Решение № 1482 от 15.09.2021, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1482 гр. Пловдив , 15.09.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично заседание на девети септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Божидар Ив. Кърпачев при участието на секретаря Станка Т. Деведжиева като разгледа докладваното от Божидар Ив. Кърпачев Административно наказателно дело № 20215330205032 по описа за 2021 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.

Обжалван е Електронен фиш серия К, № 4542016, издаден от ОДМВРПЛОВДИВ, с който на Д. Н. Н. е наложена глоба в размер на 100 лева за нарушение на чл. 21, ал. 1 ЗДвП.

В жалбата се излагат конкретни съображения за незаконосъобразност на ЕФ се и моли за неговата отмяна и присъждане на разноски.

Въззиваемата страна взема писмено становище за неоснователност на жалбата. В условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на заплатения адвокатски хонорар.

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна, против акт подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Само за пълнота на изложението следва да се посочи, че в представената по делото справка за нарушител/водач е отбелязано, че процесният ЕФ е връчен на дата 15.06.2021г., жалбата е входирана на 22.06.2021г., тоест при спазване на императивния 14-дневен преклузивен срок за това, очертан в чл. 189, ал.8 ЗДвП.

1

Съдът като се запозна с приложените по делото доказателства, обсъди доводите изложени в жалбата и служебно провери правилността на атакувания ЕФ намери, че са налице основания за неговата отмяна по следните съображения:

ПО ФАКТИТЕ И ДОКАЗАТЕЛСТВАТА

Електронният фиш е издаден за това, че 24.02.2021 г. в 13:37 часа в гр.

Стамболийски, на ул. Тракия 17 в поска от юг към север, при максимална разрешена скорост за движение в населено място - 50 км/ч, лек автомобил с рег. № ******* , при отчетен толеранс от минус 3 км/ч. в полза на водача, се движел с установена наказуема скорост 62 км/ч., тоест с превишение на скоростта от 12 км/ч.

Изложената в Електронния фиш фактическа обстановка се доказва от приложеното по административната преписка статично изображение, което съгласно чл. 16, ал. 3 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015г. е годно доказателствено средство за обстоятелствата свързани с упражнения с АТСС видеоконтрол.

По делото е приложена и Справка за регистрация на МПС, от която е видно, че регистриран собственик на процесното МПС е именно жалбоподателят- Д. Н. Н..

От останалите събрани по делото доказателства се установява и законосъобразното използване на АТСС в процесния случай съобразно императивните изисквания на Наредба № 8121з-532/12.05.2015г. В този смисъл са приложените Протокол по чл. 10 от Наредбата за използване на АТСС, удостоверение за одобрен тип, протокол за последваща проверка на АТСС.

ПО ОСНОВАНИЯТА ЗА ОТМЯНА НА ЕФ

Въпреки гореизложеното, при извършен служебен контрол настоящия състав намира, че при издаването на ЕФ са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, накърняващи правото на защита на наказаното лице и влечащи безусловна отмяна на НП.

2

На първо място ЕФ не отговаря на изискването за надлежна индивидуализация на приложената санкционна норма. Необходимостта за нейното посочване произтича:

-на първо място от изричната разпоредба на чл. 189, ал.4 ЗДвП, в която е посочено, че задължителен реквизит на ЕФ е индивидуализирането на нарушените правни норми, което включва както материалната норма въвеждаща правило за поведение, така и надлежната санкционна норма;

-от одобрения от Министъра на вътрешните работи образец на ЕФ, реквизит на който е правното основание (санкционната норма), въз основа на което се налага санкцията;

-задължителните указания на основополагащото за формата на съдебните актове ППВС 1/1953, съгласно което всеки санкционен правораздавателен акт следва да съдържа пълно, точно и ясно изложение, както на фактическите, така и на правните основания за ангажиране отговорността на дееца, в това число и правна квалификация на допуснатото нарушение и санкционна норма;

-фундаменталния за наказателното право принцип за законоустановеност на санкцията.

