Решение № 52 от 19.02.2024, Районен съд - Несебър

РЕШЕНИЕ

№ 52 гр. гр.Несебър, 19.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, VI-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседА.е на дванадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Валери Вл. Събев при участието на секретаря Мая Р. Деянова в присъствието на прокурора А. Тр. П. като разгледа докладваното от Валери Вл. Събев Гражданско дело №

20232150101052 по описа за 2023 година

Предявен е иск с правно основА.е чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ.

От ищеца Н. М. Н. срещу Прокуратурата на Република България е предявен иск с правно основА.е чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за присъждане на сумата от 3000 лв. – обезщетение за претърпени неимуществени вреди – болки и страдА.я, вследствие на образуваното и впоследствие прекратено ДП № 304 ЗМ – 1334/2022г. по описа на РУ Несебър. Ищецът сочи, че на 08.12.2022г. бил спрян от патрул докато управлявал лек автомобил с рег. № ******* и бил изпробван за алкохол, а след това и за наркотично вещество. Излага, че била отчетена употреба на амфетамин, а той никога не бил употребявал наркотични вещества. Навежда, че впоследствие се установило, че пробата била отрицателна, а образуваното ДП № 304 ЗМ – 1334/2022г. по описа на РУ Несебър било прекратено.

Сочи, че през това време от нерви и стрес получил много силни болки в стомаха, а зъбите му изпадали от стрес, поради факта, че не знаел как ще работи и ще изхранва семейството си. Твърди, че всички му се подигравали, а той се затворил в себе си от неудобство. Сочи, че постоянно го боляла глава, а стресът бил неописуем. Чувствал пълна физическа слабост, липса на мотивация за живот и работа. С тези доводи моли предявеният иск да бъде уважен. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК от ответника Прокуратурата на Република България – чрез прокурор в РП Бургас (надлежно оправомощен да представлява по право прокуратурата като заемащ длъжността прокурор в структурното звено – арг. от т. 5 от Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2004 г. на ВКС по тълк. гр. д. № 3/2004 г., ОСГК), е депозиран отговор, с който предявеният иск се оспорва по основА.е и размер. Претенцията за неимуществени вреди се оспорва като прекомерна и недоказана. Излага се, че ищецът не е представил доказателства за твърдените от него болки и страдА.я. Обръща се внимА.е, че ищецът не е привлечен като обвиняем по образуваното ДП и Прокуратурата не следва да отговаря на основА.е чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ. С 1 тези доводи от съда се иска да отхвърли претенцията.

Съдът, като взе предвид становищата на стрА.те и след като обсъди събрА.те по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

В тежест на ищеца по предявения иск с правно основА.е чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ е да докаже докаже 1.) наличието на обвинение спрямо него в извършване на престъпление, или – че е било образувано досъдебното наказателно производство срещу неизвестен извършител при достатъчно данни за извършено конкретно престъпно деяние, по което е бил единственото лице, което е могло да извърши престъпното деяние, както и моментът, в който е узнал за образуваното ДП; 2.) прекратяване на наказателното производство поради несъставомерност на деянието, 3.) претърпени вреди, които са в 4.) пряка причинна връзка с обвинението (образувано досъдебното наказателно производство) и 5.) размера на вредите.

По отношение на първия елемент от посочения фактически състав следва да се има предвид трайната актуална съдебна практика на върховната инстанция (Решение № 50084 от 30.05.2023г. по гр.д. № 1961/2022г. по описа на III гр.о. на ВКС, Определение № 461 от 07.06.2022г. по гр.д. № 513/2022г. по описа на III гр.о. на ВКС, Определение № 617 от 04.04.2023г. по гр.д. № 3597/2022г. по описа на IV гр.о. на ВКС, Определение № 277 от 09.04.2023г. по гр.д. № 880/2020г. по описа на III гр.о. на ВКС), която е в насока, че искът по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ е деликтен иск за вреди от неоснователно упражнена принуда при или по повод на повдигнато обвинение. Образуването на наказателно производство, както и действията по разследване срещу уличено лице са предварителни и подготвителни действия за събиране на доказателства за вината на уличения и за повдигане на обвинение (чл. 215 и чл. 219 НПК). Предварителните действия са свързА. с упражняване на държавна принуда и когато са неоснователни - причиняват вреди. По правната си същност искът за вреди от тези действия, дори когато не се е стигнало до повдигане на обвинение, е същия иск по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, тъй като неоснователно е осъществена принуда във връзка с бъдещо повдигане на обвинение. Разликата в двата случая е в количеството на упражнената принуда, защото не е повдигнато обвинение, но правилото е, че който може по голямото, може и по- малкото. Следователно за неоснователно упражнената принуда срещу уличеното лице, дори когато не е повдигнато обвинение, а наказателното производство е прекратено поради липса на доказателства, ПРБ ще носи отговорност по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ. В тези случаи ищецът търпи вредите от наказателното преследване от момента, в който е узнал за образуваното наказателно производство.

