Решение № 127 от 27.06.2018, Окръжен съд - Шумен

Р Е

Ш Е Н

И Е

№ 127 гр.

Шумен, 27.06.2018г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският окръжен съд в публичното съдебно заседание на двадесет и девети май през две хиляди и осемнадесета година в състав:

Председател: А.Карагьозян

Членове:1.Р.Хаджииванова

2.М.Маринов при секретаря Ж.Дучева като разгледа докладваното от съдия Р.Хаджииванова В.гр.дело №145 по описа за 2018 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С решение №249 от 22.03.2018г. по гр.д.№3118/2017г. ШРС е отхвърлил предявените от Г.Н.Р.. ***, представлявано от управителя инж. К.Г.М., искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от КТ, за признаване на уволнението, извършено със заповед №67/16.08.2017 г. за незаконно, като същото бъде отменено; за възстановяване на ищеца на заеманата при ответника, преди уволнението, длъжност- „Ръководител направление ФСД“, и за присъждане на обезщетение по смисъла на разпоредбата на чл.225, ал.1 от КТ за времето, през което е останал без работа, като за шест месеца, считано от 17.08.2017 до 17.02.2018 г., в размер на 15 792лв., ведно с обезщетение за забава върху посочената сума, считано от датата на предявяване на иска до окончателното й изплащане, като неоснователни и недоказани. Със същото е отхвърлен предявения от Р. ***, в условията на евентуалност иск по чл.66, ал.2 от КТ, за заплащане на сума от 37 380лв., представляваща уговорено между страните в трудовия договор обезщетение, което работодателят следва да заплати на ищеца при едностранно прекратяване на трудовото правоотношение от страна на работодателя, ведно с обезщетение за забава върху посочената сума, считано от датата на предявяване на иска до окончателното й изплащане и на основание чл.74, ал.4 от КТ във вр. с чл.74, ал.1 от КТ е обявена за недействителна клаузата на т. 7 от допълнително споразумение № 229/29.09.2016 г. към трудов договор №41-ТД/30.10.2013 г., сключен между Г.Н.Р.. ***, а именно: „При едностранно изменение или прекратяване на трудовите правоотношения от страна на работодателя, независимо от основанието, служителят има право на обезщетение за 12 месеца в размер на брутното му месечно трудово възнаграждение, получено при пълен работен месец, увеличено с размерите по чл. 23, ал. 1 от КТД на дружеството“, като заобикаляща закона и накърняваща добрите нрави. Присъдени са и следващите се разноски.

Решението е обжалвано от ищцата Г.Н.Р., чрез процесуалния й представител адв.Т.И. при ШАК, изцяло. Жалбоподателят намира същото за неправилно и необосновано. Изводите на съда не съответствали както на императивните разпоредби на КТ, така и на събраните по делото доказателства. В случая, към момента на уволнението й, не били налице както бизнес план, така и бизнес задача, които управителят на ответното дружество следвало да изпълнява. Била налице нова бизнес задача, но същата била възложена след датата на извършване на уволнението на Р.. Предвид това и атакуваното уволнение се явявало незаконосъобразно. Сочи също, че уволнението било извършено в период след изтичане на предвидения в чл.328, ал.2 от КТ срок.

Решението се явявало неправилно и в частта, с която е отхвърлен предявения в условията на евентуалност иск с правно основание чл.66, ал.2 от КТ. Законът не забранявал, а точно обратното-позволявал страните по едно трудово правоотношение да договорят размер на обезщетение, по-голям от този, който КТ предвижда. Не било налице и заобикаляне на закона или недобросъвестно поведение от страна на ищцата, или противоречие на добрите нрави.Ето защо моли, решението да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което претенциите йму бъдат уважени. Претендира и направените деловодни разноски пред двете съдебни инстанции.

Въззиваемата страна, чрез процесуалния си представител адв.Б.Б. при ШАК, моли въззивната жалба да бъде оставена без уважение.

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК, от надлежна страна, при наличие на правен интерес, поради което се явява процесуално допустима.

