Решение № 73 от 05.04.2021, Апелативен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 73 гр. Велико Търново , 05.04.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ И

ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и четвърти февруари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА

Членове:

ЕМАНУИЛ ЕРЕМИЕВ

ИСКРА ПЕНЧЕВА като разгледа докладваното от ЕМАНУИЛ ЕРЕМИЕВ Въззивно търговско дело № 20204001000410 по описа за 2020 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258, ал. 1, пр. 2 и сл. от ГПК, във връзка с чл. 432 КЗ.

С Решение № 245/ 10.07.2020 г., постановено по гр.д. № 107/ 2020 г. по описа на Русенския Окръжен съд, състав на съда е ОСЪДИЛ ответника ЗК „УНИКА” АД, ЕИК 040451865, със седалище в гр. София, да заплати на ищцата Е. Х. Ю., ЕГН **********, от гр. Ветово, Русенска област, още 30 000 лева обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на дъщеря й Е. Е. Ю., починала на 30.05.2016 г. вследствие на ПТП от 28.05.2016 г., на път с. Николово – с. Черна вода, област Русе, по вина на Е. С. Б., управлявал автомобил марка „БМВ 320И”, с ДК № Р 15****, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 12.02.2020 г. до окончателното плащане, като е ОТХВЪРЛИЛ иска за разликата над 30 000 лева до претендираната сума от 200 000 лева, като неоснователен; ОСЪДИЛ е ответника да заплати на ищцата разноски по компенсация в размер на 3 400 лева, както и да заплати 1 по сметка на Русенския Окръжен съд сумата 1 200 лева държавна такса.

Недоволна от постановеното Решение в отхвърлителната му част, ищцата Е. Х. Ю., чрез пълномощника си адвокат И.Д. от АК – гр. Русе, е подала въззивна жалба. Оплакването е за неправилност на съдебния акт, в обжалваната част. Навежда се довод за необоснованост. Твърди се, че неточно са били приложени от съда критериите за определяне на справедливо обезщетение при деликт, като са изложени съображения в тази насока. Иска се от въззивния съд да отмени решението, в обжалваната част и да постанови ново, с което да уважи изцяло исковата претенция в размер на 200 000 лева.

Претендират се направените разноски.

В срока за отговор ответникът ЗК „УНИКА” АД, чрез пълномощника юрисконсулт Георги Видин, е подал насрещна въззивна жалба срещу решението в осъдителната му част за сумата над 10 000 лева до 30 000 лева, или за сумата 20 000 лева. Оплакването е за неправилност и незаконосъобразност на съдебния акт, в обжалваната част. Навеждат се доводи за противоречие с материалния закон и задължителната съдебна практика. Твърди се, че определеният от съда размер на обезщетението за неимуществени вреди е прекомерно завишен, като се излагат съображения в тази насока. Иска се от въззивния съд да постанови Решение, с което да отмени решението, в обжалваната част. Претендират се направените разноски, включително и юрисконсултско възнаграждение.

Великотърновският Апелативен съд като обсъди доводите на страните, прецени доказателствата по делото и провери правилността на обжалвания съдебен акт, намира за установено следното:

Жалбите са подадени в срок, от легитимирани страни, срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване и са процесуално допустими, поради което следва да се разгледат по същество.

Пред Русенския Окръжен съд е подадена искова молба, с вх. № 1698/ 12.02.2020 г., от ищцата Е. Х. Ю., ЕГН **********, от гр. Ветово, чрез пълномощниците адвокат Т. и адвокат Д., от АК – гр. Русе, срещу ответника ЗК „УНИКА” АД, ЕИК 040451865, със седалище в гр. София, бул. „Тодор Александров” № 18, с правно основание чл. 499, във връзка с чл. 498а, ал. 3 2

КЗ и с цена на иска – 200 000 лева. В исковата молба ищцата твърди, че 28.05.2016 г. дъщеря й Е. Е. Ю., на 22 години, е претърпяла ПТП, на пътя с.

Николово-с. Червена вода, област Русе, по вина на Е. С. Б., управлявал лек автомобил марка „БМВ 320И”, с рег. № Р 15****, с валидна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” при ответното застрахователно дружество, вследствие на което е починала на 30.05.2016 г.

