Решение № 200 от 02.11.2022, Районен съд - Троян

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 200 гр. Троян, 02.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ТРОЯН, II-РИ СЪСТАВ - ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на пети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Светла Ив. Иванова при участието на секретаря Емилия П. Петрова като разгледа докладваното от Светла Ив. Иванова Гражданско дело № 20214340100189 по описа за 2021 година

Предявен е иск с правно основание по чл.32, ал.2 от ЗС.

Производството по настоящото дело е образувано по повод предявена искова молба от С. А. М., чрез пълномощника си адв. Е. Ц. от ЛАК против В.

И. В. и М. И. П. от същия град, с правно основание чл. 32 ал. 2 от ЗС.

Като ответник в настоящото производство, в качеството на задължителен необходим другар - ползвател на дарения имот, съгласно нот.акт за дарение на недв.имот № 63, том 2, дело №615/ 93г. е конституирана Й. М. К., ЕГН **********.

В исковата молба се излага, че страните са съсобственици на поземлен имот с идентификатор *** по КККР на гр. Троян, с адрес на имота:

*** и ***, целия с площ 446 квадратни метра, трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване /до 10 м/, номер по предходен план: 1396, квартал: 54а, при съседи: ПИ ***, ПИ ***, ПИ ***, ПИ ***, ПИ

*** и ПИ ***. Заявява, че имота е придобил по наследство и давностно владение от своите родители, като се легитимира като собственик на 1/3 ид.ч. Твърди, че по силата на нотариален акт №63, том II, дело № 615/1993 г. на ТРС ответниците са собственици на две трети от процесния имот. Излага се, че в процесният имот, наследодателя на ищеца е построил жилищна сграда, като ответниците използват входа от към улица ***, а ищецът не може да ползва входа от ул.***. Наследодателят на ответниците е построил в имота жилищна сграда, която е собственост на ответниците и достъпа и входа за нея е от към ул. ***. Ищецът твърди, че в имота не е построявал ограда, а подпорна стена, върху която е поставен сваленият парапет от терасата на къщата. Излага се в исковата молба, че страните не могат доброволно са уредят отношенията си във връзка с ползването на съсобствения им имот, поради което са предявили настоящия 1 иск.

При предвидената процедура по реда на чл. 131 ал. 1 от ГПК ответниците и конституираният необходим другар са представили писмени отговори, в които изразяват становище за допустимост и неоснователност на предявения иск.

Ответниците твърдят, че притежават общо 2/3 ид.части от дворното място, цялата сграда *** и гараж в сграда №2, който е с идентификатор № ***, а ищеца - 1/3 от терена и цялата сграда № ***.

Заявяват, че до 1968г. имота е бил на техният наследодател М.Л. , който през 1968г. продава на А. М. - баща на ищеца 1/3 ид.част от дворното място, представляваща северозападната 1/3 част от имота и му учредява право на строеж- да си построи жилищна сграда в северозпадната част на имота, с излаз на ул. *** /сега ул.***/. Твърди се, че в нот.акт №29, том 1, дело №58/1968г. на Троянски районен съдия е уговорено купувача да построи в жилищната си сграда два гаража - един за купувача и един за продавача М.Л., както и, че продавача си запазва правото да преминава до гаража си през частта, ползвана от М..

Сочат, че техният наследодател и наследодателят на ищеца са си разпределили ползването на имота, като на 4-5 м. северно от сградата на ответниците, наследодателят на ищеца направил бетонна стена, върху която впоследствие поставил ограда, която разделя ползваните от съсобствениците части. Излагат, че в оградата има метална порта, а след нея -бетонна пътека, по която те преминават от гаража си, до жилищната си сграда.

Излагат, че като съсобственици с по-голям дял в съсобствеността -2/3 ид.ч., ответниците държат да се запази досегашното разпределение на ползването им и в този смисъл е тяхното решение като мнозинство в съсобствеността. Отделно от това сочат, че решението на мнозинството не е вредно за общата вещ и не е налице промяна на обстоятелства, с оглед на които е било постигнато споразумението.

