Определение № 468 от 12.07.2022, Окръжен съд - Перник

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 468 гр. Перник, 12.07.2022 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: КРИСТИАН Б. П.

Членове:

АНТОНИЯ АТ. АТАНАСОВААЛЕКСОВА

КАМЕЛИЯ Г. НЕНКОВА като разгледа докладваното от КАМЕЛИЯ Г. НЕНКОВА Въззивно гражданско дело № 20221700500351 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на Глава двадесета „ВЪЗЗИВНО ОБЖАЛВАНЕ”, чл. 258 и сл. от ГПК, образувано по въззивна жалба подадена от АКС. Т. СТ. и СН. Т. СТ., чрез адв.

Ю.А. - САК, адрес за призоваване: ***, срещу решение по гр. дело №4166/2019, по описа на ПРС.

С жалбата първоинстанционното решение се оспорва като са цитирани осъдителните му части, като неправилно, необосновано и не кореспондиращо със събраните по делото доказателства, поради което се моли да бъде отменено.

В подадената въззивна жалба се излагат доводи, че се обжалва Решение № 260014/10.01.22 г. по описа на Районен Съд-Перник, 3 с-в по гр.д. № 4166/2019 г., с което въззивниците са били осъдени да заплатят на Етажна собственост на сграда в комплекс „Шато Сий Уинд“ с административен адрес ** всяка една по: на основание чл. 6, ал. 1, т.9 и 10 от ЗУЕС 1190,52 евро главница за 2018 и 2017 г., представляваща дължима и незаплатена такса поддръжка на общите части от сградата, 125,84 евро законна лихва за забава върху главницата за 2017 г. за периода от 01.04.2017 г. до 01.05.2019 г., 65,48 евро законна лихва за забава върху главницата за 2018 г. за периода от 01.04.2018 г. до 01.05.2019 г. и 17,67 лв. разходи за конкретни ремонтни дейности, като е признато по реда на чл. чл.418 ГПК че дължат на ищеца горните суми и 216,91 лв. разноски по настоящото и заповедно производство. Изводите на първоинстанционният съд, че предявените искове са основателни според жалбоподателките са неправилни и необосновани. Съображенията, застъпени в жалбата за това са следните: Неправилно първоинстанционният съд се сочи, че не е обсъдил в достатъчна степен наведеното възражение за нищожността на процесното решение на Общото събрание на Етажната собственост от 17.06.2016 г. обективирано в т.6 от дневния ред за определяне на таксата за поддръжка съобразно ид. части от общите части на сградата 1 в размер на 12 евро на кв.м. в нарушение на чл. 51, ал.1 от ЗУЕС е нищожно.

Първоинстанционният съд се сочи, че неверно и в разрез е задължителната практика на ВКС по въпроса приема, че решението на ОС не е нищожно и така стига до неправилни правни изводи за основателност на предявените искове. На следващо място е посочено, че съгласно чл. 51, ал.1 от ЗУЕС, разходите за управление и поддържане на общите части на етажната собственост се разпределят поравно според броя на собствениците, ползвателите и обитателите и членовете на техните домакинства независимо от етажа, на който живеят.

Разпределението на т. нар. консумативни разходи за ползването на общите части не се извършва между етажните собственици, съразмерно на притежавания от тях дял в общите части на сградата, а поравно според броя на лицата (собственици, ползватели и обитатели) в етажната собственост. Кои разходите са такива за управление и поддържане на общите части е посочено в § 1 т. 11 ДР на ЗУЕС и те включват разноските за електрическа енергия, вода, отопление почистване, абонаментно обслужване на асансьор и други разноски, необходими за управлението и поддържането на общите части на сградата т.нар.

"консумативни разноски", разходите за портиер и възнаграждение при възлагане на дейности по поддържане на общите части. Изобщо дейността по "Поддържане на общите части" е определена в закона като дейност, насочена към запазването им в добро състояние./§ 13 от ДР ЗУЕС/. Нормата на чл. 51 ЗУЕС не предпоставяла възможност за тълкуване, тя е ясна и императивна. Извод в тази насока може да се направи и от тълкуването на чл. 11 т. 5 ЗУЕС, в която разпоредба е посочено, че правомощие на Общото събрание е определяне размера, но не и начина на разпределение на разходите за управление и поддържане на общите части. Последният е разписан изрично в законапоравно според броя на собствениците, ползвателите и обитателите и членовете на техните домакинства независимо от етажа, на който живеят. Твърди се, ме съгласно практика на ВКС по прилагане на ЗУЕС нищожност на решение на ОС на ЕС може да се установи чрез самостоятелен установителен иск, който не е ограничен със срока по чл. 40, ал. 2 ЗУЕС.

