Решение № 5519 от 17.08.2026, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно гражданско дело 12162/2025
- Вид
- Решение № 5519
- Подписан
- 17.08.2026
- Състав
- Невена Чеуз, ВАСИЛЕНА ПЕТРОВА МИДОВА, Наталия Петрова Лаловска
Цитирани разпоредби
- чл. 124 ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 140 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 172 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 263 ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.269 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 2 ал. 1 т. 1 · Закон за общинската собственост
- чл. 59 ал. 1 · Закон за общинската собственост
- чл. 5 ал.2 · Закон за общинската собственост
- чл. 108 · Закон за собствеността
- чл. 77 · Закон за собствеността
- чл. 79 · Закон за собствеността
- чл. 81 · Закон за собствеността
- чл. 10 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
- чл. 19 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
- чл. 25 ал. 1 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
- чл. 208 · Закон за устройство на територията
- чл. 61 ал.2 и ал.4 · Закон за устройство на територията
- чл. 61 ал.2 и ал.4 · Закон за устройство на територията
- чл. 13 ал.4 · Правилник за прилагане на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 5519 гр. София, 17.08.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Невена Чеуз
Членове:
Наталия П. Лаловска
ВАСИЛЕНА П. МИДОВА при участието на секретаря Екатерина К. Тодорова като разгледа докладваното от Невена Чеуз Въззивно гражданско дело № 20251100512162 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Същото е образувано по въззивна жалба на О. Е. К., ищец в първоинстанционното производство, чрез процесуален представител - адв. М. Р. срещу решение № 6 862/21.06.2022 г. на СРС, 35 състав, постановено по гр.д. 58 404/21 г., с което е отхвърлен предявения му иск срещу Столична община за признаване за установено, че СО не е собственик на ПИ с идентификатор *** по кадастралната карта на район „Подуене“, гр. София, одобрена със заповед № РД-18-4/09.03.2016 г. на изпълнителния директор на АГКК, с адрес на имота гр. София, *** с площ от 178 кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване, номер по предходен план: 1500.
Във въззивната жалба се твърди, че решението е неправилно. В жалбата са развити съображения, че съставът на СРС е разместил тежестта на доказване и то по отношение на неотносимия факт дали имота има друг собственик и дали това е ищецът. Твърди се, че с оглед предмета на спора, СО е следвало да докаже, че спорните АОС са съставени на посочените в тях основания и че същите са съществували при съставянето . Твърди се, че евентуалните конкурентни правоизключващи права на ищеца не са предмет на процеса като не бил даден и отговор на поддържаните възражения срещу основанията, посочени в процесиите АДС, на които ответника основавал правата си.
1
Иска се отмяна на решението като бъде постановено ново, с което заявената претенция бъде уважена.
В срока по чл. 263 ал. 1 от ГПК е депозиран писмен отговор от ответника в първоинстанционното производство Столична община, чрез процесуален представител юрк.
К.З., в който са наведени съображения относно правилността на решението и искане за неговото потвърждаване.
При извършената служебна проверка на основание чл.269 от ГПК, настоящият съдебен състав намира, че обжалваният съдебен акт е постановен от законен състав на родово компетентния съд, в изискуемата от закона форма. Искът е предявен от и срещу процесуално легитимирани страни, поради което решението на първоинстанционния съд е валидно и процесуално допустимо.
Предметът на въззивното производство, което се разглежда по реда на ограничения въззив е очертан само от посоченото в жалбата и приложимите към спорния предмет императивни материалноправни норми.
Предмет на първоинстанционното производство е отрицателен установителен иск за собственост с правно основание чл. 124 ал. 1 от ГПК.
Съгласно задължителните указания на ВКС, установени с ТР 8/2013 г. на ОСГТК по т.д. 8/2012 г. интерес от предявяването му съществува за ищеца, когато същият заявява самостоятелно право върху вещта респ. при конкуренция на твърдения от двете страни досежно вещни права върху идентичен обект, каквато колизия на придобивни основания е налице в производството по делото с оглед заявеното твърдение на ищеца, че е собственик на основание изтекла в негова полза придобивна давност респ. становището на ответника, че е собственик по силата на закона като въпрос на лична субективна преценка на ищеца е дали да заяви положителен установителен иск за собственост респ. осъдителен по чл. 108 от ЗС или да заяви отрицателен иск за собственост, който предполага по- ограничена защита. Указания в идентичен смисъл са дадени и с решение 589/17.10.2025 г. по гр.д. 2306/24 г. на Първо ГО на ВКС при отмяната на постановеното въззивно решение по делото, при неговото първоначално разглеждане и връщане на делото за разглеждане от друг състав на СГС, които са задължителни за настоящия съдебен състав.
