Решение № 1353 от 18.12.2023, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 1353 гр. Пазарджик, 18.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Цветанка Вълчева при участието на секретаря Стоянка Миладинова като разгледа докладваното от Цветанка Вълчева Гражданско дело № 20235220102686 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е иск с правно основание чл.2 ал.1, т.3 от ЗОДОВ - за обезщетение за неимуществени вреди и чл.86 ал.1 от ЗЗД - за законна лихва.

Подадена е искова молба от К. С. Т., с ЕГН **********, с адрес: с.Ц., ул.“******, обл.Пазарджик, чрез адв.К. С., съдебен адрес: гр.Пазарджик, ул.“****** против Прокуратурата на Република България, представлявана от Б. С., с адрес: гр.София, бул.“******, в която ищецът, чрез пълномощника си, твърди, че е бил привлечен като обвиняем, а впоследствие предаден на съда по обвинение, за което бил първоначално осъден, а впоследствие оправдан, за извършено престъпление - лъжесвидетелстване. Твърди, че делото продължило за период от 8 години - от 2015г. до 23.02.2023г. Твърди, че първоначално давал обяснение пред полицията, впоследствие бил привлечен като обвиняем по ДП №90/2018г. по описа на ОСлС към ОП-Пазарджик.

Сочи, че първото му обвинение било за деяние, квалифицирано като престъпление по чл.290/1 от НК като извършител. В края на разследването, поради изменение на обвинението за един от обвиняемите, прокурорът изменил обвинението като бил привлечен за престъпление по чл.290 ал.1 от НК в съучастие с Й. П. С., като „подбудител“ за извършено от него 1 престъпление по чл.290/1, във връзка с чл.20 ал.3 от НК. При първото разглеждане на делото се явявал без защитник и бил осъден от Районен съд Пазарджик на 6 месеца лишаване от свобода, с приложение на чл.66/1 от НК, като изпълнението на присъдата било отложено със срок за изпитание от 3 години.

Посочва, че единият от подсъдимите - С. М. не издържал и сключил, преди произнасянето на съда, споразумение с прокуратурата, което съдът потвърдил, като непротиворечащо на закона и морала и му наложил наказание - пробация с мерки: задължителна регистрация по постоянен адрес със срок от 7 месеца и задължителни срещи с пробационен служител със срок от 7 месеца. Заедно с другите двама останали подсъдими продължили да се явяват в заседанията, като в крайна сметка успели да установят истината и при повторното гледане на делото от Районен съд - Пазарджик, съдът ги оправдал. Оправдателната присъда била потвърдена и от окръжния съд по подаден протест от РП - Пазарджик и решението влязло в законна сила на 23.02.2023г.

Ищецът твърди, че през тези 8 години претърпял неимуществени вреди по-големи от обичайните, поради следните обстоятелства, при които се развили делата му:

Бил викан многократно в полицията за предварителна проверка по случая, и смятал, че оказвайки пълно съдействие преписката ще бъде приключена в срок в негова полза.

Твърди, че по ДП №90/2018г. на ОСлС при ОП - Пазарджик се явявал две години. Твърди, че бил привлечен като обвиняем на 26.03.2019г. за това, че на 26.06.2015г., пред надлежен орган на властта - Нотариус М. М., с рег.

№571 при Нотариалната камара с район на действие Районен съд-Пазарджик, като свидетел при обстоятелствена проверка за констатиране право на собственост на Й. П. С. по нотариално дело №73/2015г. по регистъра на нотариуса, устно и писмено, съзнателно е потвърдил неистина, че Й. П. С. в продължение на повече от 10 години непрекъснато е владял като собственик, без да е бил необезпокояван от никой с претенции за собственост. Била взета по отношение на него и мярка за неотклонение „Подписка“. На разпитите не се признавал за виновен, отказал да дава обяснения, както и да му бъдат предявявани материалите по делото.

2

Твърди, че почти след една година от първото предявяване на обвинение, отново бил призован и му било повдигнато ново обвинение на 11.02.2020г., в което вече следвало да отговаря при съучастие - той като извършител по чл.290 ал.1 от НК, във връзка с чл.20 ал.2 от НК, а Й. П. С., като подбудител към лъжесвидетелстване по чл.290 ал.1 от НК, във връзка с чл.20 ал.3 от НК. При последвалия разпит от същата дата отново не се признал за виновен, отказал да дава обяснения и да се запознава с материалите по делото. Заявил, че ще ползва адвокат на по-късен етап.

