Определение № 244 от 02.02.2024, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 244 гр. София, 31.01.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Златина Рубиева

Членове:

Иванка Иванова

Петя Алексиева като разгледа докладваното от Иванка Иванова Въззивно частно гражданско дело № 20231000503273 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.274 ГПК – чл. 279 ГПК.

Образувано е по частна жалба, депозирана от Р. К. Г. срещу определение № 13548 от 09.11.2023 г., постановено по гр. д. № 12135/2023 г. по описа на СГС, I ГО, 25 състав, с което е прекратено производството по делото като недопустимо. Излага съображения, че обжалваното определение е неправилно, е предявил иска в момент, в който е разбрал за изпълнителния действия върху процесния имот, поради което счита, че искът е допустим.

Решаващият съд не е отчел, че извършените от него действия са започнали от момента на узнаване на увреждащото действие, както и е налице забавено произнасяне по гр. д. № 12135/2023 г. на СГС, I ГО, 25 състав. Поддържа, че това забавено произнасяне е довело до пропускане да упражни правата си.

Излага съображения, че правният му интерес се установява от изпълнителното дело, което не е изискано и приложено. Моли съда да отмени обжалваното определение, постановено при нарушения на процесуалния закон и да върне делото за продължаване на процесуалните действия.

Съдът, след като се запозна с материалите по делото и прецени доводите на жалбоподателя, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Частната жалба е депозирана от легитимирана страна, в срока по чл.275, ал.1 ГПК, като същата е процесуално допустима. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.

СГС е сезиран с иск, предявен от Р. К. Г., насочен срещу ЧСИ С. Я. и Д. П. С., за прекратяване на основание чл.440 ГПК на изпълнителните действия по изп. д. № 201984402212 по описа на ЧСИ С. Я., рег. № ***, район на действие СГС, тъй като имуществото, върху което е насочено изпълнението, не принадлежи на длъжника. Ищецът твърди, че по силата на предварителен договор за покупко – продажба то 21.12.2017 г. владее ателие, находящо се в гр. ***, ул. „***“ № *, вх. *, ет. *, състоящ се от: три стаи, две дневни, кухня, кухненски бокс, сервизни помещения и тераси, описан в 1 исковата молба. Спрямо този имот е насочен въвод във владение по изп. д. № 201984402212 по описа на ЧСИ С. Я., рег. № ***, с район на действие СГС.

Предявил е иск за обявяване на предварителния договор за окончателен, по който е образувано гр. д. № 7084/2023 г. по описа на СГС. Счита, че неговото право на ползване и владение на посочения имот е засегнато от изпълнението, а принадлежността на имота подлежи на разглеждане по гр. д. № 7084/2023 г. на СГС. На 23.10.2023 г. след извършена справка в Имотния регистър установил, че върху имота е наложена възбрана, както и е вписано на 17.10.2023 г. постановление за възлагане на имота от ЧСИ С. Я.. По този начин съдебният изпълнител е причинил на ищеца вреди. Счита, че до постановяване на съдебно решение по предявения иск с правно основание чл.19, ал.3 ЗЗД, не могат да се извършват изпълнителни действия, а извършените такива биха били незаконосъобразни.

С разпореждане № 23539/31.10.2023 г. съдът е оставил исковата молба без движение, като е указал на ищеца в едноседмичен срок от съобщението с писмена молба, с препис за насрещната страна да посочи: в какво се състои искането му, отправено до съда, тъй като в исковата молба ищецът е посочил, че иска да бъдат прекратени изпълнителните действия по отношение на процесния имот, което обаче е следствие от евентуално уважаване на предявен иск по чл. 440 ГПК (чл. 433, ал. 1, т. 7 ГПК), а същевременно се съдържат и твърдения, че тези действия вече са извършени;