Водачът на лекия автомобил е бил осъден с влязла в сила Присъда. Ищцата отправила писмена застрахователна претенция към застрахователя за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 200 000 лева, като с писмо застрахователят предложил на ищцата обезщетение в размер на 90 000 лева, с което тя не е съгласна, поради което е подала искова молба до съда. Ищцата твърди, че претърпените от нея неимуществени вреди се изразяват в душевна болка, мъка и страдания, породени от непрежалимата загуба на единствената й дъщеря, с която живеела в едно домакинство, като между ищцата и дъщеря й имало изключително силна връзка. Посочва се, че ищцата е безработна и страда от редица заболявания, които затрудняват нелекия й живот. Тези неимуществени вреди ищцата оценява на сумата 200 000 лева и иска от съда да осъди ответника, да й заплати тази сума, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба - 12.02.2020 г., до окончателното изплащане на главницата.

Претендират се направените разноски.

Пред Русенския Окръжен съд е било образувано гр.д. № 107/ 2020 г. по описа на съда.

В о.с.з. на 22.06.2020 г. процесуалният представител на ищцата – адвокат Д. от АК – гр. Русе е заявил, че подържа исковата молба. В пледоарията си по съществото на делото е поискал от съда да уважи изцяло иска.

С отговора на исковата молба ответникът е признал основателността на иска до размер на 90 000 лева, като е представил доказателства за заплащане на тази сума по банкова сметка на ищцата, след подаване на исковата молба.

В пледоарията си по съществото на делото процесуалният представите на ответника – юрисконсулт Пашов е поискал от съда да отхвърли иска над изплатената сума от 90 000 лева, като неоснователен.

От фактическа страна се установява следното:

3

Видно от изисканото и приложено към гражданското дело наказателно производство е, че с влязла в сила на 02.07.2019 г. Присъда № 28/ 25.06.2018 г., постановена по н.о.х.д. № 241/ 2018 г. по описа на Русенския Окръжен съд, подсъдимият Е. С. Б. е бил признат за виновен в това, че на 28.05.2016 г. на пътя между с. Николово – с. Червена вода, област Русе, при управление на МПС – лек автомобил „БМВ 320И”, с рег. № Р 15****, нарушил правило за движение по чл. 20, ал. 2, изр. 1 от ЗДвП – не е съобразил скоростта на движение, причинявайки по непредпазливост средна телесна повреда на две лица и смъртта на Е. Е. Ю..

С исковата молба по делото са представени удостоверение за раждане, от съдържанието на което се установява, че на 23.09.1994 г. ищцата Е. Х. Ю. е родила Е. Е. Ю., като графата за баща не е попълнена, както и удостоверение за наследници, от съдържанието на което е видно, че единствения наследник на починалата Е. Е. Ю. е нейната майка Е. Х. Ю..

С исковата молба също така са били представени писмени доказателства, от които се установява, че ищцата е безработна и страда от редица заболявания – артрозни промени, оток в дясната колянна става, увреждане на лумбо-сакралните коренчета, увреждане на междупрешленните дискове в поясен отдел с радикулопатия, остър бронхиолит с придружаващо заболяване – хипертонична сърдечна болест, хронична обструктивна белодробна болест.

На 14.01.2020 г. ищцата е подала писмена застрахователна претенция до ответното застрахователно дружество, като с уведомление от 06.02.2020 г. същата е отказала предложението на застрахователя да й бъде изплатено обезщетение в размер на 90 000 лева.

По делото съдът е допуснал до разпит двама свидетели, посочени от ищцата.

С оглед на тази фактическа обстановка, въззивният съд достига до следните фактически и правни изводи.

Обжалваното Решение е валидно и допустимо.

За да бъде уважен иска, с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, за обезщетение за неимуществени вреди, следва да са налице предпоставките от 4 сложния фактически състав на деликтната отговорност, както и особената предпоставка по чл. 380 от КЗ – писмена застрахователна претенция до застрахователя, а също и валидна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” на процесния автомобил.

