Решение № 166 от 10.07.2026, Окръжен съд - Враца
- Съд
- Окръжен съд - Враца
- Дело
- Въззивно гражданско дело 430/2025
- Вид
- Решение № 166
- Подписан
- 10.07.2026
- Състав
- Борис Константинов Динев, Веселина Любенова Павлова, Христо Николов Христов
Цитирани разпоредби
- чл. 124, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 236, ал. 1, т. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 236, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 263, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 270, ал. 3 изр. последно · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 166 гр. Враца, 10.07.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Борис К. Динев
Членове:
Христо Н. Х.
Веселина Люб. Павлова при участието на секретаря Мария К. Ценова като разгледа докладваното от Веселина Люб. Павлова Въззивно гражданско дело № 20251400500430 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С Решение № 176/23.08.2024 г. по гр.д. № 1198 от 2022 г. по описа на РС Мездра, съдът е съдът е приел за установено по отношение на Й. П. П. ЕГН **********, че А. П. Л., ЕГН **********, И. В. Й., ЕГН **********, Г. Х. Х., ЕГН ********** и И. Х. Х., ЕГН ********** не са собственици на 1/4 ид.ч. от: поземлен имот с идентификатор *** в с. Боденец, общ. Мездра, обл. Враца, местност ПЕСЪКА, с площ: 4063 кв. м., Трайно предназначение на територията: Земеделска, начин на трайно ползване:
Нива, категория на земята: 5, предишен идентификатор: няма, номер по предходен план: 037005, при съседи: ***; ***;
***; ***; ***; поземлен имот с идентификатор *** в с. Боденец, общ. Мездра, обл. Враца, местност ШЕРБОВЕЦ, площ: 9439 кв. м., Трайно предназначение на територията: Земеделска, начин на трайно ползване:
Нива, категория на земята: 5, предишен идентификатор: няма, номер по предходен план: 018025, при съседи: ***; ***;
***; ***; ***.
Със същото решение съдът е приел за установено по отношение на Й. П.
П. ЕГН **********, че А. П. Л., ЕГН **********, И. В. Й., ЕГН **********, Г. Х. Х., ЕГН ********** и И. Х. Х., ЕГН ********** не са собственици на 1/8 ид.ч. от: поземлен имот с идентификатор *** в с. Боденец, общ. Мездра, 1 обл. Враца, местност КРАПЕШКА БАРА, площ: 2190 кв. м., Трайно предназначение на територията: Земеделска, начин на трайно ползване:
Ливада, категория на земята: 4, предишен идентификатор: няма, номер по предходен план: 049016, при съседи: ***; ***;
***; поземлен имот с идентификатор *** в с. Боденец, общ. Мездра, обл. Враца, местност ВЪРБИТЕ, площ: 15 498 кв. м., Трайно предназначение на територията: Земеделска, начин на трайно ползване:
Нива, категория на земята: 5, предишен идентификатор: няма, номер по предходен план: 019021, при съседи: ***; ***;
***; ***; ***; ***; поземлен имот е идентификатор *** в с. Боденец, общ. Мездра, обл. Враца, местност КАШИНЕЦ, площ: 8500 кв. м., Трайно предназначение на територията: Земеделска, начин на трайно ползване:
Нива, категория на земята: 5, предишен идентификатор: няма, номер по предходен план: 036001, при съседи: ***; ***;
***; ***.
Със същото решение са отменени Нотариален акт за собственост върху недвижими имоти, придобити по давност и наследство № 181, том I, рег. № 912, нот. дело № 175/24.11.2021 г. на Нотариус В.С., рег. № 647, PC Мездра в частта на 3/4 ид.ч. по отношение на имотите с идентификатори № *** и с № ***, както и Нотариален акт за собственост върху недвижими имоти, придобити по давност и наследство № 181, том I, рег. № 912, нот. дело № 175/24.11.2021 г. на Нотариус В.С., рег. № 647, PC Мездра в частта над 7/8 ид.ч. от имотите с идентификатори № ***, № *** и с № ***.
