Решение № 364 от 16.11.2023, Окръжен съд - Кюстендил

РЕШЕНИЕ

№ 364 гр. Кюстендил, 14.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, I СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Ваня Др. Богоева

Членове:

Евгения Хр. Стамова

Веселина Д. Джонева при участието на секретаря Вергиния Хр. Бараклийска като разгледа докладваното от Ваня Др. Богоева Въззивно гражданско дело № 20231500500185 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на адв. А. А. от АК - Кюстендил, с адрес: ********, в качеството му на особен представител на ответника Б. Г., насочена срещу решение № 93 от 07.02.2023 г., постановено от РС – Кюстендил по гр.д. № 794/2022 г. по описа на същия съд.

С оспорвания първоинстанционен съдебен акт РС - Кюстендил е осъдил Б. Г. да заплати на ****** сумата от 20 491.46 лева - неизплатена главница по договор за потребителски кредит, 1278.70 лева -възнаградителна лихва за периода 19.08.2021 г. до 03.04.2022 г., неустойка за забава в размер на законната лихва в размер на 183.02 лева и 163.50 лева - такси и разноски, ведно със законна лихва върху главницата, считано от 11.05.2022 г. до окончателното изплащане; осъдил е Б. Г. да заплати на ****** деловодни разноски в размер на 5085 лева.

Решението на районния съд се обжалва с доводи за неговата неправилност поради незаконосъобразност и необоснованост. Въззивникът счита, че фактическата обстановка по делото останала неустановена и твърди, че приетото от съда в мотивите обстоятелство, че ответникът допуснал просрочие на 8 погасителни вноски, дължими за период 19.08.2021 г. до 03.04.2022 г. останало недоказано в първоинстанционното производство. Подчертава, че Търговският закон е неприложим към процесното правоотношение, а съдът изложил мотивите си, обосновавайки се с ТР на ОСГТК на ВКС и съдебна практика на ВКС по 1 търговски дела, които не са източник на право. Твърди, че по делото останало недоказано обстоятелството ищецът да е водил счетоводството си изрядно и в съответствие с изискванията на всички закони. Акцентира, че районният съд не е обсъдил наведеното възражение за противоречие на редица клаузи от договора с императивните законови разпоредби на ЗЗП и ЗПК, като неаргументирано в мотивите се произнесъл в обратен смисъл. Иска се отмяна на обжалваното решение изцяло.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е подаден писмен отговор от насрещната страна ******, чрез пълномощника адв. Д.Е., в който се излага становище за неоснователност на депозираната въззивна жалба и се оспорват наведените в нея оплаквания. Въззиваемата страна приема фактологията по делото за напълно и безспорно изяснена и акцентира върху приетата ССЕ, която не била оспорена от ответника. Счита, че в случай на несъгласие с нея ответната страна разполагала с възможността да се защити по реда на чл. 200 ал. 3 ГПК, а не чл. 258 и сл. ГПК. Аргументира се, че Търговският закон е приложимия закон към спорното правоотношение, квалифицирано като търговско. Приема за изцяло неоснователни и неотносими доводите на въззивника относно липса на пълно доказване на изрядно водене на счетоводната дейност на ищеца. Иска се оставяне на жалбата без уважение и потвърждаване на обжалваното решение като правилно и законосъобразно. Претендират се разноските за въззивното производство.

Въззивният съд, след преценка на твърденията и възраженията на страните, както и на събраните доказателства, касаещи предмета на спора, по вътрешно убеждение и въз основа на закона, предметните предели на въззивното производство, очертани с жалбата, намира за установено от фактическа страна следното:

Съдът е приел въззивната жалба за допустима като изхождаща от страна в първоинстанционното производство, подадена в срок и насочена срещу съдебен акт, подлежащ на въззивна проверка.

В съответствие с правомощията си по чл. 269 от ГПК съдът извърши служебно проверка на валидността на решението и прецени допустимостта му, в резултат на която проверка намира, че то е валидно - постановено е от надлежен съдебен орган, функциониращ в надлежен състав в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмена форма и е подписано от съдебния състав, който го е постановил.

Решението е и допустимо.

