Решение № 177 от 10.11.2020, Административен съд - Шумен

Р Е Ш

Е Н И

Е

№................, град Шумен,

10.11.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският административен съд в публичното заседание на двадесети октомври две хиляди и двадесета година в състав:

Председател: Росица Цветкова при секретаря Р. Хаджидимитрова като разгледа докладваното от административен съдия Р. Цветкова адм. дело №496 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по реда на чл.156 и сл. от ДОПК, образувано въз основа на жалба от „Б.О.Б.“ ЕООД със седалище и адрес на управление ***, с ЕИК ...., представлявано от управителя И.

Д.Г., чрез пълномощник адвокат Д. С. при САК, срещу Ревизионен акт /РА/ №Р-03002714002192-091-001/12.06.2019 г., издаден от Началник на сектор при ТД на НАП гр.Варна и Главен инспектор по приходите при ТД на НАП гр.Варна, потвърден изцяло с Решение №187/13.09.2019 г. на Директор Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ /ОДОП/ град Варна при ЦУ на НАП, с който са установени задължения за корпоративен данък по ЗКПО за данъчен период 2013 г. в размер на 523.35 лв. и за ДДС по ЗДДС за м.04.2014 г., за м.05.2014 г., за м.07.2014 г., за м.08.2014 г., за м.09.2014 г. и за м.10.2014 г. в размер на 72 848.45 лв. главница и лихви в размер на 44 301.40 лв.

Жалбоподателят твърди, че в ревизионното производство са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, тъй като не са били налице основания за спиране на производството, ревизираното лице било лишено от право на защита, както и събраните доказателства са ценени едностранно от ревизиращия екип. Излагат се и доводи, че незаконосъобразно органът по приходите не е признал извършени разходи от дружеството за наем на апартамент, който се е ползвал от управителя на дружеството при сключване на сделки в град София и друга търговска дейност. Твърди се, че е са налице тристранни операции по смисъла на чл.15 от ЗДДС с BEST

OIL GREECE и ASCO

GROUP Gmbh, поради което незаконосъобразно органите по приходите са начислили ДДС, както и незаконосъобразно не е признат данъчен кредит по доставки от „Б.Г.БГ“ ЕООД, „Д“ ЕООД и „А.Г.“ ЕООД. С оглед гореизложеното жалбоподателят моли съда да постанови съдебно решение, с което да отмени изцяло обжалвания РА, както и да му присъди направените по делото разноски.

Ответната страна Директор на Дирекция

„Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ Варна при ЦУ на НАП, редовно призован, за него се явява гл. юрисконсулт М. К., редовно упълномощена, която излага становище за законосъобразност на ревизионния акт, поради което моли съда да отхвърли жалбата като неоснователна и да присъди юрисконсултско възнаграждение.

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът установи от фактическа страна следното:

На основание заповед за възлагане на ревизия (ЗВР) №Р-03002714002192-020-01/05.11.2014 г., издадена от Д.К., на длъжност Началник на сектор в ТД на НАП град Варна, е възложено извършването на ревизия на оспорващото дружество за корпоративен данък за 2013 г. и данък върху добавената стойност за периода от 01.02.2014 г. до 31.10.2014 г. Заповедта е подписана като електронен документ, в срока на валидност на електронният подпис на издателя, констатирано в съдебното заседание по делото на 21.01.2020 г. и връчена на 06.11.2014 г., съгласно инкорпорираната в ЗВР разписка, като срокът на ревизията е тримесечен от датата на връчване на заповедта. С последваща Заповед за изменение на ЗВР от 05.02.2015 г., издадена от Д.К., началник сектор при ТД на НАП град Варна, на основание чл.112 ал.2 т.1, чл.113 ал.3 и чл.114 ал.2 от ДОПК, е определен нов срок за приключване на ревизията – до 06.04.2015 г. Тази Заповед е подписана като електронен документ, в срока на валидност на електронния подпис на издателя, констатирано в съдебното заседание по делото на 21.01.2020 г. и е връчена по електронен път, съответно на 12.02.2015 г. на дружеството, съгласно инкорпорираната в заповедта разписка.

