Определение № 1359 от 23.05.2024, Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1359 гр. Бургас, 23.05.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, VI ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Таня Д. Евтимова

Членове:

Радостина П. Иванова

Тихомир Р. Рачев като разгледа докладваното от Таня Д. Евтимова Въззивно частно гражданско дело № 20242100500521 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.413, ал.2 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на „Банка ДСК“ АД, ЕИК: 121830616 със седалище и адрес на управление в гр. София, район „Оборище“, ул.

„Московска“ № 19, представлявано от изпълнителните директори Диана Дечева Митева и Боян Филипов Стефов чрез главен юрисконсулт Сияна Илиянова Димитрова против разпореждане № 2406/27.02.2024г., постановено от Районен съд – Бургас по ч. гр. д. № 1279/2024г. С това разпореждане, съдът отхвърля заявлението на банката да се издаде заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК против длъжника Г. Х. Г., ЕГН: ********** от **** за следните суми:

854, 89 лева, представляваща възнаградителна лихва по договор за кредит за текущо потребление, сключен между „Банка ДСК“ АД и Г. Х. Г. на 11.10.2022г.;

31,37 лева, представляваща мораторна неустойка по договор за кредит за текущо потребление, сключен между „Банка ДСК“ АД и Г. Х. Г. на 11.10.2022г. и

120 лева, представляваща заемна такса при изискуем кредит.

Частният жалбоподател оспорва извода на заповедния съд, че клаузите за възнаградителна и мораторна лихва и тази за заемната такса са неравноправни и подчертава, че не е нарушена разпоредбата на чл.143 от ЗЗП.

В подкрепа на това твърдение, частният жалбоподател излага подробни правни аргументи и цитира съдебна практика. По отношение на заемната такса, дружеството – жалбоподател заявява, че същата е предвидена в Тарифата на „Банка ДСК“ АД и кредитополучателят се е съгласил с нея.

„Банка ДСК“ АД иска от въззивната инстанция да постанови 1 определение, с което да отмени обжалваното разпореждане и да задължи заповедния съд да издаде заповед по чл.417 от ГПК за оспорените суми.

Като взе предвид твърденията на страните и фактите по делото, Бургаският окръжен съд намира следното:

ФАКТИ:

На 02.02.2024г. „Банка ДСК“ АД подава заявление да се издаде заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 от ГПК срещу длъжника Г.

Х. Г. за следните суми:

37 630,16 лева – главница по договор за кредит за текущо потребление, сключен между страните на 11.10.2022г.;

854, 89 лева - възнаградителна лихва по договор за кредит за текущо потребление, сключен между страните за периода от 05.09.2023г. до 14.01.2024г.;

31,37 лева – обезщетение за забава за периода от 05.09.2023г. до 14.01.2024г.;

230,63 лева - мораторна лихва, начислена върху главницата за периода от 15.01.2024г. до 30.01.2024г.;

1443,45 – такси, законна лихва, начислена върху главницата, считано от 02.02.2024г. до окончателното изплащане на главницата;

120 лева – заемни такси при изискуем кредит, ведно със законната лихва з азабава за периода от 31.01.2024г. до изплащане на вземането и деловодни разноски, от които 786,08 лева – държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.

На 27.02.2024г. Районен съд – Бургас издава заповед за изпълнение на парично задължение за първата, третата и четвъртата сума, ведно със законната лихва и съдебно- деловодни разноски в размер на 834,83 лева.

Едновременно с това, съдът постановява разпореждане, с което отхвърля заявлението на „Банка ДСК“ ЕАД за сумата от 854, 89 лева, представляваща възнаградителна лихва по договор за кредит за текущо потребление, сключен между „Банка ДСК“ АД и Г. Х. Г. на 11.10.2022г.; за сумата от 31,37 лева, представляваща мораторна неустойка по договор за кредит за текущо потребление, сключен между „Банка ДСК“ АД и Г. Х. Г. на 11.10.2022г. и за сумата от 120 лева, представляваща заемна такса при изискуем кредит.

За да постанови това разпореждане, съдът приема, че вземането на банката за тези суми се основава на неравноправни клаузи по смисъла на чл.143, ал.2, т.19 и т.20, вр. чл.145, ал.1 и ал.2, вр. чл.146, ал.2 от ЗЗП. По отношение на сумата от 120 лева, представляваща такса при изискуем кредит, съдът подчертава, че по съществото си тази такса представлява компесаторна неустойка, за което свидетелства предварителното уговаряне в определен размер с препращане към тарифата на банката.

Въз основа на изложените факти, съдът достигна до следните ПРАВНИ ИЗВОДИ:

Съгласно чл.143, ал.2, т.19 и т.20 от ЗЗП неравноправна е клаузата, 2 която не позволява на потребителя да прецени икономическите последици от сключването на договора или която поставя други подобни условия.

