Решение № 4002 от 26.08.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 4002 гр. Пловдив, 26.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ХХІІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Крум Б. Гечев при участието на секретаря Марина М. Кънева като разгледа докладваното от Крум Б. Гечев Гражданско дело № 20255330102754 по описа за 2025 година

Съдът е сезиран с искова молба от М. М. Л., ЕГН: **********, чрез процесуалния представител адв. Я. Б., против Главна дирекция

„Жандармерия, Специални операции и борба с тероризма“, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Патриарх Герман“ № 202 обективно и кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 178, ал. 1, т. 3, чл. 179, ал. 2, вр. чл. 187, ал. 3 ЗМВР и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да му заплати сумата от 2946, 15 лева, представляваща възнаграждение за положен извънреден труд от 205, 92 часа в периода **************г. – *************г., получени в резултат на преизчисляване на положени часове нощен труд с коефициент 1,43, както и за осъждане на ответника да му заплати сумата от 573, 53 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва врху дължимите отчетени на тремесечни периоди суми, считано от първо число на месеца, следващ отчетния тримесечен приод, за който се дължи трудовото възнаграждение до датата на предявяване на иска – 12.02.2025г., ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба в съда – 12.02.2025г. до окончателното изплащане на вземането.

Предявените искове са изменени на основание чл. 214, ал. 1 ГПК , чрез увеличение на техния размер с Протоколно определение, постановено в открито съдебно заседание на 12.08.2025 г.

Ищецът твърди, че е работил през процесния период по служебно правоотношение с ответника на длъжността “***********************” в 1

***** – П., на *** – часови смени, нощни и дневни, като положеният от служителя нощен труд не бил преобразуван в дневен и така не му било заплатено допълнително възнаграждение за положения извънреден труд.

Счита, че следва да се приложи разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата и преизчисляването на положения нощен труд през процесния период стане с прилагането на коефициент 1, 143. Твърди, че положеният труд се отчита на тримесечие, като задълженията са платими на падежа на всяка заплата, поради което претендира и обезщетение за забава. По така изложените съображения се моли за уважаване на предявените искове.

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, с който исковете се оспорват като неоснователни. Сочи се, че приложим е само и единствено ЗМВР, а на осн. чл. 187, ал. 9 от ЗМВР редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи.

Излага се, че с Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016г., в сила от 02.08.2016г. и Наредба № 8121з-908 от 02.08.2018г. е бил регламентирани редът касаещ спорния въпрос и в които Наредби липсват правила за норма за превръщането на нощните часове положен труд в дневен с коефициент 1,143, като за служителите на МВР е неприложим реда предвиден в НСОРЗ.

Алтернативно, ако се счете, че към изменението на ЗМВР се е прилагал КТ и Наредбата за структурата и организацията на работната заплата да бъдат отхвърлени исковете за исковия период след влизане в сила на измнението на ЗМВР с ДВ бр. 60/2020г., защото с това изменение въпросът бил изрично уреден и не следва да се прилага субсидиарно по аналогия КТ и издадените въз снова на него подзаконови норативни актове, доколокото с това изменение е въведен коефициент 1 за преизчисляване на нощния труд в дневен. Прави се възражение за прекомерност на адв. възнаграждение на ищеца.

Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Районен съд – Пловдив е сезиран с кумулативно обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 178, ал. 1, т. 3, чл. 179, ал. 2, вр. чл.

187, ал. 3 ЗМВР и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

По делото не спорно между страните, че през процесният период ищецът е полагал труд на длъжност „********************“ при ************************************** /***/ - П. при ГД „Жандармерия, специални операции и борба с тероризма“ и че е полагал дневни и нощни **часови смени при сумирано изчисляване на работното време на тримесечие.

От приетото по делото и неоспорено от страните заключение на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза се установява, че отработените от „**********************" М. М. Л. часове нощен труд за периода от 2

**************** г. до *************** г., вкл. са 1644 часа за 1976.14 лв.

След приравняването им на дневен труд с К = 1.143, стават 1879.5 часа.

Разликата от 235.5 часа представлява положен извънреден труд, в стойностно изражение в размер на 2946.15 лв., като на ищеца не е изплащан извънреден труд на основание приравняване на нощния труд в дневен. Мораторната лихва, изчислена върху всяка тримесечна сума на извънредния труд, считано от падежа на плащането (1-во число на месеца следващ тримесечието на начисляването) до завеждането на исковата молба - 12.02.2025 г., възлиза общо на 573.53 лв.

Съгласно разпоредбата на чл. 176 ЗМВР брутното трудово възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения. Извънреден е трудът, който се полага по разпореждане или със знанието и без противопоставянето на работодателя или на съответния ръководител от работника или служителя извън установеното за него работно време (чл. 143 КТ). Нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5- дневна работна седмица (чл. 187, ал. 1 ЗМВР), като работното време на държавните служители се изчислява в работни дни - подневно, а за работещите на 8, 12 или 24 часови смени - сумарно за тримесечен период (чл. 187, ал. 3 ЗМВР).