С Допълнително решение № 116/16.07.2025 г. съдът е допълнил своето Решение № 176/23.08.2024 г. в частта за разноските, като е осъдил А. П. Л., ЕГН ********** да заплати на ищеца Й. П. П., с ЕГН ********** разноски в размер на 327,50 лв.
Срещу постановените решения са подадени въззивни жалби от А. П. Л., ЕГН **********, действащ чрез пълномощника си адв. К. Т. от АК Враца, с които се обжалват изцяло постановените от съда решения, с доводи за незаконосъобразност и неправилност. Сочи се, че съдът не е изготвил доклад по делото, в който да посочи правната квалификация на исковете и да разпредели доказателствената тежест между страните, за което въззивникът е възразил в първото открито съдебно заседание по делото, но съдът въпреки това е приел един незаконосъобразен доклад и е провел производство, което противоречи на процесуалните правила. Също така се сочи, че РС - Мездра е произнесъл неясен и необоснован съдебен акт, без да съобрази твърденията на страните, представените доказателства и същността на предявените искове.
Именно затова е отправена молба за обезсилване на първоинстанционното решение и връщането му за ново разглеждане от друг състав на съда, а в случай, че настоящата инстанция намери възможност за решаване на спора по същество – е отправена молба за изготвянето на нов доклад и провеждане на законосъобразно производство, като е заявено искане за разпит на трима свидетели при режим на довеждане, с възможност за ангажиране на други доказателства, след надлежно разпределение на доказателствената тежест между страните по спора.
2
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК не са постъпили отговори на въззивните жалби.
Съдът като съобрази доводите във въззивната жалба, както и събраните доказателства по делото, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:
Въззивният съд е приел жалбата за редовна и допустима, подадена от надлежна страна в рамките на законоустановения срок и срещу обжалваем съдебен акт, като я е внесъл за разглеждане в открито съдебно заседание.
При констатираната допустимост на жалбата, съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.
Настоящата съдебна инстанция констатира, че първоинстанционното съдебно решение е недопустимо, тъй като не е постановено в съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита, предявено с исковата молба на ищеца, респ. е постановено при допуснато съществено нарушение на процесуалните правила - чл. 235, ал. 2 ГПК, чл. 236, ал. 1, т. 5 ГПК и чл. 236, ал. 2 ГПК във вр. с чл. 270, ал. 3 изр. последно ГПК по следните съображения:
В исковата молба на ищеца се сочи, че същият е наследник на наследодателите Й. Ц.В. и Й.И. Г.ева, на които е възстановена собствеността върху конкретно посочени поземлени имоти в с. Боденец, общ. Мездра, като е заявено искане ищецът да бъде признат за собственик на ¼ ид. части от възстановените на първия наследодател 2 имота - с идентификатор *** и с идентификатор ***, както и на 1/8 ид. части от възстановените на втория наследодател 3 имота - с идентификатор ***, с идентификатор *** и с идентификатор ***, като бъде осъден ответникът А. П.
Л. да предаде владението на посочените имоти до съответните собствени на ищеца ид. части от тях. Този ответник се сочи, че е придобил собствеността върху процесните имоти въз основа на Нотариален акт за покупко-продажба от 02.12.2021 г., прехвърлени му от ответницата И. Б. (починала в хода на производството и заместена от своите наследници по закон), която е призната за единствен собственик на процесните наследствени имоти по силата на Нотариален акт за собственост върху недвижими имоти, придобити по давност и наследство от 24.11.2021 г. Заявено е и искане за отмяна на нотариалния акт от 24.11.2021 г., тъй като се твърди, че И. Б. не е владяла процесните имоти и не е осъществен състава на съответното давностно владение, въз основа на което е призната за собственик, респ. неправомерно е прехвърлила имотите на внука си А. Л., без да притежава изцяло собствеността върху тях.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от част от ответниците – от И. Х., която не оспорва претенцията на ищеца и от А. Л., който оспорва иска като неоснователен, с конкретни доводи, които го легитимират като собственик на същите, въз основа на Нотариален акт за покупко-продажба от 02.12.2021 г. Видно от съдържанието на депозирания отговор по чл. 131 ГПК ответникът Л. е приел, че се защитава по предявен иск по чл. 108 ЗС, предвид обстоятелствената част и петитума на исковата молба.
