Решение № 131 от 17.07.2023, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ *31 гр. Пловдив, 17.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на втори май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Магдалина Ст. Иванова

Членове:

Михаела Хр. Буюклиева

Велина Ем. Антонова при участието на секретаря Елеонора Хр. Крачолова в присъствието на прокурора Марина Белчева като разгледа докладваното от Магдалина Ст. Иванова

Въззивно наказателно дело от общ характер № 20225000600433 по описа за 2022 година

Производството е по реда на гл. 21 НПК.

С присъда № 22 от 19.09.2022 г., постановена по НОХД № 622/2022 г. по описа на Старозагорския окръжен съд, подсъдимата В. С. К. е призната за виновна за извършено престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „в“ вр. чл. 342, ал. 1 НК, поради което и при условията на чл. 58а, ал. 1 вр. чл. 54 НК е осъдена на две години лишаване от свобода, изпълнението на което, на основание чл. 66, ал. 1 НК, е отложено за срок от три години.

На основание чл. 343г вр. чл. 37, ал. 1, т. 7 НК на подсъдимата В.

С. К. е наложено и наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила.

Със същата присъда подсъдимата К. е осъдена да заплати направените в хода на досъдебното производство разноски и разноските, направени от частните обвинители за възнаграждение на повереник. С присъдата е извършено разпореждане с приложените по делото веществени доказателства.

Срещу така постановената присъда е постъпила жалба от адв. А.

1

Б., в качеството му на повереник на частните обвинители Р. А. А., Е. Д. А., Г.

А. И. – действащ л., М. Г. А., А. Г. А. и Н. А. Р., с оплаквания за явна несправедливост на наложените на подсъдимата наказания. Прави се искане присъдата в атакуваната й част да бъде изменена, като бъде увеличен размерът на наказанието лишаване от свобода, максимално и съразмерно на него да бъде увеличен и размерът на наказанието лишаване от право да управлява МПС.

В хода на въззивното производство се установи, че след образуването му частните обвинители Е. Д. А. и А. Г. А. са починали. В съответствие с чл. 76, ал. 1, изр. 2 НПК, при изрично направено искане в тази насока, по право на заместване бяха конституирани като частни обвинители наследниците им, както следва:

Като наследник на починалия частен обвинител А. Г. А., в същото процесуално качество беше конституиран Г. А. И. (частен обвинител отпреди по делото – л.).

Като наследници на починалия частен обвинител Е. Д. А., в качеството на частни обвинители бяха конституирани: Д. Р. А., М. Г. А.

(частен обвинител отпреди по делото), Г. Г. А. (частен обвинител отпреди по делото чрез нейния баща и законен представител Г. И.), Н. А. Р. (частен обвинител отпреди по делото), С. А. К., К. А. К., С. А. К. (последните трима като наследници на К. Р. А. – починала дъщеря на починалия частен обвинител Е. А.), Е. С. Г., Д. С. А. (действащ с.) и М. С. А. (чрез нейната майка и законен представител А. И. Г.) като наследници на С. Р. А. (починал син на починалия частния обвинител Е. А.).

В съдебно заседание пред настоящата инстанция ч астните обвинители не се явяват. Всички частни обвинители са упълномощили за процесуалното им представителство по настоящето дело адвокат А. Б.. Той поддържа изцяло въззивната жалба и моли тя да бъде уважена. Излага съображения за несправедливост на определеното от първостепенния съд наказание, което намира за занижено поради несъответствието му с обществената опасност на деянието и дееца. Повереникът счита, че при определяне на наказанието съдът е паднал под минимума, предвиден в закона. Конкретният размер на наложеното на подсъдимата К. наказание лишаване от свобода намира за негодно да постигне и генералната, и индивидуалната превенция. Единствено като смекчаващо вината обстоятелство приема чистото съдебно минало на подсъдимата. Като отегчаващи изтъква, че е била все още млад водач със стаж от 2 години, който е допуснал не едно, а две нарушения на правилата за движение по пътищата.

Иска размерът на това наказание да бъде увеличен до средния предвиден за престъплението. За негоден да обезпечи целите на наказанието приема и определеният от първостепенния съд минимален срок за приложението на чл.

66, ал. 1 НК, както и срокът на лишаване от правоуправление. Пледира за изменение на присъдата, като основното наложено на подсъдимата К.

