Решение № 354 от 07.03.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 354 гр. София, 07.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-14, в публично заседание на десети октомври през две хиляди двадесет и трета годИ. в следния състав:

Председател: Петя Георгиева при участието на секретаря ХристИ. Ц. Цветкова като разгледа докладваното от Петя Георгиева Търговско дело № 20221100900028 по описа за 2022 годИ.

Предявен е иск с правно основание чл. 266, ал. 1 33Д вр. чл. 79, ал. 1 33Д вр. чл. 286 ТЗ и възражение с правно основание чл.103 ЗЗД.

С исковата молба „Билдком БГ“ ЕООД против „Геострукт“ ЕООД твърди, че са в договорни правоотношения възоснова на договори за изпълнение на СМР, сключени на 26.10.2018 г. и на 27.12.2018 г. за обекти, находящи се в гр.София и описани в исковата молба. Ответникът е в частично неизпълнение на договорните си задължения да заплати възнаграждение за извършените СМР съставляващо 5 % гаранция за добро изпълнение, удържана по издадените фактури, както и възнаграждение по фактура № 454/27.12.2019 г. и по фактура № 497/03.09.2019 г. въпреки, че е приело без възражение работата възложена с приемо –предавателни протоколи. Също така ответникът му дължал и сумата по фактура №10000000005 от 23.07.2020 г. за допълнително възложена доставка на строителни материали на стойност 1 968, 62 лв.

МОЛИ съда, след допуснатото изменение на иска по реда на чл.214, ал.1 ГПК, да осъди ответника да му заплати дължимите суми в общ размер от 190 746, 73 лв., ведно със законна лихва върху тази сума, считано от датата на исковата молба до окончателното й заплащане, както и разноски по делото, вкл. разноски в обезпечителното производство.

В срока по чл.367 ГПК, с писмения си отговор ответникът оспорва исковете, като неоснователни. При евентуалност прави възражение за прихващане с вземане в размер на 96240 лв. с ДДС, по фактура № 16/30.12.2019 г. Оспорва автентичността на фактури от 27.12.2019 г. и от 03.09.2019 г. и протокол за приемане на СМР, като твърди, че подписът не е положен от управителя на ответното дружество.

Съдът, след като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

От доказателствата по делото се установява, че между ищеца и ответника са сключени договор 26.10.2018 г. за извършване на строително-ремонтни работи в обект „Жилищна сграда с магазини, офиси, подземни гаражи и трафопост - УПИ III681.682.1379.2979, кв. 7, м. Витоша ВЕЦ Симеоново, р-н Студентски, гр. София“, с който ищецът се е задължил да извърши СМР описани в Приложение № 1. Срокът за изпълнение е 1 бил уговорен до 31.12.2018 г., а с Анекс № 1 същият е удължен до 31.12.2019 г. На 27.12.2018 г. помежду им е сключен и договор за извършване на строително-ремонтни работи в обект „Офис сграда с магазини, жилища и подземни гаражи в УПИ V-755, кв. 9, „Манастирски ливади-Запад“, ул. „*******, гр. София“, които строително-ремонтни работи са описани в Приложение № 1 към Договора. С договорите и приложение № 1 (КСС) към същите, страните са уговорили вида и количеството на възложените ремонтни работи.

Изпълнителят е поел задължение да завърши работата по двата договора в уговорените срокове, а възложителят се е задължил да заплати договорените суми – раздел II от договорите, срещу представяне на фактура за количествата и стойността на СМР, одобрена в подписани двустранни констативни протоколи, която следва задължително да се съпровожда от: констативен протокол за извършена и приета СМР, подписан от упълномощени представители на страните; рекапитулация с отчитане приспадане на аванс и задържане на парична гаранция с придружително писмо; документация по Наредба № 3 от 31.07.2003 г. за съставяне на актове и протоколи по време на строителство; сертификати за качество и произход на вложените материали, изделия и техническо оборудване и декларации за съответствие – чл.3, ал.3 от договорите.

