Присъда № 17 от 26.01.2023, Районен съд - Сливен

МОТИВИ към Присъда № 17 от 26.01.2023 год. по НОХД № 1379/2022 год. на СлРС изготвени на 31.01.2023 год.

РП – Сливен е внесла обвинителен акт против подсъдимият И. Р. И. за извършени престъпления по чл. 195, ал. 1, т. 3 и 7 вр. чл. 194, ал. 1 от НК и по чл. 216, ал. 1 от НК.

Производството се движи по реда на глава 27 от НПК. Съдът, след като изслуша становищата на защитника на подсъдимия и на самия подсъдим, и след като установи, че неговите самопризнания се подкрепят от събраните в хода на досъдебното производство доказателства, премина към процедура по чл. 371, т. 2 от НПК.

В съдебно заседание прокурорът поддържа обвиненията спрямо подсъдимия И.

Р. И., като ги счита за доказани по безспорен начин. Пледира на подс. И. за престъплението по чл. 195, ал. 1, т. 3 и 7 вр. чл. 194, ал. 1 от НК да бъде наложено наказание „Лишаване от свобода” за срок една година, което на основание чл. 58а от НК да бъде намалено с една трета, а именно осем месеца, което да бъде изтърпяно при първоначален общ режим; за престъплението по чл. 216, ал. 1 от НК да бъде наложено наказание „Пробация” с включени задължителни пробационни мерки „Задължителна регистрация по настоящ адрес“ за срок от шест месеца и „Задължителни периодични срещи с пробационен служител“ с периодичност два пъти седмично за срок от шест месеца, както и предлага да се наложи най-тежкото, а именно една година „Лишаване от свобода“, което да бъде определено на осем месеца след редукцията. Счита, че вещественото доказателства следва да се съхранява до изтичане сроковете за съхранение на делото и също така да бъде осъден подсъдимият да заплати разноските по делото, които са направени в хода на досъдебното производство.

Разпитан в съдебно заседание, подсъдимият И. Р. И. се признава за виновен и дава съгласието си делото да се разгледа по реда на глава 27 от НПК. Признава изцяло всички факти, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и се съгласява да не се събират доказателства за тези факти. Съжалява за извършеното и моли за минимално наказание.

Адв. П. от АК - Сливен – служебен защитник на подсъдимия И., не оспорва фактическата обстановка по обвинителния акт и правната квалификация, и също изразява съгласието си делото да се гледа по реда на глава 27 от НПК. Моли съда да определи наказание на представлявания от него подсъдим както следва: за първото престъпление – наказание „Лишаване от свобода” за срок от една година, което да бъде намалено с една трета, а по отношение на второто престъпление, счита че исканата от прокуратурата „Пробация“ би изиграла своята роля, както и че следва да се определи едно общо наказание по – тежкото от двете. Счита, че вещественото доказателство следва да се съхранява по делото до изтичане сроковете за съхранение на самото дело.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното от фактическа страна:

Подсъдимият И. Р. И. е неграмотен, неженен, не работи, осъждан.

На 04.08.2022 год. в гр. Сливен, подс. И. се намирал в района на обект на фирма 1

„Б.“ ЕАД ЮИЕР – гр. Стара Загора, находящ се в град Сливен. Обектът бил ограден с мрежа. Подс. И. с ръце издърпал оградата в част, която била по-слабо закрепена и преминал под нея. След като влязъл в двора на обекта, подс. И. видял, че на сградата имало монтирани камери за видеонаблюдение. Подс. И. се пресегнал и изкривил поставените охранителни камери, като едната от тях, а именно камера за видеонаблюдение марка „HIK VISION” модел „DS-2CE16D1T-IT3” със сериен номер 612468486 унищожил при изкривяването й. Подс. И. се насочил към врата, водеща към помещение, която след като установил, че е заключена, натиснал с намерен в двора метален лост. Вследствие на натиска заключващият механизъм на вратата се счупил и подс. И. проникнал в помещението, откъдето взел 1 брой вила с дървен сап, 1 брой мотика с дървен сап и 1 брой лопата с дървен сап. След като взел описаните вещи, подс. И. напуснал обекта и още същия ден продал отнетите вещи на А. И. И.а за сумата от 10,00 лева. Впоследствие И.а ги предала с протокол за доброволно предаване. С разписка от 08.08.2022 год. вещите били върнати на правоимащото лице.