Шуменският окръжен съд, след като обсъди доводите, изложени в жалбата, становищата на страните и прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства, намери жалбата за частично основателна.

Установено е по несъмнен начин от фактическа страна, че страните били в трудово правоотношение, като Г.Н.Р. е заемала длъжността “ръководител направление „Финансово счетоводна дейност” / трудов договор №41-ТД/30.10.2013г.. На 29.09.2016г. между страните по трудовото правоотношение е подписано допълнително споразумение към трудовия договор №229/29.09.2016г., с което на основание чл.118, ал.3 и чл.119 от КТ е уговорено основно месечно възнаграждение в размер на 1880лв. и допълнително условие: договорът може да бъде прекратен по общия ред, установен със закона и с предизвестие на едната до другата страна със срок 90 дни, а при едностранно изменение или прекратяване на трудовите правоотношения от страна на работодателя, независимо от основанието, служителят има право на обезщетение за дванадесет месеца в размер на брутното му месечно трудово възнаграждение, получено при пълен работен месец, увеличено с размерите по чл.23, ал.1 от КТ.

Със заповед

№67/16.08.2017 г. на управителя на дружеството, считано от 17.08.2017 г., трудовото правоотношение с Р. било прекратено на основание чл.328, ал.2 от КТ - поради сключване на договор за възлагане на управление на търговско дружество с ограничена отговорност №РО-02-16-ф-2/15.11.2016 г.. Тази заповед е поправена със заповед №68/16.08.2017г. в частта касателно начислените обезщетения/л.119/.

Съгласно заключението на назначената по делото ССЕ, размерът на уговореното с допълнително споразумение №229/29.09.2016г. обезщетение възлиза на 37380лв.. Съгласно представения счетоводен баланс и ОПР към 30.09.2016г., ответното дружество е било на текуща загуба в размер на 248607.76лв.,а 2016г. е приключила със загуба в размер на 1 214702лв.. В одобрения от КЕВР бизнес план за развитие на дейността на дружеството, за периода 2017-2021, са предвидени социални разходи и обезщетения по КТ, КСО и КТД в размер на 60 000лв. за 2015 г., 74 000лв. за 2016 г. и по 60 000лв. за периода от 2017-2021 г.. По данни от счетоводството на дружеството през 2015 г. са изплатени обезщетения по КТ и КТД в размер на 71 000 лева; през 2016 г.- 127 000 лева и през 2017 г. са изплатени 90 000 лева. Освен предвидените в КТД споразумения, индивидуални споразумения от вида на процесното са сключени само с част от персонала на дружеството, а именно с 14 души. ВЛ сочи, че тези бъдещи доходи на персонала /обезщетенията по индивидуалните споразумения/ не са включени като потенциални задължения във финансовите отчети на дружеството за 2016 г. Същевременно обаче, в бизнес плана за периода 2017-2021 г. са предвидени по 60 000 лева на година за социални разходи и обезщетения по КТ и КСО и КТД, които са включени при определянето на цената на водата. Предвид това и според вещото лице, разходът по евентуално плащане от страна на ответното дружество на допълнително обезщетение на ищцата, което е в размер на 37 380лв., ще повлияе при определяне крайната цена на В и К услугите в посока увеличение /в бъдещ период/, само ако със стойността на обезщетението се надхвърли годишния размер на предвидения разход, посочен в бизнес плана.