2 наказание лишаване от свобода бъде завишено чрез определянето му при превес на отегчаващите отговорността обстоятелства, да бъде увеличен изпитателният срок за изтърпяване на това наказание, както и срокът на наказанието лишаване от правоуправление, който да е в размер, надвишаващ с три години размера на основното наказание. Претендира в полза на частните обвинители да бъдат присъдени и разноските за процесуално представителство пред въззивния съд.

Представителят на Апелативна прокуратура - П. изразява становище за неоснователност на жалбата, съответно - потвърждаване на обжалваната присъда, която намира за правилна и законосъобразна. Счита за неоснователни изложените в жалбата аргументи за незаконосъобразност на атакувания съдебен акт в частта за наложеното наказание. Не е налице несправедливост на наказанието, тъй като е съобразено в пълнота с констатираните по делото смекчаващи и отегчаващи обстоятелства и се явява справедливо.

Защитникът на подсъдимата К. - адв. М., оспорва предявената от частното обвинение въззивна жалба, която счита за неоснователна. Пледира постановената от Окръжен съд - С. присъда, като правилна, законосъобразна и постановена при изяснена фактическа обстановка по делото, да бъде потвърдена. Сочи, че при протеклото по реда на глава 27 НПК, в хипотезата на чл. 371, т. 2 НПК съдебно следствие, окръжният съд внимателно е преценил всички обстоятелства досежно справедливото по вид и размер наказание и наложеното такова на подсъдимата не е несправедливо. То е съответно на установената по делото обществена опасност на деянието и на самия деец, на правилно отчетените за подсъдимата индивидуализиращи отговорността й обстоятелства. Оплакванията на частното обвинение срещу съдебния акт в санкционната му част намира за неоснователни и излага конкретни аргументи за това си В.е. Счита, че е налице изключителен превес на смекчаващите отговорността обстоятелства спрямо отегчаващите. Като единствено отегчаващо отговорността обстоятелство за подсъдимата приема управлението на автомобила със скорост, превишаваща с 28 км/ч максимално разрешената за конкретния пътен участък. Налице са редица възприети от първостепенния съд смекчаващи отговорността на подсъдимата К. обстоятелства: чистото съдебно минало, направени самопризнания; съгласие за провеждане на съдебното следствие точно в хипотезата на чл. 371, т. 2 НПК; обстоятелството, че тя е майка на 2 деца, които отглежда сама, тъй като бащата на децата е починал; разкаяние за случилото се и изказване съболезнования на близките на починалото лице. Счита, че всичките тези обстоятелства са формирали вътрешното убеждение на първоинстанционния съд досежно справедливото по размер наказание и в тази част съдебният акт не страда от недостатъците, сочени от частното обвинение. Защитникът пледира жалбата да бъде оставена без уважение, а присъдата на Окръжен съд - С., като правилна и законосъобразна, да бъде потвърдена.

Подсъдимата В. К. се солидаризира изцяло със заявеното от 3 защитника й. Изразява съжаление за случилото се. В последната си дума отправя искане за потвърждаване на присъдата.

Пловдивският апелативен съд, като анализира доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, направеното възражение във въззивната жалба, становищата на страните пред настоящата инстанция и след като провери атакувания съдебен акт изцяло, съобразно правомощията и задълженията си по 314 НПК, за да се произнесе, взе предвид следното:

Въззивната жалба е процесуално допустима. Депозирана е от страна в процеса, активно легитимирана да атакува постановения съдебен акт.

Подадена е в предвидения за това срок.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Производството пред първостепенния съд е протекло по реда на глава 27 от НПК, при диференцираната процедура, основана на чл. 371, ал. 1, т. 2 НПК - направено от подсъдимата признание на фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.

Извършвайки проверка на процесуалната дейност на първоинстанционния съд, настоящият състав на съда констатира, че тя е осъществена при съблюдаване на нормативната уредба на диференцираното в глава 27 от НПК производство. При налични предпоставки за прилагане на особената процедура - действително направено волеизявление по чл. 371, т. 2 НПК от подсъдимата К. в разпоредително заседание, доказателствена подкрепа на самопризнанието, събирането на доказателствата на хода на ДП при съблюдаването на предвидения в НПК регламент за тази дейност, изводът на С. окръжен съд за допустимо протичане на съдебното следствие по реда, пожелан от подсъдимата, е правилен. Той е изразен аргументирано по реда на чл. 372, ал. 4 НПК, като преди това е спазено и изискването на чл.