В съдебно заседание, ищецът редовно призован не се явява, представлява се от упълномощен защитник – адв.Е. Ц. от ЛАК, който излага аргументи за основателност на претенцията по съществото на спора и в представена по делото писмена защита.

В съдебно заседание ответниците, редовно призовани не се явяват, явява се конституираният задължителен необходим другар – Й. К.. Ответницата В. К. и конституираният задължителен необходим другар – Й. К. се представляват от упълномощен защитник – адв.К. Н. от ЛАК, който излага аргументи за основателност на претенцията по съществото на спора и в представена по делото писмена защита.

Съдът като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Не е спорно между страните, че са съсобственици на ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор *** по ККР на гр. Троян при права: 1/3 ид. част на ищеца и 2/3 ид. части на ответниците.

Не се оспорва обстоятелството, че от 1968 г. до завеждане на исковата молба – 10.03.2021г., ответниците са преминавали през северозападната част от имота, ползвана от М., до гараж с идентификатор № ***, находящ се в сграда № ***. и не им е оспорвано това право.

2

По делото са представени следните писмени доказателства, които са относими, а именно: Нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит по наследство и давностно владение № 26, том І, рег.№ 532, дело 0 25 от 10.02.2021 г. по описа на нотариус Д.К. с район на действие РС-Троян, Скица на поземлен имот № 15-200617-25.02.2021 г. с идентификатор *** на СГКК-Ловеч, Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 63, том ІІ, дело № 615803.06.1993 г. на ТРС, Удостоверение за идентичност на поземлен имот № Уд-ТСУ-КР-431/08.10.2020 г. на Община Троян, Писмо № Ж-РД-171/29.09.2016 г. на Община Троян, Преписка от СГКК по заявление вх. № 94-1011/20.01.2012 г., Нотариален акт за покупко-продажба на покрит недвижим имот № 29, том І, дело № 58/20.02.1968 г. на Троянски народен съдия, Схема № 15-333313-30.03.2021г. на самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** на СГКК-Ловеч, Нотариален акт за учредяване на суперфиция № 168, т. І, нот.дело № 280 от 30.05.1968 г. на ТРС.

По реда на чл.204 ГПК е допуснат оглед на място на недв.имот.

По делото е назначена единична съдебно - техническа експертиза, заключението по която е прието от съда като доказателство по делото. В констативно-съобразителната част се излага, че площта на Поземлен имот *** е 446 кв. м., че съгласно представена преписка от СГКК по заявление вх. № 941011/20.01.2012 г., площта на имот *** след последната промяна е 446 кв.м., като разпределението на правото на ползване е върху тази площ. Съобразно правата на страните, вещото лице е изготвило два варианта, като първи вариант не предвижда част за общо ползване, а при вторият- експерта предвижда част за общо ползване, с достъп на съсобствениците до двете улици, на които градичи имота, като е предвидило тази обща част служи и за обслужване на фасадите на двете сгради при ремонти.

С оглед така установеното от фактическа страна се налагат следните правни изводи:

По допустимостта на иска: Допустимостта на иска по чл.32, ал.2 от ЗС е свързана с несъгласие на част от съсобствениците с установения до момента начин на ползване на общия имот, което обуславя необходимостта от намеса на съда за разрешаване на спора. Предвид изложеното в исковата молба, съдът намира, че е налице спор, поради което и намира, че предявеният иск е допустим.

По отношение на основателността на иска:

Предявеният иск е с правно основание чл. 32, ал. 2 от ЗС. Съгласно чл.

32, ал. 1 ЗС общата вещ се използва и управлява съгласно решението на съсобствениците, притежаващи повече от половината от общата вещ, а според алинея втора на чл. 32 ЗС - ако не може да се образува мнозинство или ако решението на мнозинството е вредно за общата вещ.

Решението на съда по иск с правно основание чл. 32, ал. 2 от ЗС е акт на спорна съдебна администрация, целящ да даде съдействие на съсобствениците при уреждане на възникналия между тях спор относно това, как следва да бъде ползван съсобствения имот. Целта на производството е да се замести решението на мнозинството /липсващо такова или вредно за общата вещ/, чрез постановено от съда разпределяне на ползването, което да е съобразено в най-пълна степен с действителните права на страните в съсобствеността, и което да дава възможност на съсобствениците за най 3 целесъобразно използване на вещта.

