Определение № 957 от 13.10.2025, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 957 гр. София, 13.10.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито заседание на десети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Даниела Росенова

Членове:

Красимира Райчева

Емилия Колева като разгледа докладваното от Красимира Райчева Въззивно частно наказателно дело № 20251000601219 по описа за 2025 година Производството е въззивно, по реда на глава 22, чл.440 НПК.

Образувано е по частна жалба на лишеният от свобода Г. С. Л. чрез защитника му адв.В. Б. срещу определение от 18.09.2025г. на СГС НО 36-ти състав постановено по ЧНД 4576/25г., с което съдът е оставил без уважение молбата му за условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на остатъка от наказанието „лишаване от свобода“ за срок от 12 /дванадесет / години, наложено му по НЧД №7878/2019г. на СРС за престъпления по чл.115 вр. чл.18 ал.1, чл.198 ал.1 вр. чл.20 ал.2, чл.199 и чл.195 от НК с остатък 2 /две/години и 4/четири/ месеца и 22/двадесет и две/ дни .

В жалбата са изложени съображения за неправилност и незаконосъобразност на определението. Изтъкват се доводи за наличие предпоставките на чл.70 ал.1 от НК, включително положителна промяна в поведението на осъденото лице, упражняване на труд, социална адаптивност, ангажиране към възложените му задачи. Според жалбоподателя проблемните зони можело да бъдат преодолени в срока на условното предсрочно освобождаване.

Софийски апелативен съд, след като се запозна с материалите по делото и обсъди изложените в частната жалба доводи, намира за установено следното:

Жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

С определение от 18.09.2025г. на СГС НО 36-ти състав постановено по ЧНД 4576/25г. 13 с-в, съдът е оставил без уважение молбата на лишения от свобода Г. С. Л. за условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на остатъка от наказанието „лишаване от свобода“ за срок от 12 /дванадесет / години, наложено му по НЧД №7878/2019г. на СРС за престъпления по чл.115 1 вр. чл.18 ал.1, чл.198 ал.1 вр. чл.20 ал.2, чл.199 и чл.195 от НК с остатък 2 /две/години и 4/четири/ месеца и 22/двадесет и две/ дни .

Първата инстанция е обсъдила всички доказателствени материали, съдържащи се в затворническото досие на осъдения, както и представените в съдебно заседание и е преценила неговото поведение към режима в местата за лишаване от свобода, като е счела, че не са налице всички предпоставки за уважаване молбата на осъдения за условно предсрочно освобождаване.

Този извод е правилен и законосъобразен и се споделя от настоящият въззивен състав.

Понастоящем лишеният от свобода Г. С. Л. изтърпява наказание лишаване от свобода в размер от 12 /дванадесет / години, наложено му по НЧД №7878/2019г. на СРС за престъпления по чл.115 вр. чл.18 ал.1, чл.198 ал.1 вр. чл.20 ал.2, чл.199 и чл.195 от НК, като при последното групиране на наказанията му по НОХД №3984/2015г. на СГС, НОХД 5150/2018г. на СГС и НОХД №10553/2017г. по реда на чл.25 ал.1 вр. чл.23 ал.1 от НК с протоколно определение от 29.05.2019г. по ЧНД №7878/2019г. е постановено така определеното му общо наказание от дванадесет години да бъде изтърпяно при първоначален строг режим. На основание чл.68 ал.1 от НК с посоченото определение е приведено в изпълнение наказанието лишаване от свобода за срок от две години по НОХД №14773/2011г. Последното е било изтърпяно в периода 15.04.2019г. до 28.11.2020г.

От материалите по делото се установява, че осъденият Л. е започнал да търпи наказанието 12 години лишаване от свобода на 28.11.2020г., като към датата на съдебното заседание пред първостепенния съд е изтърпял фактически 4/четири/ години, 9/девет/ месеца и 20 /двадесет/ дни, от работа 2 /две/ години, от предварителен арест 2/две/ години, 9/девет/ месеца и 18/ осемнадесет/ дни или общо 9 /девет/ години, 7/седем/ месеца и 8/осем/ дни изтърпяно наказание. Неизтърпеният остатък е 2 /две/години и 4/четири/ месеца и 22/двадесет и две/ дни .

При тези данни несъмнено се установява, че към момента е изтекъл изискуемия в разпоредбата на чл.70 ал.1 т.1 от НК срок, в който би било основателно искането на едно осъдено лице за условно предсрочно освобождане, т.е първата кумулативно предвидена в посочената норма предпоставка е налице. За да се прецени обаче дали са налице всички предпоставки за условно предсрочно освобождаване на осъдения Л., първоинстанционният съд след като се е запознал със затворническото му досие и останалите доказателства по делото съобразно чл.439а от НПК, правилно е приел, че към момента не са налице категорични и убедителни доказателства за неговото трайно поправяне и превъзпитаване, както и за необходимостта от неговата ресоциализация в обществото с оглед наличните все още рискове.

