Решение № 3781 от 21.10.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3781 гр. София, 21.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 7-МИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: СИЛВИЯ В. ТАЧЕВА при участието на секретаря ЗЛАТКА АТ. ШУМАНСКА като разгледа докладваното от СИЛВИЯ В. ТАЧЕВА Административно наказателно дело № 20251110209456 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Производството е образувано по жалба на „***“ ЕООД, ЕИК ***, представлявано от управителя М. М. М., чрез адв. С. Б. – И. от САК против Наказателно постановление (НП) № 42-0012686/27.03.2025 г., издадено от Г.Л.Н. - Началник ОО"АА" – гр. София, с което на основание чл. 104, ал. 1 от ЗАвП, за нарушение на чл. 10, §2 от Регламент 561/2006 г. на дружеството е наложено административно наказание "имуществена санкция " в размер на 1000 (хиляда) лева.

В жалбата се навеждат доводи за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при съставяне на АУАН и НП, и неправилно приложение на материалния закон. С оглед на изложеното се прави искане НП да бъде отменено като незаконосъобразно такова.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован не се явява, представлява се от адв. И., която поддържа депозираната жалба. Пледира отмяна на атакуваното постановление по съображения подробно изложени както в съдебно заседание, така и в депозираната жалба. Претендира разноски.

Въззиваемата страна е редовно уведомена, не се явява, не се представлява. Не взема становище по жалбата.

1

Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства намира за установено от фактическа страна следното:

При извършена комплексна проверка на дружеството на 29.10.2024г. в гр.

София, ул. Витиня № 1, в Областен отдел Автомобилна администрация София св. Б. Д. и Д. Ц. - инспектори към ОО"АА"- констатирали, че превозвачът е допуснал назначения на работа като водач на МПС Н. Т. да управлява МПС без да ползва дневна почивка от 45 минути след 4, 5 часа управление.

За констатираното по време на проверката бил съставен протокол от 30.10.2024 г.

Свидетелят Д. преценил, че превозвачът е допуснал нарушение на разпоредбата на чл. 10, §2 от Регламент 561/2006 г. и съставил АУАН против дружеството - превозвач.

Така съставеният АУАН бил подписан без възражения от страна на представляващия дружеството и му бил връчен на същата дата - 29. 10. 2024 г.

В срок по чл. 44 от ЗАНН не били направени възражения.

При издаване на наказателното постановление, административнонаказващият орган е възприел изцяло фактическата обстановка, описана в акта за установяване на административно нарушение.

Въз основа на така съставения АУАН, било издадено и обжалваното НП № 42-0012686/27.03.2025 г., с което на основание чл. 104, ал. 1 от ЗАвП , за нарушение на чл. 10, §2 от Регламент 561/2006 г. на дружеството е наложено административно наказание "имуществена санкция " в размер на 1000 (хиляда) лева.

Словесното описание на нарушението и възприетата за него правна квалификация по акта и наказателното постановление съвпадат по признаци .

Изложената фактическа обстановка се установи от представените по делото писмени доказателства, както и от показанията на разпитаните в хода на делото свидетели Д. и Ц.. При проведения непосредствен разпит на актосъставителя Д. съдът не установи различна фактическа обстановка от приетата и описана в АУАН. Показанията на св. Д. съдът кредитира относно обстоятелствата, изложените в АУАН и тези, свързани с неговото съставяне, 2 като еднопосочни с останалия събран доказателствен материал, вътрешно безпротиворечиви и логически последователни. Същите се основават на преки и непосредствени впечатления, досежно изнесените факти, поради което съдът ги възприема като достоверни при обосноваване на фактическите си изводи. Показанията му напълно съответстват на разказаното от свидетеля Ц..

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Жалбата е подадена в предвидения за това процесуален срок, от легитимното за това действие лице и при наличието на правен интерес, поради което се явява допустима, а разгледана по същество, същата е ОСНОВАТЕЛНА.

Административнонаказателното производство е строго формален процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в по-голяма степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта или в наказателното постановление /арг. чл. 84 ЗАНН във вр. чл. 14, ал.2 НПК и т.7 от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС/, а е длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон. В тази връзка на контрол подлежи и самият АУАН по отношение на неговите функции - констатираща, обвинителна и сезираща.

Настоящия съдебен състав намира, че в случая се касае за допуснати от административно наказващия орган особено съществени нарушение на императивни разпоредби от ЗАНН, наличието на които сами по себе си обуславят отмяната му, без да се налага произнасяне по същество по предмета на спора. На следващо място не е бил приложен правилно и материалния закон. За прегледност на изложението ще бъдат изложени мотиви и в двете насоки.

На първо място: Според съда обжалваното наказателно постановление е незаконосъобразно, тъй като са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които опорочават производството по ангажиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, и съставляват достатъчно основание за отмяна на наказателното постановление, без да е 3 необходимо съдът да обсъжда спора по същество.

