., ЕГН **********, с адрес: с. *******, общ. К., кв.“*******“ № 1, против Х.И. ЕГН ********** с адрес: с. *******, общ. К., кв.“*******“ № 1 с правно основание чл. 49 СК.

Ищецът сочи, че с ответницата сключили граждански брак, първи и за двамата, на ****г. в с. *******, общ. К.. От брака си имат родени: син – А., роден на ****г. в гр.К. и дъщеря - М., родена на ***** г. в гр. К..

С ответницата в началото се разбирали добре, през ****г. заживели заедно в дома на родителите му, заедно с баща му, майка му била починала. Съпругата му била бременна. Двамата решили той да замине да работи в чужбина, за да осигурява финансова обезпеченост на семейството. В края на ****г., се върнал в България, останал за няколко месеца. Не оспорва, че ответницата била добра майка. Няколко пъти напускал България и заминавал на работа извън страната. През м. септември ****г. сключили брак. Заминали заедно за чужбина, където той работел, детето посещавало детско заведение, а съпругата му не работила. В края на ****г. се върнали в България, като отново заживели в дома на родителите му, заедно с баща му, като през лятото на 2007г., се родила и дъщеря им - М..

Твърди, че през всичките години на съществуване на брака им, единствено той осигурявал всички средства за издръжка на семейството, дома и децата им.

Твърди, че в момента, в който ответницата започнала работа в „А“ АД, започнала да поддържа извънбрачна връзка, за която научил по-късно.

Съпругата му категорично отрекла да има и поддържа извънбрачна връзка, но отказвала да имат близки физически контакти. Научил, че ответницата продължила с тази връзка от колегите й.

Моли съда да постанови решение, с което да прекрати брака между него и ответницата, при условията на чл.47 ал. 3 СК, като „дълбоко и непоправимо разстроен“, без да се произнася по въпроса за вината.

1

Моли съда на него да бъдат предоставени за упражняване родителските права над родените от брака деца - А. и М., които да живеят с него в с. *******, обл. С, кв. „*******“ №1, като определи режим на контакти между майката и децата, съобразно константната съдебна практика в тази насока.

Моли съда да осъди ответницата да заплаща месечна издръжка за децата, както следва: за сина им А.-на 17г., лично и с негово съгласие, в качеството на негов баща, месечна издръжка, в размер на 350,00 лв./ триста и петдесет/ лева, и за дъщеря им – М. - на 13г., чрез него, в качеството на неин баща и законен представител, месечна издръжка в размер на 220.00лв., считано от датата на подаване на настоящата искова молба, до настъпването на законни основания за изменение или прекратяване на издръжката.

Моли съда на него да предостави за ползване семейното жилище, находящо се в с. *******, обл.С, кв. „*******“ № 1, собственост на родителите му.

Моли съда след прекратяване на брака, ответницата да продължи да носи фамилното си име- И., което носи и към момента.

Не претнедира за разноски по делото.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответницата чрез адв. Г. А., АК-СЗ.

Счита, че предявените искове са по чл. 49, ал. 3 СК.

Намира иска за прекратяване на брака за частично основателен, поради наличието на настъпило дълбоко и непоправимо разстройство, но дължащо се на причини, различни от посочените от ищеца. Исковете за упражняване на родителските права, за личните отношения и издръжката на децата и за ползване на семейното жилище намира за изцяло неоснователни.

Сочи, че с ответника започнали връзка през 2001 година, заживели заедно и скоро след това забременяла. Заживели в дома на неговите родители. Около третия, четвъртия месец от бременността й, ищецът заминал за К острови с аргумент, че трябвало да работи и да спечели средства. Дошъл си на 04.12.**** и синът им се родил на следващия ден. Бащата останал с тях няколко месеца в с. *******, но още преди детето да навърши година, през 2004 година, отново заминал, но за И. Прибрал се отново през **** година.

Поканил - нея и детето, да заминат заедно с него и по тази причина сключили и граждански брак на **** год. Върнали се обратно в България през декември, **** година. Не отрича, че по време на престоя им в И не е полагала труд. Знае, че при престоя им в И ищецът работил в строителството.

Не отрича, че осигурявал битовите консумативи и прехраната им през тази година.

Сочи, че при завръщането им в България през **** год. установила, че отново е бременна и решили да останат с вече роденото им дете тук, а ищецът заминал обратно за И. Постигнали уговорка, че ще ги вземе там след раждането на второто дете. Върнал се окончателно в България, когато дъщеря им била навършила 3 години. През изтеклия тригодишен период той се прибирал за много кратко и средствата, с които помагал, били символични.

Дъщеря им била болнава, не можела да я запиши в детско заведение.

Живеела затруднено, във финансов, и в емоционален план. За да осигури съществуването на трима им, намирала временни работи.

През този период й помагали нейните родители, които се включвали, както с преки грижи за децата, така и с финансова помощ. Твърди, че отсъствието на ответника нанесло трайна и тежка вреда на личните им взаимоотношенията и на семейството. Била млада, с две малки деца. Ответникът не им изпращал регулярно средства, не се интересувал достатьчно от тях, не се връщал нито 2 за личните празници на нея и децата. Твърди, че та проявявала нужното уважение към личността на съпруга си, включително, приемайки и тегобите на неговите родители като свои. Когато неговият баща се разболял и залежал в периода края на 2013 - началото на 2014, за него до смъртта му се грижили само тя и съсед.

Твръди, че след завръщането на съпруга й през 2010 год. в България, той не започнал никъде постоянна работа.

Твърди, че съпругът й имал хазартно поведение по отношение на семейния бюджет. Сочи, че по поводи на настоящия иск научила за наложена възбрана върху притежаван от тях имот в режим на съпружеска имуществена общност.