Следователно при определени доказА. предпоставки са налице основА.ята за ангажиране отговорност на прокуратурата дори и при липса на повдигнато обвинение, поради което възраженията на ответника в обратната посока се приемат за неоснователни. Съдът счита, че по делото е доказано образуването на досъдебното наказателно производство срещу неизвестен извършител при достатъчно данни за извършено конкретно престъпно деяние, по което ищецът е бил единственото лице, което е могло да извърши престъпното деяние, като е доказан и моментът, в който е узнал за образуваното ДП. Приети са като доказателства копия от материалите по ДП (на л. 29 – л. 115 от делото), от които е видно, че на 08.12.2022г., с първото действие по разследването – разпит на свидетел, е образувано бързо досъдебно производство № 304 ЗМ – 1334/2022г. по описа на РУ Несебър за това, че на 08.12.2022г., около 14:50 часа, в посока на движение по ул.

„Вардар“ към ул. „Васил Левски“, с. Равда, управлявал моторно превозно средство – лек автомобил марка „Ауди“, модел ****, с рег. № *******, след употреба на наркотични вещества – амфетамин, установено с техническо средство „Дрегер Дръг Тест 5000“ с фабричен № ARJJ0041 – 2 престъпление по чл. 343б, ал. 3 НК. В съобщението за образувано ДП (на л. 32 от делото) е вписано лице, установено по време на извършване на деянието – ищецът Н.. На 09.12.2022г. е проведено действие по разследването с участието на Н. (протокол на л. 50 – л. 51 от делото) – разпит на свидетел, в което е вписано изрично изявление на ищеца, че е наясно с факта, че на 08.12.2022г. е образувано ДП за деяние по чл. 343б, ал. 3 НК и той е установен като извършител на това деяние, за което е уведомен от полицейските служители. Налага се извод, че е образувано ДП на 08.12.2022г. (което е изцяло под контрола на Прокуратурата на Република България), като още при образуването му е имало достатъчно данни за лицето, което е извършило конкретното деяние – управление на МПС след употреба на наркотични вещества, а именно – ищецът Н.. Този факт е вписан в документите по ДП и е бил известен още към този момент на ищеца (впрочем ищецът е бил и задържан за срок от 24 часа със заповед за задържане на лице на л. 82 от делото и освободен на 09.12.2022г. в 15:00 часа). Изводът е, че събрА.те писмени доказателства, представляващи материалите по ДП, по категоричен начин доказват първия елемент от фактическия състав на предявения иск.

Налице е и следващият елемент от фактическия състав на предявения иск, тъй като с Постановление за прекратяване на наказателно производство от 19.07.2023г. воденото производство за престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК е било прекратено на основА.е чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК – поради липса на извършено престъпление (след изготвянето по ДП на химикотоксикологична експертиза, която установила, че не е доказано наличие на амфетамин в кръвта на Н.).

