Решение № 1228 от 18.11.2024, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1228 гр. Варна, 18.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V А СЪСТАВ ГО, в публично заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мирела Огн. Кацарска

Членове:

Весела Гълъбова мл.с. Христо Р. Митев при участието на секретаря Петя П. Петрова като разгледа докладваното от мл.с. Христо Р. Митев Въззивно гражданско дело № 20243100501807 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство е с правно основание чл. 258 и сл. от ГПК Образувано е въззивна жалба с вх. № 60178/24.07.2024 г. от Община Варна, представлявана от Б.К., с административен адрес: ***, против Решение № 2701/15.07.2024 г. постановено по гражданско дело № 1105 описа на Районен съд – Варна за 2023 г., с което е прието за установено по предявения от Е. Н. Р., ЕГН **********, с адрес *** и Л. А. Р., ЕГН **********, с адрес ***, срещу Община Варна, положителен установителен иск по чл.124 от ГПК, че ищците са собственици на недвижим имот, находящ се в гр. Варна, местност „П.", представляващ ПИ с идентификатор *** по КК и КР на гр.

Варна, одобрени със Заповед №РД-18-64/16.05.2008г. на Изпълнителния директор на АГКК, целият с площ от 605 кв.метра, трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване /до 10 метра/, при граници и съседи: ПИ с идентификатори ***, придобит по давност чрез владение, упражнявано от тях в периода от месец април 2011г. до настоящия момент.

Жалбоподателят счита обжалвания акт за незаконосъобразен и неправилен. Посочва, че съгласно Решение № 3 на Конституционния съд от 24.02.2022 г., за периода от 31.05.2006 г. до 30.12.2017 г. и от 20.01.20018 г. до 07.03.2022 г. придобивна давност за имоти частна държавна собственост не е текла, по силата на установения от закона мораториум. С оглед на това имотът не е могъл да бъде придобит посредством давност.

1

Моли обжалваното решение на бъде отменено и да се отхвърли предявения иск. Претендира разноски

В срока по чл. 263 от ГПК е постъпил отговор на въззиваемата жалба от Е. Н. Р. и Л. А. Р. чрез адв. Д. А.. Посочат, че твърденията на въззивникa биха били верени в случай, че имотът е бил общински. Общината не е доказала, че някога е притежавала правото на собственост върху процесния имот. Не е налице хипотезата на чл. 25, ал. 1 от ЗСПЗЗ, тъй като имотът винаги е бил собственост на физическо лице. Той не е бил вкарван в ТКЗС, ДЗС или друга подобна организация, нито принудително отнеман от тях, поради което не е подлежал на възстановяване. Имотът не е бил земя по чл. 19 от ЗСПЗЗ и не е бил предаван за стопанисване на Общината. От събраните по делото гласни доказателства безспорно се установи, че са упражнявали фактическа власт върху имота повече от 10 години.

Молят да се потвърди обжалваното решение. Претендират разноски.

В съдебно заседание въззивникът Община Варна, се представлява от юристконсулт С.Д., която поддържа въззивната жалба.

Въззиваемите страни Е. Н. Р. и Л. А. Р. се представляват от адв. А., която оспорва въззивната жалба.

Съдът съобрази следното:

Производството пред РС-Варна е образувано по предявен от Е. Н. Р. и Л.

А. Р., срещу Община Варна установителен иск по чл.124 от ГПК за приемане на установено в отношенията между страните, че ищците са собственици на недвижим имот, находящ се в гр. Варна, местност „П.“, представляващ ПИ с идентификатор ***.

Ищците са навели следните твърдения: Собственици са ПИ с идентификатор ***, който са придобили по давност в периода от 2011г. На 02.03.2022г. техния син – М. Р. е депозирал заявление за заверка на молбадекларация за снабдяване с констативен нотариален акт по давност за процесния имот. На 16.12.2022г. Община Варна е издала Удостоверение №АУ021122ВН_019ВН/15.12.2022г., от което е видно, че след депозиране на заявлението за заверка на молба-декларация е съставен АЧОС № 10844/22.11.2022г. за имота. Искали техният син да се снабди с констативен нотариален акт за имота независимо, че те са владели имота и са го придобили по давност, тъй като са искали този имот да бъде за него, и да не се налага отново да извършват сделка при нотариус. Съответно данъците за имота се заплащат от сина им. Оспорват съставения АЧОС №10844/22.11.2022г., като твърдят, че същият е съставен без правно основание. Община Варна не е собственик на процесния имот, тъй като не го е придобила чрез правна сделка, никога не е упражнявала владение върху този имот, поради което не го е придобила по давност. Посочват, че не е налице и хипотезата на чл.25, ал.1 от ЗСПЗЗ, тъй като имотът винаги е бил собственост на физическо лице, като за собственик на имота в КККР не са записани ищците, а е записано друго лице К.В.К.. Не може да се твърди, че имотът е бил безстопанствен. ПИ с идентификатор *** по КККР на гр. Варна отговаря на имот пл.№156 по КП на местност „П.“ от 1999г., който в разписния лист към плана е записан на К.В.К..