От материалите по делото и по конкретно предоставения доклад на 2 основание чл.155 от ЗИНЗС от Затвора гр.София за лишения от свобода Г. С.

Л. е видно, че към момента на постъпването му в пенитенциарното заведение рискът от рецидив на правонарушителя е бил среден 58 точки, който годините е бил понижен на 54т., след което на 46 точки. Към датата на изготвяне на последния актуален доклад този риск е отново среден, като рискът за вреди към обществото е отчетен като висок . Налице са все още дефицитни зони дисциплинарни нарушения в мястото за лишаване от свобода, отношение към правонарушението, умение за мислене с оглед формиране на адекватна оценка на житейски ситуации и вземане на самостоятелни решения. Все още посоченият риск не е преодолян, въпреки отчетените ресурси на личността като млада възраст, трудова ангажираност, приемане плана на присъдата и изпълнение на поставените задачи, дължимо поведение към затворническата администрация и останалите лишени от свобода, което правилно е отчетено от първостепенния съд като непостигане целите на наказанието и необходимостта от продължаване на работата по отразените в доклада и индивидуалния план дефицитни зони.

Действително осъденият е полагал труд като работник кухнязатворническа столова, работник цех пликове и папки, също огняр, при което не е имал нарушения на трудовата дисциплина. По време на изтърпяване на наказанието е бил награждаван общо 6 пъти, но също и наказван 7 пъти, последно през 2024 и месец юни 2025г. Първоначално определеният от съда строг режим е бил заменен с общ съгласно Заповед №128/28.10.2022г. на Началника на Затвора гр.София.

За втората кумулативно изискуема предпоставка на чл.70 ал.1 от НК следва да са налице доказателства за поправяне на осъденото лице, поради което възражението му, че този процес е завършил няма как да бъде уважено.

Въззивният съд се солидаризира със заключението на решаващия съд, че събраните доказателства по делото относно реалното поправяне и превъзпитаване на осъдения Л. на този етап не са убедителни и категорични, за да се приеме, същият следва да бъде предсрочно освободен, тъй като процесът на възпитателната работа с него за корекция на поведението му към спазване на закона и добрите нрави не е приключил и следва да продължи.

Разпоредбата на чл.439а от НПК изисква цялостно, комплексно изследване на поведението на осъденото лице по време на престоя му в затворническото заведение, което поведение не следва да се разглежда едностранно, каквото е искането на защитника, изложено във въззивната жалба.

В конкретния случай правилно първоинстанционният съд е приел, че процесът на пълноценното поправяне на лишения от свобода не е завършил, тъй като не са постигнати всички основни цели, поставени в планиране на наказанието и не са елиминирани всички рискове – от рецидив, който е в средните нива, видно от оценката в доклада на затворническата администрация. Не са постигнати целите и задачите на индивидуалния план за изпълнение на наказанието, свързани с промяна на поведението и мисленето на лишеното от свобода лице към позитивна промяна при спазване на 3 регламентираните правила за поведение в мястото на лишаване от свобода, разпознаване на факторите обуславящи правонарушението, осъзнаване последствията от действията си, при зачитане и признаване правата на другите. В този смисъл напълно обосновано и законосъобразно първостепенният съд е достигнал до извода, че понастоящем не са налице всички изискуеми от закона предпоставки за допускане на условно предсрочно освобождаване по отношение на осъдения Л..

При проверката на атакуваното определение САС констатира, че първостепенният съд е анализирал всички доказателствени източници, които са от значение за допускането на условното предсрочно освобождаване. Взети са били предвид положителните прояви в поведението на осъдения, но не са игнорирани обстоятелствата, които показват, че към настоящият момент не е завършено в пълнота поправянето му към спазването на закона и добрите нрави.

Предвид гореизложеното, неоснователни са оплакванията на осъдения Г.

С. Л. обективирани в частната жалба, която следва да бъде оставена без уважение, а атакуваното определение следва да бъде потвърдено.

Ето защо на основание чл.440 НПК САС, НО, седми състав ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение от 18.09.2025г. на СГС НО 36-ти състав постановено по ЧНД 4576/25г., с което съдът е оставил без уважение молбата на лишения от свобода Г. С. Л. за условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на остатъка от наказанието „лишаване от свобода“.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4