Съгласно разясненията, дадени в цитираното по-горе ТР 8/2013 г. на ОСКТГ на ВКС в производството по отрицателен установителен иск за собственост ищецът доказва фактите, от които произтича правния му интерес, а ответникът - фактите, от които произтича правото му.
Доказателствената тежест по делото е правилно разпределена от състава на СРС в определение 9494/13.04.2022 г., постановено по реда на чл. 140 от ГПК.
Фактите, от които произтича правният интерес на ищеца, съобразно твърденията в исковата молба се изразяват във възможността за придобиването на имота от същия на основание осъществено давностно владение започнало през 1997 г. По отношение на същите са заявени възражения в рамките на отговора към въззивната жалба, поради което 2 настоящият съдебен състав счита, че същите следва да бъдат обсъдени с оглед наличието на правен интерес у ищеца за предявяване на заявения в производството иск.
Придобивната давност е оригинерен способ за придобиване на право на собственост или друго вещно право посредством фактическото упражняване на съдържанието на това право през период от време, определен в закона. Съгласно нормата на чл. 79 от ЗС правото на собственост по давност върху недвижим имот се придобива с непрекъснато владение в продължение на 10 години, предвид въведеното от ищеца - въззивник основание за придобиване на владение - завладяване, което предполага винаги недобросъвестно такова, доколкото добросъвестно владение, съобразно разясненията, дадени с т. I от ППВС 6/1974 г. на ОСГКВС предполага наличие на транслативни сделки, административни актове с вещноправни последици, конститутивни съдебни решения. От друга страна необходимо е и фактическата власт в този срок да се упражнява непрекъснато т.е. владението да не е изгубено или отнето в рамките на 6 месечен срок, с оглед нормата на чл. 81 от ЗС, да е явно, несмущавано, постоянно, несъмнено, като и наличие на намерение у владелеца за своене на вещта.
В рамките на производството пред СРС са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетелите Т.П.М. и А.О. К., син на ищеца, разпитани в съдебно заседание на 25.05.2022 г. И двамата разпитани свидетели безпротиворечиво установяват, че имота е закупен от О. преди около 30 години, заедно с намиращата се в имота къща. Свидетелите установяват, че имотът винаги е бил ограден и никой не е гонил от там О.. Настоящият съдебен състав кредитира изцяло събраните гласни доказателствени средства като обективни, непосредствени впечатления и логически последователни, тези на свидетеля К. при условията на чл. 172 от ГПК. Липсват и данни по делото, които да разколебават или опровергават установеното от свидетелите. Поради което, настоящиият съдебен състав намира, че са установени фактите, от които произтича правния интерес на ищеца и заявеният отрицателен установителен иск е процесуално допустим.
В рамките на въззивната жалба възраженията са концентрирани главно относно доказателствената сила на представените АОС, които легитимират СО като собственик на процесния имот.
Съгласно нормата на чл. 5 ал.2 от ЗОбС, АОС е официален документ, съставен от длъжностно лице по ред и форма, определени в закона, откъдето следва, че същият е официален удостоверителен документ и се ползва с материална доказателствена сила относно фактите, предмет на удостоверителното изявление на органа, издал акта. Същият обаче няма правопораждащо действие, а само констатира, че общината е носител на право на собственост върху конкретен обект, в случай, че са възникнали материалноправните предпоставки за прилагане на съответния придобивен способ по арг. на чл. 5 ал.З от ЗОбС.
Съставянето на акт за общинска собственост само по себе си не представлява основание за придобиване право на собственост от общината, ако не съществува конкретно придобивно основание, попадащо в приложното поле на чл. 77 от ЗС / в този смисъл решение 67/16.06.2017 г., постановено по гр.д. 3533/2016 г. на Второ ГО на ВКС/. Този акт се ползва с обвързваща материална доказателствена сила само за отразените в него факти, а за собствеността на общината следва да му се признае легитимиращо действие, по силата на 3 което актуваният имот се счита за общинска собственост до доказване на противното, като общината не носи тежестта да доказва основанието, на което е съставен актът за общинска собственост като съображенията са приложими само в случаите, когато в АОС е посочено конкретно уредено в закона фактическо основание, по силата на което собствеността върху актувания имот е придобита от общината. Необходимостта от посочване и на фактическото основание за придобиване на правото на собственост, е налице, когато то се свързва с настъпването на конкретен юридически факт или реализиране на сложен юридически факт завещание, дарение, отчуждаване, реституция, които не настъпват по силата на закона, каквото фактическо основание процесиите по делото не сочат.
