Решение № 51 от 12.02.2025, Районен съд - Бяла Слатина
- Съд
- Районен съд - Бяла Слатина
- Дело
- Гражданско дело 1423/2024
- Вид
- Решение № 51
- Подписан
- 12.02.2025
- В сила
- 10.04.2025
- Състав
- Цветелина Недкова Харалампиева
Цитирани разпоредби
- чл.124, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.154 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.38, ал.2 · Закон за адвокатурата
- чл.240, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.26, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.143, ал.1 · Закон за защита на потребителите
- §13, т.1 · Закон за защита на потребителите
- §13, т.12 · Закон за защита на потребителите
- чл.3, ал.2 · Закон за кредитните институции
- чл.3а · Закон за кредитните институции
- чл. 10 · Закон за потребителския кредит
- чл. 10, ал.2 · Закон за потребителския кредит
- чл.10а · Закон за потребителския кредит
- чл.10а, ал.1 и ал.2 · Закон за потребителския кредит
- чл.10а, ал.1 и ал.2 · Закон за потребителския кредит
- чл. 10a, ал.4 · Закон за потребителския кредит
- чл.11 · Закон за потребителския кредит
- чл.11, ал.1, т.10 · Закон за потребителския кредит
- чл.16 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал.1 и 4 · Закон за потребителския кредит
- чл.19, ал.3 · Закон за потребителския кредит
- чл.19, ал.3, т.1 · Закон за потребителския кредит
- чл.19, ал.4 · Закон за потребителския кредит
- чл.19, ал.4 и ал.5 · Закон за потребителския кредит
- чл.21 · Закон за потребителския кредит
- чл.21, ал.1 · Закон за потребителския кредит
- чл.22 · Закон за потребителския кредит
- чл.24 · Закон за потребителския кредит
- чл.9 · Закон за потребителския кредит
- чл.9, ал.1 · Закон за потребителския кредит
- чл.9, ал.3 · Закон за потребителския кредит
- чл.9, ал.4 · Закон за потребителския кредит
- §1, т.1 · Закон за потребителския кредит
РЕШЕНИЕ
№ 51 гр. Б.С., 12.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Б.С., III-ТИ ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на шести февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Цветелина Н. Харалампиева при участието на секретаря Соня Анд. Ралчева като разгледа докладваното от Цветелина Н. Харалампиева Гражданско дело № 20241410101423 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба на А. К. К., ЕГН:********** от гр.Б.С., общ.Б.С., обл.В., ул.“ С. „ №35 чрез процесуалния си представител адв.Д.М. от АК-София, против „ Ай Ти Еф Груп „ АД, ЕИК:202255877, със седалище и адрес на управление гр.София, район Л. ул.“ С. „ №16, е предявен иск както следва:- иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК за признаване за установено спрямо ответника, че сключеният между А.
К. К. и „ Ай Ти Еф Груп „ АД, със седалище и адрес на управление гр.София, район Л. ул.“ С. „ №16 Договор за потребителски кредит от разстояние № 461763 от 24.06.2022г. и впоследствие допълнен с Анекс 485843 към Договор за потребителски кредит от разстояние № 461763 от 24.06.2022г. е нищожен на основание чл.26, ал.1 от ЗЗД, вр.чл.22 от ЗПК.
- в условията на евентуалност е предявен иск за провъзгласяване нищожността на клаузата на чл.5.6 от Договор за потребителски кредит от разстояние № 461763 от 24.06.2022г. и впоследствие допълнен с Анекс 485843 към Договор за потребителски кредит от разстояние № 461763 от 24.06.2022г., сключен между страните на основание чл.26, ал.1 от ЗЗД, вр.чл.22 от ЗПК;
- в условията на евентуалност е предявен иск за нищожност на Приложение № 3, условия за ползване на пакет „Професионално /вип/ обслужване“ на „Ай Ти Еф“ Груп, Анекс 485843 към Договор за потребителски кредит от разстояние № 461763 от 24.06.2022г. като противоречащо на чл.10а от ЗПК.
Претендират се и направените по делото разноски.
