Решение № 65 от 20.05.2026, Окръжен съд - Видин

РЕШЕНИЕ

№ 65 гр. В., 20.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – В., II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: С. Ж. С.

Членове:

В.Й.М.

Г.П.Й. при участието на секретаря И.С.К. като разгледа докладваното от С. Ж. С. Въззивно гражданско дело № 20261300500103 по описа за 2026 година

Делото е образувано по въззивна жалба на *** при „БДЖПътнически превози“ЕООД чрез ст.ю.к.Г. П. против Решение №651 от 01.12.2025г. по гр.д. №315/25г. на ВРС.Иска от съда да намали присъденото от ВРС обезщетение за неимуществени вреди в размер на 9 000лв. като съобрази чл.52 ЗЗД и чл.201,ал.2 КТ.

Посочено е, че ищцата въпреки усукването е могла да ходи макар и затруднено, като е получила умерен оток. Твърди,че липсват данни за фрактура, както и липсват доказателства за проведена рехабилитация. Няма писмени данни за усложнения от злополуката, увреждането не е трайно, като медицинската прогноза е за възстановяване в рамките на 30 дни.

Изложени са твърдения, че с поведението си ищцата е допринесла за увреждането като е проявила небрежност, защото не е действала с необходимото внимание.

Претендира разноски по делото за двете инстанции.

В законния двуседмичен срок по чл.263 ГПК ответникът по жалба В. М. В. чрез адв. М.С. е подала писмен отговор,с който оспорва 1 въззивната жалба и моли съда да потвърди първоинстанционното решение.

В писмените си бележки адв. М.С. изтъква,че няма как пострадалата да предотврати настъпилия ивцидент и по никакъв начин не го е предизвикала с поведението си.Травмата е причинена след лъкатушене на влака при навлизане в гарата,което няма как да бъде предвидено от доверителката й.От друга страна работодателят не е провел инструктаж и не е раздал предпазни средства за предотвратяване на подобен род травми,с което на практика признава,че те са непредвидими.

Счита присъденото обезщетение за справедливо предвид тежестта на нанесената травма.

Моли да й бъде присъдено възнаграждение по чл.38,ал.2 ЗА за въззивната инстанция.

От данните по делото съдът приема за установено следното:

Делото е образувано по искова молба на В. М. В. от с. Н., общ. В., чрез А. С. против *** при „***“ЕООД, с която са предявени обективно съединени искове за заплащане на неимуществени вреди изразяващи се в болки и страдания в размер на 20 000 лева,частичен иск от 35 000 лева, ведно със законната лихва за забава, считано от 06.04.2024г. до окончателното плащане и сумата от 5 000.00лева, обезщетение за претърпени имуществени вреди – пропуснато трудово възнаграждение за периода от 07.04.2024г. до 30.08.2024г., ведно със законната лихва за забава, считано от 06.04.2024г. до окончателното плащане.Исковата претенция се основава на претърпяна от ищцата трудова злополука-чл.200 КТ.

Ответникът е оспорил исковите претенции като неоснователни. Посочено е, че ищцата въпреки усукването е могла да ходи макар и затруднено. Липсват данни за фрактура и доказателства за проведена рехабилитация,а увреждането не е трайно.

Изложени са възражения, че с поведението си ищцата е допринесла за увреждането като е проявила небрежност, защото не е действала с необходимото внимание.

От събраните пред първата инстанция установено следното:

2 доказателства е

Не е спорно между страните, че ищцата работи по трудово правоотношение с ответника на длъжност „ кондуктор“ в Пътнически център Мездра – ПС В. към *** при „***“ ЕООД.

На 06.04.2024г. през време и по повод на извършваната работа –при обслужване на влак № 7621 В. – София, пострадалата е получила контузия на коляното на ляв крак.Видно от разпореждане № 35298/12.04.2024 г. на НОИ – ТП – София град, издадено въз основа на декларирана злополука № 5101-21-410 от 11.04.2024г., ищцата е претърпяла трудова злополука Няма данни разпореждането да е обжалвано.