В тази връзка по делото е представен АОС /частна/ 3492/01.12.2020 г. за реална част с площ от 6 кв.м. от ПИ с идентификатор ***, целият с площ от 178 кв.м., попадаща в обхвата на част от УПИ II с отреждане за „РНС- РОСП-БКС и РБ ВИК“. Актът е издаден на бланка, в която са посочени като основание чл. 2 ал. 1 т. 1 и чл. 59 ал. 1 от ЗОбС и чл. 25 ал. 1 от ЗСПЗЗ.
Представен по делото е и АОС /частна/ 3493/01.12.2020 г. за реална част с площ от 95 кв.м. от ПИ с идентификатор ***, целият с площ от 178 кв.м., попадаща в обхвата на част от УПИ III с отреждане за „РНС-РОСП-БКС и РБ ВИК“. Актът е издаден на бланка, в която са посочени като основание чл. 2 ал. 1 т. 1 и чл. 59 ал. 1 от ЗОбС и чл. 25 ал.
1 от ЗСПЗЗ.
Представен по делото е и АОС /частна/ 0507/01.12.2020 г. за реална част с площ от 77 кв.м. от ПИ с идентификатор ***, целият с площ от 178 кв.м., попадаща в обхвата на част от УПИ IV с отреждане за „Озеленяване и комуникация“. Актът е издаден на бланка, в която са посочени като основание чл. 2 ал. 1 т. 1 и чл. 59 ал. 1 от ЗОбС, чл. 25 ал. 1 от ЗСПЗЗ и чл. 61 ал.2 и ал.4 от ЗУТ.
Представените АОС са надлежно оспорени от ищеца в рамките на исковата молба, поради което и с оглед констативното действие на АОС при оспорването им в тежест на общината е да докаже наличието на посоченото в акта правно основание за придобиване на собствеността върху имота. Това е така, тъй като оспорването им представлява твърдение за отрицателен факт, доказването на който става чрез доказване на изключващите го положителни такива / решение 269/03.08.2012 г. по гр.д. 643/2011 г. на Първо ГО на ВКС, решение 310/03.01.2012 г. по гр.д. 456/2011 на Второ ГО на ВКС/.
Съобразно нормата на чл. 2 ал. 1 т. 1 от ЗОбС общинска собственост са имотите и вещите, определени със закон т.е. има се предвид осъществяването на такъв юридически факт, чиято правна последица, според предвиждането в конкретен нормативен акт, се състои в изгубване на правото на собственост от досегашния му носител и преминаването му в патримониума на общината. Цитираната правна норма касае общо основание за актуване като не е посочено конкретно придобивно такова, поради което не е в състояние да обуслови извод за установеност на правото на собственост на общината при липса на проведено пълно и главно доказване на фактите, по силата на които имотът е станал общински.
Съобразно нормата на чл. 59 ал. 1 от ЗОбС, при влизане в сила на кадастрална карта за имотите - общинска собственост, се съставят нови АОС, в които се посочват номерът и 4 датата на предходно съставените актове за общинска собственост. И в трите процесии АОС изрично е посочено, че няма съставени по-рано предходни АОС.
Нормата на чл. 25 ал. 1 изр. 1 от ЗСПЗЗ установява, че земеделската земя, която не принадлежи на граждани, юридически лица или държавата, е общинска собственост.
Процесиите реални части от имоти, предмет на трите акта не съставляват мера или пасище, поради което не попадат в приложното поле на чл. 25 ал. 1 изр. 2 от ЗСПЗЗ, в което е установено, че същите са публична общинска собственост до промяна на тяхното предназначение. Следва да се има предвид, че сочената норма няма характер на самостоятелно придобивно основание, а основанието се съдържа в чл. 19 от ЗСПЗЗ / решение № 88/17.07.2015 г. по гр. д. № 6225/2014 г. на Първо ГО на ВКС/, съгласно която общината стопанисва и управлява земеделската земя, останала след възстановяването на правата на собствениците. След влизане в сила на плана за земеразделяне и одобрената карта на съществуващи и възстановими стари реални граници земите стават общинска собственост т.е. в приложното поле на тази разпоредба попадат земеделски земи, подлежащи на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, които не са били заявени в срока за възстановяване /решение № 21 от 04.02.2011 Г. по гр. д. № 1327/2009 г. на Второ ГО на ВКС/.
Разпечатката съдържа 36 от 60 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/c0504b49-f566-4e33-ac9f-d337dd7fadbe