Определение № 17098 от 16.09.2025, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 17098 гр. София, 16.09.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-Л, в закрито заседание на петнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Емилия Александрова

Членове:

Катя Хасъмска

Таня Кандилова като разгледа докладваното от Емилия Александрова Въззивно частно гражданско дело № 20251100510134 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по ред на чл. 274 и сл. вр. чл. 248, ал. 3 ГПК.

Образувано е по частна жалба, вх. № 263865/04.08.2025 г. по описа на Софийски районен съд, преписката по която е с вх. № 105103/11.09.2025 г. по описа на Софийски градски съд, на ищеца „Профи кредит България“ ЕООД, ЕИК 175074752, чрез юрисконсулт Е.К., срещу Определение № 31137/23.07.2025 г. по гр. д. № 5530/2025 г. по описа на СРС, 156 състав, с което е оставена без уважение молба с вх. № 209503/16.06.2025 г., подадена от „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК 175074752, за изменение на Решение № 10772/09.06.2025 г., постановено по гр. д. № 5530/2025 г. по описа на СРС, II Г. О., 156-ти състав, в частта за разноските.

В частната жалба се твърди, че обжалваното определение е неправилно и незакосъобразно.

Поддържа се, че „ПРОФИ КРЕДИТ България „ЕООД е заявило своевременно възражение на основание чл. 78. ал. 5 от ГПК за прекомерност на претендираните съдебни разноски, поради което съставът на съда е следвало да намали присъдените такива, тъй като не е налице нито фактическа, нито правна сложност на делото, които биха могли да обосноват адвокатски хонорар в подобен размер.

Поддържа се също, че минималният размер на възнаграждението за всеки вид адвокатска услуга е определен по силата на законова делегация с издадената Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа - чл. 36 Закона за адвокатурата, както и че с тази Наредба Висшият адвокатски съвет може да създава норми, уреждащи изчерпателно посочената законова материя. Поддържа се, че след като е сезиран от страна по спора, съдът следва да осъществи самостоятелна преценка за прекомерност и 1 съответно да намали дължимото адвокатско възнаграждение до размера, определен от чл. 78, ал. 5 ГПК. вр. чл. 36 ЗА или по-нисък. Сочи се, че присъденият размер на адвокатски хонорар е прекомерен, тъй като производството, развило се пред PC София не е сложно нито от фактическа, нито от правна страна.

Моли да бъде отменено Определение № 31137/23.07.2025г., постановено по гр. дело № 5530/2025Г. по описа на Софийски районен съд, с което е оставена без уважение молбата по чл .248 от ГПК., като се намалят разноските, възложени в тежест на ищеца за адвокатско възнаграждение на процесуалния представител на ответника съгласно чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа.

В законоустановения срок по чл.276, ал.1 ГПК е постъпил отговор от ответника Ф.Д.М. ЕГН **********, чрез адвокат П.Х. - САК, с доводи за неоснователност на частната жалба, като моли същата да бъде оставена без уважение.

Претендира разноски за настоящото производство при условията на чл.

38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата.

Софийски градски съд, като взе предвид изложените в частната жалба доводи и събраните по делото доказателства, намира следното:

Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна поради следните съображения:

Производството по делото е образувано по искова молба на „Профи Кредит България“ ЕООД срещу Ф.Д.М., в която са обективирани обективно, кумулативно съединени положителни установителни искове и осъдителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, вр. чл. 9 ЗПК, във вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД.

В исковата молба са изложени твърдения, че страните се намирали в облигационни отношения по силата на Договор за потребителски кредит № 40019111814/02.08.2023 г., както и че ищецът е изпълнил задълженията си по договора, но ответникът не бил изправна страна, като дължал сумата от 26,80 лева – договорна възнаградителна лихва за периода от 01.09.2023 г. до 01.03.2024 г. Изложил е и доводи, че за претендираното вземане е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, но длъжникът подал възражение, поради което ищецът има правен интерес от предявяването на претенция за установяването на вземането. Изложил е съображения, че по договора се дължат и сумите от по 80,00 лева за услугата „Фаст“ и за услугата „Флекси“, за които вземания било подадено заявление по чл. 410 ГПК, но съдът отхвърлил заявлението в тази част, поради което е обосновал интерес от предявяването на осъдителни искове на основание чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК. Изложено е, че с оглед уговореното в договора се дължало възнаграждение за посочените услуги, като ответникът сам избрал да ги закупи, декларирайки, че е запозната с общите условия по договора и е че е получила и необходимата 2 преддоговорна информация. Поискано е да бъде признато за установено, че ответницата дължи сумата за възнаградителна лихва, както и да бъде осъдена да заплати дължимите суми за закупените услуги. Заявена е претенция за разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден отговор на исковата молба от ответницата Ф.Д.М. чрез адвокат П.Х., като се оспорват предявените искове и се моли да бъдат оставени без уважение. Заявена е претенция за разноски, в това число и адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата, като е представен Договор за правна защита и съдействие от 04.02.2025 г., в който е договорено възнаграждение при условията на чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата .

