Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 1186 от 24.03.2022, Окръжен съд - Варна

Съд
Окръжен съд - Варна
Дело
Въззивно гражданско дело 647/2022
Вид
Определение № 1186
Подписан
24.03.2022
В сила
24.03.2022
Състав
Юлия Русева Бажлекова, Невин Реджебова Шакирова, мл.с. Александър Валентинов Цветков

Цитирани разпоредби

  • чл. 140, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 259, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 260 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 261 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 267, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 9 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 178, ал. 1, т. 3 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл. 187, ал. 5, т. 2 · Закон за Министерството на вътрешните работи

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1186 гр. Варна, 24.03.2022 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Юлия Р. Бажлекова

Членове:

Невин Р. Шакирова мл.с. Александър В. Цветков като разгледа докладваното от Невин Р. Шакирова Въззивно гражданско дело № 20223100500647 по описа за 2022 година

Производството е по реда на глава ХХ от ГПК.

Образувано е по повод въззивна жалба на Главна дирекция „Гранична полиция“ към МВР срещу Решение № 79 от 11.01.2022г. по гр.д. № 10530/2021г. по описа на ВРС, ХII-ти състав, с което на основание чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 от ЗМВР въззивникът е осъден да заплати на ПЛ. СТ. П. с ЕГН ********** сумата от общо 1289.69 лева представляваща незаплатено допълнително възнаграждение за положен извънреден труд в размер на 157 часа за периода 19.07.2018г. – 07.07.2020г., получен в резултат на преизчисляване на положен нощен труд с коефициент 1.143, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда - 19.07.2021г. до окончателното плащане на задължението.

Жалбата е основана на оплаквания за неправилност, поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Съдържа доводи, че за процесния период ищецът изпълнявал служебните си задължения на 12-часови работни смени, съгласно месечни графици, като отработеното време се е изчислявало сумирано. В резултат на сумирано изчисляване, чрез прихващане на положителните с отрицателните разлики на отработеното време за процесния период, е формиран резултат, който при надвишаване на нормата работни часове му е заплащан на основание чл. 178, ал. 1, т. 3 от ЗМВР, като извънреден труд. Приложимият специален закон уреждащ процесните отношения е ЗМВР, а КТ не намира субсидирно приложение по отношение на държавните служители. Наличието на специална нормативна уредба по отношение отчитането и заплащането на нощния труд в МВР, изключва приложението на общите норми на НСОРЗ. Не е налице непълнота в специалната уредба, която е изчерпателна и урежда в пълнота правоотношенията по повод 1 полагането на труд в системата на МВР. Ищецът претендира заплащане на извънреден труд за време, попадащо в рамките на 12/24-часовите му дежурства положени по график.

Нормативно основание за заплащане на нощния труд като извънреден няма нито в ЗМВР, нито в КТ. Евентуално поддържа довод, че в конкретния случай не са налице предпоставките за преобразуване на нощния труд в извънреден по КТ и НСОРЗ, доколкото по ЗМВР дневното и нощно работно време са с еднаква продължителност и не е налице работа по трудови норми. Моли в заключение да се отмени обжалваното решение и вместо него се постанови друго, с което предявеният иск бъде отхвърлен като неоснователен.

В отговор на жалбата от ПЛ. СТ. П. оспорва доводите в нея. Поддържа други, с които обосновава правилност законосъобразност на решението на ВРС, постановено в приложение на правилото, че при липса на уредба в специалния закон се прилага общия такъв, в случая КТ. Посочил, че субсидиарно приложение в случая намира общото трудово законодателство, поради наличие на празнота в специалната уредба. Отправил в тази връзка иска решението да се потвърди.

На основание чл. 267, ал. 1 от ГПК при служебна проверка съдът констатира, че въззивната жалба е допустима. Депозирана е от активно легитимирана страна по делото, имаща правен интерес от обжалването, в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК и отговаря на съществените изисквания за редовност по чл. 260 и чл. 261 от ГПК. В жалбата не са обективирани искания по доказателствата. Делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание.

В жалбата се съдържа искане за спиране на производството по делото до приключване на преюдициално дело С-262/20 на Съда на ЕС, Люксембург, образувано по отправено преюдициално запитване от РС, гр. Луковит. На съдебния състав е служебно известно обстоятелството, че по цитираното дело на СЕС е налице постановено Решение на съда от 24.02.2022г. и същото не е висящо понастоящем. В този смисъл приема, че към настоящия момент искането за спиране на делото до приключване на преюдициалното произнасяне е неоснователно и следва да се остави без уважение.

Мотивиран от така изложените съображения, Варненски окръжен съд ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА производството по делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 12.04.2022г. от 09:30 часа, за която дата и час да се призоват страните по делото.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането, обективрано във въззивната жалба за спиране на настоящото производство до окончателното приключване на преюдициално дело С262/20 на Съда на ЕС, Люксембург, образувано по отправено преюдициално запитване от РС, гр. Луковит.

2

НАПЪТВА на основание чл. 273 вр. чл. 140, ал. 3 от ГПК страните към медиация или към спогодба, като указва на същите, че постигането на спогодба посредством взаимни отстъпки от страна на всяка от тях ще доведе до бързото и ефективно уреждане на спора и ще благоприятства процесуалните и бъдещите извънпроцесуални взаимоотношения по между им. При приключване на делото със спогодба половината от внесената държавна такса се връща на ищеца, на основание чл. 78, ал. 9 от ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3