Определение № 1031 от 22.03.2021, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1031 гр. Варна , 22.03.2021 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ в закрито заседание на двадесет и втори март, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Мария К. Терзийска

Елина П. Карагьозова

Ралица Ц. Райкова като разгледа докладваното от Елина П. Карагьозова Въззивно частно гражданско дело № 20213100500568 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.274 от ГПК.

Производството е образувано по частна жалба на „Теленор България“ЕАД с ЕИК 130460283 със седалище и адрес на управление гр.София, бул.“България“81, вх.В, ет.8 срещу Определение №261506/ 05.02.2021г., постановено по гр.д. № 16891/2020 г. по описа на Районен съд – Варна, с което производството по делото е прекратено, на основание чл. 129, ал.3 ГПК.

Жалбоподателят оспорва първоинстанционното определение като неправилно и прави искане за неговата отмяна. Твърди, че са предявени три иска за неустойка, произтичаща от аналогична клауза по три договора.

Клаузата за неустойка не инкорпорира две вземания и не обуславя предявяването на шест иска, както е приел съдът, тъй като претендираните права произтичат от един правопораждащ факт, основават се на едно правно основание, защитават един интерес, поради което се дължи една държавна такса по всеки от договорите.

Съдът намира, че жалбата е подадена от легитимирана страна при наличие на правен интерес, срещу акт, който подлежи на обжалване и в законовия срок за това, поради което и същата се явява процесуално 1 допустима.

Разгледана по същество съдът намира жалбата за неоснователна по следните съображения:

Производството по делото е образувано по предявени от „Теленор България“ЕАД с ЕИК 130460283 срещу Х. М. И. с ЕГН ********** в условията на обективно кумулативно съединяване искове с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, вр. чл.92 от ЗЗД за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи сумите, за които е издадена Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. 10836/2020г. на ВРС, както следва:

- 92.46 лева, неустойка по чл.11, ал.1 от договор за мобилни услуги от 16.05.2018г. за ползване на мобилен номер **********, уговорена в случай на прекратяването му, в размер на трикратния размер на стандартните месечни абонаментни такси;

- 207.18 лева, неустойка по чл.11, ал.2 от договор за мобилни услуги от 16.05.2018г. за ползване на мобилен номер **********, уговорена в случай на прекратяването му, в размер на остатъчната цена на предоставеното мобилно устройство;

- 42.48 лева, неустойка по чл.11, ал.1 от договор за мобилни услуги от 15.08.2018г. за ползване на мобилен номер *********, уговорена в случай на прекратяването му, в размер на трикратния размер на стандартните месечни абонаментни такси;

- 81.77 лева, неустойка по чл.11, ал.2 от договор за мобилни услуги от 15.08.2018г. за ползване на мобилен номер *********, уговорена в случай на прекратяването му, в размер на остатъчната цена на предоставеното мобилно устройство;

- 124.98 лева, неустойка по чл.11, ал.1 от договор за мобилни услуги от 08.11.2018г. за ползване на мобилен номер **********, уговорена в случай на прекратяването му, в размер на трикратния размер на стандартните месечни абонаментни такси;

2

- 314.91 лева, неустойка по чл.11, ал.2 от договор за мобилни услуги от 08.11.2018г. за ползване на мобилен номер **********, уговорена в случай на прекратяването му, в размер на остатъчната цена на предоставеното мобилно устройство.

С разпореждане №260323/06.01.2021г. исковата молба е оставена без движение с указания за представяне на доказателства за заплатена по сметка на ВРС държавна такса в размер на 275 лева.

С молба от 20.01.2021г. ищецът е представил доказателства за заплатена държавна такса в размер на 125 лева, обоснована с твърдения, че предявените искове са само три.

С разпореждане №262429/21.01.2021г. исковата молба повторно е оставена без движение с конкретизирани указания, че претендираните суми представляват сдвоени сборове от главница по договор за ползвана услуга и инкорпориран в него договор за представено устройство на изплащане, като при това положение са налични шест претенции, за всяко от които се дължи по 50 лева, от които 150 лева са внесени и остават дължими още толкова.

С молба от 04.02.2021г. ищецът, без да представя доказателства за довнесена държавна такса за разликата над 150 лева, поддържа становището си за дължимост на държавна такса само за три иска.

С Определение №261506/05.02.2021г. производството по делото е прекратено на основание чл.129, ал.3 от ГПК.

Съгласно разпоредбата на чл. 129, ал. 2 от ГПК, когато исковата молба не отговаря на изискванията по чл. 127, ал. 1 и по чл. 128 от ГПК, на ищеца се съобщава да отстрани в едноседмичен срок допуснатите нередовности.

Дадените указания трябва да са точни, ясни и конкретни. Ищецът следва да бъде уведомен и за последиците при неизпълнение на дадените указания.

Когато ищецът не отстрани в срок нередовностите, исковата молба, заедно с приложенията, се връща - чл. 129, ал. 3 от ГПК. Преценката на законосъобразността на процесуалното действие на съда по връщане на нередовна молба е във функционална връзка и обусловеност от преценка на законосъобразността на предхождащите определението за връщане 3 процесуални действия.

В разглеждания случай исковата молба страда от нередовности, които са останали неотстранени въпреки дадените конкретни, ясни и разбираеми указания. Нередовностите се свеждат до липса на представени доказателства за заплатена държавна такса в дължимия размер.

Предмет на предявените искове са два вида неустойки по три договора за мобилни услуги, инкорпориращи и договори за продажба на мобилни устройства на изплащане. И двете неустойки са уговорени в хипотезата на прекратяване на договора, но имат различни основание и правопораждащ фактически състав, тъй като са уредени в самостоятелни неустоечни клаузи и са дължими за неизпълнение на различни престации. Неустойката по чл.11, ал.1 от договорите се дължи за неизпълнение на задължението за заплащане на абонамента такса за предоставени мобилни услуги, а неустойката по чл.11, ал.2 от договорите е уговорена за неизпълнение на задължението за заплащане на стандартната цена на предоставено мобилно устройство.

Хипотезите са разграничени както чрез систематичното им обособяване в отделни алинеи на договорната клауза, така и чрез естеството на двете обезпечени с неустойка престации, обуславящо и различен алгоритъм за изчисляването им. Налага се изводът, че предмет на иска по всеки от трите договора са две самостоятелни вземания за неустойки, имащи за основание различни договорни клаузи и фактически състав, което независимо от идентичната правна квалификация обуславя наличието на шест обективно съединени иска, по всеки от които се дължи отделна държавна такса в размер на по 50 лева, или общо 300 лева, от които ищецът е внесъл само 150 лева.

Предвид обстоятелството, че въпреки двукратно дадената възможност недостатъците на исковата молба не са отстранени, то същата не е в състояние да ангажира валидно правораздавателната компетентност на съда, поради което производството по нея подлежи на прекратяване по реда на чл.129, ал.3 от ГПК.

Поради съвпадение в изводите на двете инстанции обжалваното прекратително определение следва да бъде потвърдено.

Мотивиран от изложеното, съдът

4

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение №261506/05.02.2021г., постановено по гр.д. № 16891/2020 г. по описа на Районен съд – Варна, с което производството по делото е прекратено, на основание чл. 129, ал.3 ГПК.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване по аргумент от чл.274, ал.4 от ГПК, вр.чл.280, ал.3 от ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5