Конститутивният иск от чл. 40 ЗУЕС не включвал, а не може и да изключи съдебната защита срещу онези решения на ОС на етажните собственици, които изначално не са породили действие. Това са решенията на ОС на ЕС, за които правният режим на ЗУЕС не се прилага (чл. 3 ЗУЕС) или макар да се прилага, ОС на етажните собственици го е взело, упражнявайки компетентност, каквато от закона не произтича, или няма взето такова решение, въпреки че протоколът по чл. 16, ал. 7 ЗУЕС невярно го отразява. Пред установителният иск за нищожност на решение на ОС на ЕС ограничението в процесуалната легитимация задава правният интерес, а не предвиденото в чл. 40, ал. 1 ЗУЕС. Активно легитимирани да го предявят, ако имат правен интерес, са както етажните собственици (лица, които притежават самостоятелни обекти в сграда, в режим на етажна собственост или за които в нарушение на чл. 3 ЗУЕС е приложен режимът на етажната собственост), така и трети лица. За иска за нищожност преклузивният срок от чл. 40, ал. 2 ЗУЕС се твърди, че не се отнася. Застъпва се тезата, че искът за прогласяване на нищожността на решението на ОС на етажните собственици е установителен. Неговата правна квалификация е в чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД или в чл. 26, ал. 2, пр. 2 ЗЗД. За този извод е достатъчно да се изтъкне, че решението на ОС е с 2 характеристика на многостранна правна сделка, а обстоятелството, че специалният закон урежда иск за отмяна на незаконните решения (тези, които не са съобразени с изискванията на ЗУЕС), но конститутивният иск от чл. 40 ЗУЕС не включва, а не може и да изключи съдебната защита срещу онези решения на ОС на етажните собственици, които (изначално) не са породили действие. В случая се застъпва, че е налице съществена колизия на решението на ОС на ЕС с императивни разпоредби, чието съществуване е нетърпимо в правния мир и съгласно чл. 26 ал.1 пр.1 от ЗЗД е нищожно като взето в противоречие със закона, т.к. разпоредбата на чл. 51, ал. 1 е императивна и не може да бъде дерогирана по решение на ОС на ЕС. Приемайки обратното е изведен извод, че първоинстанционният съд е достигнал до неправилен извод за основателност на предявените искове. Моли се съдът да отмени първоинстанционното решение като неправилно и да постановите друго такова, с което да отхвърли предявените искове. Претендират се и присъждане на направените съдебни разноски във въззивната инстанция разноски.

В законноустановения двуседмичен срок по чл. 263, ал. 1 от ГПК въззиваемата страна е подала отговор на въззивната жалба чрез адв. Й.Г., процесуален представител ЕТАЖНА СОБСТВЕНОСТ на сграда представляваща комплекс Шато „Сий Уинд“ /Sea Wind/, с административен адрес:**** представлявано от управителя: М. Г. А., Адрес за съобщения и призовки; ***. В отговора се моли първоинстанцинното решение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Излагат се контрааргументи на застъпените в жалбата. Считат, че съдебното решение в обжалваната част за за правилно, законосъобразно постановено при стриктно спазване на материалния и процесуалния закон, а жалбата изцяло за неоснователна.

Съдебно решение в обжалваната от АКС. Т. СТ. и СН. Т. СТ. част се сочи, че е правилно и законосъобразно, постановено при стриктно спазване на материалния и процесуалния закон от съдебния състав на PC Перник и постановено изцяло въз основа и в съответствие със събрания по делото доказателствен материал.

