Решение № 4099 от 14.10.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 4099 гр. Пловдив, 14.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Кристина Янк. Табакова при участието на секретаря Огняна Анг. Димитрова като разгледа докладваното от Кристина Янк. Табакова Гражданско дело № 20215330115625 по описа за 2021 година

Съдът е сезиран с искова молба от „Йеттел България“ ЕАД (с предишно наименование „Теленор България“ ЕАД), ЕИК 130460283 против Х. Й. К., ЕГН **********, с която са предявени обективно съединени установителни искове с правна квалификация по чл. 422, вр. с чл. 415 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр.1 и чл. 92 ЗЗД.

Производството е образувано по искова молба на „Йеттел България“ ЕАД (с предишно наименование „Теленор България” ЕАД), ЕИК 130460283 против Х. Й. К., ЕГН **********, с която са предявени обективно съединени искове – установителни искове с правна квалификация по чл. 422, вр. с чл. 415 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр.1 и чл. 92 ЗЗД , по чл. 422 ГПК за дължимостта на следните суми: 156.03 лева – дължими и неплатени месечни абонаментни такси по Договор за мобилни услуги от 02.12.2014 г., с предоставен номер +359*********, изменен с Допълнително споразумение от 08.01.2019 г. и по Договор за мобилни услуги от 15.08.2017 г., с който е предоставен мобилен номер +359********* и 77.46 лева – неустойка за предсрочно прекратяване по вина на потребителя по Договор за мобилни услуги от 02.12.2014 г., с предоставен мобилен номер +359*********, изменен с Допълнително споразумение от 08.01.2019 г., за които суми в полза на ищеца е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 3850/23.04.2021 г., издадена по ч.гр.д. № 6514/2021 г. по описа на ПРС, ХХІІ гр.с.

В исковата молба и уточняващите молби, ищецът поддържа, че ответникът е абонат на дружеството – доставчик на мобилни услуги, като между страните възникнали облигационни правоотношения, а именно:

- Договор за мобилни услуги от 02.12.2014 г. за ползване на мобилен номер +359*********, към който договор било подписано Допълнително споразумение от 08.01.2019 г., съгласно което ответникът избрал да ползва абонаментен план Тотал 30.99 с допълнителни 6000 MB за срок от 24 месеца – до 08.01.2021 г.;

- Договор за мобилни услуги от 15.08.2017 г. за ползване на мобилен номер +359*********, с избран абонаментен план Тотал 24.99 с неограничени национални минути и роуминг в ЕС за срок от 24 месеца – до 15.08.2019 г.

1

Твърди се, че въз основа на посочените договори, ответникът ползвал предоставените от ищеца мобилни услуги. За задълженията на ответника били издадени два броя фактури за периода 20.05.2019 г. – 19.07.2019 г., а именно:

- фактура №7290230786/20.06.2019 г. за отчетен период 20.05.2019 г. – 19.06.2019 г., с дължима сума в размер на 66.22 лева за месечни абонаментни такси, със срок за плащане – 05.07.2019 г.;

- фактура № 7291656214/20.07.2019 г. за отчетен период 20.06.2019 – 19.07.2019 г., с дължима сума в размер на 89.91 лева за месечни абонаментни такси, със срок за плащане – 04.08.2019 г.

За посочените месечни отчетни периоди ответникът не заплатил дължимите месечни абонаменти. Поради неизпълнение на задълженията на абоната, на основание т. 11 от процесните договори за услуги, във връзка с чл. 75, вр. с чл. 19б, в) от Общите условия на мобилния оператор, ищецът прекратил едностранно сключените с ответника договори за мобилни услуги и издал крайна фактура № 7294278004/20.09.2019 г., в която била начислена неустойка за предсрочно прекратяване на договора в размер на 77.46 лева и била включена сумата за незаплатените месени абонаментни такси и потребление на мобилни услуги в размер общо на 156.03 лева.

Сочи се, че ответникът бил в неизпълнение по сключените договори, тъй като не е спазил крайния срок за ползване на абонамента Тотал 30.99 за мобилен номер +359********* до 08.01.2021 г., съгласно Допълнително споразумение от 08.01.2019 г., както и крайния срок за ползване на абонамента Тотал 24.99 за мобилен номер +359********* до 15.08.2019 г., съгласно Договор за мобилни услуги от 15.08.2017 г.