Видно от заключението на изготвената техническа експертиза на видеоматериала от охранителните камери е видно, че кадри от записващите камери били свалени на хартиен носител.

Видно от заключението на изготвената съдебно – оценителна експертиза, стойността на инкриминираните вещи, по пазарни цени към момента на извършване на деянието, възлиза на 33,00 лева, а стойността на унищожената движима вещ възлиза на 102,00 лева.

Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена въз основа на събраните по делото доказателства, а именно: самопризнанията на подсъдимия и събраните в хода на досъдебното производство писмени доказателства, предявени на страните по съответния процесуален ред и не оспорени от тях.

Съдът кредитира и прочетените по реда на НПК заключения на вещите лица, изготвили техническата експертиза и съдебно - оценителната експертиза, тъй като няма основания да се съмнява в компетентността и безпристрастността им.

Съдът кредитира и обясненията на подсъдимия, дадени в хода на досъдебното производство, като на основание чл. 372, ал. 4 от НПК ги приобщи към доказателствата по делото, тъй като подсъдимият призна вината си и изрази съгласие да не се събират доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.

Въз основа на приетото за установено от фактическа страна съдът направи следните правни изводи:

С деянието от описаната фактическа обстановка подсъдимият И. Р. И. е осъществил състава на престъплението по чл. 195, ал. 1, т. 3 и 7 вр. чл. 194, ал. 1 от НК, тъй като на 04.08.2022 год. в гр. Сливен, чрез разрушаване на преграда здраво направена за защита на имот (входна врата на обект на фирма „Б.“ ЕАД ЮИЕР град Стара Загора, находящ се в град Сливен) и в условията на повторност, отнел чужди движими вещи: 1 брой вила с дървен сап на стойност 9,00 лева, 1 брой мотика с дървен сап на стойност 14,00 лева и 1 брой лопата с дървен сап на стойност 10,00 лева, всичко на обща стойност 33,00 лева (тридесет и три лева), собственост на „Б.” ЕАД ЮИЕР гр.

Стара Загора, от владението на представителя му Н.С.Д., без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, като случаят не е маловажен.

Безспорно е установено, че е налице квалифициращият елемент от състава на 2 престъплението по чл. 195, ал. 1 от НК, а именно деянието си подс. И. е извършил в условията на повторност, тъй като към момента на извършването му подсъдимият вече е бил осъждан с влезли в сила присъди за други такива престъпления, в това число и с влязла в сила на 28.12.2018 год. присъда по НОХД № 1425/2018 год. по описа на СлРС за извършено от него престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3 и 4 от НК, като му е наложено наказание „Лишаване от свобода” за срок от шест месеца, което е отложено за изпитателен срок от три години (л. 24 – 26 от делото).

Безспорно е установено, че е налице квалифициращият елемент от състава на престъплението по чл. 195, ал. 1 от НК, а именно разрушаване на преграда здраво направена за защита на имот (входна врата).

Безспорно е установено, че случаят е немаловажен, с оглед начина на извършване на престъплението и доколкото не е налице хипотезата на чл. 93, т. 9 от НК.

Деянието по чл. 195, ал. 1 от НК подсъдимият е извършил с пряк умисъл.

Подсъдимият е съзнавал общественоопасния му характер, всички елементи от състава на престъплението, предвиждал е и е искал настъпването на общественоопасните последици от него с цел лично облагодетелстване.

Деянието е довършено, вещите са били във владение на подсъдимия и същият се е разпоредил с тях. Имуществените вреди са възстановени.

Като смекчаващи вината на подсъдимия обстоятелства съдът прецени изразеното от него съжаление за извършеното и оказаното съдействие на досъдебното производство.

Като отегчаващи вината на подсъдимия обстоятелства, съдът отчете негативните му характеристични данни.

Предишните осъждания на подсъдимия И. Р. И. за престъпления по глава V, раздел І от НК, съдът не прецени като отегчаващи вината му обстоятелство, тъй като те са взети в предвид от законодателя при квалифициране на деянието по чл. 195, ал. 1, т.