Сумарното изчисляване на работното време е форма на отчитане на работното време, при която установената нормална продължителност на работното време се спазва средно за определен по продължителен период от време, който в процесния случай е тримесечен. Съгласно чл. 187, ал. 7 и ал. 8 ЗМВР (в приложимата му за процесния период редакция) работата извън редовното работно време до 280 часа годишно се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период за служителите, работещи на смени, като извънредният труд се заплаща с 50 на 100 увеличение върху основното месечно възнаграждение.

Според чл. 187, ал. 10 ЗМВР редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи.

През процесния период са действали Наредба № 8121з-1174 от 21.10.2020 г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители по чл. 142, ал. 1, т. 1 и ал. 3 от Закона за Министерството на вътрешните работи (отм.) и Наредба № 8121з-922 от 22.07.2022 г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители по чл.

142, ал. 1, т. 1 и ал. 3 от Закона за Министерството на вътрешните работи.

В чл. 3, ал. 2 от посочените наредби е предвидено, че за държавните служители в МВР е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и 3

6,00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период, а в чл. 32 - положеният труд извън редовното работно време се документира в специална книга по образец.

В посочените подзаконови нормативни актове обаче липсва правило за трансформиране на нощния труд в дневен за разлика от чл. 31, ал. 2 от Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014 г. (отм.), съгласно който при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между 22,00 и 6,00 ч. за отчетния период се умножава по 0, 143, като полученото число се сумира с общия брой отработени часове за отчетния период.

При това положение спорът между страните е правен и се съсредоточава относно обстоятелството кой ред за изчисление и заплащане на положения нощен труд е меродавен с случая – дали специално предвидения в ЗМВР и приложимите към него подзаконовите нормативни актове, или този на КТ и подзаконовите нормативни актове във връзка с неговото прилагане, в частност Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, и следва ли положеният от държавните служители в МВР нощен труд да се заплаща, като часовете нощен труд се превръщат в дневни с коефициент от 1,143 % съгл.

НСОРЗ и действалата до 01.04.2015г. Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г., или следва да се прилага актуалната редакция на ЗМВР в чл. 187, ал. 4 вр. ал. 1 и действащата Наредба № 8121з-922 от 22.07.2022 г., където коефициентът е 1 (единица).

Този въпрос е разрешен с Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2023 г. по тълк. д. № 1/2020 г. на ОСГК на ВКС, с което е прието, че при отчитане и заплащане на положените часове нощен труд от служители на Министерство на вътрешните работи не са приложими разпоредбите на Кодекса на труда и на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (в частност разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от същата наредба) и следва да се прилагат разпоредбите на специалния Закон за Министерството на вътрешните работи и на издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове.

Така формираният извод е мотивиран с липсата на празнота в ЗМВР относно продължителността на работното време на служителите в МВР, изразено в брой часове и няма предпоставки за се прилага по аналогия друг закон, съответно друга делегирана подзаконова уредба. Нормалната продължителност на работното време на служителите по този закон е 8 часа, дефинирана в чл. 187 ЗМВР независимо от частта на денонощието, в която работният ден се разполага.

Съпоставката на нормите на чл. 187, ал. 1 и 3 ЗМВР с чл. 140 КТ показва, че разпоредбите на ЗМВР установяват по-голяма продължителност на работното време на нощния труд на служителите от МВР в сравнение с тази на работниците и служителите по трудово правоотношение. Различието установената с разпоредбите на ЗМВР по-голяма продължителност на работното време на нощния труд за служителите от МВР, се аргументира с основните функции на МВР /чл. 2, ал. 1 ЗМВР/. Разпоредбите на чл. 179 ЗМВР и чл. 187, ал. 9 ЗМВР са делегиращи законови норми, които предвиждат условията и редът за полагане на нощен труд, включително отчитането му и 4 заплащането да се извършват със съответните актове - наредба и заповед. Със заповед министъра на вътрешните работи се определя размера на възнаграждението за положен нощен труд.

Действително в издадените наредби липсва правило като това на чл. 9, ал. 2 НСОРЗ, но липсата не е празнота в закона, тя е обяснима с волята на законодателя да не се създава норма за преобразуване на нощни часове в дневни, защото случаите по ЗМВР и по КТ не са сходни, както е разяснено в тълкувателния акт на ОСГК. За служителите на МВР неблагоприятните последици от полагането на нощен труд се компенсират със съответните компенсаторни механизми, по-съществените от които са: допълнително възнаграждение за прослужено време - чл. 178, ал. 1, т. 1 ЗМВР, по- голям основен платен годишен отпуск /чл. 189, ал. 1 ЗМВР/, обезщетение при прекратяване на служебно правоотношение /чл. 234, ал. 1 ЗМВР/, поблагоприятен режим за заплащане на извънреден труд /чл. 187, ал. 5, 6 и 7 ЗМВР/, липса на задължение за заплащане на осигурителни вноски и по благоприятни условия за придобиване право на пенсия /чл. 69, ал. 2 КСО/, пенсиониране при условията на І категория труд /чл. 69 КСО.