Решение № 279 от 22.04.2021, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 279 гр. П. , 22.04.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – П., XIX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и четвърти март, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Ангел Ташев при участието на секретаря Наталия Димитрова като разгледа докладваното от Ангел Ташев Гражданско дело №

20205220102257 по описа за 2020 година

Производството е образувано по повод искова молба от „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК 203670940, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. ”Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис-сграда “Лабиринт”, ет. 2, офис 4, представлявано от изпълнителен директор Д. Б. Б., действащ чрез упълномощен юрисконсулт Ц.П., против С.

Т. Т., ЕГН **********, с настоящ адрес: гр. П., ул. „П. В.“ № 6, вх. А, ет. 6, ап. 1, като моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника, че същият дължи на ищцовото дружество следните суми: 499,73 лева /четиристотин деветдесет и девет лева и седемдесет и три стотинки/ - главница по договор за кредит „Бяла карта“ № 435830, сключен на 7.08.2015 г.;

334,52 лева /триста тридесет и четири лева и петдесет и две стотинки/ - договорна лихва за периода от 26.09.2016 г. до 06.04.2018 г.; 110,03 лева /сто и десет лева и три стотинки/ - обезщетение за забава за периода от 06.04.2018 г. до датата на подаване на заявлението в районен съд, ведно със законната лихва за забава върху главницата от датата на входиране на заявлението до окончателното изплащане на задължението.

В исковата молба се излагат обстоятелства, че на 27.11.2018 г. е подписано Приложение № 1 към Рамков договор за прехвърляне на парични задължения (цесия) от 11.11.2016 г. на основание чл. 99 ЗЗД между „Аксес Файнанс“ ООД, ЕИК 202806978 и „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД, ЕИК 202527341, по силата на който вземането е прехвърлено в полза на „Агенция за контрол на просрочени задължения” ЕООД изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности. На 03.05.2019 г. е подписано Приложение № 1 към Договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 03.05.2019 1 г. между „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД и „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, по силата на който вземането, произтичащо от сключения между С. Т. Т. и „Аксес Файнанс“ ООД, Договор за кредит „Бяла карта“ № 435830/ 7.08.2015 г., е прехвърлено в полза на ищеца, ведно с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви, такси, комисионни и други разноски. Договорът за потребителски кредит съдържал изрична клауза, която урежда правото на кредитора да прехвърли вземането си в полза на трети лица.

Твърди, че съгласно рамковия договор за цесия, „Агенция за събиране на вземания“, в качеството на цесионер се е задължила от името на цедента и за своя сметка да изпраща уведомления за извършената цесия, за което ищецът имал изрично пълномощно. Сочи се, че в изпълнение на договорните задължения и изискванията на закона на ответника С.Т. е изпратено, по реда на чл.99, ал.3 ЗЗД Уведомително писмо с Изх.№ ЛД-С-АКПЗ-АФ/ 435830 от 22.05.2019 г. и Уведомително писмо Изх.№ УПЦ-С-АКПЗ-АФ/ 435830 от 22.05.2019 г. от името на „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД. Двете писма били изпратени едновременно до длъжника чрез „Български пощи“. Обратната разписка е се е върнала с отбелязване „Непотърсена пратка“.

Направено е искане приложените уведомления за извършените цесии да бъдат връчени на ответницата, ведно с препис от исковата молба и доказателствата към нея.