В Декларацията за трудова злополука, е посочено, че злополуката е станала на 06.04.2024г. в 08.52 часа във влак № 7621 в гара Елисейна. При проверка на превозните документи в междугарието Зверино Лакатник във входните стрелки на гара Елисейна, при лашкане на втория вагон, служителката удря левия си крак в седалката на купето в областта на коляното, при което усеща силна болка. Откарана е в ИСУЛ където й е оказана долекарска помощ.

Тези факти и обстоятелства не са оспорени от ответника.

От представените медицински документи се установява, че ищцата е постъпила на 06.04.2024г. в 10.57 часа и е напуснала спешното отделение на 06.04.2024г. в 12.22 часа. Същата е докарана от екип на ЦСМП.

Поставената диагноза е – контузия на коляното. Обективното й състояние е леко увредено общо състояние, болка в областта на лява колянна става с ограничени движения. От направената рентгенография не са налице данни за фрактури с дислоцирани костни фрагменти, периартикуларен оток. Посочено е, ортеза на долен крайник за две седмици.

От последващите прегледи-на 12.04.2024г., 23.04.2024г. и 09.08.2024г са назначени имобилизация 35 дни.,осъществена с ортеза тип тутор на левия долен крайник,имала е оток и палпаторна болка в лява кост, ходила е с помощни средства.Всички тези симптоми са отшумели с времето.Ищцата. е била в отпуск болест за времето от 07.04.2024г. до 29.07.2024г.

От приетата по делото съдебно-медицинска експертиза се 3 установява, че в резултат на претърпяната на 06.04.2024г. травма на левия долен крайник в областта на коляното тя е откарана с медицински транспорт в ИСУЛ, където е извършен преглед. Установено е контузия на коляното с елементи на навяхване, което говори за лекостепенно засягане на връзковия апарат на ставата и установена Бейкерова киста. Предписана е имобилизация.

В продължение на два месеца ищцата е носела имобилизация тип „ тутор“,впоследствие е носела и наколенка. Вещото лице е посочило, че и двата вида имобилизация са със специален центраж за фиксиране на пателата.

Ищцата е провела физиолечение 20 дни след свалянето на имобилизацията.

Била е във временна нетрудоспособност .Вещото посочва също, че от прегледа на 04.07.2025г. ищцата съобщава за чувство на несигурност при по-тежки натоварвания и бързо ходене. При прегледа е констатирало леко оточна лява колянна става в горния рецесус,липсва симптоматика за увреда на кръстните връзки и колатерални лигаменти. Без функционален дефицит и нестабилност, лека болезненост в крайна фаза за флексия. Стабилен стоеж, самостоятелна походка, възможна без помощни средства.

Заключението на вещото лице е, че ищцата в резултат на претърпяната злополука, е получила увреждане, изразяващо се в контузия и усукване на коляното. Налице е бил оток, извършена е имобилизация.

Характерът на уврежданията говорят в посока увреда на връзковия апарат в степен лека към средна. Периодът, в който уврежданията са причинявали болки и страдания са били с по-висок интензитет в началните 5-7 дни с постепенно затихване към 30-я ден. Настъпило е функционално възстановяване на ищцата от уврежданията в максимална степен до възстановена походка и крайници.

Прогнозата за пълно възстановяване е добра.Към момента на прегледа обемът на движение е възстановен напълно.

В резултат на злополуката, ищцата е получила трайно ограничение на движението на левия долен крайник, болки и страдания.

Така установената фактическа обстановка относно претърпяната от ищцата трудова злополука, както и относно лечението и продължителността му се потвърждават от събраните пред първата инстанция гласни доказателства .

4

От представената информация от третото неучастващо в делото лице ЗД „Дженерали Застраховане“АД, се установява, че на ищцата е изплатено обезщетение в общ размер на 625.37 лева за настъпила временна нетрудоспособност за периода от 07.04.2024г. до 28.08.2024г. / 144 дни/ вследствие настъпилата трудова злополука, съгласно условията, предвидени в застрахователния договор.

Вещото лице по назначената и приета по делото съдебноикономическа експертиза, е дало заключение, че на ищцата е изплатено обезщетение за временна неработоспособност от НОИ ТП – В. за периода от 07.04.2024г. до 31.08.2024г. в общ размер на 7793.56 лева.

