Определение № 2020 от 26.05.2023, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2020 гр. Варна, 26.05.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и шести май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Цвета Павлова

Членове:

Пламен Ат. Атанасов

Деница Добрева като разгледа докладваното от Цвета Павлова Въззивно частно гражданско дело № 20233100500997 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 274, ал. 1, т. 2 ГПК.

Образувано е по частна жалба на Общинско предприятие „Общински паркинги и синя зона“ срещу разпореждане № 13282/06.04.2023 год. по ч.гр.д. № 3904/23 год. на ВРС – 20-ти състав, с което заявление с вх. № 23828/29.03.2023 г., подадено от Общинско предприятие „Общински паркинги и синя зона“, ЕИК 0000934421679, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул. „Александър Рачински“ № 29 с искане за издаване в негова полза на заповед за незабавно изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК срещу „Ре филл“ ЕООД, ЕИК 205255302, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул.

„Воден“ № 13, ет.2 за следните суми: 1) сумата от 2450,00 лв., представляваща задължение за периода 15.02.2022 г. – 16.08.2022 г. по Договор за ползване на паркоместа за паркиране в режим „Служебен абонамент“ № 0465/11.10.2021 г., и Анекс № 1; 2) сумата от 350,00 лв.,представляваща лихва за 15.02.2022 г. – 16.08.2022 г.

В частната жалба се излагат доводи за неправилност на постановеното разпореждане поради противоречие с материалното право и константната практика на ВКС. Позовавайки се на законовите норми, счита, че е активно процесуално легитимиран да претендира от длъжника процесните суми, както и изразява доводи за неправилност на извода на съда относно нередовност на подадането заявление. Моли за отмяна на постановеното разпореждане.

Жалбата е подадена в срок, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

След запознаване с писмените доказателства по делото и като съобрази приложимия закон, настоящият състав на Варненски окръжен съд намира частната жалба за неоснователна, поради следните съображения:

Производството пред ВРС е било образувано по образувано по заявление подадено от Общинско предприятие „Общински паркинги и синя зона“, ЕИК 0000934421679, със 1 седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул. „Александър Рачински“ № 29 с искане за издаване в негова полза на заповед за незабавно изпълнение на парично задължение по чл.

417 от ГПК срещу „Ре филл“ ЕООД, ЕИК 205255302, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул. „Воден“ № 13, ет. 2 за следните суми: 1) сумата от 2450,00 лв., представляваща задължение за периода 15.02.2022 г. – 16.08.2022 г. по Договор за ползване на паркоместа за паркиране в режим „Служебен абонамент“ № 0465/11.10.2021 г., и Анекс № 1; 2) сумата от 350,00 лв., представляваща лихва за 15.02.2022 г. – 16.08.2022 г.

Заповедният съд, макар и да е формирал мотиви за нередовност на подаденото заявление, е отхвърлил подадането заявление поради наличие на абсолютна предпоставка за отхвърляне на подаденото заявление поради липса на процесуална правосубектност на подалото заявлението Общинско предприятие.

Този извод на заповедния съд се споделя и от настоящия състав на ВОС, поради следното:

Съгласно чл.51, ал.2 изр.2 ЗОС общината може да осъществява самостоятелно стопанска дейност чрез общински предприятия, създадени по реда на този закон. В чл.52 ЗОС е предвидено, че общинското предприятие е специализирано звено на общината за изпълнение на местни дейности и услуги, финансирани от общинския бюджет, което се създава, преобразува и закрива с решение на общинския съвет, осъществява дейността си въз основа на правилник, приет от общинския съвет, с който се определят предметът на дейност, структурата, управлението, численият състав и правата и задълженията на предприятието по отношение на предоставеното му общинско имущество. Предвидено е още, че директорът на общинското предприятие е второстепенен разпоредител с бюджет.

Следователно предметът на дейност на общинското предприятие, имуществото, което му се предоставя за управление, структурата, статута и управлението му се определят от общинския съвет с решението за създаване на общинското предприятие и правилника за организацията и дейността му. С оглед на това валидността и правните последици на сключените от общинското предприятие чрез директора му договори, в това число и договор за правна защита и съдействие, следва да бъдат преценявани съобразно конкретните обстоятелства във всеки отделен случай, при съобразяване с предмета на договора и определените от общинския съвет предмет на дейност, статут и организация на общинското предприятие.

Всичко изложено сочи, че по смисъла на закона, Общинското предприятие е структурна единица на Общината и няма самостоятелна гражгданскоправна правосубектност, а е и второстепен разпоредител с общинския бюджет. Така и в решение № 110/ 01.11.2012 г. по гр.д.№ 866/2011 г. на ВКС, се сочи, че според разпоредбата на чл.14 ЗМСМА юридическото лице е съответната община, а общинският съвет е орган на местно самоуправление с определени правомощия /чл.21 ЗМСМА/. При това положение, нито Общинският съвет,нито създаденото от него Общинско предприятие, имат статут на юридически лица, като отново съобразно възприетото в посоченото решение на ВКС, те нямат и активната процесуалноправна легитимация да предявяват искове.

В този смисъл е и решение № 3 от 21.03.2019 г. на ВКС по гр. д. № 4302/2018 г., IV г. о., ГК, съгласно което общинското предприятие не представлява нито държавно учреждение, нито бюджетно субсидирано заведение по чл.519 и чл.520 ГПК. Посочено е, че макар и общинското предприятие има определена икономическа и правна самостоятелност, то е част от общинската администрация и не е обявено за самостоятелно юридическо лице, за разлика от търговските дружества.

В допълнение, търсената аналогия с отговорността на ОП по трудови споре, при наличие на изрична норма в КТ за отговорност, в качеството му на работодател,, е неуместна, нито цитираното от частния жалбоподател решение, като касаещо процесуална легитимация за участие в гражданския процес по дела относно изпълнението на договори на 2 районите, като съставни административно-териториални единици в общините и второстепенни разпоредители с общински бюджетни средства, е относимо в настоящия случай.

Поради съвпадане изводите на двете инстанции, обжалваното определение следва да бъде потвърдено.

Воден от горното, СЪДЪТ:

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 13282/06.04.2023 год. по ч.гр.д. № 3904/23 год. на ВРС – 20-ти състав.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3