Сочи се, че по силата на Договор за кредит „Бяла карта“ с № 435830/07.08.2015 г., кредиторът се е задължил да предостави на кредитополучателя револвиращ кредит в максимален размер на 500,00 лева, под формата на разрешен кредитен лимит, който се усвоява чрез международна кредитна карта Access Finance/iCardCard/Visa, а кредитополучателят се задължил да го ползва и върне съгласно условията на сключения договор. Твърди се, че съгласно договореното от страните, в случай, че кредитополучателят извърши транзакции, които надвишават размера на разполагаемия му остатък по кредита, сумите на тези транзакции увеличават максималния размер на кредитния лимит. Заедно с подписване на договора за кредит, кредитодателят предоставил на кредитополучателя платежен инструмент - кредитна карта с № 435830, издадена от „Интеркарт Файнанс“ АД /Картоиздател/ ведно със запечатан плик, съдържащ ПИН кода за ползване на картата, като Кредитополучателят можел да усвои изцяло максималния размер на кредита, веднага след активиране на картата и влизане в сила на договора за кредит, което съставлява изпълнение на задължението на Кредитодателя да предостави заемната сума. Страните са подписали и Приложение № 1 към договора за кредит - Условия за ползване на международна платежна карта Access Finance/iCardCard/Visa, които съдържат и Тарифа за дължимите такси за ползване на кредитната карта. Твърди се, че съгласно договореното от страните, кредитополучателят получава от кредитодателя месечно извлечение за извършените с картата транзакции, което е достъпно на персоналната страница /личен акаунт/ на Кредитополучателят на посочената в ИМ интернет страница. По този начин се сочи, че ответникът е изразил съгласието си да получава на личния си акаунт всички съобщения във 2 връзка с изпълнението на договора и ползването на картата, като например: стандартен европейски формуляр, общи условия към договора за кредит, информация за извършени транзакции, месечни извлечения за транзакциите, извършвани с картата, съобщения за блокиране на картата, съобщения за намаляване на кредитния лимит по картата и др.

Кредитът бил предоставен при следните условия - срок на договора неопределен; фиксиран годишен лихвен процент по заема - 43,2 %. Било уговорено, че върху усвоения размер на кредита ответникът дължи дневен лихвен процент в размер на 0,12 %, като лихвата се изчислявала всеки ден върху усвоената и непогасена главница, като за изчисляването й се приемало, че календарния месец е с продължителност 30 дни; годишен процент на разходите /ГПР/ на заема: 45,9 %; обща сума, дължима от ответника съгласно чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК била сборът от усвоената и непогасена главница, договорната лихва върху усвоената и непогасена главница, такси за ползване на картата, съгласно Тарифата.

Посочено е, че ответникът е усвоил заемни суми по дати, както следва: 300 лева на 21.08.2015 г.; 100 лева на 11.09.2015 г.; 20 лева на 14.09.2015 г.; 80 лева на 02.10.2015 г.; 10 лева на 30.10.2015 г.; 200 лева на 08.07.2016 г.; 200 лева на 19.07.2016 г.; 50 лева на 23.07.2016 г.; 20 лева на 28.07.2016 г.; 11.36 лева на 01.08.2016 г.; 18.97 лева на 03.08.2016 г., или обща сума в размер на 1010,33 лева. Страните били договорили, че върху усвоената сума по кредита, ответникът дължи договорна лихва, в размер посочен в договора, която се начислява ежедневно. Във връзка с горното се твърди, че на ответника поради забава при заплащането на текущото задължение е начислена договорна лихва в размер на 552,24 лева, за периода от 22.08.2015 г. до 06.04.2018 г.. Посочено е, че не са извършвани плащания.

Сочат се доказателства. Претендират се разноски.

В проведеното съдебно заседание ищцовото дружество при редовност на призоваването не се явява и не изпраща законов или процесуален представител. Депозирал е молба, с която моли съда да уважи изцяло исковата претенция.

В срока по чл.131 ГПК, ответникът е депозирал отговор на исковата молба, с който оспорва иска по основание и размер.

Ответникът признава, че е сключен процесния договор, но твърди, че сумата е частично върната от него.

Твърди се, че не е уведомен за прехвърлянето на вземането, чрез сключения между цедента и цесионера договор за цесия, който бил приложен към ИМ. Сочи, че договора за цесия не отговарял на задължително условия по чл.99 ЗЗД - липсва размера на задължението за което претендират, не е цитиран номера на договора по който е кредитополучател. Сочи, че не е уведомен за предсрочната изискуемост на процесния кредит. Направил е доказателствено искане.

В проведеното съдебно заседания, при редовност на призоваването ответникът не се явява и не изпраща процесуален представител.

