Решение № 1075 от 15.07.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1075 гр. Пловдив, 15.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Георги Р. Гетов при участието на секретаря Венцислава Г. Дишлянова като разгледа докладваното от Георги Р. Гетов Административно наказателно дело № 20265330201250 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба от Б. Ф., ЛН: *******, удостоверение за пребиваване № *******, с адрес: гр. П., ул. „*“ № *, ет. * чрез адв. А. С. срещу Електронен фиш серия К № 12059283 за налагане на глоба за нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, издаден от ОДМВР – Пловдив, с който на основание чл. 189, ал. 4 във вр. с чл. 182, ал. 2, т. 5 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 204,52 (двеста и четири евро и петдесет и два евроцента) евро с равностойност от 400 лв. за нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.

В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на атакувания електронен фиш (ЕФ). Жалбоподателят оспорва техническата годност и изправност на използваното средство за измерване, както и качеството на трета независима страна на лицето, извършило последващата проверка.

Възразява срещу редовността на протокол по чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з532/12.05.2015 г. Моли електронният фиш да бъде отменен. В съдебно заседание, редовно призован, жалбоподателят не се явява. Представлява се от адв. А. С., с пълномощно по делото, който поддържа жалбата. Пледира да са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила поради непредоставяне на възможност на жалбоподателя да попълни декларация с данни за друго лице, което да е извършило нарушението, както и липсата на доказателства за преминато обучение от полицейския служител, боравил със 1 средството за измерване. Претендира разноски.

Въззиваемата страна с писмено становище от старши юрисконсулт З.М.П., приложено на лист 3-4 от делото, оспорва жалбата и поддържа електронния фиш. Взема становище правилно да е определен субектът на отговорността, като жалбоподателят да е санкциониран в качеството му на управител на юридическото лице, което е собственик на автомобила, с който е извършено нарушението. Поддържа да са спазени в пълнота изискванията към реквизитите на съдържанието на електронния фиш. Твърди още използваното за установяване на нарушението автоматизирано техническо средство да е от одобрен тип и да е годно за употреба към датата на деянието. Намира за неприложимо изискването за попълване на протокол по чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г., тъй като нарушението да е установено чрез стационарно, а не мобилно АТСС. Размерът на наказанието счита за правилно определен. Моли електронният фиш да бъде потвърден. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение. В съдебно заседание, редовно призована, въззиваемата страна не се представлява.

СЪДЪТ, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателствени материали, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Жалбата е подадена от Б. Ф., спрямо когото е наложено административното наказание, следователно от лице с надлежна процесуална легитимация. Електронният фиш е връчен на жалбоподателя на 09.02.2026 г., установено от приложената по преписката справка от АИС „АНД“, а жалбата е подадена чрез директора на ОД на МВР – Пловдив на 23.02.2026 г., поради което срокът по чл. 189, ал. 8 от ЗДвП е спазен, а жалбата е допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна, поради което атакуваният електронен фиш следва да бъде потвърден по следните съображения:

От фактическа страна съдът приема за установено следното:

Търговско дружество „ПИУ“ АД с ЕИК: ********* било собственик на лек автомобил „Ауди Ку 3“ с рег. № ** **** **. Жалбоподателят Б. Ф. бил член на съвета на директорите на дружеството, а имената му били вписани в търговския регистър и регистър на ЮЛНЦ като представител на търговеца.

На 19.11.2025 г. в 08:42 часа по път II-86, на км 19+240 в посока от гр.

Пловдив към гр. Асеновград жалбоподателят Б. Ф. управлявал лекия автомобил „Ауди Ку 3“ с рег. № ** **** ** със скорост от 132 км/ч при разрешена максимална скорост извън населено място от 90 км/ч. Движението на автомобила с посочената скорост било заснето и установено с видеорадарна система за наблюдение и регистрация на пътни нарушения тип Multa Radar SD580 с идентификационен № 00209D32ACE1. Стойността на измерената скорост от техническото средство била 137 км/ч, като след приспадната максимално допустима грешка от „минус“ 3 % била установена стойност на скоростта на движение от 132 км/ч, при което било изчислено, че е налице превишаване на разрешената скорост с 42 км/ч.

2

За това деяние и на основание чл. 189, ал. 4 във вр. с чл. 182, ал. 2, т. 5 от ЗДвП против жалбоподателя Б. Ф. в качеството му на законен представител на юридическото лице - собственик на автомобила, бил издаден обжалваният Електронен фиш серия К № 12059283, с който му било наложено административно наказание глоба в размер на 204,52 евро с равностойност от 400 лева.

По доказателствата:

Описаната фактическа обстановка съдът приема за установена въз основа на събраните и проверени по делото писмени доказателства:

От Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 10.12.4888 се установява, че процесното автоматизирано техническо средство тип Multa Radar SD580 е вписано в регистъра на одобрените за използване типове средства за измерване под № 4888.

От Протокол от проверка № 401-СГ-ИСИС/30.09.2025 г. (лист 17 от делото) се изяснява, че процесното техническо средство тип MultaRadar SD580 с идентификационен № 00209D32ACE1 е преминало последваща метрологична проверка след ремонт на 30.09.2025 г. със заключение, че отговаря на изискванията на раздел XXVI от Наредба за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол. Изяснява се и че максимално допустимата грешка при измерване на скоростта е +/- 3 % при движение до 100 км/ч, а периодичността на проверката е една година.

От снимка № 163А от видео-радарна система № 00209D32ACE1 (лист 2021 от делото) се установява, че е измерена скоростта на движение на лек автомобил с рег. № ** **** **, стойността на измерената скорост е 137 км/ч, а заснемането е извършено на 19.11.2025 г. в 08:42 часа.