Със Заповед

№Р-03002714002192-023-001/06.03.2015 г. на Началник сектор при ТД на НАП е спряно производството, считано от 06.03.2015 г. до получаване на отговор от данъчната администрация в Гърция и Германия, като със Заповед от 06.11.2015 г. производството е възобновено, като е определен нов срок за приключване на ревизията до 07.12.2015 г. И тази заповед е подписана като електронен документ, в срок на валидност на електронен подпис и е връчена по електронен път на дружеството на 10.11.2015 г., съгласно разписката в заповедта. Със Заповед №Р-03002714002192-023-002/13.11.2015 г. на Началник сектор при ТД на НАП е спряно производството, считано от 13.11.2015 г. до приключване на производството в ТСБОП – Велико Търново, като със Заповед от 02.04.2019 г. производството е възобновено, като е определен нов срок за приключване на ревизията до 30.04.2019 г. Тази заповед е връчена по електронен път на дружеството на 03.04.2019 г.

В хода ревизията са изпратени искания за насрещни проверки, писмени обяснения от трети лица, както и искане за предоставяне на документи и писмени обяснения от данъчно-задълженото лице.

По ЗКПО: Ревизиращият екип е установил, че ревизираното лице за периода 01.01.2013 г. – 31.12.2013 г. е подало ГДД по чл.92 ал.1 от ЗКПО, в която е декларирало счетоводен финансов резултат /загуба/ -166 378.00 лв. и формиран данъчен финансов резултат -153 530.64 лв. Било е установено, че за проверявания период дружеството е отчело разходи по пет броя фактури -№10…143/07.01.2013 г., №10…151/05.02.2013 г., №10…162/05.03.2013 г., №10…172/01.04.2013 г. и №10…202/04.06.2013 г., издадени от „П.“ ЕООД град София за получени услуги за наем на апартамент в град София и изразходваните консумативи на обща стойност 5233.54 лв. С тази сума е намален финансовия резултат на дружеството за 2013 г. Изпратено е искане за представяне на документи и обяснение от трето лице „П.“ ЕООД град София, което в отговора е посочило, че апартаментите, предоставяни под наем на дружеството, са със жилищно предназначение и се ползват за жилищни нужди. Въз основа на това и доколкото не са били представени командировъчни документи, свързани с дейността на дружество, е прието, че разходите общо в размер на 5233.54 лв. за наетия апартамент и съпътстващите му разходи не са свързани с дейността на дружеството, поради което и на основание чл.26 т.1 от ЗКПО същите не са признати за данъчните цели и с посочената сума е увеличен финансовият резултат за 2013 г. на дружеството. Въз основа на това е определена данъчна загуба -148 297.10 лв., вместо декларираната -153 530.64 лв., като на основание чл.70 ал.1 от ЗКПО подлежаща на приспадане през следващите години е установена данъчна загуба в размер на -148 297.10 лв.

По ЗДДС:

Допълнително начислен ДДС за данъчен период месец юли и месец август 2014 г.

В хода на ревизията е установено, че дружеството е декларирало ВОД на стоки - боб, доставки по чл.7 от ЗДДС, облагаеми с нулева ставка на данъка към BEST OIL GREECE LTD с VIN EL800441827 по три броя фактури - №30…178/23.07.2014 г. с данъчна основа 55 741.25 лв., №30…179/23.07.2014 г. с данъчна основа 56 328.00 лв. и №30…180/12.08.2014 г. с данъчна основа 56 328.00 лв. или общо 168 397.25 лв. Въз основа на представените първични счетоводни документи, както и обмен на информация с данъчната администрация на Гърция /от която няма отговор/ и Германия, е установено, че BEST OIL GREECE

LTD е регистрирано за целите на ДДС в Гърция с идентификационен номер по ДДС EL800441827.

Стоките, предмет на продажбите по посочените фактури, се транспортират от България до друга страна – държава-членка на ЕС Германия. Всяка от посочените три броя фактури е била придружена с инвойс фактура, съответно с №№89/23.07.2014 г., 90/23.07.2014 г. и 92/12.08.2014 г. и трите с издател BEST OIL GREECE LTD и краен купувач ASCO GROUP Gmbh /Германия/ с VIN DE256557678, за последваща доставка на стока – боб със същия предмет на доставка и стойност, без начислен ДДС. От немската данъчна администрация е получен отговор, в който е посочено, че с фирмата ASCO GROUP Gmbh не може да се осъществи контакт, тъй като адресите и телефоните не са активни, като последната данъчна декларация от дружеството е получена за първото тримесечие на 2015 г. В данъчната декларация през месец юли 2014 г. са отразени ВОП, но от месец август 2014 г. няма такива.

