Решение № 1062 от 02.08.2022, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1062 гр. Варна, 02.08.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 44 СЪСТАВ, в публично заседание на първи юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Валентин Пушевски при участието на секретаря Петя Хр. Великова като разгледа докладваното от Валентин Пушевски Административно наказателно дело № 20223110201719 по описа за 2022 година установи, че производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на Б. Д. В., с ЕГН: **********, с адрес: ***, депозирана чрез неговия процесуален представител адв. М. Ц. от АК – Варна срещу Наказателно постановление № 627580 – F635366 от 11.03.2022 г., издадено от и.д. Директор на дирекция „Контрол“ при ТД на НАП гр. Варна, с което на основание разпоредбата на чл. 183, ал. 1 от ЗДДС, му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1000 лева за това, че при извършена проверка, възложена с Резолюция за възлагане на проверка № П – 03000321098207 – 0РП – 001/ 08.06.2021 г., изменяна с Резолюция за възлагане на проверка № П – 03000321098207 – 0РП – 002/ 08.09.2021 г., изменяна с Резолюция за възлагане на проверка № П – 03000321098207 – 0РП – 003/ 07.10.2021 г., документирана с Протокол № П – 03000321098207 – 073 – 001/ 08.11.2021 г., след преглед на представени документи по искане за представяне на документи и писмени обяснения от задължено лице № П – 03000321098207 – 040 – 00/ 16.06.2021 г., връчено на хартиен носител лично на лицето на 17.06.2021 г. и след извършена проверка в информационния масив на НАП се установи, че Б. Д. В., ЕИК: 103233701, в качеството си на нерегистрирано по ЗДДС лице в периода 01.11.2020 г. – 30.11.2020 г. е издало фактура № 34929 от 18.11.2020 г., в която е посочило размера на ДДС.

Фактурата съдържа реквизитите, посочени в чл. 114 от ЗДДС – посочена е 1 данъчната основа на доставката, ставката на данъка, и размера на данъка. От информационните масиви на НАП е видно, че Б. Д. В. е лице, дерегистрирано по ЗДДС на 24.01.2017 г. Регистрацията е прекратена на основание чл. 106, ал.

2, т. 2, буква „б“ от ЗДДС във вр. с чл. 176, т. 3 и чл. 176, т. 6 от ЗДДС. В случая с така установеното, от страна на Б. Д. В. е извършено административно нарушение по фактура № 34929 от 18.11.2020 г., издадена на „Балмар Шипинг“ ЕООД, като фактурата е с данъчна основа 1171, 90 лева и е начислен ДДС в размер на 234, 38 лева – нарушение на разпоредбата на чл. 113, ал. 9 във вр. с чл. 183, ал. 1 от ЗДДС.

Жалбоподателят Б. Д. В. намира издаденото наказателно постановление за неправилно и незаконосъобразно, като представя подробни аргументи в защита на своето становище. На първо място посочва, че процесния АУАН е издаден след изтичане на срока, предвиден в разпоредбата на чл. 34 от ЗАНН, доколкото органите по приходите са констатирали нарушението, преди датата 08.06.2021 г. Също така счита, че съдържанието на наказателното постановление не отговаря на задължителните изисквания, предвидени в разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, доколкото не е посочено мястото и датата на извършване на нарушението. Навежда твърдения, че процесната фактура е издадена от специализиран софтуер и по невнимание е издадена като данъчна фактура с отделно начислен ДДС, от която грешка не са възникнали никакви общественоопасни последици. Застъпва позиция, че в случая е приложима разпоредбата на чл. 28, ал. 1 от ЗАНН, доколкото нарушението би могло да се квалифицира като „маловажен случай“, предвид факта, че жалбоподателя не е санкциониран за подобни нарушения на данъчното законодателство, както и, че от самото нарушение не са произтекли никакви вредни последици. Поради гореизложените съображения, моли за отмяна на наказателното постановление и присъждане на сторените в хода на съдебното производство разноски.

В проведеното на 01.06.2022 г. открито съдебно заседание по НАХД № 1719 по описа за 2022 г. на Варненския районен съд, жалбоподателят Б. Д. В. не се явява лично, а се представлява от своя процесуален представител адв.

М. Ц. от АК – Варна, която поддържа жалбата на посочените в нея основания и моли за отмяна на наказателното постановление, акцентирайки в своята пледоария, че липсват доказателства по какъв начин е бил уведомен жалбоподателя от органите по приходите за обстоятелството, че е бил 2 дерегистриран по ЗДДС.