Възложителят има право да откаже заплащането, ако дейностите не са извършени или ако е налице лошо или некачествено изпълнение. Съгласно договорите плащанията са били уговорени с падеж от 5 календарни дни – след подписване на договора и представяне на фактура (за авансовото плащане) и след двустранно подписване на приемо- предавателен протокол (за окончателното). Съгласно договорите плащането е уговорено да бъде авансово, текущо и окончателно – в размер на 5% от общата сума на извършените СМР, съгласно Приложение №1, представляващо гаранция за добро изпълнение за общо изпълнените от СМР, които ще бъдат заплатени в срок до 10 календарни дни след подписване на акта по см. на чл.176, ал.1 от ЗУТ (Акт обр.15) за цялата сграда и след издавана на фактура – оригИ.л на изпълнителя.

По делото са представени освен двете процесни фактури и съставените протокол за приемане на СМР от 27.12.2019 г. и приемо предавателен протокол от 03.09.2020 г., така и съставените фактури за междинно изпълнени строителни работи, КСС, приемо – предавателни протоколи и рекапитулация с отчитане на приспадане на аванс и задържане на гаранция, за изпълнени и заплатени СМР. От тези писмени доказателства и от заключението на допуснатата и изслушана по делото съдебно-счетоводна експертиза, се установи, че по процесните два договора за СМР са извършени плащания от ответника на ищеца, в общ размер на 285 964,51 лв. Приспаднатите суми за гаранции по издадените от ищеца фактури за междинни плащания, са в общ размер на 26 283,19 лв. без включен ДДС.

Не е спорно, а и от заключението на вещото лице се установи, че по фактура №0000000454/27.12.2019 г. на стойност 156 420, 30 с ДДС и по фактура

№0000000497/03.09.2019 г. на стойност 6 074,62 лв. с ДДС, издадени от ищеца на ответника, няма извършено плащане. По предоставени счетоводни данни от ищеца и ответника се констатира, че фактури №0000000454/27.12.2019 г. и №0000000497/03.09.2020 г. са осчетоводени и при двете страни. При ищеца фактурите са осчетоводени по счетоводна сметка 411 - Клиенти по партида на ответника. При ответника, двете фактури са осчетоводени по счетоводна сметка 401 - Доставчици по партида на ищеца. От заключението се установява, че при ищеца, фактура №0000000454/27.12.2019 г. е включена в дневника на продажби по ЗДДС за месец декември 2019 г., а фактура №0000000497/03.09.2020 г. е включена в дневника на продажби по ЗДДС за месец септември 2020 г., съгласно предоставения дневник на продажби за месеците септември 2020 г. и декември 2019 г. При ответника, фактура №0000000454/27.12.2019 г. е включена в дневника на покупки по ЗДДС за месец декември 2019 г., а фактура №0000000497/03.09.2020 г. е включена в дневника на покупки по ЗДДС за месец септември 2020 г., съгласно предоставения дневник на покупки за месеците септември 2020 г. и декември 2019 г. ответникът е ползвало право на данъчен кредит в размер на начисления ДДС и по двете фактури.

От извършената проверка при страните се констатира, че фактура №000000000016 от 30.12.2019 г. на стойност 96 420,00 лв. с ДДС, вземането по която е предмет на възражението 2 за прихващане, е надлежно осчетоводена при ищеца и при ответника. По предоставени счетоводни данни от ищеца и от ответника се констатира, че по фактура №000000000016 от 30.12.2019 г. на стойност 96 420,00 лв. с ДДС няма извършено плащане. Ищецът е включил фактура №000000000016 от 30.12.2019 г. на стойност 96 420,00 лв. с ДДС (данъчна основа 80 350 лв. и 16 070 лв. начислен ДДС) в дневника на покупки по ЗДДС за месец 12, 2019 г., подаден в НАП. ищецът е ползвал право на данъчен кредит в размер на начисления ДДС по фактурата- 16 070,00 лв., съгласно представения дневник на покупки по ЗДДС за месец 12, 2019 г.

При тълкуване при условията на чл. 20а от ЗЗД на клаузите на договора за изработка съдът намира, че задължението на ответника да заплати възнаграждение за възложените СМР включва и договорената гаранция, която представлява част от дължимото

(уговореното между страните) възнаграждение за приетата работа. Предоставената гаранция за добро изпълнение е част от дължимото възнаграждение в размер, който е уговорен между страните, като изискуемостта й настъпва в един по-късен момент, с настъпването на условието уговорено от страните – с подписване на акт по см. на чл.176, ал.1 от ЗУТ (Акт обр.15) Връщането на същата (заплащането на възнаграждение в пълен размер) e поставено под отлагателно условие, което обуславя възникването на потестативното право на възложителя да задържи гаранцията до настъпването му. Спорният въпрос е дали ответникът недобросъвестно е попречил да настъпи условието за заплащане на гаранция за добро изпълнение от страна на възложителя, предвидено в клаузите в раздел II. Цена и плащане, каквито твърдения релевира ищеца в исковата молба. Доколкото добросъвестността се предполага, в тежест на ищеца бе да докаже твърдяната от него недобросъвестност на ответника.

