Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 1156 от 29.04.2024, Окръжен съд - Пловдив

Съд
Окръжен съд - Пловдив
Дело
Въззивно частно гражданско дело 989/2024
Вид
Определение № 1156
Подписан
29.04.2024
В сила
29.04.2024
Състав
Светлана Иванова Изева, Светлана Ангелова Станева, Радостина Ангелова Стефанова

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1156 гр. Пловдив, 29.04.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Светлана Ив. Изева

Членове:

Радостина Анг. Стефанова

Светлана Анг. Станева като разгледа докладваното от Светлана Анг. Станева Въззивно частно гражданско дело № 20245300500989 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл.274 и сл., вр. чл.418, ал.4 от ГПК.

Образувано е по постъпила частна жалба от "Ти Би Ай Банк" ЕАД, ЕИК 131134023, със седалище и адрес на управление град ***, чрез пълномощника по делото юрисконсулт Д.И., против разпореждане, инкорпорирано в заповед №2500/17.03.2024 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК по ч.гр.д. № 3657/2024 г. по описа на РС Пловдив, ХIV гр.с., в частта, в която е отхвърлено заявлението на "Ти Би Ай Банк" ЕАД за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист за обезщетение за забава в размер на 227.77 лв. върху просрочена главница и за разноските над уважения размер до претендирания.

Жалбоподателят счита разпореждането за неправилно и незаконосъобразно и моли да се отмени като такова, като се постанови издаване на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК и изпълнителен лист за сумата от 227.77 лв. обезщетение за забава върху просрочената главница.

Излагат се съображения във връзка с договора за кредит.

В съответствие с разпоредбата на чл.413, ал.2 ГПК препис от жалбата не е връчен на насрещната страна.

Пловдивски окръжен съд, V граждански състав, като обсъди доводите, изложени в частната жалба, и доказателствата по делото, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок по чл.418, ал.4 от ГПК от легитимирана страна, против обжалваем съдебен акт, поради което се 1 явява процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна.

Районният съд, за да отхвърли частично заявлението, се аргументира, че от уточняващата молба се установява, че наред със законната лихва върху просрочените задължения кредиторът начислява обезщетение в размер на договорения лихвен процент, който е 40.93%. Така реално прилагания лихвен процент за обезщетението за забава се равнява на 50.93%, приложена е и клаузата на член 9.1, в която е уговорен размерът на възнаградителната лихва, и член 9.4, в който е записано, че се дължи и законната лихва. Двата лихвени процента са приложени заедно върху главницата, за което страната се позовава на неизпълнението да се заплати вноската на падежа. Сумата се претендира като обезщетение за забава и по този начин е описана в извлечението от счетоводните книги. Клауза, позволяваща начисляване на обезщетение за забава над законната лихва, е неравноправна на основание член 143, алинея 1, т.5 ЗЗП, тъй като задължава потребителя при неизпълнение на неговото задължение да заплати необосновано високо обезщетение. Прието е, че е налице обоснована вероятност това искане да се основава на неравноправна клауза, която реално заобикаля забраната на член 33 алинея 2 ЗПК, което не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя. Законната лихва също не може да бъде присъдена, защото не се удостоверява от представеното извлечение. Изложени са и подробни съображения във връзка с доводите, наведени с уточняваща молба от заявителя, че възнаградителната лихва по договор за кредит се дължи за предоставената от кредитора възможност да се ползва сума за определен период от време, като при настъпване на датата на падежа длъжникът се лишава от възможността да ползва парите. Кредиторът може да иска изпълнение по договора чрез връщане на кредита, но не и едновременно да иска изпълнение и да получава възнаградителна лихва.

Позовава се и на съдебна практика.

Доводите се споделят от настоящия състав.

Съгласно чл.411, ал.2, т.3 от ГПК, заповедният съд следва да издаде заповед за изпълнение, след като извърши преценка относно наличието на неравноправни клаузи в договора с потребителя или относно обоснована вероятност за това и при наличие на подобен извод да откаже издаването на заповед за изпълнение.

Претендираното обезщетение за забава се основава на уговорката в чл.9.4 от договора между страните, съгласно която при просрочие потребителят дължи и лихва за просрочие в размер на законната лихва. В уточняваща молба по делото заявителят е посочил, че е начислил лихвен процент както следва: договорна лихва върху просрочената главница – 29.16%, лихва за просрочие в размер на законната лихва: до 31.12.2023 г. 10% законна лихва, а от 01.01.2023 г. – 11.42%.

Налице е противоречие на посочената договорна клауза с 2 разпоредбата на чл.33, ал.2 ЗПК, съгласно която, когато потребителят забави дължимите от него плащания по кредита, обезщетението за забава не може да надвишава законната лихва. Правилото на закона е императивно и цели да предпази икономически по-слабата страна в правоотношенията с кредитора от клаузи, предвиждащи заплащането на обезщетение за забава в размери, повисоки от определената по реда на чл. 86, ал. 2 ЗЗД законна лихва. В тази насока правилни са и изводите на първоинстанционния съд за наличие на обоснована вероятност за неравноправност на клаузата, въз основа на която се претендира вземането - съгласно чл. 143, ал. 1, т. 5 ЗЗП. Ето защо, след като е налице обоснована вероятност вземането за обезщетение за забава да се претендира въз основа на неравноправна клауза, заявлението за издаване на заповед за изпълнение за това вземане правилно е отхвърлено.

По изложените съображения частната жалба е неоснователна, а обжалваното разпореждане като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено в атакуваната част.

Разноски са поискани, но, с оглед изхода на делото, не се присъждат.

Предвид гореизложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане, инкорпорирано в заповед

№2500/17.03.2024 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК по ч.гр.д. № 3657/2024 г. по описа на РС Пловдив, ХIV гр.с., в частта, в която е отхвърлено заявлението на "Ти Би Ай Банк" ЕАД, ЕИК 131134023, със седалище и адрес на управление град ***, против Р.

М. Х., ЕГН **********, от с. ***, за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист за обезщетение за забава в размер на 227.77 лв. върху просрочена главница.

В останалата част разпореждането не е обжалвано и е влязло в сила.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3