Решение № 40 от 09.05.2024, Районен съд - Балчик

РЕШЕНИЕ

№ 40 гр. Балчик, 09.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БАЛЧИК в публично заседание на шестнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ГАЛИН ХР. ГЕОРГИЕВ при участието на секретаря МАЯ М. ЕНЕВА като разгледа докладваното от ГАЛИН ХР. ГЕОРГИЕВ Гражданско дело № 20233210100226 по описа за 2023 година

Производството е образувано по предявена искова молба от Г. К. С. ЕГН********** с постоянен адрес в ***, чрез пълномощника си адвокат Б. З. от АК-С.,със съдебен адрес в ****,адвокатска кантора“М. и З.“,срещу ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ ЕООД,с ЕИК ***,със седалище и адрес на управление в ***,представлявано от П. Б. Д.

Исковата молба е получена с Рег.№1702на 20.04.2023год.

Представителната власт,на адвокат Б. З. е оттеглена от ищцата и като неин процесуален представител е упълномощено редовно Еднолично адвокатско дружество „Д.

М." вписано в регистър БУЛСТАТ под № ***, фирмено дело № *** г. по описа на ***св.

Софийски градски съд, с адрес на упражняване на дейността: ***, представлявано от Д. М.

М. – Управител.

С Разпореждане №460 от 26.04.2023година,съдът е оставил без движение исковата молба.В изпълнение на това разпореждане,ищецът е представил уточняваща молба,получена с Рег.№1838 от 27.04.2023година с която се уточнява,че са предявени следните искове:

Главен иск за прогласяване на нищожност,с правно основание в разпоредбата на чл.26 ал.1пр.1 от ЗЗД-противоречие със закона-чл.11, ал.1, т.10 от ЗЗП.

Евентуални искове за прогласяване на нищожност

-с правно основание в разпоредбата на чл.26, ал.1, пр.2 от ЗЗД-заобикаляне на закона-чл.19 ал.4 от ЗПК

-с правно основание в разпоредбата на чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД-накърняване на 1 добрите нрави

-с правно основание в разпоредбата на чл.26, ал.2 от ЗЗД-изначална липса на основание.

Втори иск:Осъдителен иск ,с цена на иска 50 лева, като частичен такъв от 300 лева,за недължимо платена сума по договор за предоставяне на поръчителство № ***.

С писмена молба ,получена в БРС с Рег.№5202 от 17.11.2023година,ищецът е поискал изменение на осъдителния иск,по размер,като е поискал същия да бъде увеличен от 50 лева на 462,42 лв.

С протоколно определение от 16.04.2024година,съдът е допуснал,на основание чл.214 от ГПК изменение на осъдителния иск по размер,като същия следва да се счита предявен за сумата от 462,42 лв.,като същия следва да се счита предявен в пълния си размер.

Ищецът с исковата си молба е поискал освобождаване от заплащане на държавни такси и разноски.С изрично Определение№219 от 02.05.2023година ,влязло в сила,съдът е оставил без уважение искането на ищеца по чл.83 ал.2 от ГПК.

В исковата си молба,ищецът твърди,че :

Ищецът твърди да е сключил с „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ АД на 16.06.2021 г. договор за паричен заем № ***, с който „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ АД се задължило да предостави на ищеца заем в размер на 600 лв. като сумата следвало да бъде върната на месечни вноски. Твърди в чл. 4 да е договорено договорът за заем да е обезпечен с гарант – две физически лица, поръчители или банкова гаранция в полза на ответника като поръчителите следвало да отговарят на следните условия: да представят служебна бележка от работодател за размер на трудовото възнаграждение, нетният размер на трудовото възнаграждение да е в размер на минимум 1000 лв., да работи по безсрочен трудов договор, да не е поръчител, да има чисто ЦКР или да предостави сключен договор за гарантиране на задължението с предварително одобрено от заемодателя дружество - гарант.

Твърди на 16.06.2021 г. да е сключил с ответника „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД договор за предоставяне на гаранция № ***, на основание на който, „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД е поел задължение да обезпечи пред „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ АД задълженията на ищеца по договора за заем. Обезпечението се изразявало в наличие на парични средства и готовност за изплащане на задълженията на заемателя. На основание сключения договор за гаранция, ищецът се задължил да плати на гарантиращото дружество възнаграждение, което е разсрочено за изплащане, заедно с месечната вноска по договора за заем.

Твърди съгласно сключения договор за предоставяне на гаранция ищецът да е следвало да предостави дължимите парични суми на „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ АД, което е упълномощено от „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД да събира в негова полза сумите по процесния договор. Твърди съгласно чл. 3, ал. 1 от договора за гаранция възнаграждението да се дължало в полза на поръчителя „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД като „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ АД единствено било овластено да приеме 2 плащането (фактически да получи паричните средства за възнаграждението, които след това да предаде на поръчителя).

