Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 79 от 10.01.2024, Окръжен съд - Пловдив

Съд
Окръжен съд - Пловдив
Дело
Въззивно частно гражданско дело 3360/2023
Вид
Определение № 79
Подписан
10.01.2024
В сила
10.01.2024
Състав
Стефка Тодорова Михова, Николай Колев Стоянов, Борис Димитров Илиев

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 79 гр. Пловдив, 10.01.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в закрито заседание на десети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Стефка Т. Михова

Членове:

Борис Д. Илиев

Николай К. Стоянов като разгледа докладваното от Николай К. Стоянов Въззивно частно гражданско дело № 20235300503360 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл. 274 и сл. ГПК във вр. с чл.413 ал.2 от ГПК.

Образувано e по въззивна частна жалба на „А1 България“ ЕАД, ЕИК 131468980, чрез пълномощника му адвокат М. против разпореждане от 21.10.2023г., включено в Заповед № 946 от 21.10.2023 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, издадена по ч.гр.д.№ 1779/2023 г. на РС-Асеновград, с което е било отхвърлено заявлението на „А1 България” ЕАД, ЕИК 131468980, против Е. Д. Б., ЕГН:

**********, за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК в частта за разноските за сумата от 480 лева за платен адвокатски хонорар за подаване на заявлението по чл.410 по ГПК.

В частната жалба се излагат оплаквания за неправилност на обжалваното разпореждане, като се иска неговата отмяна и постановяване издаването на заповед за изпълнение за претендираните в заповедното производство разноски за адвокатско възнаграждение.

На основание чл. 413, ал. 2 от ГПК препис от частната жалба не се връчва на ответната страна.

Пловдивският окръжен съд, като провери законосъобразността на обжалвания съдебен акт, представените доказателства и становищата на страните, намери за установено от фактическа и правна страна следното:

Частната жалба е подадена в законоустановения срок, от легитимирана страна и срещу съдебен акт, подлежащ на обжалване, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане.

Разгледана по същество се явява неоснователна по следните съображения:

Неоснователно е възражението на жалбоподателя „А1 България“ ЕАД гр.София, че му се дължат разноски по това заповедно производство. За да се дължат разноски е необходимо да се представят доказателства, че страната е платила такива на упълномощения адвокат по съответното дело. В разглеждания казус жалбоподателя „А1 България“ ЕАД е упълномощил адвокатско дружество „М.и И.“ за представителство по заповедни производства, макар и без достоверна дата и въобще без никаква дата. Освен това е представен и договор за правна защита и съдействие от 1

10.08.2023 г. сключен между „Кол Поинт“ ЕООД и пълномощника на заявителя – адвокатско дружество „М. и И.“, в който е уговорено адвокатско възнаграждение за 168 лица в приложение към договора, сред които е и длъжника по дело.

Възнаграждението е платено по банков път от „Кол Поинт“ ЕООД на адвокатското дружество, пълномощник на заявителя.

Представения банков превод и фактура касаят плащане от друго юридическо лице „Кол пойнт“ ЕООД на адвокатското дружество, което не доказва, че заявителят „А1 България“ ЕАД е направил разноски за заплатено адвокатско възнаграждение, което да му се дължат от длъжника.

Претендираните разноски в размер на 480 лв. заплатени от "Кол пойнт" ЕООД, настоящата инстанция също приема, че те са недоказани, след като липсва представен по делото сключен договор между заявителя и процесното дружество за заплащане на адвокатско възнаграждение от името и за сметка на „А1 България“ ЕАД. В т. 1 на ТР № 6 от 6.11.2013 г. по тълк. дело № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС се приема, че съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението и в договора следва да е вписан начина на плащане - ако е по банков път, задължително се представят доказателства за това, а ако е в брой, то тогава вписването за направеното плащане в договора за правна помощ е достатъчно и има характера на разписка. В т. 11 от същото категорично е възприето, че след приключване на съдебното дирене в съответната инстанция, страните вече не могат валидно да осъществяват процесуални действия, дължими и свързани с фази на производството, които са приключили. Следователно те не могат да въвеждат нови искания и да ангажират нови доказателства, дори те да са във връзка с поддържаното им становище по време на процеса. Приема се, че макар и акцесорна, претенцията за разноски съставлява искане, свързано със спорния предмет, което следва, също като него, да бъде заявено до приключване на съдебното заседание, с което приключва делото пред съответната инстанция. В случая след като се касае за заповедно производство, образувано по подадено от заявителя от „А1 България“ ЕАД заявление по реда на чл. 410 от ГПК, то съдът се произнася в закрито заседание със съответния съдебен акт. Следователно тази страна е длъжна към самото заявление да приложи съответните писмени доказателства, включително и съответния договор въз основа на който е заплатила адвокатското възнаграждение. Заповедния съд не е длъжен да оставя без движение заявлението за представяне на този вид писмено доказателство, тъй като същото не попада в разпоредбите на чл. 127, ал. 1 и 3 и чл. 128, т. 1 и 2 от ГПК, към които изрично препраща чл. 410, ал. 2 от ГПК, а и не е от естеството на подробно описаните в чл. 410, ал. 3 от ГПК писмени доказателства договор, сключен с потребител, заедно с всички негови приложения и изменения, както и приложимите ОУ, ако има такива.

Ето защо разноски за адвокат на „А1 България“ ЕАД в казуса не се дължат.

Изложеното налага извода за неоснователност на подадената частна жалба, която следва да се остави без уважение, а обжалваното разпореждане следва да се потвърди в обжалваната му част.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане, постановено по ч. гр. д. № 1779/2023 г. от 2

21.10.2023г., включено в Заповед № 946 от 21.10.2023 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, издадена по ч.гр.д.№ 1779/2023 г. на РС- Асеновград, с което е било отхвърлено заявлението на „А1 България” ЕАД, ЕИК 131468980 против Е. Д. Б., ЕГН: **********, за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК в частта за разноските за сумата от 480 лева за платен адвокатски хонорар за подаване на заявлението по чл.410 по ГПК.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3