В проведеното на 01.06.2022 г. открито съдебно заседание по НАХД № 1719 по описа за 2022 г. на Варненския районен съд, въззиваемата страна и.д.

Директор на дирекция „Контрол“ в ТД на НАП гр. Варна се представлява от своя процесуален представител гл. юрисконсулт Е.А., която моли за потвърждаване на наказателното постановление, мотивирайки се, че датата на установяване на нарушението е ясно обозначена, както и не са налице предпоставките за квалифициране на деянието като „маловажен“ случай на административно нарушение. Гл. юрисконсулт А. отправя молба за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на въззиваемата страна.

От фактическа страна, съдът приема за установено следното:

На 24.01.2017 г. Б. Д. В. – нотариус с рег. № 124 на Нотариалната камера, с район на действие: Районен съд – Варна бил дерегистриран по ЗДДС, на основание разпоредбата на чл. 106, ал. 2, т. 2, буква „б“ от ЗДДС във вр. с чл.

176, т. 3 и чл. 176, т. 6 от ЗДДС.

На дата 18.11.2020 г. Б. Д. В. издал фактура № 34929, която съдържала реквизитите, посочени в чл. 114 от ЗДДС, а именно данъчна основа в размер на 1171, 90 лева и начислен ДДС в размер на 234, 38 лева.

Получател на фактурата било търговското дружество „Балмар Шипинг“ ЕООД.

На 08.11.2021 г. св. М. И. В. – гл. инспектор по приходите в отдел „Ревизии“ дирекция „Контрол“ в ТД на НАП гр. Варна, ИРМ гр. Добрич констатирала обстоятелството, че Б. Д. В., в качеството си на нерегистрирано по ЗДДС лице за периода 01.11.2020 г. – 30.11.2020 г. е издало фактура № 34929, която съдържала реквизитите, посочени в чл. 114 от ЗДДС, а именно данъчна основа в размер на 1171, 90 лева и начислен ДДС в размер на 234, 38 лева, като преценила, че със своето поведение жалбоподателят В. е осъществил състава на нарушението, предвидено в чл. 113, ал. 9 във вр. с чл.

183, ал. 1 от ЗДДС, поради което и на 03.12.2021 г. му съставила акт за установяване на административно нарушение, с който го санкционирала за извършеното нарушение.

В предвидения в разпоредбата на чл. 44, ал. 1 от ЗАНН срок постъпило писмено възражение срещу съставения АУАН, което било разгледано от 3 административно – наказващия орган, но след като било преценено за неоснователно, на 11.03.2022 г. и.д. Директор на дирекция „Контрол“ при ТД на НАП гр. Варна, приемайки идентична фактическа обстановка, като тази изложена в обстоятелствената част на АУАН, издал наказателно постановление, с което на основание чл. 183, ал. 1 от ЗДДС, наложил на Б. Д.

В. административно наказание „глоба“ в размер на 1000 лева за извършеното нарушение на разпоредбата на чл. 113, ал. 9 във вр. с чл. 183, ал. 1 от ЗДДС.

По отношение на доказателствата и от правна страна, съдът намира за установено следното:

Жалбата срещу наказателното постановление е подадена в установения в чл. 59, ал. 2 от ЗАНН срок, от надлежна страна, срещу акт, който подлежи на обжалване, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, съдът я намира за неоснователна, поради следните причини:

На първо място следва да се подчертае, че липсва спор между страните относно факта, че на датата 18.11.2020 г. Б. Д. В. – нотариус с регистрация ЕИК: 103233701 е издал фактура № 34929, която е съдържала реквизитите, посочени в чл. 114 от ЗДДС, а именно данъчна основа в размер на 1171, 90 лева и начислен ДДС в размер на 234, 38 лева, като получател на фактурата било търговското дружество „Балмар Шипинг“ ЕООД.

Липсва спор също така, че за данъчен период 01.11.2020 г. – 30.11.2020 г.

Б. Д. В. не е бил регистриран по ЗДДС, доколкото на 24.01.2017 г. същият е бил дерегистриран по ЗДДС, на основание разпоредбата на чл. 106, ал. 2, т. 2, буква „б“ от ЗДДС във вр. с чл. 176, т. 3 и чл. 176, т. 6 от ЗДДС.

