Решение № 337 от 11.04.2019, Софийски градски съд

Р Е

Ш Е Н

И Е гр.София ……... 2019 г.

СОФИЙСКИ

ГРАДСКИ СЪД – НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, 9-ти въззивен състав в открито съдебно заседание на двадесет и седми февруари две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ДИМИТРИНА АНГЕЛОВА

ЧЛЕНОВЕ: АЛЕКСАНДРА ЙОРДАНОВА

КРИСТИЯН

ТРЕНДАФИЛОВ при секретар Албена Арсова и с участието на прокурор Станимир Димитров, като разгледа докладваното от съдия Ангелова ВНОХД № 605 по описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на глава двадесет и първа от НПК.

С присъда от 16.10.2018 г. по НОХД 580/2014 г. Софийски районен съд – Наказателна колегия, 2 състав е признал подсъдимия Н.В.К. за виновен в това, че на 28.07.2013г. около 21.00 часа, в гр.София, в жк „3ападен парк“, в градинката на ресторант „Лебеда“, в заведение „Гъбата“, причинил средна телесна повреда на Н. Я.М., като му нанесъл удар с юмрук в челюстта и с това му причинил следното травматично увреждане - „счупване на челюст“, изразяващо се в счупване на долната челюст в областта на левия й ъгъл и в областта на десния й клон, поради което и на основание чл.129, ал.2 вр. ал.1 НК и чл.54 НК го осъдил на наказание „лишаване от свобода“ за срок от осем месеца, изпълнението на което, на основание чл.66, ал.1 НК, отложил за изпитателен срок от три години.

Срещу съдебния акт е подадена въззивна жалба и допълнение към нея от упълномощения защитник на подс. К.. В допълнението към въззивната жалба се анализират събраните по делото доказателства и мотивите на първостепенния съд, за да се обоснове извод за избирателно възприемане на доказателствените източници от контролираната съдебна инстанция, както и да се заключи, че не са налице доказателства за авторство на подзащитния му в осъществяване на деянието. Защитникът моли, ако съдът не споделя тази позиция, да приеме, че е налице превишаване пределите на неизбежна отбрана от страна на К. или осъщественото от него да бъде преквалифицирано като престъпление по чл.

132, ал.1, т.2 НК и на основание чл. 78а НК той да бъде освободен от наказателна отговорност с налагане на административно наказание глоба в минимален размер. За да обоснове тезата си, защитата посочва, че не е налице установена пряка причинно-следствена връзка между действията на неговия подзащитен и констатираната телесна увреда на М., тъй като той е потърсил медицинска помощ три часа след деянието и увреждането би могло да получено именно в този времеви интервал. Коментира се нанасяни на удари не само от страна на подс. К. и пострадалия М., но и от страна на свидетеля И.Н..

В хода на съдебните прения пред въззивната инстанция защитникът на подсъдимия поддържа депозираната жалба и нейното допълнение. Заявява, че постановената първоинстанционна присъда почива единствено и само на предположения и обвинението не може да се докаже „не само по-несъмнен начин, а по-никакъв начин“. Коментира показанията на св. И.Н., които твърди, че не са възприети от първостепенния съд за сметка на показанията на св. В.Д., който ги депозира едва в съдебната фаза на процеса, без да бъде посочван в досъдебната. Твърди, че ако нанесената телесна увреда спрямо Н.М. бе факт, то той веднага би се обадил на телефон 112 или в най-близкото полицейско управление, доказателства за което по делото не са налице. Защитата акцентира и на показанията на св. В.И., който заявява, че е възприел удари с ритници и юмруци спрямо пострадалия от страна на подсъдимия и от страна на св.Н., което определя неяснота по отношение авторството на деянието касателно конкретно инкриминираната телесна увреда. В подкрепа на заявената и в допълнението към въззивната жалба позиция защитата отново заявява, че не е изяснена причинно-следствената връзка между нанесените от страна на Н.К. удари и установената форма на телесна повреда поради немалкия изтекъл срок от 21.00 часа до 23.45 часа, когато е бил прегледан в УМБАЛСМ „Пирогов“, поради това и заявява, че към 21.00 ч на 28.07.2013г. при така случилите се обстоятелства няма нанесена телесна повреда - счупване на челюстта от страна на подзащитния му на М.. Моли да бъде уважена изготвената въззивна жалба и допълнителното писмено изложение.