1
В исковата молба се твърди, че на 24.06.2022г. между ищцата и ответното дружество е сключен договор за потребителски кредит от разстояние №461763. Договорът умишлено бил посочен като “Анекс” към Договор за потребителски кредит, макар и „Анекса” да съставлява изцяло ново съглашение между страните. При подписването на „анекса” обаче не били представени изискуемите документи съгласно чл. 10 ЗПК. В т.нар анекс липсвало посочване на сумата на договора, годишния лихвен процент и други съществени елементи от правоотношението - същите били посочени в отделно приложение към анекса към договора. В т. 7 от Анекс № 485843 към договор № 461763 било посочено, че най-късно до следващия ден, кредитополучателят е длъжен да представи обезпечение по „новия кредит”. Записани били ред неизпълними условия за гаранта, а именно, в случай, че потребителят намери и осигури двама поръчители, то кредиторът, по свое усмотрение, може да поиска и повече от двама поръчители. Да е лице над 20 г. , да има не по-малко от 5 г. трудов и осигурителен стаж и редица други условия. В т. 1 1 от Анекс № 485843 към договор № 461763 било посочено, че в случай, че потребителят не предостави исканото обезпечение, то потребителят дължи неустойка в размер, посочен в Приложение № 1 от Анекс 485843 към договор № 461763 .Основните параметри на заема по Анекс № 485843 към договор № 461763 били уговорени в Приложение № 1 към Анекс 485843 към договор № 461763.
Посочено е, че съгласно същото Приложение сумата по кредита е в размер на 2000.00 лв. със срок на погасяване 08/04/2023 г., размер на погасителната вноска е в размер на 125,47 лв. с одобрено обезпечение и 257.00 лв. без одобрено обезпечение. Съгласно т. 10 от Анекс № 485843 към договор № 461763 размерът на неустойката в случай на непредоставяне на обезпечение съгласно т. 5.6 от договора за кредит е в размер на 4,32 лв. средно на ден, но не повече от 1% на ден от главницата по кредита. Счита се, че договорът за кредит е нищожен на основание чл.11, ал.1, т.10, вр.чл.22 от ЗПК, тъй като не е налице съществен елемент от неговото съдържание и липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпване на недействителност, респективно заемателя дължи връщане единствено на чистата стойност на кредита. Невключването на допълнителните услуги от ГПР и уреждането им в договора като допълнителен пакет услуги представлявало заобикаляне на разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК, тъй като начисляването и събирането на възнаграждения по пакети за допълнителни услуги не представлявало плащане за услуги, а всъщност представлявало прикрити разходи по кредита, с които се стигало до надхвърляне ограниченията на закона за максимален размер на ГПР. Смята се още, че процесният договор е нищожен, поради това, че не е спазена предвидената от закона форма, както и, че кредиторът не може 2 да изисква заплащане на такси за действия свързани с управление на кредита.
Сочи се, че от гореизложеното било единствено изводимо, че грешното посочване на размера на ГПР следвало да се приравни на хипотезата на непосочен ГПР по смисъла на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, респективно целият договор следвало да се обяви за недействителен на основание чл.22 от ЗПК.
Счита се, че посочването в договора на размер на ГПР, който не бил реално прилаганият в отношенията между страните, представлявало заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл.68д, ал.1 и ал.2, т.1 от Закона за защита на потребителите, както и по смисъла на правото на ЕС. Сочи се, че възможността на кредитора да въвежда такси извън стойността на договорения размер на заема е регламентирана в чл.10а от ЗПК и е предвидена за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит.Налице била изрична забрана съгласно сочения текст да се изискват такси и комисионни за действия, свързани с усвояването и управлението на кредита.В случая не било налице допълнителна услуга по смисъла на чл.10а, ал.1 от ЗПК.Допълнителни били тези услуги, които са извън основната престация на заемодателя, съдържаща се в облигационното отношение възникнало в резултат на договора, а именно отпускане на заема и неговото администриране.Посочените услуги били свързани с усвояването и управлението на кредита.Следователно клаузата заобикаляла изискванията на чл.10а, ал.1 и ал.2 от ЗПК, поради което била нищожна съгласно чл.21, ал.1 от ЗПК.
Същата представлявала начин кредиторът да си набави допълнителни средства, чрез нарушаване на добрите нрави и чрез заобикаляне на императивната норма на чл.19, ал.4 от ЗПК и при несъблюдаване на основния правен принцип, забраняващ неоснователното обогатяване се калкулира допълнителна / лихва / печалба към договорената възнаградителна лихва.Всичко това било в пряко нарушение на разпоредбата на чл.143, т.19 от ЗЗП, тъй като тези клаузи били неравноправни и противоречащи на добрите нрави на основание умишленото въвеждане на потребителя в заблуждение.
Счита се договорът за потребителски кредит за недействителен на основание чл. 22 ЗПК във вр. с чл. 1 1, ал. 1, т. 10 ЗПК., евентуално на основание чл.26, ал. 1 33Д вр. с чл. 22, вр. с чл. 19 ЗПК. Счита се клаузата на чл.5 от Приложение №3 към договор за предоставяне на потребителски кредит № 461763 за нищожна, като неравноправна по смисъла на чл. 143, т.9 33П и като нарушаваща разпоредбите на чл. 10, ал.2, чл. 10a, ал.4, чл. 19, ал.1 и 4 от ЗПК.
В подкрепа на иска е представено заверено копия от Договор за потребителски кредит с приложенията към него и пълномощно.