Като доказателства по делото са приети и решение №БП-4/06.01.2016г. и решение №БП-4 от 06.01.2016г на КЕВР, с което са одобрени бизнес план за развитие дейността на дружеството за 2016г. и за периода 2017-2021г., протокол от общото събрание на съдружниците на „Водоснабдяване и канализация-Шумен”ООД-гр.Шумен, договор за възлагане на управление на дружеството от 15.11.2016г. сключен между министъра на регионалното развитие и благоустройството и новия управител К.Г.М., декларация от 24.11.2016г. от управителя М., с която е декларирал, че е запознат и приема одобрения бизнес план на дружеството за 2016г., съответно че е запознат и приема разработения и внесен за одобрение от КЕВР бизнес план за 2017-2021г., които ще изпълнява, допълнително споразумение №1 към договора за възлагане на управление от 31.10.2017г., длъжностна характеристика за длъжността, заемана от ищцата, КТД от 2017г. и от 2015г. с анекси, декларация за корпоративно управление, финансов отчет към 31.12.2016г., протокол №ТЗ-19/20.04.2017г., с който министъра на регионалното развитие и благоустройството е приел годишния финансов отчет на дружеството за 2016г., отчети за управлението на дружеството, изготвени от новия управител, поименно щатно разписание на дружеството към 02.05.2017г., коригиран бизнес-план за периода 2017-20121г. изпратен до КЕВР, констативен протокол за извършена планова проверка на дейността на дружеството от КЕВР, кореспонденция между дружеството и КЕВР, вътрешен правилник за документооборота, правилник за вътрешния трудов ред.

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест, тежестта да установи правомерността на осъщественото уволнение лежи върху работодателя.

Установяването на законосъобразността на уволнението предполага доказването на визирания в процесната заповед фактически състав - чл.328, ал.2 от КТ, даващ възможност служителите от ръководството на предприятието да бъдат уволнени с предизвестие в сроковете по чл.326, ал.2 и поради сключване на договор за управление на предприятието, което уволнение може да бъде извършено след започване на изпълнението по договора за управление, но не по-късно от 9 месеца.

Или първата необходима предпоставка е наличието на договор за управление по чл. 141, ал. 7 и чл.

244, ал. 7 ТЗ. С този договор се определя бизнес задачата на предприятието, конкретни икономически показатели, които управителят трябва да постигне. Той не е трудов договор, а граждански договор /договор за поръчка/. Предприятия по смисъла на чл. 328, ал. 2 са търговските дружества, независимо от собствеността на капитала – държавен, частен, смесен.

В атакуваната заповед е посочен изрично договор за управление на търговски дружество с ограничена отговорност №РО-02-16-ф-2/15.11.2016г., съответно същият е приложен като доказателство по делото. От текста на последния е видно, че “В и К-Шумен”ООД-гр.Шумен, представлявано от министъра на регионалното развитие и благоустройството, упълномощен за сключването на договора с решение на ОС на съдружниците с протокол №44/15.09.2016г. е възложило на

К.Г.М. да управлява и представлява дружеството лично, добросъвестно и в защита интересите на доверитеря.

Съобразявайки възложената с договора дейност: да организира и ръководи лично дейността на дружеството съгласно дружествения договор и действащото законодателство, да определя разходването на средствата и упражнява контрол върху финансите, да представи в МРРБ одобрения от Комисията за енергийно и водно регулиране бизнес план за съответния период от време; при приемане на годишния финансов отчет за предходната година, да разработи и представи предложение за стойностите на показателите по т.3.17 от договора в съответствие с одобрения от КЕВР бизнес план; да постигне за 2016г. определени стойности на показателите, изрично фиксирани в т.3.17 от договора, да предоставя на доверителя отчет за управлението в срок от 25 дни след изтичане на съответното тримесечие и след приключване на финансовата година; да представя на доверителя тримесечно статистическите отчетни форми за финансово-икономическото състояние, движението на работната сила и средствата за работна заплата в сроковете, определени от НСИ, справка за възнаграждението на управителя и контрольора по образец на МРРБ и отчет за изпълнението на бизнес-плана и приложенията към него; да преведе дейността на дружеството в съответствие с Правилата за избор на изпълнител за предоставяне на финансови услуги от кредитни или финансови институции по Приложение №3 към чл.13б от ПРУПДТДДУК; да представя на доверителя ГФО, а също така и отчет за изпълнението на бизнес плана и приложенията към него; да уведомява незабавно доверителя при влошаване на икономическото състояние на дружеството и да представя ежемесечен отчет до стабилизирането му, придружено от необходимите икономически и финансови отчети , съдът намира, че същият има характера на договор за управление.

Разпечатката съдържа 30 от 83 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/c0413bde-9866-406c-b3e7-ec57cba6f780