При това положение спорни по делото са въпросите претърпени ли са неимуществени вреди във връзка с посоченото „обвинение“ и какъв е размерът им. В съдебната практика многократно е извеждано становището, че след като е образувано и водено досъдебно производство срещу определено лице и впоследствие същото е прекратено – поради липса на извършено престъпление, лицето безспорно търпи вреди от създалото се състояние. В такива случаи размерът на вредите следва да се определи от съда по справедливост (Решение № 457 от 25.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1506/2009 г., IV г. о., ГК и много др). В съдебната практика са изведени и критериите за определяне на вредите по „справедливост“. Справедливостта, като критерий за определяне паричния еквивалент на моралните вреди, включва винаги конкретни факти, относими към стойността, която засегнатите блага са имали за своя притежател. Понятието "справедливост" не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се вземат предвид от съда при определяне размера на обезщетението. В този смисъл е и постоянната практика на ВКС. Във връзка с исковете по чл. 2 от ЗОДОВ е необходимо да се анализират следните обстоятелство: 1. личността на увредения, включително данните за предишни осъждА.я, начина му на живот и обичайната среда; 2. тежестта на престъплението, за което е повдигнато обвинението, продължителността на наказателното производство, наложените мерки на принуда; 3. отражение върху личния, обществения и професионалния живот; 4. разгласа и публичност; 5. причиняване на здравословни увреждА.я. База при определяне на паричното обезщетение за причинени неимуществени вреди, служат стандарта на живот в страната и средностатичическите показатели за доходи по време на възникване на увреждането, като справедливостта изисква сходно разрешаване на аналогични случаи, като израз на общоприетата оценка и възприетото в обществото разбиране за обезвреда на неимуществени вреди от един и същи вид, поради което следва да се съобразява и съдебната практика в сходни хипотези, а също и не бива да се допуска 3 размерът на обезщетението да бъде източник на обогатяване за пострадалия – Решение № 108 от 13.08.2018г. по гр.д. № 3053/2017г. по описа на IV гр.о. на ВКС, Решение № 50084 от 30.05.2023г. по гр.д. № 1961/2022г. по описа на III гр. о. на ВКС, Решение № 89 от 12.02.2024г. по гр.д. № 813/2023г. по описа на IV гр.о. на ВКС, Решение № 101 от 15.02.2024г. по гр.д. № 4714/2022г. по описа на IV гр.о. на ВКС.

Относно личността на ищеца са събрА. данни за липса на други осъждА.я, както и, че води семеен живот с отглеждането на дете, заедно със съпругата си (видно от показА.ята на св. А. Н. – съпруга на ищеца). Тежестта на престъплението, за което е водено разследването е сравнително ниска, липсват наложени мерки за неотклонение или мерки за процесуална принуда по отношение на ищеца. Продължителността на наказателното производство е била около 8 месеца, което предполага известно забавяне (още повече, че в този период не е било необходимо провеждането на съществен обем от действия, а единствено изготвяне на експертиза по отношение кръвната проба на ищеца), но не може да се определи като изключително неразумен срок на разследването.

Липсват данни за разгласа и публичност на конкретния случай. При това положение от съществено значение е отражението на образуваното досъдебно производство върху живота на ищеца и търпените от него здравословни увреждА.я. Съдът кредитира показА.ята на св. А. Н., вкл. при внимателна преценка по реда на чл. 172 ГПК (в качеството й на съпруга на ищеца), тъй като именно това е свидетелят, който има най-близък поглед върху състоянието на съпруга си непосредствено след образуване на досъдебното производство и е логично да даде сведения за това състояние. ПоказА.ята й са логични, като от съда не се констатират преувеличавА.я или склонност да се подпомогне ищеца при определяне размера на обезщетението. Същите са последователни и според съда представляват обективно пресъздаване на състоянието на ищеца. От тях се установява, че след случая от 08.12.2022г., на другия ден ищецът се прибрал вкъщи, като за известен период от около един месец се затворил и не искал да разговаря с никого. Макар към този момент да бил безработен известно време имал проблеми с намирането на работа (започнал такава от месец януари 2023г.), тъй като се разчуло, че употребява наркотици. Имал физически проблеми като повишено кръвно налягане и главоболие, а детето му било игнорирано за известен период в детската градина. Установява се, че това нарушено психическо равновесие на ищеца се възстановило след прекратяване на наказателното производство. Всички тези факти се приемат от съда за обективно установени по делото и установяват известна степен на влияние на образуваното наказателно производство върху личността на ищеца.