Неизпълнението на ответника обусловило правото на мобилния оператор да ангажира договорната отговорност на абоната, като начислил в крайната фактура неустойка за предсрочно прекратяване, формирана съгласно т. III-4 от Допълнителното споразумение.

Твърди се, че ответникът се е съгласил и е приел Общите условия на дружеството.

Незаплащането в срок на издадените от ищеца фактури за ползваните мобилни услуги обусловило правото на дружеството /чл. 75 от ОУ/ да прекрати едностранно индивидуалния договор на ответника.

Поради неизпълнението, ищецът подал заявление по чл. 410 ГПК. По образуваното заповедно производство по ч. гр. д. № 6514/2021 г. по описа на Районен съд – Пловдив, била издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 3850 от 23.04.2021 г. за посочените вземания, ведно с разноски.

Заповедта е връчена по реда на чл. 47, ал. 5, вр. с ал. 1 ГПК, поради което за ищеца се породил правен интерес да предяви настоящите искови претенции в срока по чл. 415 ГПК.

По-конкретно от ответника се претендира сумата в размер на 156.03 лева, която сума представлява сбор от дължимите и незаплатени месечни абонаментни такси и потребление на мобилни услуги по договорите, формирана по следния начин:

64.86 лева – по Договор за мобилни услуги от 02.12.2014 г., към който е подписано Допълнително споразумение от 08.01.2019 г., за ползване на мобилен номер +359*********, за периода 20.05.2019 г. – 19.07.2019 г., от които 61.97 лева за месечни абонаментни такси и 2.89 лева за потребление извън пакета;

91.17 лева – по Договор за мобилни услуги от 15.08.2017 г. за ползване на мобилен номер +359********* за периода 20.05.2019 г. до 19.07.2019 г., от които 49.97 лева за месечни абонаментни такси и 41.20 лева - за дължими и незаплатени такси за ползване на мобилно устройство.

В уточняваща молба от 03.08.2022 г. ищецът поддържа, че сумата от 41.20 лева – представляват лизингови вноски, за периода от 20.05.2019 г. – до 19.07.2019 г., дължими 2 по Договор за лизинг от 15.08.2017 г.

С влязло в законна сила Определение № 8774 от 13.08.2022 г., е върната искова молба вх. № 56713/04.10.2021 г. и уточненията към нея, подадена от „Йеттел България“ ЕАД (с предишно наименование „Теленор България” ЕАД), ЕИК 130460283 против Х. Й. К., ЕГН **********, в частта относно претенцията за установяване на задължение в размер на 41.20 лева – главница, представляваща лизингови вноски, за периода от 20.05.2019 г. – до 19.07.2019 г., по Договор за лизинг от 15.08.2017 г., за която /ведно с други вземания/ е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК № 3850/23.04.2021 г. по ч.гр.д. № 6514/2021 г. на ПРС, XХI I гр.с., като недопустима; прекратено е производството по гр.д. № 15625/2021 г. по описа на ПРС, XVІІI гр. състав, в частта по посочения установителен иск, както и е обезсилена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК № 3850/23.04.2021 г. по ч.гр.д. № 6514/2021 г. на ПРС, XХII гр.с., в частта относно сумата от 41.20 лева – главница /от общо вземане в размер на 156.03 лева/, представляваща стойност на дължими и неплатени месечни абонаментни такси по Договор за мобилни услуги от 02.12.2014 г., с предоставен номер 359*********, изменен с Допълнително споразумение от 08.01.2019 г. и по Договор за мобилни услуги от 15.08.2017 г., с който е предоставен мобилен номер +359*********; както и не е прието за съвместно разглеждане по настоящото дело предявен с уточнителна молба от 03.08.2022 г. осъдителен иск за присъждане на сумата от 41.20 лева – главница, представляваща лизингови вноски, за периода от 20.05.2019 г. – до 19.07.2019 г., по Договор за лизинг от 15.08.2017 г..

