Решение № 585 от 01.02.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 585 гр. София, 01.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Станимира Иванова

Членове:

Райна Мартинова

Петър Милев при участието на секретаря Йорданка В. Петрова като разгледа докладваното от Райна Мартинова Въззивно гражданско дело № 20231100502048 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.

С Решение № 13087/18.11.2022 г. по гр. д. № 20547/2022 г. по описа на СРС, 32 състав е признато за установено, че „Софийска вода“ АД дължи на „В.Р.“ ЕООД сумата, за която е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 5506/2022 г., а именно 38,88 лева – платена без правно основание по фактура № **********/22.11.2021 г., ведно със законната лихва.

Против решението е подадена въззивна жалба вх. № 269498/05.12.2022 г. от „Софийска вода“ АД, в която са изложени съображения за неговата неправилност. Въззивникът поддържа, че в хода на първоинстанционното производство било установено, че на 18.01.2022 г. физическото лице Й.М. е платила сумата от 38,88 лева по сметка на „Софийски вода“ АД, като е посочила като основание **********/22.11.2021 г., както и името на ищеца – неправилно записано. При така установените факти съдът неправилно достигнал до извода, че плащането е извършено в хипотезата на чл. 73 от ЗЗД и съответно следвало да се направи извод, че това е лице е платило за сметка на длъжника. Неправилно, съдът приел, че ищецът е легитимиран да предяви иск за връщане на дадената сума. Моли първоинстанционното решение да 1 бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което предявеният иск да бъде отхвърлен.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба вх. № 15614/20.01.2023 г., подаден от „В.Р.“ ЕООД, в който са изложени съображения за нейната неоснователност. Направено е искане първоинстанционното решение да бъде потвърдено. Претендират се направените във въззивното производство разноски.

С Определение № 35/03.01.2023 г. по гр.д. № 20547/2022 г. по описа на СРС, 32 състав е оставено без уважение искането на ищеца „В.Р.“ ЕООД за изменение на решението в частта за разноските. Против определението е постъпила частна жалба вх. № 15625/20.01.2023 г., подадена от „В.Р.“ ЕООД.

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД , след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството по гр.д. № 20547/2022 г. по описа на СРС, 32 състав е образувано по искова молба, подадена от „В.Р.“ ЕООД против Софийска вода АД, с която е предявен иск с правно основание чл. чл. 422 от ГПК във връзка с чл. 55, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите за установяване съществуването на парично задължение на ответника, за което е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по гр.д. № 5506/2022 г. по описа на СРС, 32 състав.

В исковата молба се твърди, че „Софийка вода“ АД е издало фактура № **********/22.11.2021 г. за сумата от 38,88 лева по клиентски номер 1001015023 за потребено количество питейна вода. Твърди, че сумата била платена изцяло от ищеца, за което била издадена Разписка № 0200014770980927/18.01.2022 г. Поддържа, че между страните не съществува облигационно правоотношение, поради което и сумата била платена без правно основание. Моли да бъде признато за установено, че ответникът дължи сумата, за която е издадена заповед за изпълнение по гр.д. № 5506/2022 г. по описа на СРС, 32 състав.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответника „Софийка вода“ АД, с който заявява, че оспорва предявения иск. Поддържа, че ищецът не е легитимиран да претендира исковата сума, тъй като видно от разписката, 2 плащането било извършено от друго лице. Моли предявеният иск да бъде отхвърлен. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Към първоинстанционното производство е приложено гр.д. № 5506/2022 г. по описа на СРС, 32 състав. По заявление от 03.02.2022 г., подадено от „В.Р.“ ЕООД е издадена заповед за изпълнение на парично задължение, с която е разпоредено на „В.Р.“ ЕООД да заплати на заявителя сумата от 38,88 лева, представляваща платена без правно основание сума, подлежаща на изплащане на вземането, както и направените в заповедното производство разноски.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните. При извършена проверка съдът намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо.

Във връзка с доводите, изложени във въззивната жалба съдът намира следното:

Предявеният положителен установителен иск с правно основание чл.

422 във връзка с чл. 124, ал. 1 от ГПК, във връзка с чл. 79, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите е допустим - предявен е от лице - заявител, имащо правен интерес от установяване съществуването и изискуемостта на вземането си, за което е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК, против която е подадено възражение от длъжника. Искът има за предмет установяване на съществуването и изискуемостта на сумата, за която гр.д. № 5506/2022 г. по описа на СРС, 32 състав е била издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК.

Основателността на иска е предпоставена от това по делото ищецът да установи при условията на пълно и главно доказване че е извършил плащане на исковата сума, а ответникът, че е налице основание за плащането. С оглед направеното оспорване с отговора на исковата молба ищецът е следвало да установи, че плащането е извършено от третото лице за негова сметка.

Страните не спорят, че на 18.01.2022 г. е извършено плащане по издадена фактура на името на „В.Р.“ ЕООД, като видно от представеното от 3 ответника платежно нареждане е, че платец на сумата е Й.М. М..

По делото не са въведени твърдения и не са ангажирани доказателства, че това трето лице е изпълнило задължение за сметка на ищцовото дружество, поради което и ищецът не е активно легитимиран да претендира платената сума.

По изложените съображения, обжалваното решение следва да бъде отменено изцяло и вместо него да бъде постановено друго, с което предявеният иск да бъде отхвърлен като неоснователен.

С оглед неоснователността на предявения иск на ищеца не се дължат разноски, поради което и подадената частна жалба срещу определение, с което е оставено без уважение искането за изменение на решението в частта за разноските не следва да бъде разглеждана.

Предвид изложеното, Софийският градски съд

РЕШИ:

ОТМЕНЯ изцяло Решение № 13087/18.11.2022 г. по гр. д. № 20547/2022 г. по описа на СРС, 32 състав, с което е признато за установено, че „Софийска вода“ АД дължи на „В.Р.“ ЕООД сумата, за която е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 5506/2022 г., а именно 38,88 лева – платена без правно основание по фактура № **********/22.11.2021 г., ведно със законната лихва и „Софийка вода“ АД е осъдена да заплати сумата от 350 лева – разноски по делото и вместо него постановява:

ОТХВЪРЛЯ предявения от „В.Р.“ ЕООД , ЕИК-****, гр. София, ул.

**** по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК иск с правно основание чл. 55, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите против „Софийска вода“ АД, ЕИК130175000, със седалище и адрес на управление гр. София, Бизнес Център Интерпред, бул. **** ІІІ № **** с искане да бъде признато за установено, че „Софийка вода“ АД дължи на „В.Р.“ ЕООД сумата от 38,88 лева – платена без правно основание по фактура № **********/22.11.2021 г., за което е издадена заповед за изпълнение по гр.д. № гр.д. № 5506/2022 г. по описа на СРС, 32 състав като неоснователен.

Решението е окончателно.

4

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5