372, ал. 1 НПК.

Не се оспорва пред въззивния съд фактическата установеност на извършеното. Контролираният съд правилно е възприел като доказана по делото фактологията, изложена от прокурора в обстоятелствената част на обвинителния акт. Тя е следната:

Подсъдимата К. притежавала валидно СУМПС № *** и била правоспособен водач категория „М“ и „В“. Пострадалата А. Р. А., с ЕГН **********, живеела в гр. Н. на семейни начала със свидетеля Г. А. И..

Двамата заедно отглеждали децата си - Н. Р., А. А., М. А., Г. А. и Г. А.. В гр.

Н. живеела и свидетелката С. А., която била леля на подсъдимата В. К. и етърва на пострадалата А. А.. В семейството на пострадалата А. предстояло сватбено тържество и тя изразила желание да отидат до гр. Н., за да пазаруват. Тъй като били повече хора, решили да тръгнат с два автомобила. свидетелката А. помолила племенницата си - подсъдимата К., да ги закара с нейния автомобил. На 22.10.2021 г. подсъдимата К. тръгнала от гр. Н. за гр.

Н.. В управлявания от нея автомобил – „П.“ с рег. № ***, пътували още свидетелката А., внукът й - Б., пострадалата А. и малолетната й дъщеря - Г.

4

А.. В ранния следобед компанията тръгнала да се прибира от гр. Н. към гр. Н..

Първо се движел автомобилът „Ф.“, управляван от свидетеля А., а след него лекият автомобил „П.“ с рег. № ***, управляван от подсъдимата К.. В управлявания от подсъдимата К. автомобил на предна дясна седалка пътувал Б., а отзад в ляво свидетелката А., по средата - малолетното дете на пострадалата, самата пострадала седяла на задната дясна седалка. Около 14.20 ч, на излизане от с. Е., подсъдимата К. изпреварила движещия се пред нея автомобил „Ф.“, като се движела с управлявания от нея автомобил в посока от с. Е. към гр. Н., по четвъртокласен път *****, със скорост 118 км/ч, при разрешена за извън населено място 90 км/ч, в условията на дневна светлина, ясно и слънчево време, по прав и равнинен пътен участък. На км * + ***, южно от гр. Н. и след десен завой по посоката си на движение, подсъдимата К., заради избраната от нея скорост на движение със 118 км/ч, надвишаваща разрешената от 90 км/ч за категорията на превозното средство и конкретния пътен участък – извън населено място, а така също и несъобразена с радиуса на десния завой, през който е преминала (възлизащ на 165 м), загубила контрол върху управлението на автомобила, при което левите състави на автомобила започнали да се приплъзват по асфалтовото покритие. В опит да овладее автомобила, подсъдимата задействала рязко кормилното управление в посока на дясно и последвал удар с предната част на автомобила в източната предпазна мантинела, след което задната му част ротирала в посока по часовниковата стрeлка и последвал втори удар в източната мантинела със задната част на автомобила. След този удар автомобилът се установил до западната мантинела с предната си част в посока юг.

По това време свидетелят Г. И., фактически съжител на пострадалата А., бил в близост до местопроизшествието, като я очаквал да се прибере заедно с малолетното им дете Г. Г. А.. Чул силен удар и се затичал към моста на изхода на града, където видял катастрофиралия автомобил на подсъдимата К.. Дъщеря му Г. била извън автомобила и плачела, а пострадалата лежала на асфалта по гръб и пъшкала. В това време на местопроизшествието пристигнал и свидетелят А., който се движел след автомобила на подсъдимата. Свидетелят И. взел на ръце съпругата си – пострадалата А., качил я в автомобила на свидетеля А. и незабавно тръгнали към гр. Г., за да й бъде оказана медицинска помощ. С оглед тежкото състояние, в което била пострадалата, медицинският екип в гр. Г. предприел незабавни действия за транспортирането й със специализиран автомобил до ЦСМП гр. С.. По пътя за гр. С. пострадалата починала.