Според чл.146, ал.1, ал.2 и ал.3 от ЗЗП, неравноправните клаузи в договорите са нищожни, освен ако са уговорени индивидуално. Не са индивидуално уговорени клаузите, които са били изготвени предварително и поради това, потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието им, особено в случаите на договор при общи условия.

Обстоятелството, че някои условия са индивидуално уговорени, не изключва прилагането на този раздел към останалата част от договора.

В конкретния случай, от съдържанието на представения по делото договор за предоставяне на кредит за текущо потребление, се установява, че олихвяването на кредита и разходите по него са разписани в раздел ІІІ.

Според чл.5.1 от този договор, кредитът се олихвява с променлив лихвен процент, който е зависим от стойността на референтния лихвен процент, посочен в договора или определен в случаите и по реда, предвидени в т.5.2.3.

Референтният лихвен процент представлява лихвен бенчмарк или индекс и/или индикатор, публикуван официално на интренет страницата на БНБ, или комбинация от такива индекси и/или индикатори, а когато е определен по т.5.2.3 от договора (използване на друг лихвен бенчмарк), включва и изравнителна надбавка/дисконт. При отрицателна стойност на референтния лихвен процент, същата се приема за стойност 0%. В конкретния случай, от представените към заявлението по чл.417 от ГПК документи не се установява, възнаградителната и мораторната лихва да са определени неправилно, да са прекомерно завишени или да са определени по начин, който не позволява на потребителя да икономическите последици от начисляването им. Поради това, изводът на районния съд за недължимост на тези суми се явява неправилен. Като е отхвърлил заявлението на „Банка ДСК“ АД за сумата от 854, 89 лева, представляваща възнаградителна лихва по договора за кредит сключен на 11.10.2022г. и за сумата от 31,37 лева, представляваща мораторна неустойка по този договор, заповедният съд е постановил неправилно разпореждане, което трябва да се отмени със следващото от това връщане на делото за издаване на поисканата заповед.

Разпореждането в частта, в която е отхвърлено заявлението на банката за издаване на заповед по чл.417 от ГПК касателно сумата от 120 лева, представляваща таса за предсрочно погасяване, е правилно и трябва да се потвърди. Понятието неравноправна клауза в договор, сключван с потребител, е дефинирано в чл.143 от ЗЗП. Това е всяка уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. От представения по делото договор, е видно, че спорната сума е предвидена в тарифата на банката в тежест на икономически по-слабата страна по него. Изводът на районния съд, че тази такса има за цел да обезпечи обезвредата на банката при неизпълнение, е правилен и обоснован.

По изложените съображения, жалбата на „Банка ДСК“ АД против 3 разпореждането в тази част, се явява неоснователна и трябва да се отхвърли със следващото от това потвърждаване на обжалвания акт.

Мотивиран от гореизложеното, Бургаският окръжен съд, VІ въззивен състав

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ разпореждане № 2406/27.02.2024г., постановено от Районен съд – Бургас по ч. гр. д. № 1279/2024г. в частта, в която е отхвърлено заявлението на „Банка ДСК“ АД, ЕИК: 121830616 със седалище и адрес на управление в гр. София, район „Оборище“, ул. „Московска“ № 19, представлявано от изпълнителните директори Диана Дечева Митева и Боян Филипов Стефов да се издаде заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК против длъжника Г. Х. Г., ЕГН:

********** от *****за следните суми: 854, 89 лева, представляваща възнаградителна лихва по договор за кредит за текущо потребление, сключен между „Банка ДСК“ АД и Г. Х. Г. на 11.10.2022г. и 31,37 лева, представляваща мораторна неустойка по договор за кредит за текущо потребление, сключен между „Банка ДСК“ АД и Г. Х. Г. на 11.10.2022г.

ВМЕСТО ТОВА, съдът ПОСТАНОВЯВА:

Да се издаде заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК по заявление вх.№ 980/02.02.2024г. на „Банка ДСК“ АД, ЕИК: 121830616 със седалище и адрес на управление в гр. София, район „Оборище“, ул. „Московска“ № 19, представлявано от изпълнителните директори Диана Дечева Митева и Боян Филипов Стефов против длъжника Г.

Х. Г., ЕГН: ********** от ******** за следните суми: 854, 89 лева, представляваща възнаградителна лихва по договор за кредит за текущо потребление, сключен между „Банка ДСК“ АД и Г. Х. Г. на 11.10.2022г. и 31,37 лева, представляваща мораторна неустойка по договор за кредит за текущо потребление, сключен между „Банка ДСК“ АД и Г. Х. Г. на 11.10.2022г.

ВРЪЩА делото на Районен съд – Бургас за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК съобразно настоящото определение, включително и за разноските пред въззивната инстанция.

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 2406/27.02.2024г., постановено от Районен съд – Бургас по ч. гр. д. № 1279/2024г. в останалата част.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

4

2. _______________________

5