По правилността:

Съгласно чл. 269, изр. 2 от ГПК по отношение на правилността на първоинстанционното решение въззивният съд е обвързан от посоченото във въззивната жалба, като служебно правомощие има да провери спазването на императивните материалноправни разпоредби, приложими към процесното правоотношение. В този смисъл са и дадените указания по тълкуването и прилагането на закона в т. 1 от Тълкувателно решение № 1/2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Задължение на въззивния съд е да се произнесе по спорния предмет на делото, като извърши самостоятелна преценка 2 на събраните по делото доказателства и формира свои фактически и правни изводи, като обсъди и своевременно заявените доводи и възражения на страните.

Производството пред РС Кюстендил е образувано по искова молба, предявена от ******, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в ****** против Б. Г., с ЕГН **********, с адрес в ********.

Предявени са искове с правно основание чл.430 ТЗ вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.

Искането е да бъде осъден ответника да заплати на ищцовота банка следните суми:

20 491.46 лева главница по договор за потребителски кредит №***; 1278.70 лева възнаградителна лихва за периода от 19.08.2021 г. до 03.04.2022 г.; 183.02 лева мораторна лихва за периода от 19.09.2021 г. до 03.04.2022 г. и 163.50 лева такси и разноски за периода от 23.08.2021 г. до 03.04.2021 г.

Твърди се, че между страните бил сключен договор за потребителски кредит на 30.07.2019 г., по който на ответника бил отпуснат банков кредит в размер на 27 000 лева за срок на погасяване до 19.07.2026 г.

На 19.08.2021 г. било преустановено плащането по главница и лихва. Допуснато било просрочие на дължими вноски за главница и лихви с настъпил падеж - 8 вноски, дължими за периода 19.08.2021 г.- 03.04.2022 г. Към момента на изготвяне извлечението по сметка, приложено към исковата молба, ответникът дължал на ищеца главница в размер на 20 491.46 лева. 1278.70 лева.-възнаградителна лихва за периода 19.08.2021 г. до 03.04.2022 г., 183.02 лева –„мораторна лихва“ за периода 19.09.2021 г. до 03.04.2022 г., 163.50 лева-такси и разноски за периода 23.08.2021 г. до 03.04.2022 г.

При допуснатите просрочия, ищецът изпратил до ответника покана чрез ЧСИ Е.Х. на известния адрес, което производство приключило със залепване на уведомление.

Твърди се, че вземанията по кредита са обявени за предсрочно изискуеми, като в случай, че съдът прецени друго се претендира обявяването им с депозирането и връчването на препис от исковата молба на ответника.

В срока по чл.131 ГПК е депозиран отговор от страна на ответника, чрез назначен от съда особен представител по реда на чл.47, ал.6 ГПК. Предявените искове са изцяло оспорени.Твърди се, че не е налице предсрочна изискуемост на вземанията, оспорено е представеното по делото извлечение от счетоводни книги.

За да постанови обжалваното решение, районният съд е приел, че вземанията на банката са предсрочно изискуеми, като волеизявлението на ищеца е връчено на ответника чрез ЧСИ по реда на чл.47, ал.5 ГПК. Формирал е извод за дължимост на сумите по процесния договор за кредит, като относно техния размер се е позовал на приетото експертно заключение. Съдът не е констатирал наличие на неравноправни клаузи по смисъла на ЗЗП. Относно възражението на ответника за неспазване правилата на ЗМДВИП, се е обосновал, че мораторната лихва в случая е начислена за периода от 19.09.2021 г. до 03.04.2022 г. и в този смисъл не попада в приложното поле на чл.6, ал.1 от този закон.

Наведеният с въззивната жалба спорен предмет обхваща необосноваността на 3 обжалвания съдебен акт, свързана с необсъждането на всички събрани в производството доказателства, неизясненост на фактическата обстановка по делото, както и неговата незаконосъобразност.

