Определение № 592 от 14.10.2026, Апелативен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 592 гр. Варна, 14.10.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Анета Н. Братанова

Членове:

Ванухи Б. Аракелян

Дарина Ст. Маркова като разгледа докладваното от Дарина Ст. Маркова Въззивно търговско дело № 20263001000344 по описа за 2026 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е въззивно, образувано по въззивна жалба на „Водоснабдяване и канализация – Варна“ ООД срещу решение № 247 от 30.05.2026г. по търг.дело № 410/25г. по описа на Окръжен съд – Варна, с което са отхвърлени предявените от дружеството срещу Х. Х. Х. от гр.***** кумулативно обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл.79 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД за заплащането на сумата от 15 986.69 евро, представляваща сбор от главници за ползвани и неплатени ВиК услуги за периода от 23.07.2019г. до 07.04.2025г. с период на прекъсване от 18.12.2019г. до 17.07.2023г. по партида с абонатен номер 1343677 за обект: имот, находящ се в гр.*****, ул.“*****************, ап.** и сумата от 1 402.53 евро, представляваща обезщетение за забава за периода от 22.09.2019г. до 26.04.2025г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 14.05.2025г. до окончателното погасяване на задължението.

Твърди, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост.

Оспорва извода на съда, че ангажираните доказателствени средства не 1 установяват, че ищецът е предоставил, а ответникът е потребил начисленото му количество вода за исковите периоди, нито че отчитането на водата е станало по реда, детайлизиран в общите условия на дружеството. Оспорва приетото от съда, че представените от ищеца едностранно съставени от него справка за недобора на частен абонат и опис на отчети, са негодни да установят тези правно релевантни факти тъй като представляват частни свидетелстващи документи, които не ползват с материална доказателства сила при оспорването им от ответника, доколкото установяват единствено изгодни за издателя си обстоятелства.

Твърди, че съдът в нарушение на съдопроизводствените правила не е съобразил представените два броя констативни протоколи, изготвени на 17.07.2024г., когато е отчетено показание на индивидуалния водомер на ответника от 2 567 куб.м. и на 21.08.2024г., когато е отчетено показание от 3 403 куб.м. Твърди, че и двата реални отчета са извършени в присъствие на представител на ответника – Д. Х. – негов син. Твърди, че чрез извършените реални отчети, удостоверени с подписа на лице, присъствало на съответния отчет, се потвърждават и всички предходно осъществени отчети. За този извод се позовава се на трайна съдебна практика на окръжен съд – Варна и твърди, че с полагането на подпис в карнетния лист за последващ период потребителят удостоверява ползването на ВиК услуги и за периода преди отчета, съдържащ негов подпис. Евентуалното разминаване при ежемесечно служебно отчитане, т.е. когато липсва подпис на абоната, с реалното потребление, не опорочава процедурата като цяло, тъй като в случая макар и със забава, е налице реален отчет, при който е отчетено цялото количество потребена до този момент вода и нейната цена се дължи при всяко положение. Поради което и твърди, че е доказал, чрез пълно и главно доказване количеството вода, преминало и съответно отчетено от индивидуалния водомер на ответника до показание 3 403 куб.м. и изводите на съда, за недоказване на потребеното количество вода е в противоречие с приетите и неоспорени по делото писмени доказателства.

Като неоснователен и в противоречие с материалния закон твърди, че е и изводът на съда, че представените протоколи от 23.04.2024г. и 22.05.2024г. са съставени с цел да удостоверят обстоятелството, че потребителят на ВиК услуги не осигурява достъп до водомера повече от една година от последното 2 отчитане, не отговарят на изискванията, тъй като са подписани единствено от длъжностните лица в качеството им на извършили проверката, без същите да са съставени в присъствието на свидетел, с посочени негови три имена, ЕГН и адрес. Твърди, че приетото от съда, не отговаря на цитираните от него текстове от Наредба № 4 от 2004г. на МРРБ и на Общите условие. Сочи, че правната норма на чл.35 ал.6 от Наредбата намира приложение при отказ на потребителя да осигури достъп на длъжностните лица на оператора за отчитане на показанията на водомера, и не е приложима в настоящия случай.

Излага, че е налице неизпълнение от страна на ответника на основното му задължение по облигационното правоотношение – да осигурява достъп на длъжностното лице до водомера за неговия отчет. В случая фактът на неосигурен достъп е установен от два броя констативни протоколи, изготвени на 23.04.2024г. и на 22.05.2024г. Твърди, че това обстоятелство е констатирано не само от длъжностното лице на ВиК оператора, но и от присъствалия свидетел, който може да бъде и длъжностно лице на ВиК оператора. Сочи, че именно това качество има второто лице, присъствало на установяването на факта, че Х. не осигурява достъп до водомера за неговия отчет повече от една година от последния отчет. Дори данните за втория служител да са попълнени в графа, различна от свидетел, това не компрометира съдържанието и процедурата по изготвяне на тези два констативни протокола, тъй като законодателят е целял конкретният факт да не бъде установен едностранно, а от поне две лица.

