Решение № 1122 от 09.10.2019, Окръжен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

№ / 2019г.

ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД – ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ,

ІV с. в закрито заседание в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ

: ИВЕЛИНА СЪБЕВА

ЧЛЕНОВЕ ДЕСПИНА ГЕОРГИЕВА мл.с.

ФИЛИП РАДИНОВ разгледа докладваното от съдия СЪБЕВА

В.гр.д.№

1421/ 2019г.

Производството е по реда на чл.437 ГПК.

Образувано е по жалба вх.№ 19903/ 05.07.2019г. от „

ТПО –Варна-Център за проучване, проектиране и бизнес осигуряване“ ЕООД , ЕИК *********, представлявано от прокуриста Десислава Кижева, чрез адвокат И.И., срещу

Постановление по изп.дело № 20178940401733 по описа на ЧСИ Ивета-Луис Контрерас Ернандес, рег.№ 894

, район на действие ОС-Варна, с което са редуцирани поисканите от взискателя разноски за адвокатско възнаграждение от 1680лв. с вкл.ДДС на 1000 лв.с вкл.ДДС. Оспорва определеното адвокатско възнаграждение като прекомерно и неоснователно претендирано , поради факта на пълното погасяване на задължението от длъжника в кратък срок от предявяване на изпълнителния лист, издаден на основание чл. 404,т.1 и чл.405 , ал.1 от ГПК, и присъединен по молба на взискателя към образуваното изпълнително дело.

Възнаграждението не е съобразено по размер с действително извършените процесуални действия след предявяване на изпълнителния лист в хода на изпълнителното производство., които според жалбоподателя са ограничени до подаване на молбата.Не е извършено допълнително проучване или наложени други обезпечителни мерки. Счита също, че възнаграждението в посочения размер не е действително уговорено и платено от взискателя, поради отсъствието на доказателства за извършения разход и за получаване на сумата .

Искането е за отмяна на Постановлението изцяло, в евентуалност- за определянето му към минималното предвидено в Наредба №1/ 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

В срока за отговор е депозирано становище от

„Национален център за териториално развитие“ ЕАД , чрез адвокат С.Б.. Счита жалбата за неоснователна, предвид осъществените в изпълнителното производство действия след присъединяването на нов изпълнителен титул за сумата 34 248.80лв. / главници, лихви и разноски/. Дължимият минимален размер на адвокатското възнаграждение възлиза на 1414.46лв. с вкл.ДДС, който с обжалваното постановление е редуциран до

833.33лв. без ДДС.Допълнителни аргументи са изложени във връзка с осъществените действия по принудително събиране на вземането по първоначалния изпълнителен титул и присъединените публични задължения на длъжника към държавата. Оспорва като неоснователни възражението за недействително уговорено и нереално платено възнаграждение, и възражението за прекомерност по смисъла на чл.78, ал. 5 ГПК,и изцяло като неверни твърденията, че взискателят не е предприел действия с цел събиране на дължимата сума. Счита, че делото се характеризира с висока степен на усложненост, обусловена от необходимостта да бъдат посочвани допълнителни действия за принудително изпълнение. Поради изложеното счита,че редуцираното от ЧСИ адвокатско възнаграждение не е прекомерно , а съответстващо на извършените до този момент действия и поведението на страните в изпълнителното производство.

Жалбата е администрирана с мотиви на съдебния изпълнител по възраженията на жалбоподателя, и копие на изпълнителното дело, на основание чл. 436, ал.3 ГПК.

Съдът, съобразно доказателствата към делото, констатира :

Изпълнителното производство е образувано на основание чл.426, ал.1 ГПК с разпореждане от 19.12.2017г., след подадена молба от „Национален център за териториално развитие“ ЕАД, със седалище и адрес на управление – гр.София, ул.“Алабин“ №16-20, представлявано от изп.директор Веселинка Троева, чрез пълномощник- адвокат С.Б., САК, и представен изпълнителен лист за сумите, присъдени с решенията по в.т.д.№ 366/ 2017г.

АС-Варна, и т.д.№ 104/ 2016г. ВОС , дължими от „ТПО Варна-Център за проучване, проектиране и бизнес осигуряване“ ЕООД- Варна.