Според заключението на вещото лице, полученото от ищцата месечно нетно трудово възнаграждение за м. март 2024г. е в размер на 1641.71 лева, а за м. април 2024г. е в размер на 339.19 лева.За процесния период на временна нетрудоспособност ищцата би получила БТВ в общ размер на 5998.52 лева или нетно трудово възнаграждение в общ размер от 4654.72 лева.

При тези данни ВРС е уважил иска за неимуществени вреди в размер на 9 000лв. като в останалата част до 20 000лв. го е отхвърлил.Отхвърлили е иска за имуществени вреди в размер на 5 000лв. като неоснователен и недоказан.

Решението на ВРС е обжалвано само в частта за присъденото обезщетение за неимуществени вреди като се иска намаляване на присъдената сума.В останалата част решението не е обжалвано и е влязло в законна сила.

При тези данни въззивната инстанция достигна до следните изводи:

За да се уважи искът за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в резултат на трудова злополука, следва да се установят следните факти-елемент от фактическия състав на чл.200 КТ:наличие на трудово правоотношение на ищцата с ответника,през което време и при изпълнение на служебните задължения е настъпила злополука, призната за трудова по съответния ред.Следва да се установи също така, че злополуката е довела до временна неработоспособност на работника и е причинила неимуществени вреди - болки и страдания, неудобства, причинени по време на лечението, усложнения и неудобства в ежедневието й, които са последица и 5 са в пряка и непосредствена причинно-следствена връзка с претърпяната злополука.

Безспорно е установено по делото, че ищцата е претърпяла на 06.04.2024г. трудова злополука, в резултат на която са й причинени уврежданията на коляното на левия долен крайник, описани по-горе, както и че ищцата е била в отпуск поради временна неработоспособност, разрешен от здравните органи.Злополуката е призната за трудова по надлежния ред – с разпореждане №35298/12.04.2024 г. на НОИ – ТП – София град.

Съдът намира, че твърдението на жалбоподателя за съпричиняване на вредите поради допусната груба небрежност и липса на внимание от страна на ищцата е недоказано.

Няма данни и такива не са посочени от работодателя,които да навеждат на извода,че трудовата злополука е настъпила и поради проявена от работника груба небрежност при изпълнение на работата.Работодателят не е установил, че работникът е допуснал нарушение на правилата на безопасност на труда, или че е извършвал работата при липса на елементарно старание и внимание и пренебрегване на основни технологични правила и правила за безопасност.

От свидетелските показанията не се установява ищцата с поведението си по време на злополуката да е допуснала такова нарушение,нито че е допринесла за настъпването на злополуката. Фактът, че злополуката става в момента, в който се е движил влака при навлизане в стрелките на гара Елисейна, не може да обоснове извода, че ищцата е допуснала груба небрежност, защото както се установи от свидетелските показания,лъкатушенето на влака е обичайно при навлизането му в такъв участък и силата му зависи от скоростта на движение на влака, което няма как да бъде предвидено от ищцата.

Жалбоподателят нито пред първата ,нито пред въззивната инстанции не ангажира доказателства в подкрепа на това свое твърдение, а и не конкретизира точно в какво се изразява твърдяната от него груба небрежност, т.е. точно кои действия, респ. бездействия на ищцата са допринесли за настъпване на трудовата злополука. Поради това, съдът приема, че механизмът на настъпване на трудовата злополука е този, посочен в декларирана злополука № 5101-21-410 от 11.04.2024г.

6

Относно размера на присъденото обезщетение за претърпените неимуществени вреди, съдът намира,че същият е съобразен с претърпените от ищцата болки и страдания и се явява справедлив с оглед понесените от нея неудобства в ежедневието.

От събраните по делото пред първата инстанция доказателства – писмени, гласни и заключението на изслушаната и приета по делото съдебно-медицинска експертиза, безспорно се установи, че ищцата е претърпяла травма на лявата колянна става, като в момента на причиняването й е изпитала силна болка и страдание, била е в отпуск поради временна нетрудоспособност за период от около 6 месеца, през което време е била в различна степен на подвижност, като е имала ограничение в движението на този крайник поради имобилизация. През този период от време ищцата е ходила и на рехабилитация. По тази причина работодателят дължи обезщетяване на претърпените от работника неимуществени вреди.