В срока за отговор по чл.131 от ГПК от ответника, чрез процесуалния му представител – Филип Добринов - юрисконсулт, е постъпил писмен такъв. На първо място в отговора е посочено, че искът е допустим, но следва да бъде 3 отхвърлен като изцяло неоснователен. Сочи се, че още преди подписване на договора за потребителки кредит, съответно анекса, кредитополучателят е бил наясно с всички условия по кредитните отношения, като сам е избрал параметрите и условията на договорите. Предвид това клаузите се явяват индивидуално договорени с конкретния потребител, същите били ясно и точно описани и потребителят е бил наясно с всички аспекти на финансовото си задължение, както при сключване на процесните отношения, така и преди това. При така формулираните клаузи и от съдържанието на договора и на анекса ставало ясно, че още към момента на сключването им потребителят е бил уведомен за всички възможни суми, с които би могъл да се задължи към кредитодателя при всички възможни хипотези на развитие на отношенията им.
Отбелязва се, че договорът за потребителски кредит и анекса са сключени изцяло по волята на ищеца. Същият е имал пълното право да се съгласи или не с отделни клаузи на договора, съответно анекса, вкл. да предложи различни формулировки. Дори да не е могъл да обмисли достатъчно добре ангажимента, който поема, след сключването на кредитните отношения да е осъзнал, че е неспособен да се справи с тях, кредитополучателят разполагал с цели 14 /четиринадесет/ дни, в които да упражни правото си на отказ от договора, без да е обвързан по никакъв начин от спорната неустойка.
Възможността за отказ от договора гарантирал в най-голяма степен правата на потребителя, в случай че последният прецени, че е встъпил в кредитно правоотношение при неизгодни за него условия. С информация за това свое право ищецът е разполагал на няколко етапа от правоотношението - веднъж при приемането на Договора, в които правото на отказ от договора е подробно обяснено, втори път след получаването на Стандартния европейски формуляр, в който правото на отказ в 14 дневния срок от сключването на договора е конкретно посочено, както и трети път след получаването на самия договор за кредит и общите условия. Следователно ищецът не само е могъл да не ползва услугите на кредитодателя, стига да не е искал това, но след избирането им е разполагал с няколко възможности да се откаже от сключването на договорапреди отпускането на кредита, както и след отпускането му. Поради изброените по-горе причини, свързани с индивидуалното договаряне и възможността кредитополучателят да може да въздейства върху обстоятелствата, водещи до начисляването, респективно върху цялостното й отпадане, се сочи, че твърденията за противоречие на договорната неустойка с добрите нрави и неравноправност по смисъла на ЗЗП са неоснователни.
Претендират се и направените по делото разноски.
По делото е допусната и назначена ССЕ, изготвено е заключение по същата, прието и неуспорено от страните.
Съдът, като анализира и прецени доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и 4 правна страна следното:
На 24.06.2022г., ищцата А. К. в качеството си на кредитополучател сключила с ответното дружество „ Ай Ти Еф Груп „ АД, ЕИК:202255877 в качеството му на кредитодател договор потребителски кредит от разстояние №461763. По силата на договора ответното дружество се задължило да предостави на кредитополучателя кредит в размер на 2 000.00 лева, а кредитополучателят се е задължил да върне ползвания кредит, заедно с дължимите лихви, в срокове и при условията на процесния договор.
В договора били уговорени следните параметри и условия:
- вид на ползвания паричен заем – потребителски заем;
- погасителна вноска – месечна;
- размер на погасителна вноска – 125.47 лева с одобрено обезпечение и 257.00 лева, без одобрено обезпечение ;
- срок на договора – до 24.06.2024г.;
- брой вноски – 24;
- фиксиран годишен лихвен процент по заема – 40.55%, приложим на годишна основа към сумата на усвоения кредит;
- обща сума, дължима от заемателя – 2 951.28 лева;
- ГПР на заема – 49.00%;
От заключението на изготвената по делото съдебно – счетоводна експертиза се установява, че размерът на сумата, която ищцата дължи по договора за заем, е в общ размер на 6 168,06 лева. Сумата следвало да бъде върната сагласно погасителен план към процесния договор, до 24.06.2024г.
Установено от вещото лице е, че общата сума внесена от ищцата за погасяване на задълженията по анекса към договора за потребителски кредит е 2 200.00 лв, представляваща 1 881.43 лв., главница и 318.57 лв., договорна лихва.
Посочено е, че посоченото в договора ГПР по договора за заем е 49.00%., като при формирането на ГПР не са включени конкретизирани разходи, съгласно чл.19, ал.3 от ЗПК.
Разпечатката съдържа 37 от 74 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/c04ca6ba-c5b3-493b-bdb0-f21bc9e7e4be