Решение № 264 от 17.11.2025, Окръжен съд - Враца
- Съд
- Окръжен съд - Враца
- Дело
- Въззивно гражданско дело 511/2021
- Вид
- Решение № 264
- Подписан
- 17.11.2025
- В сила
- 17.11.2025
- Състав
- Мирослав Данаилов Досов, Катя Николова Гердова, Христо Николов Христов
Цитирани разпоредби
- чл.258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл.263,ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 272 · Граждански процесуален кодекс
- чл.52 · Закон за задълженията и договорите
- чл.84, ал.3 · Закон за задълженията и договорите
- чл.47, ал.1 · Закон за защита на животните
- чл.47, ал.3 · Закон за защита на животните
РЕШЕНИЕ
№ 264 гр. Враца, 17.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, I-ВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Мирослав Д. Досов
Членове:
Христо Н. Христов
Катя Н. Гердова при участието на секретаря Цветелина Сл. Григорова като разгледа докладваното от Мирослав Д. Досов Въззивно гражданско дело № 20211400500511 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх.№1865/08.10.2021 г. на Община Мездра, подадена чрез пълномощника адв.Ц. С. от АК - Враца против решение № 67/17.09.2021 г. по гр. дело № 623/2021 г. по описа на РС - Мездра в частта, с която състав на съда е уважил предявения против жалбоподателя иск с правно основание чл.49 вр. с чл.84, ал.3 ЗЗД, като го е осъдил да заплати на ищцата на Ж. Х. П., с ЕГН ********** сумата от 1200.00 лева, представляващата обезщетение за претърпени от ищцата неимуществени вреди - болки, страдания и неудобства, вследствие на ухапване от бездомно куче на ул. "Христо Ботев" в гр. Мездра, ведно със законната лихва от 13.05.2021 г. - датата на увреждането, до окончателното изплащане, както и в частта, с която в тежест на Община Мездра са възложени направените от ищцата П. деловодни разноски за първоинстанционното производство.
Жалбоподателят твърди, че решението е неправилно, незаконосъобразно и постановено в нарушение на съдопроизводствените правила, в противоречие с доказателствата по делото. Излага подробни съображения в жалбата.
Искането до въззивния съд е решението да бъде отменено в обжалваната част, а исковата претенция отхвърлена изцяло, като неоснователна и недоказана.
Претендира присъждане на деловодни разноски за двете съдебни инстанции.
1
Сочи, че представя подробно описани документи, но такива не са представени с жалбата и не са описани като приложение на същата.
В срока по чл.263,ал.1 ГПК въззиваемата Ж. Х. П., чрез адв. В. Ч. от АК Враца, е депозирала отговор, в който мотивира становище за неоснователност на въззивната жалба.
Моли жалбата да бъде оставена без уважение, а първоинстанционното решение потвърдено, като правилно, законосъобразно и мотивирано. Претендира разноски за въззивната инстанция.
Като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото настоящият състав намира, че въззивната жалба е допустима, но разгледана по същество е неоснователна.
Както правилно е посочил районният съд, задължение на съответната община е да полага грижи за бездомните кучета, в т.ч. за овладяване на популацията на безстопанствени кучета, както и предприемане на мерки за предотвратяване на агресивно поведение на кучетата към хората, което задължение произтича от разпоредбата на чл.47, ал.3 от ЗЗЖ (Закон за защита на животните).
В конкретния случай кметът на Община Мездра е имал законово задължение да осигури настаняването в приюти на безстопанствените кучета на територията на същата община. Грижата за тези животни обаче е дължима от страна на съответната община както когато кучето е настанено в приют, но и когато след предприемане на действията по чл.47, ал.1 от ЗЗЖ тези кучета са върнати на местата, от които са взети.
В случая действително е проявено бездействие от страна на Община Мездра, изразяващо се в неосъществен контрол върху безстопанствените кучета, въпреки наличието на законово изискване за това. Това съставлява противоправно бездействие, което е в пряка причинна връзка с вредоносния резултат. Поради бездействието на длъжностните лица от Община Мездра, на ищцата са причинени неимуществени вреди, изразяващи се в болки, страдания и неудобства вследствие на ухапване от безстопанствено куче. Неоснователни са възраженията за съпричиняване на първо място поради липса на доказателства в тази посока и на следващо място, защото ако съответното безстопанствено животно би било настанено в приют, каквото задължение има Общината, то не би било възможно кучето да бъде изплашено или подразнено от преминаването на хора в близост до него.
При съобразяване разпоредбата чл.52 от ЗЗД първоинстанционният съд правилно е определил справедлив размер на обезщетението, вземайки предвид приетата и неоспорена от страните съдебно-медицинската експертиза и гласните доказателства.
Неоснователни са оплакванията във въззивната жалба досежно експертизата по делото. От една страна, защото същата е приета без оспорване и без въпроси от страните, от друга страна защото първоинстанционният съд се е обосновал в 2 преценката на доказателствата.
Следва да се посочи също, че останалите доказателства по делото напълно подкрепят извода на експерта относно механизма на получаване на увреждането и възстановителния период.
Предвид гореизложеното настоящият съдебен състав намира, че първоинстанционното решение е правилно и следва да бъде потвърдено. Споделя фактическите и правни изводи на районния съд и намира, че решението е постановено при правилно приложение на материалния и процесуалния закон и правилна преценка на доказателствата по делото, като на основание чл. 272 ГПК се присъединява и препраща към мотивите на първоинстанционния съд, които напълно споделя.
По разноските:
При този изход на спора на въззиваемата страна следва да бъдат присъдени претендираните разноски, съгласно приложен списък. Неоснователно се явява възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител, като се имат предвид извършените от същия процесуални действия, както и че претендираното възнаграждение от страна на въззивника (при евентуално уважаване на въззивната му жалба) е в същия размер като претендирания от въззиваемата страна.
Така мотивиран, Врачанският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 67/17.09.2021 г. по гр. дело № 623/2021 г. по описа на Районен съд - Мездра.
ОСЪЖДА Община Мездра, ЕИК ***, с адрес *** да заплати на Ж. Х. П., ЕГН **********, сумата от 500 лева, представляващи сторени разноски за въззивното производство.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
3