Оспорва извода на първоинстанционния съд относно задължението по фактура № 1520625321 от 27.05.2024г., че не са представени доказателства, кога е извършен предишен реален отчет, нито доказателства, установяващи че начисленото количество вода е в съответствие с разпоредбите на ОУ. Сочи, че в изпълнение на разпореждане на съда е уточнил, че прекъсването в отчетните периоди е обусловено от временно необитаване на жилището. След като започва да се обитава отново и да се ползват ВиК услуги са извършени реални отчети през м.юли 2024г. и м.август 2024г., осъществени в присъствието на лице, осигурило достъп до водомера за неговия отчет. Сочи, че съдът е игнорирал двата констативни протокола за неосигурен достъп повече от една година, съставен през м.април 2024г. и м.май 2024г., т.е. фактът, че ответникът не е изпълнявал задължението си по чл.5 т.1 б.А от ОУ – да осигурява свободен и безопасен достъп на длъжностните лица за отчитане на 3 индивидуалните водомери в жилищата. Твърди, че в случая съдът е възложил неблагоприятните последици от трайното бездействие на ответника върху ищеца.

Оспорва извода на съда, че констатираната разлика между отразеното показание на водомера на 17.07.2024г. в констативния протокол от тази дата /2 567 куб.м./ и отразеното показание на водомера на 21.09.2024г. в констативния протокол от тази дати /3 403 куб.м./, а именно 827 куб.м. или 827 000 литра вода, за период от 34 дни е невъзможно да бъде потребено в апартамент на 8 – ми етаж в режим на етажна собственост за толкова кратко време, без да се стигне до наводнение на сградата, поради което и позовавайки се на чл.7 т.4 от ОУ, съдът е приел, че претендираното количество вода не е надлежно отчетено и потребено от потребителя. Твърди, че съдът не е обсъдил, че и двата отчета са извършени в присъствието на представител на ответника, който е удостоверил с подписа си съответните показания. Същите са противопоставими на ответника и го обвързват изцяло. Сочи, че съдът не е съобразил факта, процесният водомер е индивидуален такъв, а не водомер на водопроводно отклонение, поради което и цитираната правна норма на чл.7 т.4 от ОУ е неотносима към спора. Сочи, че приложима е разпоредбата на чл.11 ал.5 от Наредбата, според която доставка, монтажът, проверката, поддържането и ремонтът на индивидуалните водомери са задължение на потребителите. Твърди, че съдът не е съобразил факта, че индивидуалният водомер на ответника е 3 куб.м. на час, съобразно посоченото в справка за облога и плащанията в града марка водомер. Според въззивника това означава, че за един час през водомера може да преминат 3 куб.м. вода. Поради което и твърди, че изводът на съда, че е невъзможно 827 куб.м. вода да бъдат потребени за 34 дни е недоказан. Твърди, че изводът за невъзможност освен, че е необоснован и недоказан, противоречи и на законите на формалната логика, като количеството от 827 куб.м. може да е изтекло в канализацията, а не непременно да е наводнило сградата.

Твърди, че ответникът е разполагал с правната възможност да оспори извършените отчети по реда на чл.40 ал.2 от Наредбата, като Х. не е реализирал правото си на възражение срещу извършения отчет.

Моли съда да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което предявените от дружеството искове да бъдат уважени изцяло.

4

Претендира направените по делото разноски.

Въззиваемата страна по тази жалба Х. Х. Х. от гр.*****, чрез назначения му от съда особен представител, в депозиран в срока по чл.263 ал.1 от ГПК писмен отговор, изразява становище за неоснователност на подадената жалба и моли съда да потвърди обжалваното решение.

Няма оплаквания във въззивните жалби за допуснати от първоинстанционния съд процесуални нарушения, които да бъдат отстранени от въззивния съд.

Няма искания за събиране на нови доказателства.

При извършената проверка въззивният съд констатира, че въззивамият Х. участва в производството чрез назначения му от съда по реда на чл.47 ал.6 от ГПК особен процесуален представител на разноски на ищеца. На процесуалния представител на въззиваемия за въззивното производство следва да бъде определено възнаграждение, което да бъде авансирано от ищеца. На основание чл.47 ал.6 от ГПК и чл.36а от ЗА възнаграждението за въззивна инстанция на вече определения особен представител следва да бъде определено от АС на АК – Варна при спазване на условията на чл.36 ал.3 и 4 от ЗА.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ДА СЕ ИЗИСКА на основание чл.47 ал.6 от ГПК и чл.36а ал.1 от ЗА от Адвокатски съвет на Адвокатска колегия Варна да определи на назначения на Х. Х. Х. особен представител адвокат В. Д. В. възнаграждение за процесуално представителство във въззивно производство при спазване на условията на чл.36 ал.3 и ал.4 от ЗА.

НАСРОЧВА съдебно заседание на 25.11.2026г. от 14.30 часа, за която дата и час да се призоват страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

5

2. _______________________

6