С нова молба вх.№ 05741/15.02.2019г. е представен ИЛ № 17/ 09.01.2019г. издаден по т.д.№ 104/ 2016г. ВОС, по силата на който длъжникът – „ТПО-Варна- ЦППБО“ ЕООД е осъден да заплати на взискателя допълнително: законна лихва от датата на предявяване на исковете, върху сумите : 33 684лв./ неизплатен остатък /, 3368.40лв.- договорна лимитирана неустойка от 10% за забавено плащане./, 18 390.53лв.- разноски за обезпечително производство и исково производство/; 3980лв.- разноски за касационна инстанция. Искането за присъединяване на вземането е уважено с разпореждане на ЧСИ от 15.02.2019г. и на основание чл. 78, ал.1 от ГПК са приети за разноски в изпълнителното производство – претендираното адвокатско възнаграждение; разноски по т.5 и т.11 от ТТР към ЗЧСИ / с.562/.

С молба вх.№ 0593/ 20.02.2019г. длъжникът, чрез адвокат И.И., е посочил, че по нарочна сметка на ЧСИ на 13.02.2019г. е преведена сумата 56 270лв., с която погасява голяма част от остатъка на главницата в полза на взискателя. Останалата неизплатена част е в приблизителен размер на 19 212.40лв./ главница/, 20143.20лв./ неолихвяема сума/, и такси към ЧСИ, като събирането на вземането е обезпечено с наложените възбрани върху имотите на длъжника, и поискал вдигане на запора на банковата сметка наложена на трето задължено лице.Възражение по това искане е депозирано на 21.02.2019г.

С ПДИ от

07.03.2019г. длъжникът е уведомен за размера на дълга по присъединения изпълнителен лист/ законна лихва- 11 878.27лв., общо присъдените разноски- 22 370.53лв., такси и разноски по ТТР към ЗЧСИ, или общо в размер на 36 834.77лв. към 07.03.2019г./, и задължението да внесе сумата в срока по чл. 428,ал.1 от ГПК по сметка на ЧСИ. По негови искане е издадено удостоверение за размера на задълженията / с. 573 и сл./.

Относно изпълнението е подадена молба вх.№ 16468/ 31.05.2019г.за наредени преводи на дати 23.05.2019г. и 29.05.2019г. по сметка на ЧСИ за пълното погасяване на задължението към взискателя.В становището си към жалбата съдебния изпълнител посочва, че са преведени общо 72 890.71лв. в изпълнение на запорно съобщение от 17.05.2019г. върху вземанията на длъжника / с. 651/, с която се погасяват задълженията по делото. В тази насока доказателствата на с.658-664 от изпълнителното дело.

На 04.06.2019г. е съставен протокол за извършено погасяване на вземанията по изпълнителни титули и вземанията за разноски, при рекапитулация- неплатено вземане за разноски в размер на 1680лв. / с.685/.

По предмета на спорното правоотношение:

С жалба вх.–

0985/ 22.03.2019г. „ТПО-Варна ЦППБО“ е оспорило разноските в размера, посочен с ПДИ в размер на 1680лв.с ДДС- адвокатско възнаграждение,поради прекомерност.С определение № 1448/ 13.05.2019г. по в.гр.д.№ 721/ 2019г. ВОС жалбата е върната за произнасяне по искането на жалбоподателя за приетите с разпореждане от 15.02.2019г. разноски,включващи посоченото възнаграждение.

С постановлението от 13.06.2019г. размерът на адвокатското възнаграждение е намален от 1680лв. с .ДДС на 1000лв.с ДДС, съобразно задължителния минимум, определен върху материалния интерес/ вземането по втория ИЛ/, на основание чл.10 от Наредба №1/ 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, като е преценявано във връзка с възражението за прекомерност пълното погасяването на остатъка от дълга с превод от третото задължено лице- ЦКБ АД на 29.05.2019г.

Жалбата е процесуално допустима – предявена от легитимирана страна срещу подлежащо на обжалване действие по чл.

435, ал.2,т.7