Съгласно чл. 300 от ГПК, влязлата в сила Присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца, поради което въззивният съд приема, че е налице ФС на непозволеното увреждане, включващ виновно и противоправно деяние на деликвента, причинени неимуществени вреди, и причинна връзка между деянието и вредите.

Не е било спорно между страните по делото наличието на писмена застрахователна претенция до застрахователя, по която последният е признал нейната основателност до размера на 90 000 лева и е изплатил обезщетение по образуваната пред него щета.

Налице е и валидна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” на процесния автомобил, управляван от деликвента, с който е реализирано ПТП.

Спорен по делото е въпросът за размера на обезщетението за претърпените от ищцата неимуществени вреди.

Съгласно нормата на чл. 52 от ЗЗД, този размер се определя от съда по справедливост, като в Постановление № 4/ 23.12.1968 г на Пленума на ВС е посочено, че понятието „справедливост” е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства по делото, като при причиняване на смърт от значение са възрастта на увредения, общественото му положение, отношенията между пострадалия и близкия, който търси обезщетение, като изброяването е примерно.

В случая се касае за смъртта на младо момиче – на 22 години, което е родено и отгледано само от майката. В графата за баща на удостоверението за раждане на пострадалата не е отбелязан никой, като разпитаните свидетели близки приятели на пострадалата, чийто показания въззивният съд кредитира като обективни и непротиворечиви - посочват, че майката е отгледала сама 5 детето си, работела непрекъснато, включително и в почивни дни, за да осигури средства за издръжката му. Пострадалата и майка й живеели в едно домакинство, като отношенията между тях били не само като между майка и дъщеря, но като между приятели. И това е напълно естествено предвид обстоятелството, че майката е отгледала, без чужда помощ дъщеря си и са живеели в едно домакинство към момента на смъртта й. Със смъртта на дъщерята майката не просто е загубила една опора в живота си, но начинът на живот на ищцата се е променил коренно, доколкото основното в него е било грижата за детето й. Тези обективни обстоятелства представляват претърпени от ищцата неимуществени вреди с изключителен интензитет, които следва да бъдат взети предвид и справедливо обезщетени.

Свидетелите посочват, че ищцата е преживяла много тежко загубата на единствената си дъщеря, вследствие на което е започнала да боледува. По делото са представени медицински документи за заболяванията на ищцата, които заболявания въззивният съд намира, че са в причинна връзка със смъртта на пострадалата. Според свидетелите, ищцата е била здрава и е работела, но след смъртта на дъщеря й е започнала да боледува, придвижвала се с количка или с бастун и не ходела на работа, поради заболяванията си.

Въззивният съд приема, че здравословните проблеми на ищцата и свързаните с тях болки и страдания представляват също претърпени от нея неимуществени вреди, които следва да се вземат предвид при определяне размера на обезщетението.

При определяне размера на обезщетението следва да се съобрази и икономическата конюктура в страната към момента на ПТП и по-конкретно лимитите на отговорност по чл. 492 от КЗ, които към 28.05.2016 г. са 10 000 000 лева за всяко събитие, независимо от броя на пострадалите лица, както и съдебната практика в тази насока.

Съобразявайки всички тези обстоятелства, въззивният съд намира, че справедливият размер на обезщетението за неимуществени вреди, претърпени от ищцата вследствие смъртта на единствената й дъщеря, е 150 000 лева, за която сума искът е основателен и следва да се уважи. На ищцата е било изплатено обезщетение от застрахователя в размер на 90 000 лева след подаване на исковата молба, като искът е бил уважен за още 30 000 лева, или 6 общо за сумата 120 000 лева. Като е отхвърлил иска над тази сума до сумата 150 000 лева, или за сумата 30 000 лева, Русенският Окръжен съд е постановил неправилно Решение, което следва да се отмени и въззивната жалба на жалбоподателя-ищец да се уважи за сумата 30 000 лева. Над сумата 150 000 лева до претендирания размер от 200 000 лева, въззивната жалба е неоснователна и следва да се остави без уважение, като решението, в отхвърлителната му част над сумата 150 000 лева до окончателния претендиран размер от 200 000 лева, е правилно и следва да се потвърди.