Срещу съпруга й било образувано ИД №**** по описа на ЧСИ Р.М, по което изпълнителните действия били насочени срещу собствения им имот - къща в двор в с. *******, която придобили през 2009 година, чрез покупкопродажба от нейните родители. Възбраната била била наложена на 26.02.2015 год. и тежала върху имота до 2.12.2015.

Сочи, че през 2010 година започнала работа в А АД. Завършила била счетоводство и контрол във В университет през **** год., но започнала работа като фрезист. В А АД работила и до сега, а през последните осем години била книговодител КОС.

Категорично възразява срещу обвиненията в изневяра от исковата молба. Не отрича, че охлядняла към ищеца.

Твърди, че участието на съпруга й в залагания в моментни игри на късмета, в игрални зали и др., й било известно. Сочи, че не й било известно с какви средства разполага ищецът, но голяма част от тях разходвал в залагания. Не представлявал финансова подкрепа и гръб нито за нея, нито за децата им.

Започнал да им дава джобни пари от около две-три години. Разходите по домакинството - храна и битови консумативи били изцяло за нейна сметка, а в разходите за облекло и помагала на децата ищецът участвал неравностойно.

Твръди, че е ставала жертва и на физическо и вербално насилие от страна на ищеца. Преглъщала и се опитвала да прикрие фактите в името на децата и спокойствието им. През 2015 година след поредното посегателство подала в полицията и пред съда жалба за упражнено срещу нея домашно насилие от съпруга й. В началото на проверката, той я уговорил да оттегли оплакванията си. Съгласила се, но той й посягал и след това.

Възразява категорично и изцяло срещу искането упражняването на родителските права над децата им да бъдат присъдени на ищеца, възразява срещу искането за режим на лични контакти между нея и децата, възразява срещу направеното искане за издръжка, дължима от нея за децата, и възразява срещу искането за присъждане на ищеца ползването на семейното жилище на адрес с. *******, кв. *******. По иска за фамилното име след брака, не възразява да за пазя името И., не е приемала фамилията на ищеца.

Не възразява бракът да бъде прекратен чрез развод по смисъла на чл. 49, ал. 1, СК. Към момента не прави искане за произнасяне по въпроса за вината.

Категорично възразява срещу предявените искове за упражняване на родителските права, личните отношения и издръжката на децата и ползване на семейното жилище като напълно неоснователни и недоказани. Твърди, че упражняването на родителските права от ищеца не било в интерес на децата.

Същият нямал постоянна работа, нямал постоянни доходи, имал отрицателни навици, свързани с хазарта и в този смисъл няма да е в състояние да осигури на децата ни стабилна, безконфликтна, спокойна и защитена в материален и емоционален план среда. Привързаността на децата им към нея била по3 голяма. Сочи, че поради неоснователността на иска за присъждане на родителските права, неоснователни се явявали и исковете за издръжка и запазване на семейното жилище.

Заедно с отговора на исковата молба, ответницата е депозирала и насрещен иск, с който моли съда:

1.

Да прекрати чрез развод поради дълбоко и непоправимо разстройство сключения помежду им на **** год. брак, като към момента не прави искане за произнасяне по въпроса за вината.

2.

Да присъди на нея - Х.И. упражняването на родителските права върху сина им - АМ., ЕГН **********, роден преди брака й с ответника и върху дъщеря им - М. МА., ЕГН **********, родена след сключване на брака й с ответника, до навършване на пълнолетие на всяко едно от децата. Моли съда да определи местоживеенето на децата да бъде по местоживеене на майката.

3.

Да определи режим на лични контакти между децата АМ., ЕГН ********** и М. МА., ЕГН **********, от една страна, и баща им - М.Р.

АШ., от друга, както следва: бащата да има право да взима децата при себе си по една седмица по време на лятната и една седмица по време на зимната ваканция, които седмици да не съвпадат с нейния отпуск, до навършване пълнолетие на децата, както и да прекарват с бащата неговия рожден ден.

4. Да осъди ответника М.Р. АШ., в качеството му на баща на децата ни АМ., ЕГН ********** и М. МА., ЕГН **********, да заплаща ежемесечно чрез нея - тяхната майка и законен представител, издрържка в следните размери - за дъщеря им М. - 200,00 лв. и за сина ем А. - 300,00 лв., която издръжка е дължима, считано от влизане в сила на съдебното решение до настъпване на обстоятелства, водещи до изменение или отпадане на задължението.

5. С оглед исковата претенция за упражняване на родителските права, моли съда да присъди семейното жилище, намиращо се в с. *******, община К., кв. ******* 1, представляващо наследствен имот, притежаван от ответника в съсобственост с негови родственици, да се използва единствено от нея и децата й за период от 1 (една) година, считано от датата на влизане в сила на съдебното решение, както и да присъди, че след изтичането на тази една година тя и децата й ще използват като семейно жилище придобития от нея и ответника чрез покупко-продажба от ******** година недвижим имот, съставляващ съпружеска имуществена общност и представляващ едноетажна масивна жилищна сграда (къща), построена върху общинска земя в УПИ ***, в с. ******* със ЗП от 64,00 кв. м, както и гараж с РЗП 20,00 кв. м и второстепенна постройка със ЗП от 32,00 кв. м., до навършване на пълнолетие на по-малкото от двете деца.

6.

Да постанови след развода да продължи да носи предбрачната си и брачна фамилия „И.“.

На основание чл.49, ал.4, СК, вр. с чл. 51, СК, заявява изричното си становище, че при желание от страна на ответника, бракът им може да бъде прекратен чрез постигане на споразумение.

В постъпилия отговор на насрещния иск, ищецът по първоначалния иск заявява, че оспорва обстоятелствената част на исковата молба, фактите, изложени в нея били неточни и неверни.