В конкретния случай като санкционни са посочени нормите на чл. 189, ал.4, вр. 182, ал.4 ЗДвП. От текста на цитираните норми се установява, че:

-нормата на чл. 189, ал.4 ЗДвП не е конкретна санкционна, а обща норма, уреждаща режима на електронния фиш като властнически акт;

-нормата на чл. 182, ал.4 ЗДвП не предвижда конкретна санкция за конкретно нарушение, а точно обратното тя е с бланкетен характер, като урежда налагането на санкция в двоен размер за дадени нарушения поради наличието на квалифициращия признак „повторност“. Кои са тези нарушения обаче, за които се предвижда санкция в двоен размер и какво е първоначалното наказание за тях нормата на чл. 182, ал.4 ЗДвП сочи чрез възприетия механизъм на препращане към другите алинеи на чл. 182 ЗДвП.

Прави впечатление също така, че препращането е не пълно и цялостно, а само към изрично изброени хипотези от съставите визирани в чл. 182, ал.1-3 ЗДвП.

Не на последно място следва да се съобрази, че в различните точки на чл. 182, ал.1-3 ЗДвП са предвидени множество санкции в различни размери в зависимост от конкретните фактически параметри на извършеното нарушение, като критериите са:

3

-стойността на превишението на скоростта;

-дали се касае за превишаване на общо ограничение на скоростта или на такова въведено с пътен знак В26;

-дали превишението е извършено в рамките на населено място или извън него;

-вида на МПС, с което е извършено нарушението.

Същевременно съгласно трайната съдебна практика при бланкетни норми, за да бъде спазени посочените по-горе изисквания към формата и съдържанието на санкционните властнически актове, в самия акт следва да бъдат посочени не само бланкетните норми, но и нормите към които те препращат за запълване на бланкета.

Така Решение № 242/11 юни 2015 г. н.д № 625/2015 г. на ВКС, Решение № 366 от 23.XII.1992 г. по н. д. № 318/92 г., III н. о на ВС, Решение № 565 от 24.11.2010 г. по нак. д. № 652/2010 г. на Върховен касационен съд.

Всичко гореизложено безусловно е налагало в ЕФ освен общата норма на чл. 189, ал.4 ЗДвП и бланкетната норма на чл. 182, ал.4 ЗДвП, уреждаща повторността, да се посочи и конкретната санкционна норма от чл. 182, ал.1-3 ЗДвП, която кореспондира на фактите по процесния случай и величината на превишението, каквато била например нормата на чл. 182, ал.1, т.2 ЗДвП.

Такова посочване в ЕФ липсва, което не само:

-накърнява правото на защита на наказаното лице да разбере правните рамки на повдигнатото му обвинение,

-но и прави изцяло неразбираме волята на наказващия орган коя е приложимата санкционна норма, което затруднява до степен на невъзможност проверовъчната дейност на съда дали правилно е приложен материалния закон.

Допуснатият порок в дейността на наказващия орган е неотстраним, доколкото ако съдът за първи път със своя акт издири и приложи коректната санкционна норма, наказанията субект би бил поставен в положение да разбере правните рамки на обвинението което му се повдига, едва от акта на въззивната инстанция, след като наказанието му вече реално е наложено, което е несъвместимо с правото му на защита.

Така изрично Решение № 616 от 10.03.2020 г. по к. адм. н. д. № 237 / 2020 г. на XXIII състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 2349 4 от 19.11.2019 г. по к. адм. н. д. № 2262 / 2019 г. на XXVI състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 54 от 10.01.2019 г. по к. адм. н. д. № 3549 / 2018 г. на XIX състав на Административен съд – Пловдив.

Посоченото се явява първо основание за отмяна на ЕФ.

На следващо място допуснато е съществено разминаване между фактическото описание на нарушението в ЕФ и приложената от наказващия орган санкционна норма.