Сочи, че било образувано НОХД №561/2020г. по описа на PCПазарджик. В разпоредителното заседание при даден 7-дневен срок от съда, прокурорът изменил обвинението, в който той от първоначалното обвинение за 7 имота, редуцирал обвинението до 5 имота, като премахнал от обвинението - имот №003016 - нива от 2.178 дка в местността „******“ и имот №133023, лозе от 1.793 дка в местността „Б.“, за които самото обвинение признало, че са владяни от подсъдимия Й. С..

Посочва, че с Присъда №260031/06.07.2021г. по НОХД №561/2020г., съдът ги признал за виновни за извършено престъпление на 26.06.2015г.

„лъжесвидетелстване“ по повод на производство пред нотариуса за снабдяване с нотариален акт от подсъдимия Й. С., като „подбудител“ и им наложил наказание за двамата свидетели от по 6 месеца лишаване от свобода, чието изтърпяване отложил на основание чл.66/1 от НК за срок от 3 години, а за подсъдимия Й. С. - наложил по-строго наказание - от 8 месеца лишаване от свобода, чието наказание на основание чл.66/1 от НК също било отложено за изтърпяване за срок от 3 години. Обжалвали присъдата и тримата.

Било образувано ВНОХД №472/2021г. пред Окръжен съд - Пазарджик, който с Решение №63/16.09.2021г. отменил присъдата на процесуално основание и върнал делото за ново разглеждане от друг състав на Районен съд.

С Присъда №102 от 18.11.2022г., постановена по НОХД №1406/2022г. от PC – Пазарджик, Й. П. С., с ЕГН ********** бил оправдан по повдигнато от Районна прокуратура - Пазарджик обвинение по чл.290 ал.1, във връзка с чл.20, ал.3 от НК затова, че на 26.06.2015г. в гр.Пазарджик, действайки като „подбудител“ умишлено е склонил И. К. Т. С. Т. М. и К. С. Т. - и тримата от с.Ц., обл.Пазарджик да лъжесвидетелстват пред надлежен орган на властта 3 нотариус М. М. с рег. №571 по регистъра на Нотариалната камара с район на действие - Районен съд-Пазарджик, а те двамата - ищецът и И. К. Т. като свидетели при обстоятелствена проверка за констатиране правото на собственост на Й. П. С. по нотариално дело №73/2015г. по регистъра на нотариуса, устно и писмено, съзнателно са потвърдили неистина, че Й. П. С. в продължение на повече от 10 години непрекъснато е владял, като собственик, без да е бил обезпокояван от никого с претенции за собственост през този период, на следните недвижими имоти, а именно:

1.имот №074010, намиращ се в землището на с.Ц., обл.Пазарджик, ЕКАТТЕ 78570, в местността „Събев въбел“, с начин на трайно ползване „нива“, с площ 2.956 дка;

2.имот №067022, намиращ се в землището на с.Ц., обл.Пазарджик, ЕКАТТЕ 78570, в местността „Дъба“, с начин на трайно ползване „нива“, с площ 9.0 дка;

3.имот №101015, намиращ се в землището на с.Ц., обл.Пазарджик, ЕКАТТЕ 78570, в местността „Лясков бряст“, с начин на трайно ползване „нива“, с площ 3.009 дка;

4.имот №033015, намиращ се в землището на с.Ц., обл.Пазарджик, ЕКАТТЕ 78570, в местността „Мерата“, с начин на трайно ползване „нива“, с площ 3.003 дка;

5.имот №122024, намиращ се в землището на с.Ц., обл.Пазарджик, ЕКАТТЕ 78570, в местността „Стърчи крак“, с начин на трайно ползване „нива“, с площ 1.347 дка.

Твърди, че по протест на Районна прокуратура - Пазарджик от 23.11.2022г. и допълнителен протест към него след изготвяне на мотивите от съда, Окръжен съд - Пазарджик образувал ВНОХД №699/2022г. по описа на ОС - Пазарджик и след разглеждане на делото постановил Решение №38/23.02.2023г., с което потвърдил оправдателната Присъда №102 от 18.11.2022г., постановена по НОХД №1406/2022г. от PC - Пазарджик и тя влязла в законна сила.

