Решение № 4521 от 17.08.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4521 гр. София, 17.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Станимира Иванова

Членове:

Райна Мартинова

Петя Попова при участието на секретаря Славка Кр. Димитрова като разгледа докладваното от Станимира Иванова Въззивно гражданско дело № 20221100513626 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение № 11082/13.10.2022г. по гр.д. № 1900 по описа за 2022г. на Софийски районен съд, 65-ти състав „Ф.М.“АД, ЕИК ******* /с предишно наименование Фармакрос“/ със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „******* е осъдено да заплати на К. Е. Х., роден на ******* , гръцки гражданин със съдебен адрес: адв. А. Н., гр. София, ул. „******* на основание на чл. 128 , ал.2 и чл. 245, ал.2 от КТ сумите, както следва: сумата от общо 80 444,15лв., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба – 14.01.2022г. до изплащането й, представляващи неплатено нетно трудово възнаграждение за периода от 01.01.2019г. до 13.02.2020г.; сумата от 19 941,05лв., представляващи обезщетение за заплащане на трудовото възнаграждение за декември 2018г. За периода от 01.01.2019г. до 13.07.2020г., както и лихва за забава на заплащането на главницата за периода от първо число на месеца за което съответното възнаграждение се дължи до 13.01.2022г.; Ф.М.“АД, ЕИК ******* е осъдено да заплати по сметка СРС на основание на чл. 78 , ал. 6 вр. с ал.1 от ГПК разноски и държавна такса от 4112,31лв., допуснато е предварително изпълнение на 1 решението, като неоснователни са отхвърлени исковете за главница за горницата над 80444,15лв. до предявен размер от 86182,88лв. и за периода от 01.12.2018г. до 01.01.2019г.; като К. Е. Х., роден на ******* е осъден да заплати на „Ф.М.“АД, ЕИК ******* на основание н а чл. 78, ал.3 от ГПК сумата от 143,16лв. разноски по делото.

Срещу така постановено решение е депозирана въззивна жалба вх.

№230642/27.10.2022г. По регистъра на СРС, изпратена по пощата на 26.10.2022г. от ответника по исковете – Ф.М.“АД, ЕИК ******* в частта, в която исковете са уважени. Изложило е съображения, че решението е неправилно, постановено при нарушение на съдопроизводствени правила и на материалния закон, необосновано.

Неправилно било възприето за установено имал финансови затруднения и неплащал съответно забавял заплащането на трудовите възнаграждения, като показанията на свидетелите били тълкувани в ущърб на работодателя. Св. П. посочила, че дружеството имало представителство в Гърция и там бил ищецът, когато отсъствал от офиса в София. Св. В. обаче посочил, че в Гърция дружеството е самостоятелно. Ищецът не доказал работната му сила да е била ангажирана в друг офис, подразделение, клон или предприятие на ответника. В Гърция имало самостоятелно дружество със седалище в Геракас, то не било клон на въззивника, негово подразделение или предприятие. Дори да се приемело, че двете дружества са свързани лица, гръцкото представлявало самостоятелно лице и работодател. Ищецът не се явявал на работното си място, не бил командирован на друго място , не било уговорено място на работа в Гърция, твърденията на ищеца че престирал работна сила в офис в Гърция били недоказани. Районният съд не бил извършил анализ на дейността на ищеца, длъжността на ищеца независимо от наименованието й имала характер на „търговски директор“, защото справката по Търговския регистър установявала, че друго лице бил управител, тоест изпълнителен директор.

Длъжностната характеристика сочела, че работата се изпълнява в офис и неправилно СРС приел, че същата се изпълнява в зависимост от динамиката на работата, комуникация с клиенти и множество срещи. Възнаграждение се дължало срещу престиране на труд, а такъв по делото не било установено да е престиран, че е имало добросъвестно изпълнение на задълженията от ищеца 2

Заключението на вещото лице било изградено въз основа на ведомостите за заплати, в които действително били начислени процесните трудови възнаграждения на ищеца. Начисляването на заплатите обаче не доказвало, че труд е престиран и то качествено. Ищецът системно нарушавал разпоредбите на трудовия си договор в раздел „работно време“ и раздел „задължения на служителя“, като отсъствал от работното си място, за което доказателство били декларациите с нотариално заверени подписи и показанията на двамата разпитани по делото свидетели. В доклада по делото било посочено неправилно размер на претенцията за лихва.. Претендирал е разноски.

