Решение № 1504 от 19.04.2019, Районен съд - Пловдив

Р Е

Ш Е Н

И Е

№ 1504 19.04.2019 година град Пловдив

В ИМЕТО НА НАРОДА

ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, XVIII състав, в публично заседание на двадесет и втори март две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

НИКОЛАЙ СТОЯНОВ при участието на секретаря Радка Цекова, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 8310 по описа на съда за 2018 г. и, за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е иск с правна квалификация по чл. 422 ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД от „Лайт кредит консулт” ООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул. „Полет“ № 1, ет. 2, представлявано от у. А.Д.А., чрез пълномощника адв. П. П. против М.С.Н., ЕГН ********** и П.Н.Н., ЕГН ********** *** с искане да се признае за установено, че ответниците дължат солидарно сумата от 2213,40 лв. – главница дължима по договор за гаранция от 29.06.2015 г., с който е обезпечено вземането на „ЛАЙТ КРЕДИТ“ ООД по договор за заем № ***/29.06.2015 г., ведно със законна лихва върху главницата, считано от датата на депозиране, а именно от 22.12.2017 г. до окончателното изплащане, които суми са присъдени по ч. гр. дело № 20498/2018 г. по описа на ПдРС със Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК.

В исковата молба се твърди, че между ответниците и

„Лайт кредит” ООД е сключен Договор за заем № ***/29.06.2015 г., като размерът на предоставената сума бил 1800 лв. за срок от 12 месеца, като погасителните вноски са на 12 равни месечни вноски, всяка от които на стойност от 184,45 лв., с падеж 29-то число на всеки месец, с краен срок на погасяване 29.06.2016 г.

Общата сума, подлежаща на връщане с включена възнаградителна лихва била в размер на 2213,40 лв. Като обезпечение на вземането по така сключения договор е сключен договор за гаранция на 29.06.2015 г. между ищцовото дружество, в качеството на гарант, „ЛАЙТ КРЕДИТ” ООД като заемодател и ответниците, като заематели. Съгласно този договор заемателят дължал на гаранта възнаграждение в размер на 12 месечни вноски, всяка на стойност от 147,62 лв., което възнаграждение било обезпечено с издаден в полза на гаранта запис на заповед на дължимото възнаграждение. Сочи се, че ответниците не са заплатили нито една вноска към Лай Кредит ООД и 250 лв. частично плащане към ищеца. С уведомление от 16.11.2017 г. „Лайт Кредит” ООД на основание чл. 5 от договора за гаранция, претендирал плащане на задълженията на ответниците към него в общ размер на 2213,40 лв.

Поради тази причина ищецът извършил плащания на тази сума на 16.11.2017 г.

Предвид изискуемостта на вземанията било подадено заявление за издаване на Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, по което било постъпило възражение, като с настоящото се цели да бъде признато за установено, че ответникът дължи претендираните суми. Претендира разноски.

В законоустановения срок е постъпил отговор от ответниците, с който оспорват изцяло предявените искове по основание и размер.

Навежда доводи, че сключените договори между страните са нищожни. Твърди, че двата договора съставляват едно цяло уговорено облигационно отношение по кредитиране на ответника, като с договора за гаранция се целяло заобикаляне на закона. Сочи, че уговореното възнаграждение за заплащане на една висока ежемесечна вноска към гаранта практически прикрива лихвата по основния договор за заем. Договорът с гаранта не бил поставен да действа под условие, ако възникне обезпечителна нужда по основния договор, а действа успоредно и задължително, независимо от изпълнението, съответно неизпълнението на задължението на заемателя по основния договор, като при действието на двата договора се постигало лихва над 88 %, което заобикаляло закона и накърнявало добрите нрави.

В договора за гаранция - т. 7, било уговорено плащане на възнаграждение на гаранта, но е вменено задължение на заемодателя, а не на заемателя да удържа постъпилите суми от заемателя и да ги превежда по сметка на гаранта.