7 от НК.

С деянието от описаната фактическа обстановка подсъдимият И. Р. И. е осъществил състава на престъплението по чл. 216, ал. 1 от НК, тъй като на 04.08.2022 год. в гр. Сливен, унищожил противозаконно чужда движима вещ – камера за видеонаблюдение марка „HIK VISION” модел „DS-2CE16D1T-IT3” със сериен номер 612468486 на стойност от 102,00 лева (сто и два лева), собственост на „Б.” ЕАД ЮИЕР гр. Стара Загора, представлявано от Н.С.Д..

Деянието по чл. 216, ал. 1 от НК подсъдимият И. Р. И. е извършил с пряк умисъл. Подсъдимият И. е съзнавал общественоопасния му характер, всички елементи от състава на престъплението, предвиждал е и е искал настъпването на общественоопасните последици от него.

Деянието по чл. 216, ал. 1 от НК е довършено, вещта - камерата за видеонаблюдение била унищожена. Имуществените вреди не са възстановени.

Като смекчаващи вината на подсъдимия обстоятелства съдът прецени изразеното от него съжаление за извършеното и оказаното съдействие на досъдебното производство.

Като отегчаващи вината на подсъдимия обстоятелства, съдът отчете негативните му характеристични данни.

3

При определяне вида и размера на наказанието, което следва да се наложи на подсъдимия, съдът се съобрази с всички индивидуализиращи вината му обстоятелства, обществената опасност на деянието, обществената опасност на подсъдимия, причинения престъпен резултат и целите на генералната и специална превенция. Съдът определи наказание на подсъдимия при условията на чл. 58а от НК (ДВ, бр. 26/2010 год. в сила от 06.04.2010 год.), предвид изказаното от него самопризнание и императивната разпоредба на чл. 373, ал. 2 от НПК. Съдът приложи посочената редакция на разпоредбата на чл. 58а от НК, тъй като деянията са извършени от подсъдимия на 04.08.2022 год., т.е. след влизане в сила на посоченото изменение на НК.

С оглед гореизложеното, съдът наложи следните наказания на подсъдимия И. Р.

И.: за извършеното от него престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3 и 7 вр. чл. 194, ал. 1 от НК – определи наказание „Лишаване от свобода” за срок от една година, което на основание чл. 58а, ал. 1 от НК намали така определеното наказание с 1/3, като подсъдимият следва да изтърпи наказание „Лишаване от свобода” за срок от осем месеца, което да изтърпи при първоначален общ режим. за извършеното от него престъпление по чл. 216, ал. 1 от НК – определи наказание „Лишаване от свобода” за срок от шест месеца, което на основание чл. 58а, ал. 1 от НК намали така определеното наказание с 1/3, като подсъдимият следва да изтърпи наказание „Лишаване от свобода” за срок от четири месеца, което да изтърпи при първоначален общ режим.

На основание чл. 23, ал. 1 от НК, съдът определи едно общо наказание на подс.

И. Р. И., а именно най – тежкото от тях - „Лишаване от свобода” за срок от осем месеца, което да изтърпи при първоначален общ режим.

Така определените наказания на подсъдимия съдът прецени за максимално справедливи и отговарящи в пълна степен на обществената опасност на деянието и съответстващи на целите и значението на наказанието, визирани в чл. 36 от НК. Съдът счита, че те ще допринесат за поправянето и за превъзпитанието на подсъдимия и ще въздействат възпитателно и предупредително - възпиращо и върху останалите членове на обществото.

Вещественото доказателство по делото, а именно: 1 брой диск „DVD-R“ 4.7GB, м. „KODAK“, следва да се съхранява по делото до изтичане сроковете за съхранение на самото дело.

Съгласно правилата на процеса, подсъдимият И. Р. И. беше осъден да заплати направените на досъдебното производство разноски в размер на 139,50 лева (сто тридесет и девет лева и петдесет стотинки) в полза на бюджета на държавата по сметка на ОД на МВР – Сливен.

Ръководен от изложеното съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

4

----- следващ документ -----

ПРИСЪДА

№ 17 гр. Сливен, 26.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА