Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 3 от 10.05.2021, Апелативен съд - Пловдив

Съд
Апелативен съд - Пловдив
Дело
Въззивно наказателно дело от общ характер 209/2021
Вид
Решение № 3
Подписан
10.05.2021
В сила
10.05.2021
Състав
Васил Стоянов Гатов, Деница Цанкова Стойнова, Милена Бориславова Рангелова

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№3 гр. Пловдив , 07.05.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и шести април, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Васил С. Гатов

Милена Б. Рангелова

Деница Ц. Стойнова при участието на секретаря Мариана Н. Апостолова в присъствието на прокурора Ваня Тонева Христева (ОП-Пловдив) като разгледа докладваното от Васил С. Гатов Наказателно дело за възобновяване № 20215000600209 по описа за 2021 година Производството е по реда на глава ХХXIIІ НПК.

С присъда № 125/11.06.2020г. по нохд №2562/20г., състав на Пловдивския районен съд е признал подсъдимите А. Ш. П. и Б. А. Б. за виновни в това, че на 16.01.2020г. в гр. *, в съучастие като съизвършители придобили от К. И. Т. викорисково наркотично вещество – марихуана с общо нетно тегло 24,81гр., с 20,1 тегловни процента съдържание на активен компонент – тетрахидроканабинол на стойност 148,86 лв. и на основание чл.

354а, ал.3, т.1, вр. чл.20, ал.2 и чл.58а, ал.1 НК осъдил подсъдимия П. на десет месеца лишаване от свобода, което наказание да изтърпи при първоначален „общ“ режим и глоба в размер на 2000 лв., а подсъдимият Б. на осем месеца лишаване от свобода и глоба в размер на 2000 лв., като изпълнението на наказанието лишаване от свобода било отложено на основание чл.66, ал.1 НК за срок от три години.

Съдът се разпоредил с веществените доказателства и разноските.

1

Първоинстанционната присъда е била обжалвана и с Решение № 260093/03.11.2020г. по внохд 1848/2020г. на Окръжен съд Пловдив била потвърдена.

Поради липсата на процесуална възможност за касационно обжалване, присъдата е влязла в сила на датата на постановяване на въззивното решение.

Срещу влязлата в сила присъда е постъпило искане за възобновяване на делото само от осъдения Б. А. Б., в което се сочат касационните основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.3 НПК. Оплакването за нарушение на материалния закон е свързано с неправилна квалификация на деянието на осъдения Б., довела и до определяне на явно несправедливо наказание. Предлага се прилагане на закон за по-леко наказуемо престъпление по чл.354а, ал.5 НК и освобождаване на осъдения от наказателна отговорност с налагане на административно наказание..

В съдебно заседание представителят на Апелативна прокуратура намира искането за възобновяване на делото за неоснователно, като счита, че инкриминираният случай не е „маловажен“, в каквато насока е искането на защитата. Солидаризира се с доводите изложени от двете решаващи инстанции.

Според защитата казуса е класически пример за маловажен случай, изхождайки от ниската стойност на предмета на престъплението и от добрите характеристични данни на осъдения. Позовавайки се и на практиката на ВКС се предлага преквалифициране на деянието по чл.354а, ал.5 НК, освобождаване на молителя от наказателна отговорност и определяне на административно наказание глоба.

Подсъдимият поддържа защитника си и изказва съжаление за стореното.

Апелативният съд, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка за наличие на основанията за възобновяване установи следното:

Искането за възобновяване е направено в законния шестмесечен срок от процесуалнолегитимирана страна по отношение на съдебен акт, който не е проверен по касационен ред, поради което е допустимо.

2

Оплакването за нарушение по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК , насочено към неприлагане на разпоредбата на чл.93, т.9 НК е основателно.

Настоящият намира, че в рамките на установените и възприети от решаващите съдилища факти, неправилно е приложен материалният закон, като инстанциите са приели, че деянието, извършено от подс ъдимия Б. е съставомерно по чл. 354а, ал. 3 от НК, преценявайки, че не е налице "маловажен случай" по смисъла на чл. 93, т. 9 от НК. За да стигнат до извод, че степента на обществена опасност на деянието не е по-ниска в сравнение с обикновените случаи на престъпления от този вид, решаващите съдилища са се позовали на количеството и стойността на високорисковите наркотични вещества, държани от подсъдимия, като също така са счели, че данните за личността на подсъдимия не могат да обосноват изводи в подкрепа на маловажност на случая.

Срещу тези правни изводи на двете решаващи инстанции, залегнали в основата на осъждането на подсъдимия Б. за престъпление по чл. 354а, ал. 3 от НК, с основание възразява защитата.