От справка за собственост на МПС с рег. № ** **** ** се изяснява, че същото е собственост на „ПИУ“ АД, ЕИК: ****** и представлява лек автомобил с марка и модел „Ауди Ку 3“.

От справка от търговския регистър и регистър на юридическите лица с нестопанска цел за актуално състояние към 19.11.2025 г. по партидата на „ПИУ“ АД (лист 11 от делото) се установява, че представител на дружеството е жалбоподателят Б. Ф..

При така установените факти съдът приема следното от правна страна:

Обжалваният електронен фиш е издаден в съответствие с изискуемите реквизити на съдържанието му съгласно действалата нормативна уредба към датата на издаването му, както и към датата на извършване на деянието.

Приложима се явява разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП в редакцията й към ДВ, бр. 18 от 02.03.2021 г. В тази връзка в електронния фиш са посочени: териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението – ОДМВР Пловдив; мястото – път II-86, км 19+240 в посока от гр. Пловдив към гр. Асеновград; датата – 19.11.2025 г.; точният час на извършване на нарушението – 08:42 часа; регистрационният 3 номер на МПС – ** **** **; законният представител на юридическото лице собственик на моторното превозно средство – жалбоподателят Б. Ф. като представител на „ПИУ“ АД; описание на нарушението – управление на лек автомобил с превишена скорост от 132 км/ч при разрешена скорост от 90 км/ч извън населено място; нарушената разпоредба – чл. 21, ал. 1 от ЗДвП; размерът на глобата – 204,52 евро/400 лева; срокът, сметката и мястото на доброволното й заплащане – четиринадесет дневен срок, в БНБ, по указаната банкова сметка.

Неоснователно е възражението за допуснато съществено процесуално нарушение поради непредоставена възможност да бъде попълнена декларация по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП. Последната разпоредба в редакцията й към датата на извършване на нарушението предвижда, че електронният фиш се връчва на лицето по чл. 188 от ЗДвП с препоръчано писмо с обратна разписка или чрез длъжностните лица на определените от министъра на вътрешните работи служби за контрол, при осъществяване на функциите и правомощията им, като в 14-дневен срок от получаването му собственикът заплаща глобата или предоставя в съответната териториална структура на Министерството на вътрешните работи писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението, и копие на свидетелството му за управление на моторно превозно средство. По този начин е предвидено субективно право в полза на лицето по чл. 188 от ЗДвП да подаде писмена декларация пред териториалната структура на МВР, а не се въвежда правно задължение за наказващата администрация да изисква във всеки случай попълването на такава декларация. Затова не е част от процедурата жалбоподателят да бъде изрично канен да подаде декларация с данни за друго лице като извършител на нарушението. Вместо това подаването на декларацията е въпрос на личен избор на правоимащото лице. Упражняването на това право зависи единствено и само от собствената воля на неговия носител, а в случая това е жалбоподателят. След връчването на електронния фиш той е могъл да подаде декларация по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП (в приложимата редакция ), но вместо това е решил да търси защита чрез жалба пред районния съд. Начинът, по който жалбоподателят упражнява правото си на защита и от кои възможности – част от това право, ще се възползва, отново зависи от неговата воля и стратегия.

Поради това бездействието му да подаде коментираната декларация не е нарушение на процедурата, тъй като няма изискване той да бъде изрично канен. По тези съображения съдът приема, че не е нарушено правото на защита на жалбоподателя, а разгледаното възражение е неоснователно. В този смисъл е и съдебната практика: Решение № 133 от 22.01.2018 г. по к.а.н.д. № 3369/2017 г. на XXII състав на Административен съд Пловдив; Решение № 57 от 12.01.2022 г. по к.а.н.д. № 2871/2021 г. на XXIV състав на Административен съд – Пловдив; Решение № 198 от 31.01.2018 г. по к.а.н.д.

№ 3373/2017 г. на XXVI състав на Административен съд – Пловдив.

Не се споделя и възражението за недоказаност, че използваното автоматизирано техническо средство е отговаряло на нормативните 4 изисквания за неговата техническа годност и изправност. Жалбоподателят оспорва компетентността на лабораториите на МВР да извършват последващи проверки за съответствие с метрологичните изисквания, но възражението е изначално неотносимо по делото, тъй като от приетия като писмено доказателство протокол от проверка № 401-СГ-ИСИС/30.09.2025 г. се доказва, че последващата проверка е извършена от експерт в отдел „Изпитване на средства за измерване и софтуер“ в главна дирекция „Мерки и измервателни уреди“ на Българския институт по метрология. При тези факти съдът приема за доказано, че проверката е извършена от трета независима страна, а без значение за делото е да бъде изследвана компетентността на лабораториите към МВР.

Доказано е още, че нарушението е заснето и установено в срока на последната успешно премината периодична проверка от средството за измерване. Съгласно писмото на лист 16 от делото този срок е с продължителност от една година. Макар от Удостоверение № 10.12.4888 да се установява, че срокът на валидност на одобряването на типа на средството за измерване е до 08.12.2020 г., то това не се отразява на годността на измерения резултат от процесното АТСС. Съгласно изричния регламент на чл. 30, ал. 5 от Закона за измерванията, когато срокът на валидност на одобрения тип е изтекъл, намиращите се в употреба средства за измерване, които отговарят на одобрения тип, се считат от одобрен тип. Действието на това правило се разпростира и върху употребата на видео-радарната система тип MultaRadar SD580 с № 00209D32ACE1 на датата на деянието, тъй като тя е била в употреба и е отговаряла на одобрения тип. Последното обстоятелство се доказва от протокол № 401-СГ-ИСИС/30.09.2025 г. за извършена последваща метрологична проверка след ремонт на средството за измерване.