По наведените във вьззивната жалба основания и аргументи в отговора са изложени следните доводи: По отношение на твърдението, че решение №6 взето от ОСЕС проведено на 17.06.2016 г.е нищожно, се сочи, че е налице е богата и еднозначна съдебна практика по въпроса и постановеното съдебно решение в тази му част е изцяло правилно, законосъобразно и в съответствие с трайната съдебна практика на ВКС. В съдебната практика са посочени и признаците на нищожност на база пороци, каквито пороци не само не съществуват в настоящия случай, но и не се твърдят от вьззивника. В настоящия случай не са налице каквито и да е пороци на взетите решения на ОСЕС от 1 7.06.2016г., още помалко, които влекат нищожност. Във въззивната жалба, се счи, чеоплакванията са единствено за незаконосъобразност, а не за нищожност на взетото решение № 6 от посоченото ОСЕС.Оплакванията от въззивниците за противоречие с императивни норми /чл.51, ал.2 ЗУЕС/ относно дължимосгта на годишните такси за управление и поддържане на общите части, се сочи, че представляват именно оспорване на законосъобразността на взетите решения на ОС като такива, приети в нарушение на конкретна норма от закона - чл.

51, ал. 2 ЗУЕС, но въззиваемата страна счита, че съдът няма правомощия да се произнесе по тези въпроси в настоящото производство, поради което същите се явяват неоснователни.

След влизането в сила на решенията на Етажната собственост, последните стават задължителни за всички етажни собственици, включително за тези които са гласували против, за неучаствалите във вземането им и за лицата, които по-късно ще станат етажни 3 собственици или обитатели. ЗУЕС урежда специална процедура за вземането на тези решения, като регламентира начина на свикване, състав, представителна власт гласуване, предметна компетентност. Спазването на тези правила е основание за действителността на решението. Контролът за законосъобразност на решенията на етажната собственост е съдебен, ограничен е със срок за предявяване на иска, който като процесуален е преклузивен и тече от узнаването на решението, извършено по реда за уведомяването за събранието - чл.

40. ал. 2 ЗУЕС.

Налице се сочи, че е влязъл в сила съдебен акт по жалба на възивниците по чл. 40 ЗУЕС съдебно дело на осн чл. 40 ЗУЕС от. а именно: гд № 1075/2019, III с-в по описа на PC Несебър/ обжалвано в.гр. дело №338/2021, съдебен състав на БОС което дело е прекратено и са представени по настоящото дело копия от решение на PC Несебър от 04.09.2020г. и на Окръжен съд Бургас от 05.05.2021 г.- влязло в сила, респ. решенията на ОСЕС от 17.06.2016 са влезли в сила.

Поради изложеното следвало извод, че наведеното възражение за недължимост на сумите за претендираните периоди се явява неоснователно, тъй като по същество представлява искане за отмяна на взето и влязло в сила решение на Общото събрание на Етажната на осн чл. 40 ЗУЕС С обжалваното съдебно решение №260014/10.01.2022г. по гр. д №4166/2019г., 3 -ти съдебен състав на PC Перник, с което се уважават изцяло по размер предявените искове за дължими такса поддръжка, съдът се е произнесъл разделно за двете ответници, в съответствие с направеното искане в съдебно заседание.

Съдът е описано в отговора, че е бил сезиран да се произнесе срещу ответниците за претендираните суми първоначално при условията на солидарност, след което, в съдебно заседание е направено искане за разделна отговорност с посочване на конкретните суми за всяка една от длъжниците.

С оглед на това, че за ищеца е без значение дали ответниците ще бъдат осъдени солидарно или разделно, стига претендираната сума да е изцяло присъдена, се сочи, че неоснователно произнасянето по първоначалното искане за солидарна отговорност, респективно намаляване на разноските на ищеца съгласно чл. 78, ал. 1 и ал. 3, като съдът е приел кумулативното разглеждане на солидарната отговорност и разделната и в тази връзка е приел, че са налице отвърлени искове, въпреки, че по размер е изцяло уважена претенцията на ищцовата етажна собственост.

Намират решението в частта за присъдените разноски, с което осъжда Етажната собственост да заплати на ответниците А. П. и Снежина Тончева на осн. чл. 78, ал. ЗГПК сума от по 162.50лв.разноски по настоящото производство за неправилно и незаконосъобразно. Намират, че в настоящия случай, не се следват разноски на ответната страна. Съдът се сочи, че би следвало да се произнесе кумулативно, както е сторил в настоящия случай, за разделна и солидарна отговорност на длъжниците единствено, ако по реда на 129 ГПК изиска уточнение и изрично ицовата страна декларира искането си за произнасяне по солидарната отговорност и евентуално по разделната, какъвто не е настоящия случай- в този смисъл и трайната практика на ВКС- Като краен резултат предявените искове се уважават, тъй като отговорността на ответниците по иска остава, като се променя само вида на пази отговорност - от солидарна в разделна.