Безспорно е във въззивното производство, а и от съвкупната преценка на събраните писмени доказателства по делото и заключението на вещото лице по допусната и изслушана съдебно-счетоводна експертиза, което при преценката му по реда на чл. 202 ГПК подлежи на кредитиране, се установява, че между страните е сключен Договор за потребителски кредит № №***, с който ****** е предоставила на кредитополучателят Б. Г. потребителски кредит в размер на 27 000 лева за текущи нужди. От своя страна кредитополучателят се е задължил да върне ползвания кредит, заедно с дължимите лихви, в сроковете и при условията, уговорени в договора. В чл. 3 от договора е уговорено задължението на кредитополучателят да заплати на Банката възнаградителна лихва, изчислена при прилагане на променлив лихвен процент, който се определя като сбор от референтен лихвен процент плюс фиксирана договорна надбавка в размер на 5.350 %. Конкретизирано е, че за референтен лихвен процент по договора ще се ползва референтния лихвен процент ПРАЙМ на банката за необезпечени кредити. Референтния лихвен процент ПРАЙМ се определя от Комитета по управление на активите и пасивите съгласно методология на банката, публикувана на интернет страницата на банката и представляваща Приложение №1 от процесния договор. ПРАЙМ подлежи на преразглеждане на тримесечна база, при спазване на условията, описани в Методологията. Нормирано е, че към датата на първоначалното определяне на годишния лихвен процент по кредита се използва последно публикуваната на интернет страницата на банката стойност на ПРАЙМ за необезпечени кредити в лева в размер на 1.150%. Съгласно ал.6 от чл.3 при всяко публикуване на нова актуална стойност на ПРАЙМ и при спазване на условията по договора, Банката извършва съответна актуализация на годишния лихвен процент по кредита. Уговорен е годишен процент на разходите в размер на 9.69%, а общата сума, дължима от кредитополучателя, е в размер на 36671.90 лева. В чл.4 от Договора е уговорено, че погасителните вноски, включващи и дължимите лихви, се изплащат на съответната падежна дата от съответния месец, посочена в Погасителния план. В чл.5 са уговорени таксите, които кредитополучателят се задължава да заплати на банката– такса за разглеждане на искане за кредит в размер на 400 лева и месечна такса за обслужване на разплащателна сметка в размер на 3.50 лева. Уговорено е, че кредитополучателят погасява кредита на анюитетни месечни вноски, включващи лихва и главница. При актуализиране на приложимия годишен лихвен процент по кредита, банката променя размер на предстоящите /непадежирали/ погасителни вноски по кредита. В чл.9 е уговорено, че при просрочие на дължимите погасителни вноски, както и при предсрочна изискуемост на кредита, кредитополучателят дължи обезщетение за времето на забава върху просрочените суми в размер на законната лихва за забава. Съгласно чл.14 от Договора при непогасяване в уговорения срок на една или повече вноски по кредита, Банката има право да обяви кредита за изцяло или частично предсрочно изискуем. Съгласно чл.16 кредитополучателят има право, без да дължи обезщетение или неустойка и без да посочва 4 причина, да се откаже от настоящия договор в срок от 14 дни, считано от датата на сключването му.

Ответникът в производството преустановил плащанията на 19.08.2021 г., като допуснал просрочие на 8 месечни погасителни вноски, дължими за периода 19.08.2021 г. до 03.04.2022 г.

На ответника била изпратена покана, с която вземанията на банката били обявени за изцяло предсрочно изискуеми, връчена чрез ЧСИ Е. Х., с район на действие КнОС по реда на чл.47, ал.5 ГПК на посочения от ответника в договора адрес.

От приетото в производството пред първата инстанция експертно заключение се установява, че към момента на усвояване на кредита главницата е била в размер на 27 000 лева, погасената главница е в размер на 6 508.54 лева, дължимата главница е в размер на 20491.46 лева. Дължима сума за възнаградителна лихва за периода 19.08.2021 г. до 03.04.2022 г. е в размер на 1278.70 лева. Експертът е установил, че в съответствие с чл. 20, ал.2, при неплащане в срок, лихвата от 19.08.2021 г. е увеличена на 9.5 % / Прайм към 19.08.2021 г. 0.65 % + надбавка 5.350 % по Договор + 3.5 % надбавка по чл. 20, ал.2/. От 19.03.2021 г. към лихвения процент са прибавени още 1.5% в съответствие с чл. 20, ал.3 от Договора /при неплащане на повече от една дължима месечна застрахователна премия по застраховка „Защита на плащанията „/, като лихвата, така формирана е в размер на 11%.