Съдът намира, че по делото този факт не се установи и не са налице условията на чл.25, ал.1, предл. 2 от ЗЗД, при които да може да се счете условието за настъпило. От цитираната разпоредба се извежда, че условието е бъдещо несигурно събитие, положителен юридически факт, предвиден по волята на страните, в зависимост от сбъдването, респ. несбъдването, на който се пораждат желаните с конкретния договор правни последици. От заключението на вещото лице по съдебно техническата експертиза се установи, че и в двете сгради са направени инвестиционни проекти по реда на чл. 154 от ЗУТ - изменения в хода на строителството. Относно сградата, предмет на Договор № 1, процедурата е приключила на 09.08.2022 г., тоест след депозиране на исковата молба (07.01.2022 г.), докато относно сградата, предмет на Договор № 2, към момента на изготвяне на експертизата процедурата все още не е приключила. Вещото лице посочва и че утвърждаването на проектите, издаването на заповед от Общински строителен контрол и съгласуването им в ДНСК отнема време. Видно от заключението, инициираните преписки в НАГ се явяват съществени промени в инвестиционните проекти по смисъла на чл. 154 от ЗУТ и подписването на Акт обр. 15 може да стане след изпълнението на коригираните СМР и изготвяне на съответните актове и протоколи. В сграда 1 проектът за преработка по чл.154 от ЗУТ се състои от вътрешно преразпределение на офисите и жилищните площи, обединяване на офиси, апартаменти и вътрешно преустройство – описани поотделно в заключението на ниво сутерен, в секция „А“ и в секция „Б“ – (л.7) В Сграда 2 проектът за преработка се състои във вътрешно преразпределение на офисите и жилищните площи, обединяването на офиси, увеличаване на броя на апартаментите и паркоместата, при запазване на съотношението жилищна площ към обществена площ и засягат промени във високото тяло, Средни тела 1 и 2 , ниско тяло, подземна част и промени по част „Конструктивна“ на сградата. Вещото лице пояснява и в какво се изразяват съществените промени, като част от същите в сградата № 1 са: премахване на спомагателни помещения за абонатна станция; добавяне на паркоместа; изграждане на огнеустойчиви преградни врати при връзките между секциите. В сграда № 2, промените се изразяват в следното: метална евакуационна стълба се премества от фасада „изток“ към фасада „юг“, предвиждат се промени по фасадата, в това число технически платформи за монтаж и ремонт на климатици; проектира се нов подземен трафопост; проектира се главния водомер и техническо помпено помещение При отговор за зададени въпроси в съдебно заседание, вещото лице пояснява, че е трябвало да направят промени във връзка с изграждане на трафопост, както и че има изисквания да се обезопасят климатиците и да се осигури достъп, без което сградата не би могла да се въведе в експлоатация (съответно и да се подпише акт обр. 15). От заключението на вещото лице се установява и каква е средната пазарна цена на жилищните и нежилищните обекти в сградите.

От събраните и обсъдени от вещото лице писмени доказателства, както и констатациите в заключението съдът приема за установено, че измененията са продиктувани 3 от необходимостта да се изпълнят вътрешни преустройства и смяна на предназначението на определени помещения, както и нови нормативни (напр. Наредба № РД-02-20-2 от 26.01.2021 г. за определяне на изискванията за достъпност и универсален дизайн на елементите на достъпната среда в урбанизираната територия и на сградите и съоръженията, както и техническите изисквания за достъпност на морските плажове) и технически изисквания към обектите, така и на някои специфични изисквания относно Сграда 2 включително свързани с осъществяване на техническа възможност за електрифициране на сградата и с изискванията на монтаж на климатични тела от фирмата доставчик, както и от въведени изисквания за осигуряване на тоалетни, жилища и паркоместа за инвалиди, както и за велосипеди, каквито са промените по реда на чл. 154 от ЗУТ.