Вече се спомена, че с ЕФ е наложена санкция в завишен размер на основание чл. 182, ал.4 ЗДвП, поради повторност. Същевременно при фактическото описание на нарушението в ЕФ липсва, каквото и да било твърдение то да е извършено при условията на повторност. Всъщност единственото обстоятелство от което се извлича предполагаемата воля на наказващия орган да накаже дееца с по-висока санкция по квалифицирания състав е посочването на нормата на чл. 182, ал.4 ЗДвП. При липса на фактическо твърдение, обаче деянието да е извършено при условията на повторност и при констатираната вече липса на посочване на конкретна санкционна норма, кореспондираща на наказуемото превишение на скоростта, остава изцяло непроверима волята на наказващия орган кой е действителния административен състав по който се наказва дееца.

Съгласно трайната съдебна практика всяко разминаване между словесното описание на допуснатото нарушение и приложената правна норма представлява СПН и допълнително основание за отмяна на ЕФ.

Така изрично Решение № 314 от 14.02.2018 г. по к. адм. н. д. № 3513 / 2017 г. на XXIV състав на Административен съд - Пловдив, Решение № 922 от 20.04.2018 г. по к. адм. н. д. № 484 / 2018 г. на XXIV състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 301 от 11.02.2019 г. по к. адм. н. д. № 3796 / 2018 г. на XXVI състав на Административен съд - Пловдив Решение № 919 от 07.04.2014 г. по н. д. № 582/2014 г. на Административен съд – Пловдив.

Не на последно място, дори да се приеме, че действителната воля на наказващия орган е да се накаже дееца за нарушение извършено при повторност, то ЕФ отново не отговаря на изискванията за форма и съдържание.

5

Легална дефиниция на понятието повторност е дадено в т.33 от ДР на ЗДвП, а именно "Повторно" е нарушението, извършено в едногодишен срок, а в случаите по чл. 174, ал. 2 - в двегодишен срок, от влизането в сила на наказателното постановление, с което на нарушителя е наложено наказание за същото по вид нарушение, включително и когато първото наказание му е било наложено като нов водач.

С оглед гореизложеното в ЕФ задължително е следвало да намерят отражение фактите относно това кое предходно административно осъждане според наказващия орган обуславя квалифициращия признак повторност.

Така изрично Решение № 1645 от 03.08.2021 г. по к. адм. н. д. № 1307 / 2021 г. на XX състав на Административен съд – Пловдив, в което изрично е посочено, че за да може законосъобразно да се квалифицира едно нарушение като "повторно" по см. на § 6, т. ЗЗ от ДР на ЗДвП, следва наказващия орган да посочи фактите, които го мотивират да приеме тази квалификация или казано по друг начин - следва да се посочи, с кое влязло в сила НП или ЕФ е наложено наказание за същото по вид нарушение и то в рамките на съответните времеви граници. Само по този начин съдът би могъл да провери дали действително тезата на АНО съответства с критерия, посочен по-горе или не.

В процесния случай в обжалвания ЕФ не само, че не са посочени фактите (тоест предходните административни осъждания), които според наказващия орган обуславят повторността, но и в словесната част на ЕФ изобщо липсва твърдение нарушението да е извършено в условията на повторност. Процедирайки по този начин наказващия орган:

-принуждава съда да гадае каква е предполагаемата му воля, а както е добре известно административно-наказателната отговорност не може да почива на предположения;

-затруднява до степен на невъзможност преценката за законосъобразност на ЕФ, която следва да се извърши от съда;

-накърнява правото на защита на наказаното лице, доколкото само ако то е надлежно запознато още с обжалвания акт за предходните му наказвания, които според наказващия орган изпълват критерия „повторност“, то би могло да обори наличието на предпоставките на т.33 от ДР на ЗДвП, доказвайки например, че НП/ЕФ на които се позовава наказващия орган не са влезли в сила, не са надлежно връчени, не са за същото деяние или че не е спазен 6 едногодишния срок.

Посоченото е още едно самостоятелно основание за отмяна на ЕФ.