Въз основа на това, както и извършения анализ на международните товарителници, органът по приходите е приел, че са налице случаи, при които има две последователни доставки на едни и същи стоки, които са предмет на един единствен вътреобщностен превоз, който може да бъде отнесен само към една от двете доставки, която съответно ще бъде единствено освободена по силата на член 138, параграф 1 от Директивата за ДДС. Изведен е изводът, че собствеността на стоките се прехвърля от ревизираното лице към BEST OIL GREECE LTD в България, чрез предаването и чрез превозвача, както и дружеството няма никакви права по контрол и движението на стоката след натоварването и в град Русе и Велико Търново, както и че транспортните разходи са за сметка на купувача ASCO GROUP Gmbh. При това положение транспортният документ следва да се отнесе към втората доставка, а именно между BEST OIL GREECE LTD и ASCO GROUP Gmbh. Предвид горното е прието, че не е изпълнена разпоредбата на чл.7 ал.1 от ЗДДС и не са налице вътреобщностни доставки на стоки по трите фактури. На основание чл.17 ал.2 от ЗДДС и чл.82 ал.1 от ЗДДС е начислен допълнителен ДДС в размер на 22 413.85 лв. за данъчен период месец юли 2014 г. и в размер на 11 265.60 лв. за данъчен период месец август 2014 г. и са начислени съответните лихви.

Непризнато право на данъчен кредит по фактури, издадени от „Д“ ЕООД Относно непризнат данъчен кредит по фактура

№10…04/24.04.2014 г., издадена от „Д“ ЕООД с предмет „стоки по опис“ на стойност 79 920.00 лв. и ДДС 15 984.00 лв. ревизиращият екип е установил, че към фактурата липсва опис на стоката, както и доказателства, установяващи получаването на стоката, както и не е налице плащане по процесната фактура. С оглед на това е прието, че не е извършена доставката по посочената фактура, поради което не е признато право на приспадане на данъчен кредит в размер на 15 984.00 лв. на основание чл.70 ал.5 и чл.68 ал.1 т.1 и т.2 от ЗДДС.

Непризнато право на данъчен кредит по фактури, издадени от „Б.Г.БГ“ ЕООД В хода на проверката е установено, че дружеството – жалбоподател за ревизирания период е ползвал данъчен кредит по общо шест броя фактури, с посочения доставчик. Прието е, че по фактура №30…5/30.10.2014 г., която документира доставка на стока – 100 тона нерафинирано олио, с данъчна основа

100 000.00 лв. и ДДС в размер на 20 000.00 лв., не е налице реална доставка на стоката, тъй като доставчикът не е разполагал с такова количество олио, предмет на фактурата, липсват документи за превоз на стоката и че стоката е била налична към момента на издаване на фактурата. С оглед на това за дружеството не е налице право на данъчен кредит в размер на 20 000.00 лв. за данъчен период месец октомври 2014 г.

По фактура №30…3/12.03.2014 г., която документира доставка на стока –олио, с данъчна основа 1 000 000.00 лв. и ДДС в размер на 200 000.00 лв., е установено, че такава фактура с такъв номер и дата не е издавана от доставчика „Б.Г.БГ“ ЕООД. Прието е, че не е налице реална доставка на стоката, с оглед на това за дружеството не е налице право на данъчен кредит.

Установено е, че по фактура №30…3/23.10.2014 г., която документира доставка на стока – принтери, с данъчна основа 1 000 000.00 лв. и ДДС в размер на 200 000.00 лв., не е налице реална доставка на стоката. Установено е, че предходен доставчик „М.К.“ ЕООД не е осъществил доставка към „Б.Г.“ ЕООД на стока - принтери, поради което този доставчик не е разполагал с тази стока, за да я достави на дружеството – жалбоподател.

Установено е също, че по тази фактура не е извършено плащане, както и към същата фактура е издадено КИ №30…7/22.12.2014 г. от оспорващия.

Тъй като фактури №30…3/12.03.2014 г. и

№30…3/23.10.2014 г., отразени с право на пълен данъчен кредит в СД за ДДС и дневник за покупките за данъчен период месец септември и месец октомври 2014 г., са сторнирани от дружеството – жалбоподател в СД за ДДС и ДП за данъчен период месец декември 2014 г., ревизиращият екип е приел, че се дължат лихви за ползвания неправомерен данъчен кредит по посочените фактури в размер на 5124.80 лв. за данъчен период месец септември 2014 г. и в размер на 3 397.50 лв. за данъчен период месец октомври 2014 г.