Въззиваемият-ищец К. Е. Х., роден на ******* , гръцки гражданин, е оспорил жалбата. Изложил е съображения, че решението е правилно. Посочил е, че жалбата била бланкетна, правилно било прието от СРС, че работодателят му има няколко офиса, нямал задължение да доказва по делото че е работел в повече от един офис Ако оплакванията в жалбата били основателни, то следвало да бъде уволнен поради неизпълнение на задълженията по договора, а това не било направено. Трудовият договор сочел длъжността му и твърденията, че същата била търговски директор били неоснователни.

Работодателят му начислявал възнагражденията във ведомостите за заплати и в НОИ, поради което и начисленото следвало да се плати. Нямало логично обяснение защо това възнаграждение начислявано без да се престира труд Показанията на настоящ служител на ответника не следвало да се кредитира поради зависимостта му от работодателя.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба вх.№ 6776/14.01.2022г. , уточнена с молба вх. № 18923/02.02.2022г. на К. Е. Х., роден на ******* , гръцки гражданин срещу Ф.М.“АД, ЕИК ******* с която е поискал от съда да осъди ответника да му заплати сумите в размери и на основание, както следва: на основание на чл. 128 и чл. 245 от КТ вр. с чл.

86 от ЗЗД сумата от общо 86182,88лв., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба – 14.01.2022г. до изплащането й, представляващи неплатено нетно трудово възнаграждение за периода от 01.12.2018г. до 13.02.2020г.; сумата от 19 941,05лв., представляващи обезщетение за 3 заплащане на трудовото възнаграждение за периода от първо число на месеца, следващ този, за който се дължи, до 13.01.2022г.. Навел е твърдения, че работел при ответника по трудов договор № 6/7.06.2016г. Изменен с допълнително споразумение от 01.03.2017г. на длъжността „изпълнителен директор“ при основно трудово възнаграждение от 7043лв., не му било плащано трудовото възнаграждение и така на 13.12.2019г. Подал молба за прекратяване на договора, както и за заплащане на неплатените трудови възнаграждения, трудовият договор бил прекратен на 13.02.2020г., останали неплатени процесните суми, възнаграждението се дължало на първо число на месеца следващ този, за който се дължало. Претендирал е разноски.

Ответникът по исковете – Ф.М.“АД, ЕИК ******* в предоставения му срок е оспорил исковете. Навел е твърдения, че с ищеца действително сключили трудов договор и за процесния период уговореното трудово възнаграждение било 7043лв. месечно чиста сума за получаване месечно била 5966,64лв., договор бил прекратен на 13.02.20202г. По взаимно съгласие, а не поради неплащане на трудови възнаграждения, , но за процесния период ответникът не престирал труд, поради което и възнаграждение не му се дължало. Ищецът системно не изпълнявал задълженията си по договора, не се явявал на работа на работното си място, изобщо не се явявал на работното си място в периода от средата на декември 2017г. До началото на април 2018г., както и от началото на юни 2018г. До началото на януари 2019г. Предявил е евентуални възражения за прихващане със сумата от 55278,57лв., представляващи разходи за ползвания от ищеца собствен на ответника автомобил Рено, рег. № СВ 1043Вр за периода от август 2016г. До 2020г. и за 13 277,45лв. Представляващи такса за ползването му за периода от 13.02.2020г. до 26.01.2021г., който автомобил ищецът ползвал за задоволяване на личните си нужди; сумата от 27266,58лв. , представляващи платени за обезпечаване на лични разходи на ищеца за периода от 13.12.2016г. до 25.11.2019г., които следвало да бъдат възстановени . Тези суми били превеждани на части съответно на 13.12.2016г., на 15.06.2017г., на 09.01.2018г., на 02.02.2018г., на 16.02.2018г., на 15.06.2018г., на 07.02.2019г., на 03.04.2019г., на 17.04.2019г., на 06.05.2019г., на 07.10.2019г., на 22.11.2019г., на 25.11.2019г. Претендирал е разноски.