В отговора на исковата молба се твърди, че ищецът заедно със заемодателя извършвали обща дейност, която можела да се приравни на банкова дейност или такава, която извършвала кредитна институция - отпускането на потребителски кредит, упражняването на която дейност от своя страна подлежи на специален лицензионен режим. Сочи се, че ищецът прикривал дейността си като кредитна институция, представяйки я привидно като гарант.

Навеждат се доводи, че договорите са сключени при неравноправни клаузи, които противоречат на Закона за потребителския кредит, тъй като уговорките са във вреда на потребителя и не отговаря на изискването за добросъвестност, което води до значително неравновесие между правата и задълженията на ищеца и потребителя, като в чл. 143 от ЗЗП са посочени съответните хипотези. Значителното неравновесие между правата и задълженията на страните, се изразява в прекомерна високата стойност на лихвен процент – сумарно 88,32 %, което противоречи на добрите нрави и представлява неправомерно облагодетелстване на дружествата и в частност на ищеца.

Също така ответникът счита, че са налице и други уговорки във вреда на потребителя, които не отговарят на изискването за добросъвестност и водят до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя, като например, освобождава от отговорност или ограничава отговорността на търговеца, произтичаща по закон, причинени в резултата на действие или бездействие от страна на търговеца или доставчика.

Поставя изпълнението на задълженията на търговеца или доставчика в зависимост от условие, чието изпълнение зависи единствено от неговата воля. Позволява на търговеца или доставчика да задържи заплатените от потребителя суми, в случай че последният откаже да изпълни договора си. Задължава потребителя при неизпълнение на неговите задълженията да заплати необосновано високо обезщетение. Позволява на търговеца да задържи сумата, получена за престация, която не е извършил, когато сам прекрати договора. Позволява на търговеца да прекрати действието на безсрочен договор без предизвестие, освен когато има сериозни основания за това.

С оглед на това, се моли да бъдат отхвърлени изцяло предявените искове. Претендират се разноски.

ПЛОВДИВСКИ

РАЙОНЕН СЪД, след като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235, ал. 2 вр. чл. 12 ГПК, намира следното:

От приложеното ч.гр.д. № 20498/2017 г. на ПРС, 21 гр. с-в. се установява, че в полза на ищеца е издадена Заповед за изпълнение на парично вземане по чл. 410 ГПК против ответниците солидарно да заплатят следните суми: 2213,40 лв.- главница представляваща дължима по договор за гаранция от 29.06.2015 г., с който е обезпечено вземането на „ЛАЙТ КРЕДИТ“ ООД по договор за заем № ***/29.06.2015 г., 1521,44 лв.- главница дължима по запис на заповед от 29.06.2015 г., с падеж – 29.06.2016 г., ведно със законна лихва върху главницата, считано от 22.12.2017 г. до окончателното изплащане. Срещу заповедта са постъпили възражения от длъжниците, подадено в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК, като след това ищецът е предявил иск по чл. 422 за установяване на вземането си. Искът е предявен в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК.

С влязло в сила определение на настоящия състав от 19.06.2018 г. производството по делото е прекратено досежно сумата от 1521,44 лв. дължима по тристранен договор за гаранция от 29,06,2015 г.

Предмет на производството е останалата предявена искова претенция.

По делото е представен договор за паричен заем № *** от 29.06.2015г., сключен между „Лайт Кредит“ ООД, в качеството на заемодател и М.С.Н. и П.Н.Н., като заематели.

По силата на договора заемодателят се задължил да предостави на заемателите сумата от 1800 лева, а заемателите се задължава да върнат същата в срок от 12 месеца, при месечна погасителна вноска в размер на 184,45 лева, при фиксиран годишен лихвен процент по заема от 40%, годишен процент на разходите от 48,03% и общ размер на всички плащания по договора 2213,40 лева. Съобразно чл. 6 от сключения между Лайт Кредит ООД и ответниците договор за кредит била постигната договореност задължението на заемателя за заплащане на дължимите суми по договора да бъде обезпечено с издаване на запис на заповед и сключване на договор за гаранция. Представени са и Общи условия на договор за паричен заем, предоставян от Лайт Кредит ООД.