РС – Мездра не е дал правна квалификация на предявените срещу ответниците искове в доклада по делото, като не е разпределил каквато и да била доказателствена тежест на страните, предвид техните твърдения и 3 оспорвания във връзка със собствеността върху процесните имоти. Уважени са доказателствени искания, като не са събрани съответните доказателства – в случая гласни, чрез разпит на свидетели (не са проведени разпити) и производството е приключило в едно съдебно заседание, без изясняване на въпроса защо е приключено съдебното дирене, без събиране на допуснатите от съда доказателства. В същото време от протокола от единственото съдебно заседание, в което е даден ход на делото, е приет доклад и е приключено производството. От неговото съдържание може да се направи извод, че съдът е приел, че е сезиран с положителен установителен иск за собственост, предвид заявеното от негова страна, че „претенцията е за установяване, че ищеца като наследник на Й. Ц.В. и на Й.И. Г.ева има право на съответна ид. части от възстановените земеделски земи“, след което е изложен и приет доклада по делото. Едва в съдебното решение искът е квалифициран с нормата на чл. 124, ал. 1 от ГПК, но изненадващо за всички страни с диспозитива на съдебното решение е уважен отрицателен установителен иск срещу ответниците, който не е бил предявен от ищеца с исковата му молба, респ. е отменен Нотариален акт за собственост върху недвижими имоти, придобити по давност и наследство от 24.11.2021 г. в съответните части.
Предвид горното и оплакванията във въззивната жалба, настоящият съдебен състав намира, че първоинстанционният съд се е произнесъл по непредявен иск, като е провел незаконосъобразно производство, нарушаващо правото на защита на страните, не е изяснил в какво се състои правния спор, не е дал правна квалификация на исковите претенции, не е разпределил доказателствената тежест между страните, не е събрал съответни доказателства по заявени и допуснати доказателствени искания, приел е, че е сезиран с положителен установителен иск за собственост, а се е произнесъл по отрицатен установителен иск, като доказателствената тежест по тези два иска и иска по чл. 108 ЗС е съвсем различна между страните и такава не е разпределяна между тях. В този смисъл се явяват основателни оплакванията във въззивната жалба в посочения смисъл и настоящата съдебна инстанция е в невъзможност да санира допуснатите от първоинстанционния съд нарушения и да се произнесе по същество на спора, тъй като е налице нарушение на диспозитивното начало и произнасяне по непредявен иск, респ. съдебното решение се явява недопустимо. Явната подмяната на предмета на спора и предмета на доказване от страна на съда сочат на тежък порок на съдебния акт - а именно неговата процесуална недопустимост.
При горните съображения съображения Решение № 176/23.08.2024 г. и Допълнително решение № 116/16.07.2025 г. по гр.д. № 1198 от 2022 г. по описа на РС - Мездра следва да бъдат изцяло обезсилени и делото върнато за ново разглеждане от друг съдебен състав на РС – Мездра от етапа на изготвяне на доклад по делото. При новото разглеждане на иска, съдът следва да изясни обстоятелствата, на които се основава иска, конкретното искане на ищеца срещу ответниците и предвид избраната форма на защита на ищеца – да разпредели съответната доказателствена тежест по заявения иск и да се произнесе в предметната рамка на заявения от ищеца вещен иск за собственост.
С оглед изхода на спора, въззивната инстанция не следва да се произнася по искането на страните за разноски, а направените такива в настоящото производство следва да бъдат съобразени от решаващия съд с 4 оглед изхода на делото.
Така мотивиран, Врачанският окръжен съд
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА на основание чл. 270, ал. 3, изр. 3 от ГПК изцяло Решение № 176/23.08.2024 г. и Допълнително решение № 116/16.07.2025 г. по гр.д. № 1198 от 2022 г. по описа на РС Мездра и ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг съдебен състав на РС – Мездра за постановяване на законосъобразен съдебен акт, в предметната рамка на спора по предявения от ищеца иск.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните при наличието на касационните основания по чл. 280, ал. 1 от ГПК.