Ищецът твърди, че през време на цялото наказателно производство, от момента когато бил привлечен като обвиняем до влизане в сила на оправдателната присъда, претърпял значителни неимуществени вреди, 4 изразяващи се в страдания от несправедливото обвинение, както и от ограниченията от 4 години, които му наложила взетата по отношение на него мярка за неотклонение - Подписка. Твърди, че претърпял страдания и унижение. Вдовец е от 2008г. и живеел в с.Ц.. Има три дъщери, като с едната живеели в с.Ц.. Отслабнал и не се хранел. Делото продължило почти 8 години /от 2015г. до 2023г./, като се явявал винаги в срок и навреме. Бил в шок.

Постоянно го търсели от кметството, за да му връчват съобщения или призовки, а като не го намирали, започвали да му звънят по телефона или да разпитват съседи и комшии къде е. Твърди, че преди да започнат делата - на 27.12.2009г. претърпял мозъчен инсулт, а през 2011г. бил освидетелстван от ТЕЛК с призната 60% неработоспособност. Твърди, че притесненията от делото изострили заболяванията. Започнал да пие лекарства за нормализиране на кръвното, разреждане на кръвта, оросяване на мозъка и за сърцето.

Притесненията се оказали доста и започнал да не спи. Освен от негативните емоции, другите наследници на Й. С., постоянно присъствали на заседанията и разпространявали в селото неверни факти, че е осъден и ще влиза в затвора.

Дори когато бил оправдан, те пуснали слух в селото, че отново съдът ги е осъдил. В съдебната зала, след произнасяне на оправдателната присъда, един от тях - свидетелят Г. станал прав и започна да вика и скандира „Демокрация“, с което действие предизвикал съда, но се разминал само със строга забележка, без дело за дребно хулиганство. Благодарен бил на съда за проявената справедливост.

Счита, че прокуратурата внесла обвинителния акт за търсене от ищеца на наказателна отговорност, при очевидна липса на доказателства - „че бил убеждаван от Й. С. да отиде и да излъже пред нотариуса“. Обвинението дори не ангажирало такива доказателства. Пред съда се установила истината, а именно, че ищецът дори не бил разговарял с Й. С., който да го кара да лъже, тъй като другият свидетел - И. Т. говорил с него да отидат и да станат свидетели, защото и двамата имали с него съседни ниви с Й. С., които обработвали през годините.

Заявява, че претенциите са му за вреди, извън обичайните при подобни случаи.

Моли съда да постанови решение, с което да осъди Прокуратурата на Република България да му заплати сумата от 15000 лв., представляваща 5 претърпени неимуществени вреди в резултат на неправилното обвинение и взетата мярка за неотклонение, за което бил оправдан, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 23.02.2023г. /влизане в сила на решението на окръжен съд/ до окончателното им изплащане и разноските му по воденето на настоящото производство.

Представя писмени доказателства, подробно описани. Прави искане за събиране на гласни доказателства - чрез разпит на един свидетел.

В срока по чл.131 от ГПК по делото е постъпил писмен отговор на исковата молба от ответника, чрез процесуалния му представител, с който е взето становище, че искът е допустим, но оспорва същия като недоказан и по размер.

Възразява, че представените към исковата молба писмени доказателства не установяват наличието на претърпени неимуществени вреди. Твърди, че от приложените присъди и решения се доказва само първият изискуем елемент от фактическия състав на отговорността по ЗОДОВ, визиран в чл.2 ал.1, т.3, предложение 2 от закона.

Твърди, че в тежест на ищеца е да докаже по безспорен начин, че в действителност е претърпял претендираните неимуществени вреди, техния интензитет, размер, както и че те са пряка и непосредствена последица от конкретни действия на прокуратурата. Сочи, че в т.3.3 от исковата молба са изложени само твърдения за влошено здравословно състояние, които не са подкрепени от конкретни доказателства. Изтъква се също така злонамерено поведение от страна на трети лица - наследници на другия подсъдим в наказателното производство Й. С., които лица нямат общо с прокуратурата.

Възразява, че размерът на претендираните неимуществени вреди от 15000 лв. е очевидно прекомерно завишен и ярко не съответства с принципа за справедливост, заложен в чл.52 от ЗЗД, с установената съдебна практика на българските съдилища и на Европейския съд по правата на човека в Страсбург, както и със социално-икономическите условия в Република България.