В акта за установяване на административно нарушение и в издаденото въз основа на него наказателно постановление липсва коректно посочване на датата на извършване на нарушението, което представлява нарушение на императивните разпоредби и води до опорочаване на административнонаказателното производство. В акта като дата на нарушението е посочена 29.10.2024 г., която е датата на констатиране на нарушението. Съгласно разпоредбата на "При извършване на превози на пътници с автобуси и превози на товари с автомобили, които самостоятелно или в състав от пътни превозни средства имат допустима максимална маса над 3,5 тона, лицата осъществяващи превози за собствена сметка, превозвачите и водачите спазват изискванията на: т. 1 Регламент (ЕО) № 561/ 2006 г. на Европейския парламент и на Съвета за хармонизиране на някои разпоредби от социалното законодателство свързани с автомобилния транспорт ....." . От така посочената разпоредба е видно, че тя предписва конкретно дължимо поведение от страна на превозвача. Доколкото се касае за неизпълнение на дължимо поведение т. е бездействие то трае от определен момент, в който да дружеството е възникнало това задължение до момента в който или бъде прекратено, или бъде констатирано от надлежен орган. Според наказателното постановление, трябва да съдържа описание на нарушението, датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено. Същото се отнася и за акта, с оглед разпоредбите на . Това посочване трябва да е конкретно и небудещо съмнение. Не може тези данни относно индивидуализацията на нарушението да бъдат извличани по пътя на формалната или правна логика, тъй като създават сериозна неопределеност и нарушават правото на защита на нарушителя. Датата е съществен елемент при индивидуализацията на деянието и при нейната липса или последваща промяна в наказателното постановление се компрометира цялото производство.

На следващо място и в АУАН и в НП липсва място на извършване на нарушението. Посочено е, че нарушението е извършено в гр. София, ул.

Витиня № 1 в Областен отдел"АА", което само по себе си е абсурдно доколкото посоченият адрес е седалището на АНО.

На трето място се установява, че е налице разминаване между словесната 4 и цифровата квалификация на нарушението дадена от АНО, за което е санкционирано дружеството.

Видно от мотивната част на наказателното постановление дружеството е санкционирано, тъй като на 29.10.2014 г., около 11:20 часа, в гр. София, в ОО"АА" - София, след извършена комплексна проверка на фирма „***“ ЕООД, притежаваща Лиценз № 1126 за извършване на превоз на товари в Общността се констатира, че превозвачът е допуснал назначения като водач Н.

Т. на 09.06.2024г. да не ползва дневната си почивка от 45 минути след период за управление от 4:30 часа управление.

Така описаното нарушение било подведено под нормата на чл. 10, §2 от Регламент 561/2006 г.

Съгласно чл. 10, §2 от Регламент 561/2006г. транспортното предприятие организира работата на водачите посочени в параграф 1, по такъв начин, че водачите да са в състояние да спазват Регламент (Е.) № 3821/ 85 и Глава II от настоящия регламент. Транспортното предприятие надлежно инструктира водачите и извършва редовни проверки за осигуряване на спазването на Регламент (Е.) № 3821/ 85 и Глава II от настоящия регламент. В Глава II, чл.

7 от същия Регламент е указано, че водачът следва след 4 часа и 30 минути управление да ползва поне 45 минути почивка.

За да бъде санкциониран превозвач за нарушение на визираната норма чл. 10, § 2 от Регламент № 561/06 и на основание чл. 104, ал. 1 ЗАвтП, не е достатъчно да бъде установено, че водач на МПС, работещ за превозвача, в изпълнение на работата си е управлявал автомобила без съответната задължителна почивка от 45 минути след управление от 4 часа и половина. В конкретния случай, видно от констативния протокол - нарушението е констатирано единствено на база представения тахограф и пътните листа на водача. Не са разгледани работните графици на дружеството, които именно се изготвят от работодателя - превозвач. Проверката на работните графици се налага, тъй като единствено при положение, че водачът на товарен автомобил го е управлявал съгласно определения график, то явно е, че не по негова вина и усмотрение последният не би спазил съответната 45 минутна почивка. Само в този случай би било основателно да се потърси отговорността на работодателя като отговорен за организиране работата на водачите по начин, че самите те да спазват изискванията за 45 минутна почивка след управление 5 от 4 часа и половина.

По изложените съображения, съдът счита обжалваното наказателно постановление като неправилно и незаконосъобразно.

С оглед изхода на спора право на разноски има жалбоподателят. Същите са претендирани и действително направени поради което АНО следва да заплати на жалбоподателят разноски за адвокат в размер на 400, 00 лв.

Така мотивиран и на основание и чл. 63, ал. 1, пр. 3 от ЗАНН СЪДЪТ РЕШИ:

ОТМЕНЯ НП № 42-0012686/27.03.2025 г., издадено от Г. Л. Л. - Началник ОО"АА" – гр. София, с което на основание чл. 104, ал. 1 от ЗАвП , за нарушение на чл. 10, §2, изр. 1, предл. 2 от Регламент 561/2006 г. на „***“ ЕООД, ЕИК *** е наложено административно наказание "имуществена санкция " в размер на 1000 (хиляда) лева, като неправилно и незаконосъобразно.

ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ да заплати на „ ***“ ЕООД, ЕИК *** разноски за адвокат в размер на 400, 00 лв.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд София - град, в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му до страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 6