Императивната разпоредба на чл. 113, ал. 9 от ЗДДС предвижда, че данъчно задължените лица, които не са регистрирани по този закон или са регистрирани на основание чл. 97а, ал. 1 и 2, чл. 99 и чл. 100, ал. 2, нямат право да посочват данъка в издаваните от тях фактури и известия към фактури.

В случая Б. Д. В. е нарушил със своето поведение цитираната нормативна разпоредба, доколкото без да има право е издал фактура в която е определил данъчна основа в размер на 1171, 90 лева и е начислил ДДС в размер на 234, 38 лева, поради което и според съда правилно е била ангажирана неговата административно – наказателна отговорност.

4

Възраженията на жалбоподателя и неговия процесуален представител адв. М. Ц. срещу законосъобразността на наказателното постановление са по – скоро от правно естество, като съдът би желал да отговори на всички тях по – надолу в своето решение.

В своята пледоария адв. М. Ц. обърна внимание, че липсват доказателства по какъв начин е бил връчен на нотариус В. акта за дерегистрацията му по ЗДДС, но в случая този въпрос е ирелевантен, защото във възражението с правно основание чл. 44, ал. 1 от ЗАНН жалбоподателят сам признава, че „знам, че съм нерегистриран по ЗДДС на 24.01.2017 г.“ , т.е. в случая не може категорично да се говори за субективна несъставомерност на деянието.

АУАН е съставен в срока, предвиден в чл. 34, ал. 1 от ЗАНН, доколкото нарушението е установено на дата 08.11.2021 г., за което свидетелства съставения от св. М. И. В. Протокол № П – 03000321098207 – 073 – 001/ 08.11.2021 г., в който св. В. е отбелязала своите констатации от извършената от нея проверка.

Твърдението, застъпено във въззивната жалба, а и във възражението с правно основание чл. 44, ал. 1 от ЗАНН, че нарушението е било констатирано от органите по приходите още преди образуване на проверката и именно поради констатираното нарушение е била образувана самата проверка, представлява единствено и само предположение на жалбоподателя.

Според съда липсват основания нарушението да се квалифицира като „маловажен случай“ на административно нарушение. На първо място колкото и банално да звучи нарушението по никакъв начин не се отличава с по - ниска степен на обществена опасност от подобни нарушения на данъчното законодателство. Но освен това дидно от приложения към административно – наказателната преписка Протокол № П – 03000321098207 – 073 – 001/ 08.11.2021 г., изготвен от св. В., в периода 2017 г. – 2020 г. нотариус В. е издал фактури, в които е начислил ДДС в размер на 48 473, 64 лева. Самите органи по приходите са приели, че не могат да ангажират административно – наказателната му отговорност, предвид сроковете, предвидени в разпоредбата на чл. 34 от ЗАНН, макар, че начислената сума като ДДС е изключително висока, поради което и според съда е категорично изключено да се прояви снизхождение към дейността на нотариуса.

5

Наложеното административно наказание „глоба“ е строго предвидено в разпоредбата на чл. 183, ал. 1 от ЗДДС, а именно в размер на 1000 лева (предвид размера на начисления ДДС във фактура № 34929), административно – наказващия орган изцяло се е съобразил с вида и размера на наложеното административно наказание, поради което и пред съда не е поставен въпроса за неговата завишеност, респ. евентуална несправедливост.

С оглед изхода на делото и въз основа на разпоредбите на чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН и чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ, на въззиваемата страна следва да бъдат присъдени разноски в размер на 80 лева (осемдесет лева) за юрисконсултско възнаграждение.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 2 вр. 1 от ЗАНН, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 627580 – F635366 от 11.03.2022 г., издадено от и.д. Директор на дирекция „Контрол“ при ТД на НАП гр. Варна, с което на основание разпоредбата на чл. 183, ал. 1 от ЗДДС, на Б. Д. В., с ЕГН: **********, с адрес: ***, му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1000 лева за извършено нарушение на разпоредбата на чл. 113, ал. 9 във вр. с чл. 183, ал. 1 от ЗДДС.

ОСЪЖДА Б. Д. В., с ЕГН: **********, с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на ТД на НАП гр. Варна парична сума в размер на 80 лева (осемдесет лева), представляваща юрисконсултско възнаграждение в производството по НАХД № 1719 по описа за 2022 г. на Варненския районен съд.