В случай че иска да бъде установено, че длъжникът по изпълнителното производство не е собственик на процесния имот (иск по чл. 440, ал. 1 ГПК), ищецът следва да посочи кои са ответниците по делото (с посочване на техни имена и адреси за призоваване), като съобрази, че съгласно чл.440, ал.2 ГПК това са взискателят и длъжникът в изпълнителното производство. Ищецът също така следва да съобрази, че този иск поначало е допустимо да се предявява преди приключване на изпълнението по отношение на съответния имот, а същевременно той сочи, че постановлението за възлагане на имота на трето лице вече е вписано (влязло е в сила), т. е. ищецът следва да изясни и дали изпълнението по отношение на процесния имот е приключило. В случай че ищецът твърди, че изпълнението по отношение на имота е приключило, той следва да посочи дали предявява иск за установяване, че длъжникът не е бил собственик на имота, както и към кой момент, или за установяване, че ищецът е собственик на имота, като ищецът съобрази, че поначало преобладаващата съдебна практика приема, че искът по чл.498, ал.2, изр.2 ГПК е положителен установителен иск. В случай че ищецът предявява иск за установяване, че е собственик на имота поради наличие на негови права, противопоставими на взискателя и съответно на купувача на публичната продан (иск по чл.498, ал.2, изр.2 ГПК), той следва да посочи кой е ответник по делото (с посочване на неговите имена и адрес за призоваване), както и от къде произтичат тези права (на собственост или други) върху имота, като съобрази и че поначало сключването на предварителен договор само по себе си не създава противопоставими права; дали се намира във фактическа власт на имота към момента и от кой момент е установено тя; кога е вписана възбраната върху имота, въз основа на която е извършена публичната продан, доколкото именно това действие има значение за противопоставимостта на права по отношение на взискателя. На ищеца е указано в едномесечен срок от съобщението да представи: удостоверения за данъчна оценка на процесния 2 имот; доказателства за внесена държавна такса по сметка на Софийски градски съд в размер на 1% от данъчната оценка на имота. На ищеца са указани санкционните последици при неизпълнение на дадените указания в срок - исковата молба ще бъде върната и производството прекратено.

В рамките на определения срок ищецът е депозирал на 08.11.2023 г. молба – уточнение, с която е уточнил, че претендира установяване, че процесният имот не принадлежи на длъжника. Не са извършени всички изпълнителния действия върху процесния имот. Купувачът от публичната продан не е въведен във владение. Като ответници по делото са посочени: Д.

П. С. – длъжник в изпълнителното производство и „УниКредит Булбанк“ АД – взискател в изпълнителното производство, трето лице – „Рекавъри Инвест“ АД. Не твърди, че е приключило принудителното изпълнение върху процесния имот. Правата му върху процесния имот произтичат от предявения иск по чл.19, ал.3 ЗЗД, който е предявен преди завеждане на изпълнителното производство. Твърди, че владее имота от 21.12.2017 г. и понастоящем въз основа на сключения предварителен договор. Възбраната върху имота е вписана на 13.09.2019 г.

С обжалваното определение съдът е прекратил производството по делото. Съдът е приел, че след провеждане на публичната продан изпълнението върху процесния имот е приключило, като същият не принадлежи на длъжника, а на обявения купувач. С оглед на това е прието, че за ищеца липсва правен интерес от предявяване на иска по чл.440, ал.1 ГПК.

На основание чл.498, ал.2 ГПК ищецът може да се защити срещу купувачът на публична продан чрез предявяване на иск за собственост.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

Нормата на чл.440, ал.1 ГПК вр. с чл.124, ал.1 ГПК предоставя възможност на трето лице, чието право е засегнато от изпълнението, да предяви иск, за да установи, че имуществото, върху което е насочено изпълнението, не принадлежи на длъжника. Целта на този иск е да се отрече, че правото на собственост върху обекта на изпълнението принадлежи на длъжника и съответно да се отрече правото на взискателя да насочи изпълнението върху този обект с оглед прекратяване на изпълнителното производство на основание чл.433, ал.1, т.7 ГПК.

