Определение № 2037 от 24.06.2026, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2037 гр. София, 24.06.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 6-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на двадесет и втори юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Светлин Михайлов

Членове:

Женя Димитрова

Васил Василев като разгледа докладваното от Васил Василев Въззивно частно гражданско дело № 20261000501759 по описа за 2026 година

Производството е по чл.274 от ГПК.

Делото е образувано по частни жалби от А. М. Х. против Определение №8649/17.04.2026 г. на СГС, ГО, 7-ми брачен състав по гр. д. № 2859/2026 г.,с което съдът е върнал на основание чл.130 ГПК искова молба вх.№ 36640/17.03.2026 г., уточнена с молба вх.№ 50891/15.04.2026 г., и е прекратил производството по делото.В жалбата са развити подробни съображения относно незаконосъобразността на обжалваното определение. Иска се същото да бъде отменено ,а делото бъде върнато на СГС за продължаване на съдопроизводствените действия.

Частната жалба е допустима като подадена от надлежна страна в законния срок, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

За да се произнесе по подадената частна жалба съдът взе предвид следното:

Производството пред СГС е образувано по предявен от А. М. Х. против С. З. Ш. иск за оспорване произхода на детето Д. С. Ш., родена на *** г., като се иска да бъде установено, че това дете не е заченато от припознА. го С. З. Ш.. Искът е обоснован с твърдения, че на *** г. ищецът А. М. Х. е родила детето Д. С. Ш., което било припознато от ответника С. З.

Ш.. Последният започнал да се съмнява в бащинството на малолетната, поради което страните направи ДНК тест, резултатът от който категорично показал, че ответникът не е биологичен баща на детето.

За да приеме,че предявения иск е недопустим ,съдът е приел,че в разпоредбата на чл.

66 СК са изброени лицата, които могат да предявят такъв иск, между които не попада ищецът. Съгласно действащата редакция на разпоредбата на чл.66 от СК родителят или навършилото четиринадесет години дете може да оспори припознаването с писмено заявление до длъжностното лице по гражданското състояние в тримесечен срок от 1 съобщението. Дирекция "Социално подпомагане" по настоящия адрес на детето може да оспори припознаването чрез възражение по същия ред, ако е в интерес на детето. Ако припознаването не бъде оспорено, то се вписва в акта за раждане, какъвто именно е случая.

Майката –ищец по делото не е оспорила извършеното от ответника припознаване в срока по чл.66, ал.2 СК и последният е вписан в акта за раждане на детето като родител (л.5 от делото). В разпоредбата на чл. 66, ал. 2 СК е предвидено, че когато припознаването се оспори, припознаващият може в тримесечен срок от получаване на съобщението да предяви иск за установяване на произход. Следователно, ако майката не е оспорила припознаването в предвидения срок, тя не може да предяви иск за установяване на произход, тъй като правото й на иск е преклудирано. Съдебната практика приема, че принципът на стабилност на произхода е от основно значение в семейното право. Съгласно Постановление № 5/21.02.1979 г. на Пленума на ВС, което нее загубило сила съдилищата са длъжни да спазват основните начала за стабилност на надлежно установен произход, за ограничена легитимация на страните и ограничената, изрична допустимост само на предвидените от закона искове за произход. В случая, както бе посочено майката не е оспорила припознаването в срока по чл.66, ал.2 СК и произходът на детето не може да бъде оспорен по-късно от нея. Съгласно нормите на СК ( чл.64 – чл. 66 СК), уреждащи института на припознаването, ако припознаването бъде извършено когато детето е било малолетно, то може да го оспори по съдебен ред до една година от навършването на пълнолетие или от узнаването на припознаването, ако узнаването е станало по-късно (ал.4 на чл.66 СК. Освен това вече извършено припознаване може да бъде оспорено от всяко лице, което твърди, че е родител на припознатия, чрез иск, предявен в едногодишен срок от узнаването на припознаването, който иск задължително се съединява с иск за установяване на произход (ал.5 на чл.66 СК), както и от прокурора в защита на обществения интерес чрез иск, предявен в едногодишен срок от узнаването му (ал.6 на чл.66 СК). Разпоредбата на чл.67 от СК пък урежда възможността припознА.т да поиска унищожаване на припознаването поради грешка или измама в едногодишен срок от припознаването, поради заплашване – в едногодишен срок от прекратяване на заплашването, а при недееспособност – в едногодишен срок от придобиване на дееспособността. С други думи, Семейният кодекс не предвижда възможност за оспорване на припознаването от майката след изтичане на срока по чл.66, ал.2 СК и вписването му в акта за раждане, респ. за ищецът А. Х. не е налице процесуална легитимация да предяви иск за оспорване на извършеното припознаване на детето Д. С. Ш., а последната е процесуална предпоставка, обуславяща надлежното упражняване на правото на иск, за която съдът следи служебно.

Софийският апелативен съд счита,че обжалваното определение е правилно и законосъобразно,поради което следва да бъде потвърдено. В обжалваното определение съдът е направил подробен анализ на законовите текстове,които регламентират оспорването на припознаването,поради което настоящата инстанция не счита,че следва да преповтаря същите. Майката –настоящ жалбоподател,не е оспорила извършеното от ответника припознаване в срока по чл.66, ал.2 СК,последният е вписан в акта за раждане на детето като родител, поради което за майката е изчерпана нормативната възмажност за оспорване 2 на произхода от припознА..

Подържа се в частната жалба,че обжалваното определение е незаконосъобразно,поради това,че видно от изложената в исковата молба фактическа обстановка ,обстоятелствата относно бащинството на детето Даниела са станали известни за майката на по-късен етап и след изтичане на сроковете по чл.66 от СК. Поради това ,според жалбоподателката, посредством разпоредбата на чл.62, ал.2 от СК е въведена алтернативна възможност за оспорване на бащинството, която именно следва да е приложима в настоящия случай. Съгласно цитираната разпоредба майката може да оспори, че съпругът й е баща на детето, като докаже, че то не е могло да бъде заченато от него. Този иск може да бъде предявен до една година от раждането.Подържа се,че в настоящия случай искът е предявен от майката и то в едногодишжен срок от раждането на детето — *** г.

Съдът счита,че становището на жалбоподателката,което по принцип е правилно,не касае настоящия случай-в настоящия случай ищцата оспорва припознаването направено от ответника по делото,а не биологичния произход на детето.Искът по чл.62,ал.2 от СК няма отношение към оспорването на припознаването,поради което становището на жалбоподателката е неоснователно.

С оглед на горното обжалваното определение следва да бъде потвърдено.

С оглед на горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

Потвърждава Определение №8649/17.04.2026 г. на СГС, ГО, 7-ми брачен състав по гр. д. № 2859/2026 г.

Определението подлежи на обжалване с частна касационна жалба пред ВКС при реда и предпоставките на чл. 280 от ГПК в едноседмичен срок от връчването на препис.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3