С Решение № 10772/09.06.2025 г., постановено по гр. дело № 20251110105530/2025 г. по описа на Софийски районен съд, 156 състав, е отхвърлен предявеният иск от „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК 175074752, срещу Ф.Д.М., ЕГН **********, за признаване за установено на основание чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК, във вр. чл. 9 ЗПК, във вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, че Ф.Д.М., ЕГН ********** дължи на „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК: 175074752, сумата от 26,80 лева, представляващи договорна възнаградителна лихва по Договор за потребителски кредит № 40019111814/02.08/2023 г., за периода от 01.09.2023 г. до 01.03.2024 г., за която сума е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 12.12.2024 г. по ч. гр. д . № 25765/2024 г. по описа на СРС, II Г. О., 156-ти състав; ОТХВЪРЛЕНИ са предявените искове от „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД срещу Ф.Д.М. за присъждане на основание чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК, във вр. чл. 9 ЗПК, във вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, на сумата от 80,00 лева, представляващи възнаграждение за услугата „Фаст“ по Договор за потребителски кредит № 40019111814/02.08/2023 г., както и сумата от 80,00 лева, представляващи възнаграждение за услугата „Флекси“ по Договор за потребителски кредит № 40019111814/02.08/2023 г., за които суми е подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 29.04.2024 г. по ч. гр. д .№ 25765/2024 г. по описа на СРС, II Г. О., 156-ти състав, което е отхвърлено с Разпореждане от 06.07.2024 г. по ч. гр. д .№ 25765/2024 г. по описа на СРС, II Г. О., 156-ти състав.

С оглед изхода на делото, със същото решение е осъдено, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, вр. чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв., вр. чл. 36 ЗАдв. „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК 175074752, да заплати на адв. П.Х., ЕГН **********,сумата 300,00 лева, представляващи дължимо адвокатско възнаграждение за първоинстанционното производство.

С молба вх.№ 209503/16.06.2025 г. от „Профи Кредит България“ ЕООД., подадена в срока по чл. 248, ал.1 ГПК, е поискано изменение на решението в частта за разноските, касаещи присъденото адвокатско възнаграждение, като е поискано неговото намаляване, която молба е оставена без уважение с обжалваното определение.

Съгласно чл.38, ал.2 ЗАдв. в случаите на оказана безплатно адвокатска помощ и съдействие, ако насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът 3 има право на адвокатско възнаграждение, което съдът определя. При определяне размера на дължимото се възнаграждение в хипотезата на оказана безплатна правна помощ и съдействие съдът се ръководи от различни критерии, като взема предвид фактическата и правна сложност на делото, броя на предявените искове, проведените съдебни заседания, активността на процесуалния представител, събраните в хода на производството доказателства по делото и др. Съобразявайки същите, може да определи размер съгласно Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, като може да определи и размер по-нисък от минимално предвидения (арг. решението по дело C-438/22 на СЕС). Дали ще определи по-нисък размер обаче е в дискрецията на решаващия съд. Следва да се има предвид, че предмет на делото са обективно кумулативно съединени искове. В тази връзка при определяне размера на адвокатското възнаграждение приложение намира разпоредбата на чл.2, ал. 5 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, съгласно която за процесуално представителство, защита и съдействие по граждански дела възнагражденията се определят съобразно вида и броя на предявените искове, за всеки един от тях поотделно. Вземайки предвид материалния интерес на всеки един от трите иска, адвокатското възнаграждение би било в размер повисок от определения от първоинстанционният съд. Последният е изчислил дължимото се адвокатско възнаграждение на базата на събрания материален интерес от трите иска и е определил едно общо възнаграждение, което съответства на фактическата и правна сложност на делото и настоящата инстанция не намира основание същият да бъде намален. Следва да се отбележи, че направеното от ищеца възражение за прекомерност не намира приложение в хипотезата на чл. 38, ал. 2 ЗАдв., доколкото преценката за това е на съда и съгласно установената съдебна практика същият следва да се придържа към установените минимуми, което в случая е съобразено. При определяне на размера на адвокатското възнаграждение не следва едната страна да се обогатява за сметка на другата, това е така, но също е вярно, че не следва да се обезценява и положения от процесуалния представител труд предвид успешното провеждане защитата на своя доверител.

Също така следва да се има предвид и че съгласно чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа /разпоредба, цитирана и в частната жалба,/ за процесуално представителство, защита и съдействие по дела с определен интерес възнаграждението при интерес до 1000 лв. е 400 лв., поради което като е присъдил 300 лв. възнаграждение на процесуалния представител на ответника, Софийският районен съд е присъдил адвокатско възнаграждение под минимума, съгласно чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа.

Ето защо настоящата инстанция намира, че първоинстанционният съд правилно е определил размера на дължимото се адвокатско възнаграждение и следва да остави без уважение частната жалба.

По повод искането за присъждане на разноски за настоящата инстанция, направено от насрещната страна по частната жалба, същото следва да бъде 4 оставено без уважение по следните съображения: Разноски за настоящото производство не се дължат, тъй като съгласно константната практика на ВКС предметът на производството по чл. 248 ГПК не е самостоятелен като предмет на адвокатска защита и не следва да се допуска кумулиранена нови задължения за разноски в процеса относно дължимите съдебни разноски (в този смисъл определение № 489/17.10.2017 г. по ч. гр. д. № 3926/2017 г., IV г. о., ВКС, определение № 393/17.09.2018 г. по ч. гр. д. № 2845/2018 г., IV г. о., ВКС, определение № 254/05.08.2020 г. по ч. т. д. № 810/2020 г., I т. о., ВКС, определение № 278/01.07.2020 г. по ч. гр. д. № 1338/2020 г., III г. о., ВКС и др.).

Така мотивиран, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба, вх. № 263865/04.08.2025 г. по описа на Софийски районен съд, преписката по която е с вх. № 105103/11.09.2025 г. по описа на Софийски градски съд, на „Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК 175074752, срещу Определение № 31137/23.07.2025 г. по гр. д. № 5530/2025 г. по описа на Софийски районен съд, 156 състав, с което е оставена без уважение молба, вх. № 209503/16.06.2025 г., подадена от „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК 175074752 за изменение на Решение № 10772/09.06.2025 г., постановено по гр. д. № 5530/2025 г. по описа на СРС, II Г. О., 156-ти състав, в частта за разноските.