Представителят на Софийска градска прокуратура оспорва жалбата и моли да бъде потвърден като правилен и законосъобразен първоинстанционният съдебен акт.

Частните обвинители Г.М., Я.М. и Н.М. – редовно уведомени за датата на съдебното заседание, не се явяват, за да заявят личната си позиция по спора.

Не се явява и техният повереник, който е депозирал молба до съда за невъзможност от здравословен характер да се яви в съдебното заседание, но изрично заявява, че при наличие на предпоставки да се стартира разглеждане на делото, не възразява то да се гледа в нейно отсъствие.

Подсъдимият поддържа заявеното от своя процесуален представител.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства, обжалвания съдебен акт, изложеното във въззивната жалба и допълнителното писмено изложение, както и доводите и възраженията на страните, направени в съдебното заседание и след като въз основа на императивно вмененото му задължение извърши цялостна служебна проверка на обжалвания съдебен акт по отношение на неговата законосъобразност, обоснованост и справедливост, установи следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 319 от НПК и от легитимирани лица, като отговаря на изискванията на чл. 320 от НПК, поради което се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана от настоящата инстанция.

За да постанови оспорената присъда, решаващият съд е провел прецизно съдебно следствие при гарантиране на правото на страните да участват, да сочат доказателства, а на подсъдимия – и да се защитава. Според настоящата инстанция първоинстанционният съд е положил необходимите усилия за изясняване на правнозначимите обстоятелства, относими към предмета на доказване по делото, като не се налага допълване на доказателствената маса по делото с допълнителна информация. От друга страна, настоящият въззивен съд счита, а и страните не го твърдят, че в хода на съдебното следствие не са допуснати съществени процесуални нарушения, налагащи отмяна на обжалваната присъдата.

Пред настоящата съдебна инстанция не бе проведено съдебно следствие, респективно не бяха представени и събрани нови доказателства и доказателствени средства, с оглед на което въззивният съд изгради своите фактически и правни изводи изцяло на база на доказателствата, събрани и проверени в хода на съдебното следствие пред първата инстанция и на досъдебното производство, каквито са показанията на разпитаните в хода на съдебното следствие свидетели Н.М. (вкл. и приобщените по реда на чл.281, ал.5 вр.ал.1, т.1 и т.2 от НПК негови показания от досъдебното производство - л.37 от материалите по досъдебното производство), показанията на В.И., приобщени след изпълнение на молба за правна помощ, на В.Д., Д.Б.Б., А. Й.М.

(вкл. приобщени по реда на чл.281 от НПК негови показания, депозирани пред друг съдебен състав в рамките на настоящото НОХД), показанията на К.Е.С.(вкл. и приобщените по реда на чл.281, ал.5 вр.ал.1, т.2 от НПК нейни показания – л. 69 от материалите по досъдебното производство), Г.С.М., Я.Н.М., частично показанията на св. И.К.Н.., частично обясненията на подсъдимия К., писмените доказателства и доказателствени средства - протоколи за разпознаване на лица, протокол за доброволно предаване, съдебно- медицинско удостоверение № 640/2013г., издадено от КСМД, епикризи от СБАЛЛЧХ, справка за съдимост, съдебно- медицински удостоверения, издадени на подсъдимия и на св.Н., извлечения от журнали на спешен кабинет в УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов" и рентгенови снимки на М. и К., извлечение - справка от ТД на НАП относно внесени здравноосигурителни вноски от М., копие на материали от пр.пр. № 35985/2013г. по описа на СРП, епикриза за К. от ДИБНП - ВМИ, справки от Агенция по вписванията, от НОИ, от ОПП - СДВР, отговор от 03 РУ - СДВР по повод подадени сигнали за побой на 28.07.2013г., препис – извлечение на акт за смърт на Н.М., удостоверение за наследници на М., способите за доказване - заключения на съдебно - медицинска експертиза и допълнителна съдебно - медицинска експертиза, заключения на съдебно - психиатрична експертиза и на допълнителни съдебно - психиатрични експертизи.

Въззивният съд преценява, че вътрешното убеждение на районния съд по съставомерните факти е формирано въз основата на правилен анализ на събраните по делото доказателствени материали и напълно споделя доводите и съображенията му относно тяхната оценка.