Производството по делото продължава по отношение на предявените установителни искове за сумата в общ размер на главницата от 114.83 лева, която сума представлява сбор от дължимите и незаплатени месечни абонаментни такси и потребление на мобилни услуги по договорите, формирана по следния начин: 61.97 лева за месечни абонаментни такси и 2.89 лева за потребление извън пакета – по Договор за мобилни услуги от 02.12.2014 г., към който е подписано Допълнително споразумение от 08.01.2019 г., за ползване на мобилен номер +359*********, за периода 20.05.2019 г. – 19.07.2019 г., както и за сумата от 49.97 лева за месечни абонаментни такси - по Договор за мобилни услуги от 15.08.2017 г. за ползване на мобилен номер +359********* за периода 20.05.2019 г. до 19.07.2019 г., както и за неустойката от 77.46 лева.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор, чрез назначения особен представител. Изразява становище за неоснователност, като оспорва исковете по основание и размер. Твърди, че ищецът не представя доказателства за прекратяване на договорите, доколкото основава част от своите претенции именно на това основание. Сочи, че липсва идентичност между претендираните суми и посочените в приложените фактури.

По отношение искането за неустойка, счита същата за нищожна като противоречаща на добрите нрави и уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Посочва, че доколкото претендираният размер на неустойката е равен на цената на самата услуга за оставащ период от договора, то по този начин ищецът получава цена, без да предоставя услугата след прекратяването на договора.

Предвид гореизложеното, моли за отхвърляне на исковете.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед изявленията на страните, намира от фактическа и правна страна, следното:

Със заповед за изпълнение на парично задължение № 3850/23.04.2021 г. по чл. 410 ГПК, издадена по частно гр. дело № 6514/2021 г. на ПРС, е разпоредено ответникът да заплати на ищеца следните суми: 156.03 лева – главница, представляваща дължима за месечни абонаментни такси по Договор за мобилни услуги от 02.12.2014 г., с който е предоставен мобилен номер 0*********, изменен с Допълнително споразумение от 08.01.2019 г. и Договор за мобилни услуги от 15.08.2017 г., с който е предоставен мобилен 3 номер **********, както и сумата от 77.46 лева – неустойка за предсрочно прекратяване на Договор за мобилни услуги от 02.12.2014 г., изменен с Допълнително споразумение от 08.01.2019 г., както и разноските по делото в размер на 25 лева за държавна такса и 180 лева- адвокатско възнаграждение.

Заповедта е връчена на длъжника по реда на чл. 47 ал. 5 ГПК, като съдът е указал на кредитора да предяви иск за установяване на вземането си в месечния срок от връчване на съобщението.

Исковете са предявени в преклузивния едномесечен срок.

С влязло в законна сила Определение № 8774 от 13.08.2022 г., е върната искова молба вх. № 56713/04.10.2021 г. и уточненията към нея, подадена от „Йеттел България“ ЕАД (с предишно наименование „Теленор България” ЕАД), ЕИК 130460283 против Х. Й. К., ЕГН **********, в частта относно претенцията за установяване на задължение в размер на 41.20 лева – главница, представляваща лизингови вноски, за периода от 20.05.2019 г. – до 19.07.2019 г., по Договор за лизинг от 15.08.2017 г., за която /ведно с други вземания/ е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК № 3850/23.04.2021 г. по ч.гр.д. № 6514/2021 г. на ПРС, XХI I гр.с., като недопустима; прекратено е производството по гр.д. № 15625/2021 г. по описа на ПРС, XVІІI гр. състав, в частта по посочения установителен иск, както и е обезсилена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК № 3850/23.04.2021 г. по ч.гр.д. № 6514/2021 г. на ПРС, XХII гр.с., в частта относно сумата от 41.20 лева – главница /от общо вземане в размер на 156.03 лева/, представляваща стойност на дължими и неплатени месечни абонаментни такси по Договор за мобилни услуги от 02.12.2014 г., с предоставен номер 359*********, изменен с Допълнително споразумение от 08.01.2019 г. и по Договор за мобилни услуги от 15.08.2017 г., с който е предоставен мобилен номер +359*********; както и не е прието за съвместно разглеждане по настоящото дело предявен с уточнителна молба от 03.08.2022 г. осъдителен иск за присъждане на сумата от 41.20 лева – главница, представляваща лизингови вноски, за периода от 20.05.2019 г. – до 19.07.2019 г., по Договор за лизинг от 15.08.2017 г..