Между „Лайт Кредит Консулт“ ООД, ЕИК *********, в качеството му на „гарант“, „Лайт Кредит“ ООД, ЕИК *********, в качеството му на „заемодател“ и М.С.Н. и П.Н.Н., в качеството им на „заематели“ бил сключен Договор от 29.06.2015г., по силата на който съобразно чл. 1.1 от същия страните се споразумели гарантът да предостави на заемателя гаранция при следните условия: гарантът се задължил към заемодателя, в случай, че заемателят не извършва дължимите и изискуеми плащания по договор за заем от 29.06.2015г.,сключен между „Лайт Кредит“ ООД и ответниците в техния пълен размер в продължение на шест седмици да започне да отговаря пред заемодателя за изплащането на задълженията по заема. Съгласно уговореното в чл. 2 от договора за гаранция, същият е обвързващ за гаранта до момента на пълното и окончателно изплащане на всички задължения на заемателя към заемодателя по договора за заем. Съобразно чл. 3.1 от договора заемателят дължал да гаранта възнаграждение, както следва: дванадесет ежемесечни премии в размер на 147,62 лева, които се заплащали заедно със съответните месечни погасителни вноски по заема. Според чл. 3.2 платените премии по предходните точки са окончателни и не подлежат на връщане, независимо дали гаранцията бъде или не бъде ефектирана, както и независимо дали са усвоени всички средства по заема и независимо от възможността срокът и/или размерът на заема да бъдат променени.

В чл. 5 от договора за гаранция е уговорено, че гарантът поема отговорността си при постъпване на писмено уведомление от страна на заемодателя за плащане по гаранцията, с което декларира неизпълнение на задълженията по договора за заем, придружено с писмени доказателства за изпълнението на условията по чл. 2 от договора за гаранция.

Съобразно чл. 5.1 в случай на активиране на гаранцията заемателят продължава да дължи в пълен размер премиите по договора за гаранция. В чл. 5.2 е уговорено, че заемателят се задължава да възстанови в пълен размер всички суми, платени от гаранта към заемодателя по гаранцията в срок до седем работни дни след извършването на плащането от гаранта.

Съобразно чл. 7 от договора за гаранция заемодателят се задължава към заемателя и към гаранта да преведе по банковата сметка на гаранта сумата по т.3.1, която да представлява част от отдадената заем сума по договора за заем и да удържа постъпилите от заемателя плащания и незабавно да превежда към гаранта от името и за сметка на заемателя сумите по т. 3.2, които са дължими от заемателя към гаранта по силата на договора за гаранция. Така изплатените суми нямало да се считат за част от погашенията, извършени от Заемателя към Заемодателя.

Изготвено и прието по делото е заключение на съдебно-счетоводна експертиза, изготвена от в.л. С.К., от която се установява, че няма извършените плащания по договора за заем от заемателите към Лайт Кредит ООД. Неплатената сума по договора за заем възлизала общо в размер на 2213,40 лв., в тази част неплатена главница в размер на 1800 лв. и неплатена лихва в размер на 413,40 лв. Извършените плащания по договор за гаранция от заемателите към Лайт Кредит Консулт ООД са в размер на 250 лв., като остатъкът от неплатената сума по договора за гаранция е в размер на 1521,44 лв. Платената сума от Лайт Кредит Консулт ООД към Лайт Кредит ООД е в размер на 2213,40 лв., с основание на плащането: плащане гаранция по договор *** М.С.Н..

Съдът кредитира заключението на изготвената по делото съдебно-счетоводна експертиза като обективно, компетентно изготвено и неоспорено от страните.

При така установената по делото фактическа обстановка, съдът от правна страна намира следното:

Установителните искове по реда на чл.422 ГПК са допустими, тъй като са предявени в срок в резултат от своевременно депозирано възражение от длъжника в заповедно производство, имащо за предмет същите вземания.

Относно тяхната основателност съдът намира следното:

Разпечатката съдържа 38 от 61 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/c0416d4f-c6c9-4884-a616-10e3a0752daf