В това производство, съдът във всички случаи изследва дали е налице съсобственост между страните и какви са квотите им в съсобствеността. С решение № 171/12.10.2015 г. по гр.д. № 1231/2015 г., ВКС, I ГО е прието, че когато съдът, който е сезиран с иск по чл. 32, ал. 2 от ЗС установи, че съсобствениците на недвижим имот - страни по делото са обвързани от договор за разпределение на ползването, е допустимо да постанови ново разпределение на ползването по реда на чл. 32, ал. 2 от ЗС /извън хипотезата на споразумение за разпределение на ползването, което е вредно за съсобствения имот/ при промяна на обстоятелствата, при които е постигнато съгласие за реалното разпределение на ползването.

Съгласно Решение № 183/05.07.2011г. на ВКС по гр.д.

№1344/2010г. II г.о. и Решение № 467 от 1.06.2010 г. на ВКС по гр. д.

№166/2010 г., I г. о., ново разпределение на ползването е допустимо винаги, когато настъпят правни и фактически промени в обстоятелствата, които са обуславяли първоначално възприетият начин на ползване. Така също в Решение № 25 от 22.04.2014г. на ВКС по гр.д. № 3985/2013г. II г.о. се посочва, че въпросът дали е настъпила промяна в обстоятелствата, при които е извършено първоначалното разпределение касаят съществото на материалния спор, а не неговата допустимост, поради което и съдът е изложил съобраЖ.ята си по-горе за допустимостта на претенцията. В същото решение се излагат и мотиви, кои обстоятелства следва да се приемат за съществени, а именно тези, свързани с предназначението и състоянието на съсобствената вещ ( ново строителство или премахване на съществуваща постройка, намаляване или увеличаване на площта на съсобствения имот в резултат на регулационни изменения, изменение в обема на правата на съсобствениците, сделки между тях, чрез които намалява квотата на някои в сравнение с другите).

В настоящият случай е безспорно, че наследодателите на ищците са си разпределили ползването на имота, което се установява от приложения по делото нот.акт №29, том 1, дело №58/1968г. на Троянски районен съдия, т.е. извършено е реално разпределение ползването на съсобствен имот по реда на чл.32, ал.2 от ЗС, като са формирани два дяла за реално ползване.

Установи се, че ответниците , които притежават 2/3 ид.ч. изразяват становище да се запази досегашното положение, т.е. налице е решение на мнозинството. По делото не беше установено, а и липсват от страна на ищеца твърдения, че решението на мнозинството е вредно за общата вещ.

В конкретният случай, ищецът излага аргументи, че не е обвързан от уговореното между своя наследодател и наследодателят на ответниците разпределение и тъй като понастоящем е единствен собственик на сграда с идентификатор № *** и на 1/3 ид.ч. от терена, върху който е построена сградата, желае да се извърши ново разпределение.

Съгласно практиката на ВКС, промяна в съсобствеността, при липса на други промени в обстоятелствата, включително и прехвърлянето на идеални части от вещта от съсобственик на трети лица, не съставлява основание да се иска преразпределение на ползването по реда на чл.32, ал.2 от ЗС, тъй като преразпределението не се извършва с оглед личността на съсобственика 4

/Решение № 97 от 10.07.2013г. на ВКС по гр.д. № 866/2012г. I г.о. и Решение № 25 от 22.04.2014г. на ВКС по гр.д. № 3985/2013г. II г.о./.

Ищецът обосновава промяна на обстятелствата, при които е постигнато съгласие за реалното разпределение на ползването с поставяне на ограда между двата имота, както и с твърдение за влошени отношенията между страните.

По делото се изясни, че наследодателите на страните са си разпределили ползването на имота, като на 4-5 м. северно от сградата на ответниците, наследодателят на ищеца направил бетонна стена, върху която в последствие поставил ограда, която разделя ползваните от съсобствениците части.