Настоящият съдебен състав счита също така, че не са налице основания за съществена промяна на възприетата от първостепенния съд фактическа обстановка, тъй като, от една страна, пред настоящата инстанция не се установиха нови факти и обстоятелства, а от друга, възприетата от първия съд фактическа обстановка е правилно установена на база на вярна и точна преценка на доказателствения материал. Последната с минимални изменения се изразява в следното:

Свидетелят Н.М. се познавал с подсъдимия

Н.К., знаейки и прякора му „Хаяса“, чрез общи познати в жк „Западен парк“, където и двамата живеели, но между тях не били налице близки отношения.

На 28.07.2013г., около 21.00 часа св. М., придружен от приятеля си – св. В.И. и техен познат - св. В.Д., се прибирали от риболов. Решили, преди да се приберат, да посетят заведение, разположено в квартала, в който живеели и известно като „Гъбата“, което се намирало в градинката на ресторант „Лебеда“. Тримата се отправили към мястото, придвижвайки се с автомобила на св. И.. Когато достигнали пред заведението, Н.М. слязъл, насочвайки се към заведението, за да потърси свободна маса, а св. В.И. се отправил към местата, обособени за паркиране в непосредствена близост. Св. Д. останал в автомобила с И.. В това време в заведението се намирали подс. Н.К. и св. И.Н., които седели на една маса, разположена до вратата и пиели алкохол. Влизайки в заведението св. Н.М. възприел жестикулации от страна на подсъдимия и св.Н. към него и отправени по негов адрес обидни изрази и псувни. Той се приближил до масата, седнал на един от свободните столове и попитал подсъдимия защо го псува като му ударил шамар. След това подсъдимият К. замахнал към св. М. с ръка със свита в юмрук длан, нанасяйки му силен удар, който удар попаднал в лявата част на брадата на пострадалия М.. От съприкосновението пострадалият почувствал внезапна болка в областта, в която бил съсредоточен ударът, а инерцията му го повалила на земята. Направил опит да се изправи, но тогава към него пристъпили подс.К. и св.Н.. Св. М. ударил в областта на лицето с глава св.Н., който в този момент се навеждал към него и замахвайки, нанесъл удар и по носа на намиращия се в непосредствена близост подсъдим. В този момент получил удар с ритник в областта на главата отдясно от подсъдимия. Пострадалият се свил на земята, за да се предпази, докато К. иН. успели да му нанесат и допълнителни удари с ръцете си.

На помощ на св. М. се притекъл св. И., който се опитал да разтърве участниците в сблъсъка, а подс. К. избягал от заведението. Свидетелите В.И. и В.Д. помогнали на св. М. да се изправи, забелязвайки и следите от понесения побой.

Пред тях М. споделил и за усещаната болка в челюстта си. Въпреки това на първоначално отправеното предложение да бъде закаран до болнично заведение, той отказал с молба да бъде придружен до дома си като св. В.И. го откарал до неговото жилище. След около два часа в жилището се прибрала и жената, с която Н.М. съжителствал –св. Д.Б., пред която разказал за случилото се. Тъй като и тя забелязала видимите следи от насилие върху лицето му и оплакванията му от болка в челюстта, около 23.45 часа същият ден св. М., придружен от св. Б., посетили УМБАЛСМ „ Н.

И .Пирогов". В болничното заведение му били извършени прегледи, включително и рентгеново изследване. Н.М. не могъл да постъпи веднага за манипулации, тъй като нямал заплатени здравни осигуровки. След напускане на спешния център пострадалият се върнал в дома си. На следващия ден заплатил задълженията си към НОИ и бил приет за оперативно лечение в Клиника за лицево-челюстна хирургия при Медицинска академия. Междувременно св. И.Н. и подсъдимият Н.К. потърсили лекарска помощ за причинените им в резултат на ударите на пострадалия травми по лицата в УМБАЛСМ “Н.И.Пирогов“, където същите били диагностицирани, след което освободени. На 29.07.2013г. в 13.45 часа от съдебен медик бил освидетелстван св. И.Н. като при прегледа била установена разкъсно – контузна рана на лявата вежда, кръвонасядане на клепачите на лявото око и кръвоизлив под конюктивата на същото око, причинили му временно разстройство на здравето, неопасно за живота.

Разпечатката съдържа 32 от 77 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/c045a9fa-0d37-4af5-9a71-b2947995a813