Преди КП от 1999г. за местност „П.“ е действал КП на местност „Т.“ от 1968г., по който план процесният имот отговаря на част от имот пл.№544, който в 2 разписния лист към плана е записан на И.З.Н.. Имотът винаги е принадлежал на физически лица, никога не е бил внасят в ТКЗС и ДЗС, никога не е бил принудително отнеман, поради което не подлежи на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ. Твърдят, че този имот не е бил земя по чл. 19 от ЗСПЗЗ и не е бил предаден за стопанисване от Община Варна. Считат, че от писмо изх.№РД-1202-646-1/12.04.2022г., издадено от ОСЗ-Варна в отговор на запитване от Община Варна, се установява, че за процесния имот няма данни за постъпили реституционни претенции по ЗСПЗЗ и постановени решения за имот с идентификатор ***. Посочват, че дори да се приеме, че имотът е бил общинска собственост, то за ищците е изтекла придобивната давност от м. април 2011г. до настоящия момент, предвид обстоятелството, че е отменен мораториума за придобиване на държавни и общински имоти, като считат, че давността не се счита за спряна и е текла в периода от 31.12. 2017г. г. до 19.01.2018г., поради което процесният имот е придобит от тях по давност, чрез владение, осъществявано от тях в периода от м. април 2011г. до настоящия момент. Поради което считат, че Община Варна не е собственик на имота.

В писмен отговор, подаден в срока по чл. 131 ГПК чрез процесуален представител, ответникът Община Варна твърди, че е собственик, като правното основание, въз основа на което е съставен актът за общинска собственост е чл.2, ал.1, т.7 от ЗОС. Навежда възражения за неоснователност и недоказаност на установителния иск срещу ответника. Твърди, че съгласно разпоредбата на чл. 5, ал. 3 от ЗОС, АОС няма правопораждащо действие, а представлява официален писмен документ, съставен от длъжностно лице по ред и форма, определени от закона, като дейността по актуването на имотите има вътрешно - служебен характер и не засяга права или законни интереси на отделни граждани или организации. Предвид, че АОС няма конститутивно действие, същия не представлява правопораждащ юридически факт по отношение правото на собственост на общината, а единствено удостоверява възникването, изменението и погасяването на това право. Твърди, че за да има удостоверителна сила, АОС трябва да бъде съставен при спазване на предвидените в закона процесуални правила, като в настоящия случай, този ред е спазен. Посочва, че няма правно значение моментът на съставяне на АОС, тъй като Община Варна е придобила правото на собственост върху имота ех lege.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид становищата и доводите на страните, прие за установено следното от фактическа страна:

С Акт № 10844/22.11.2022г. за частна общинска собственост, вписан в Служба по вписванията - Варна дв.вх.р. 38916, Община Варна е актувала ПИ с идентификатор *** като частна общинска собственост, на основание чл. 2, ал.

1, т. 7 ЗОС вр. чл.25, ал.1 от ЗСПЗЗ.

Видно от предоставената скица № 15-635650 14.06.2021г. /л.7/ ПИ с идентификатор *** е записан на името на К.В.К..

От удостоверения издадени на 11.01.2023г. и на 16.05.2024г. на от Областния управител и писмо с дата 12.04.2024г. от ОСЗ - Варна, се установява: Процесният имот попада в територията § 4, ал. 2, от ПЗР на ЗСПЗЗ и има одобрен план за новообразуваните имоти. За процесния имот не са постъпили реституционни претенции по ЗСПЗЗ и постановени решения на 3 лицето К.К.. За ПИ идентификатор ***, респективно поземлен имот № 156 по ПНИ, не е съставен акт за държавна собственост.

Видно от удостоверение от 16.12.2022г./ л. 11/ и удостоверение издадено на 18.04.2024г. от кмета на Община Варна се доказа следното: По ПНИ(одобрен със заповед Заповед № РД-10-7706-126 03.05.2010 г.) поземлен имот № 156 с площ от 604,73 кв.м е вписан на К.В.К., без вписан документ за собственост. Не са налице данни за извършено отчуждаване и възстановяване по ЗВСВНОИ, ЗПИНМ, ЗТСУ.