С определение на районния съд от 12.04.2022г. са оставени без разглеждане предявените възражения за прихващане от ответника по 4 исковете, като са обявени за безспорни обстоятелствата, че за периода от 27.06.2016г. до 13.02.2020г. страните са били обвързани от валидно трудово правоотношение , по което ищецът е заемал длъжността „изпълнителен директор“, че от 01.03.2017г. основното му трудово възнаграждение е било нетно 7043лв. , правоотношението е прекратено със заповед, сочеща основание за същото „по взаимно съгласие“.

Приети са неоспорени от страните трудов договор , допълнително споразумение, длъжностна характеристика, носеща подпис за ищеца, съгласно които на 27.06.2016г. Страните са сключили писмен трудов договор, изменен в частта за възнаграждението със споразумение от 01.03.2017г., като ищецът се е съгласил да работи при ответника на длъжността „изпълнителен директор“ при основно възнаграждение от 7825лв., а считано от 01.03.2017г. 7043лв., допълнително възнаграждение за прослужено време от , платими от 25-то до 31-во число на месеца за който се дължи по банков път, работно време от 8 часа при петдневна работна седмица, работно място не е посочено, посочено е място на работа в гр. София, както и че седалището на работодателя е на ул. „******* . Съгласно договора задълженията на служителя са да изпълнява задълженията си съобразно най-високите стандарти, за работи в екип и да оказва съдействие на колегите си, да се съобразява с вътрешните документи, да организира дейността на работодателя съобразно преките и дългосрочни дейности и цели на работодателя, да отговаря за всекидневната дейност на работодателя. В длъжностната характеристика е посочено, че задълженията са да ръководи и представлява търговското дружество съобразно изискванията на закона, бизнес стратегията и правилата на добрата търговска практика; разработва и осигурява изпълнението на бизнес-план; отговаря за техническата и противопожарна безопасност, за осигуряването на здравословни и безопасни условия на труд; решава всички ръководни въпроси от дейността на дружеството; осигурява организирането и провеждането на курсове на обучение за повишаване квалификация и ефективността на служителите; назначава, освобождава и налага дисциплинарни наказания на служителите. В длъжностната характеристика условията на труд са посочени като работа в офис

Приета е молба от ищеца до ответника от 13.12.2019г., с която е поискал да се прекрати договора между страните по взаимно съгласие, а ако такова не 5 се постигне, то молбата да се счита предизвестие за прекратяване на договора на основание на чл. 326, ал.1 от КТ, като му се изплатят трудовите възнагражденията.

Приета е заповед от 13.02.2020г., с която трудовото правоотношение между страните е прекратено по взаимно съгласие.

Приета е справка от регистър на НАП, съгласно която ищецът е посочен като работещ по трудов договор при ответника на длъжността „изпълнителен директор.

Приета е покана, съгласно която на 09.07.2020г. Ищецът е съставил покана до ответника за плащане на неплатени трудови възнаграждения от 96 217 ,93лв. За периода март 2018г.-февруари 2020г., както и за лихва за забава на плащането им от 19023,90лв.

Приета е покана от ответника до ищеца, съгласно която в отговор на поканата на ищеца от 09.07.2020г., получена на 15.07.2020г. , е посочено, че ищецът често отсъствал от работа, като изобщо не се появявал в офиса от 20.12.2017г. До 01.04.2018г. и от юни 2018г. до септември 2019г., поради което и възнаграждение не му се дължи, а служителят дължал възстановяване на разходите за използвания от него автомобил на дружеството, който ползвал за лични нужди.