Съгласно задължителните разяснения, дадени с ТР № № 3 от 10.07.2017 г. по тълк. д. № 3/2015 г., ОСГТК на ВКС, т.4 искът по чл.440, ал.1 ГПК е допустим и в случаите, когато третото лице се намира във владение на вещта, върху която е насочено принудителното изпълнение в деня на запора, възбраната или предаването й, ако се отнася за движима вещ, с изключение на случаите, когато това трето лице е упражнило правото си на жалба по чл.435, ал.4 ГПК и жалбата е била уважена. В мотивите е разяснено, че искът по чл.440, ал.1 ГПК е уреден с изрична законова разпоредба, която очертава както случаите, когато той може да бъде предявен, респективно кога е налице правен интерес от него, така и кои са надлежните страни по иска - чл.440, ал.1 и ал.2 ГПК. Посоченото в закона обстоятелство, което обуславя интереса за предявяване на иска по чл.440, ал.1 ГПК, е засягането на твърдяното от третото лице право от предприетите изпълнителни действия. Засегнатото право може да бъде както правото на собственост на третото лице върху вещта, така и притежаваното от това лице ограничено вещно право върху 3 същата вещ или пък облигационно право, което не би могло да се противопостави на купувача по публичната продан или съществува възможност да се погаси след извършването й. При това законът е очертал и активната легитимация на лицата, имащи правото да предявяват такъв иск, като е посочил, че той може да бъде предявен от всяко трето лице, чието право е засегнато от изпълнението. Затова искът е допустим и е налице правен интерес за предявяването му, когато по започнало принудително изпълнение за парично вземане са предприети изпълнителните действия върху дадена вещ, които засягат права на третото лице и то отрича правата на длъжника върху вещта, предмет на изпълнението. Правата на третото лице върху вещта, предмет на изпълнението, не са предмет на иска по чл. 440, ал. 1 ГПК, а само обуславят правния интерес за предявяването му. Целта е при уважаването на иска да бъде установено, че вещта не принадлежи на длъжника и по този начин да се отрече възможността да се насочи принудителното изпълнение за негово задължение върху имущество, което принадлежи на трето лице. Поради това, за да е допустим искът, освен посочените по-горе предпоставки, се изисква и принудителното изпълнение върху вещта да не е приключило.

В разглеждания случай ищецът е сезирал СГС с нередовна искова молба. Решаващият съд е констатирал нередовностите на исковата молба и спосоченото по - горе разпореждане от 31.10.2023 г. е дал ясни и точни указания на ищеца за отстраняването им.

Както в исковата молба, така и в депозираната на 08.11.2023 г. уточнителна молба, ищецът твърди, че за имота, спрямо който ищецът заявява облигационно право, непротивопоставимо на купувача по публичната продан, е вписано на 17.10.2023 г. постановление за възлагане. Това налага изводът, че принудителното изпълнение върху вещта е приключило. Ето защо и с оглед задължителните разяснения, дадени с цитираното тълкувателно решение, за ищеца липсва правен интерес от предявяване на иска по чл.440, ал.1 ГПК.

По изложените съображения въззивният съд счита, че предявеният иск, предмет на делото пред СГС, е процесуално недопустим.

Тъй като крайните изводи на двете инстанции съвпадат, частната жалба се явява неоснователна и като такава следва да се остави без уважение.

Воден от гореизложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба вх. № 108272/21.11.2023 г., депозирана от Р. К. Г., ЕГН **********, с адрес гр. ***, ж. к. „***“, бл. *, вх. *, ет. *, ап. *, срещу определение № 13548/09.11.2023 г., постановено по гр. д. № 12135/2023 г. по описа на СГС, I ГО, 25 състав, като неоснователна.

Определението подлежи на обжалване пред ВКС в едноседмичен срок от връчването му на жалбоподателя при условията на чл.280, ал.1 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

4

1. _______________________

2. _______________________

5