В съдебната практика трайно и последователно се приема, че въпросът кога случаят е маловажен, се решава съобразно нормата на чл. 93, т. 9 НК, в която е указано, че маловажен случай е този, при който извършеното престъпление с оглед незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпления от съответния вид. От това съдържание на закона следва, че маловажността на случая е в зависимост не само от размера на вредните последици, но и от наличието на други смекчаващи обстоятелства. Така че, за да се приеме случаят за маловажен, се изхожда преди всичко от размера на вредните последици, но от значение остават и другите смекчаващи обстоятелства /в този смисъл, ТР № 23/81 г. на ОСНК /. Преценката дали едно деяние представлява маловажен случай се извършва на основата на фактическите данни по конкретния казус, отнасящи се до начина на извършване на деянието, вида и стойността на предмета му, вредните последици, данните за личността на дееца и всички други обстоятелства, които имат значение за степента на обществена опасност и моралната укоримост на извършеното 3

/Решение № 19/2008 г. на II НО., Решение № 69/2010 г. на II НО., Решение № 306/2009 г. на III НО./.

В настоящия случай количеството марихуана е изключително малко 24,81 гр. и на ниска стойност -144,86 лв. Количеството и стойността на предмета на деянието несъмнено е съществен белег при преценката на маловажността на случая, но и първоинстанционният и въззивният съд очевидно са надценили значението на този белег, пренебрегвайки останалите факти по делото, свързани както с деянието, така и с личността на дееца. В тази връзка, от значение за преценка на степента на обществена опасност на деянието е обстоятелството, че се касае до държане на високорискови наркотични вещества за лична употреба, което сочи на неголяма степен на засягане на правнозащитения обект - обществените отношения, свързани с опазване на здравето на гражданите. Не без значение в тази връзка е и обстоятелството, че деянието е било извършено в съучастие с друг подсъдим и процесното количество марихуана е било предназначено за употреба и от двамата. Установените по делото обстоятелства, свързани с личността на дееца, несъмнено следва да повлияят върху преценката за това, че случаят показва по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпления от този вид. Касаторът Б. е млад човек, не е осъждан, студент във факултет „*“ към ПУ „*“ и няма данни за негови противообществени прояви. Признал за това, че държи високорисково наркотично вещество, а също така пред съда е изразил съжаление за извършеното. Следователно, съвкупната преценка на обстоятелствата, свързани с деянието и с личността на дееца, както и на моралната му укоримост, сочи на по-ниска степен на обществена опасност от обикновените случаи на престъпления от съответния вид.

Поради изложените съображения, престъплението следва да се квалифицира като маловажен случай по чл. 354а, ал. 5 от НК, в каквато насока е направено искането за възобновяване на делото. Правилното приложение на материалния закон - прилагане на закона за по-леко наказуемо престъпление, сочи на необходимост от упражняване на правомощието на настоящият касационен състав по чл. 425, ал. 1, т. 4 Н П К , като бъде въззобновено наказателното производство, първоинстанционната присъда и въззивното решение следва да бъдат изменени като престъплението, по което 4 е осъден касаторът Б. А. Б. бъде преквалифицирано по чл. 354а, ал. 5 НК.

Тази преквалификация неминуемо се отразява и на наказуемостта на подсъдимия, която, с оглед на предвидената за това престъпление санкция и наличието на обективните предпоставки, предвидени в закона, позволява освобождаването му от наказателна отговорност с налагане на административно наказание по реда на чл. 78а НК. Б. не е осъждан и не е освобождаван от наказателна отговорност, с деянието не са причинени съставомерни последици. Наличието на посочените обстоятелства обосновава наличие на предпоставките по чл. 78а НК за освобождаването му от наказателна отговорност за престъплението по чл. 354а, ал. 5 НК с налагане на административно наказание глоба. С оглед констатирането само на смекчаващи отговорността обстоятелства, размерът на глобата следва да бъде индивидуализиран на 1000 лв. Установените обстоятелства - младата възраст на подсъдимия, данните за личността му, отношението му към деянието, сочат, че налагането на административно наказание в този размер за извършеното престъпление би изиграло роля на мотивационен коректив в поведението му.

Поради това искането на осъдения Б. А. Б. за възобновяване на производството по делото и изменение на въззивното решение и първоинстанционната присъда в посочените части се явява основателно и следва да бъде уважено.

Въззивното решение в останалите части, с които е потвърдена първоинстанционната присъда както и по отношение на осъждането на подсъдимия А. Ш. П. следва да бъде оставено в законна сила.

Водим от горното и на основание чл. 42 5 от НПК Апелативният съд РЕШИ:

ВЪЗОБНОВЯВА наказателното производство по внохд № 1848/20г. на Окръжен съд Пловдив.

ИЗМЕНЯ Решение № 260093/03.11.2020г. по внохд 1848/2020г. на Окръжен съд Пловдив и Присъда № 125/11.06.2020г. по нохд №2562/20г. на Районен съд Пловдив, като преквалифицира деянието, в което осъденият Б.

5

А. Б. с ЕГН ********** е признат за виновен по чл. 354а, ал. 5 НК и на основание чл. 78а от НК го ОСВОБОЖДАВА от наказателна отговорност, като му НАЛАГА административно наказание глоба в размер на 1000 /хиляда/ лева.

ОСТАВЯ Решение № 260093/03.11.2020г. по внохд 1848/2020г. на Окръжен съд Пловдив в останалата му част в сила.

Решението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6