3

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:

Със заповед № 257/19.02.2020 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 485/2020 г., съдът е разпоредил длъжникът С. Т. Т., да заплати на кредитора „Агенция за събиране на вземания” ЕАД сумата в размер на 499,73 лева – главница; договорна лихва е размер на 334,52 лева за периода от 26.09.2016 г. до 06.04.2018 г.; обезщетение за забава в размер на 110,03 лв. за периода от 06.04.2018 г. до датата на подаване на заявлението в съда, законна лихва от подаване на заявлението в районен съд – 14.02.2020 г. до окончателното изплащане на задължението; както разноски по делото за държавна такса в размер на 25 лв., както и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50,00 лева, изчислено съгласно чл. 26 от Наредба за заплащането на правната помощ. В срока по чл. 414 ГПК, длъжникът С.Т. е възразил срещу издадената заповед за изпълнение.

Видно от приложеното на л. 6-10 от делото заверено от страната копие на договор за кредит „Бяла карта”, че на 07.08.2015 г. „Аксес Файнанс” ООД и С.Т. са сключили договор за кредит, по силата на който „Аксес Файнанс” ООД се е задължило да предостави на ответника револвиращ кредит в максимален размер на 500 лева под формата на разрешен кредитен лимит, който се усвоява чрез международна кредитна карта Access Finance/iCard/Visa. От своя страна ответникът се е задължил да заплаща до всяко 2-ро число на месеца текущото си задължение, дължимо за предходния месец, което съобразно чл.3, ал.3 от договора се определя към всяко последно число на месеца като сбор от следните суми: усвоена и непогасена гладница между 1-во и 19-то число на текущия месец, усвоена и непогасена главница между 20-то и последно число на предходния месец, начислена непогасена договорна лихва върху горните две суми – на основата на посочения в договора лихвен процент годишен лихвен процент; неустойка за неизпълнение, лихва за забава и разходи за събиране, в случай че такива са начислени през текущия месец. Уговорен е годишен лихвен процент от 43,2 % и ГПР от 45,9 %. В чл.12, ал.1 е предвидено, че при непогасяване на текущото задължение на уговорения падеж, кредитополучателят, в 3дневен срок от датата следваща падежа на текущото задължение, дължи да заплати сума в размер на 15% от максималния кредит лимит, като наред с това представи допълнително обезпечение – поръчител, който да отговаря едновременно на следните условия: да е лице над 21 години с минимален осигурителен доход от 1500 лева, да работи минимум от 6 месеца по трудово правоотношение по силата на безсрочен трудов договор, да няма кредитна история в Централния кредитен регистър или да има кредитна история със статус 401 „Редовен”, да не е поръчител или кредитополучател по друг активен договор за паричен заем с „Аксес Файнанс” ООД /чл. 16/. Предвидено в чл.16, ал.4 е, че задължението на кредитополучателя за предоставяне на допълнително обезпечение възниква при всеки отделен случай на забава за плащане на текущото задължение на падежа. Според предвиденото в чл.21 от договора, в случай, че кредитополучателят не предостави допълнително обезпечение в 3-дневен срок от датата следваща падежа на текущото 4 задължение, дължи неустойка в размер на 10% от усвоената и непогасена главница, която е включена в текущото задължение за съответния месец, като неустойката се начислява за всяко отделно неизпълнение на задължението. Уговорено в чл.22 от договора е, че в случай на неплащане на минимум 15% от одобрения кредитен лимит в рамките на два последователни месеца, като в поне един месец да бъдат внесени общо 15% от сумата от одобрения кредитен лимит, цялото задължение по договора става автоматично предсрочно изискуемо, като страните са се съгласили кредиторът да не дължи уведомяване на кредитополучателя за това обстоятелство. При настъпила предсрочна изискуемост договорна лихва не се начислява – чл.22, ал.2, но кредитополучателят дължи еднократно заплащане на такса в размер на 120 лева, включваща разходите на кредитора за дейността на лице, което осъществява и администрира дейността по извънсъдебно събиране на задължението /чл.22, ал. 5/. Във всеки случай на забава, кредитополучателят дължи лихва за забава /чл.22, ал.3/. Наред с това в ал.4 на чл.22 е предвиден задължение на кредитополучателя да заплаща и такса разходи за действия по събиране на задължението в размер на 2.50 лева за всеки ден до заплащане на текущото задължение или на сумата от 15% от максималния кредит лимит, като задължението за заплащане на такса разходи отпада, в случая, че кредитополучателят заплати до 5-то число на текущия месец 15% от максималния кредит лимит, но дължи неустойка в размер на 10 %.