По делото е вложено удостоверение от 15.09.2023г., издадено от кмета на район М. – гр. Варна от което се установява, че няма данни да е предоставено право на ползване по реда § 4к от ПЗР на ЗСПЗЗ на К.К., както и по отношение на трети лица.

Видно от удостоверение от 12.04.2024г. издадено от областната дирекция „Земеделие“ гр. Варна. Процесният имот не е бил определен като земя по чл. 19 от ЗСПЗЗ и не е предаден за стопанисване от общината.

Съгласно писмо Кмета на район „М.“, за ПИ с идентификатор ***, няма информация за издаден оценителен протокол за имота, както и данни за извършено плащане от лицето К.В.К..

От приета по делото съдебно – техническа експертиза, която съдът кредитира, като пълня ясна и обоснована, непротиворечива с останалите доказателства, се установява следното:

Съгласно КП от 1956 г, имот с идентификатор *** попада в имот с пл. номер *** и частично в имот ***. Имот 544 от КП от 1968 г. попада изцяло в имот *** и частично в имот *** по КП от 1956 г. Имот *** в РП към плана от 1956 г. е записан на А.А. от с. О. при съседи имоти ***/В.Д. от гр. Варна/, ***/Т.Г. от с. О./, 9141 и 12544. За имот *** е измерена площ от геореферирано изображение от копие на плана от 1215 кв. м. Съгласно КП от 1968 г. на м. Т., имот с идентификатор *** попада в имот с пл. номер 544 и частично в 545, видно от представена комбинирана скица между плана и актуалната КК. На копие от плана се вижда, че имот 544 е разделен на две части – 544 и 544а като са измерени площи от геореферирано цифрово изображение на плана, съответно 503 кв. м и 586 кв. м, съгласно разделителна линия в имот 544. За имот по РЛ е вписан И.З.Н., няма посочен документ за собственост при съседи път от север, имот 542 /З.Ф.С./, имот 541 /Т.Г./, имот 535 /П.К.К.а с НА5/70г. /, имот 534. /С.К./ и имот 545/В. Х.а, И.Г.И. запад 600 кв.м и Е.Х.З. изток 600 кв. м, съгл. Прот. на ВРС – 28.12.1988 г./ Измерена цифрово площ от геореферирано изображение на плана – 1089 кв. м за имот 544. Не се открива да е нанасяна делба в имот 544. Съгласно КП от 1999 г. имотът се идентифицира с имот номер 156 с площ от 604 кв. м, идентичен с плановете след това и по номер /КККР от 2008 г. и ПНИ от 2010 г./ В КП от 1999 г. имотът е записан на н-ци на К.В.К. без да е посочен документ за собственост при съседи имот 150/ Т. А. И./, имот 157 /К.И.С. и С.И.К./, път от юг и имот 155 /С.С.Д./. Следващ план е ЗРП от 2005 г., одобрен с Решение № 24277/21.09.2005 г. на ОС-Варна, с който план се отрежда УПИ XV-156, кв. 10 по плана. При урегулиране на имота ще се отнемат 55 кв. м за улична инфраструктура. Следващ план е КККР, одобрена със № РД-18-64/16.05.2008 г. на ИД НА АГКК. Имотът е идентичен с имот 156 по КП от 1999 г. Следващ 4 план е ПНИ на СО П., одобрен със Заповед № РД-10- 7706-126 от 03.05.2010 г. на Областен Управител на Варна. Имотът е с номер 156, както се води от КП 1999 г. до настоящия момент. Спрямо стари граници към ПНИ имот 156 попада в имот 81/стар/ с площ от 1258 кв. м, записан неидентифицирана собственост. Имот 156 е с площ 604.73 кв. м по ПНИ при имоти съседи, идентични с КП от 1999 г.

Налице е пълна идентичност между имот 156 по КП от 1999 г. с имот по ПНИ 156 и имот с идентификатор *** по КККР. Всички споменати имоти след 1999г. попадат в имот с пл. номер 544 и частично в 545, видно от представена комбинирана скица между плана и актуалната КК. Имот 544 е с площ 1089 кв. м, както се вижда от комбинирана скица се установи, че има нанесена делба на имот 544. Имот 156 е частично идентичен с имот 544а по копие от плана от 1968 г. Имотът е ограден на място, в него се извършва дейност по поддръжката му.