Твърди да е погасил задълженията по договора за заем.

Твърди изначална недействителност на договора за заем поради нарушение на разпоредбите на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и т. 20, чл. 12, ал. 1, т. 7-9 ЗПК и оттам – недействителност на договора за гаранция.

Навежда доводи по отношение на договора за предоставяне на гаранция да се прилагали разпоредбите на ЗПК. Твърди „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ АД да е едноличен собственик на капитала на „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД и да са свързани лица.

Твърди клаузата на чл. 4 от договора за кредит да не предоставяла избор за потребителя, както дали да предостави обезпечение, така и какво да бъде то. Твърди въведените с клаузата изисквания да са били неосъществими за потребителя предвид обстоятелството, че последният търсел паричен кредит в сравнително нисък размер (600 лева). Поставяйки изначално изисквания, за които било ясно, че са неизпълними от длъжника, кредиторът целял да го „насочи“ към единствената форма на обезпечение, която длъжникът би могъл да си позволи да предостави - обезпечение от одобрено от заемодателя „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ АД дружество. Тъй като „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД било свързано лице с кредитора по договора за заем, разходът за потребителя по договора за гаранция бил сигурен и изначално известен за кредитора - от една страна предоставянето на поръчителство било необходимо условие да се усвоял финансовия ресурс, а от друга - условията за другите две обезпечения (две физически лица - поръчители и банкова гаранция) били невъзможни за осъществяване от длъжника. Също така договорът за заем и гаранция били подписани от едно и също лице в качеството му на представляващ заемодателя и гарантиращото дружество.

Твърди възнаграждението по договора за гаранция да не било включено към ГПР на договора за заем като така се заобикаляла разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Навежда доводи в ГПР да трябвало да бъдат описани всички разходи, които да заплати длъжника, а не същият да е поставян в положение да тълкува клаузите на договора и да преценява кои суми точно следвало да дължи. Твърди че от съдържанието на договора за заем потребителят не можел да направи извод кои точно разходи се заплащат и по какъв начин е формиран ГПР.

Твърди, че възнаграждението за поръчителство е с характер на сигурен разход и следвало да бъде включено изначално при формирането на ГПР.

Твърди договорът за гаранция да бил изначално лишен от основание, тъй като в полза на потребителя не се предоставяла услуга. Обезпечението е единствено и само в полза на кредитора „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ АД, за което цялото възнаграждение е поето от потребителя. Твърди да е уговорено в чл. 5, ал. 1 от договора за гаранция в случай, че поръчителят „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД изпълнел и погасил вземането на длъжника, дружеството имало право на регрес срещу длъжника за пълната стойност на платеното. Срещу заплащането на възнаграждението по договора за гаранция заемателят не получавал каквато и да е услуга, а задължението му от едното дружество било прехвърлено 3 към другото, като и двете дружества били свързани.

Твърди недействителност на договора за гаранция поради това, че договорът е сключен между заемателя и поръчителя, а не между заемодателя и поръчителя. Твърди със сключване на договора за гаранция да се заобикаляла разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, като в договора за гаранция било уговорено възнаграждение, което впоследствие да бъде разпределено като печалба на „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ АД, тъй като собственик на капитала на поръчителя „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД бил „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ АД. С договора за гаранция не се целяло реално обезпечаване на договора за заем, сключен с „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ АД, доколкото, плащайки задължението на потребителя в полза на „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ АД, кредиторът плащал вземането сам на себе си. Със сключването на договора за гаранция се целяло едно допълнително оскъпяване на договора за заем, допълнително възнаграждение за заемодателя, което било уговорено по друго правоотношение, единствено с цел да се избегнат ограниченията на чл. 19, ал. 4 от ЗПК.

Твърди още договорът за предоставяне на гаранция да е нищожен поради накърняване на добрите нрави и защото сумата, която е уговорена като възнаграждение да е в размер на повече от половината от сумата по предоставения заем. Счита, че така бил нарушен принципа на добросъвестност и справедливост и да са накърнени добрите нрави.

С оглед изложеното,ищцата моли съда да постанови съдебно решение,с което да:

1. Да признае за установено в отношенията между страните Г. К. С. с ЕГН ********** и „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ" ЕООД с ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление:

***, представлявано от П. Б. Д., че сключеният между тях договор за предоставяне на поръчителство № *** е нищожен.

2. Да осъди на основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД ответникът „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ" ЕООД с ЕИК: ***, със седалище и адрес па управление: ***, представлявано от П. Б. Д. да заплати на Г. К. С. с ЕГН ********** сума в размер на 426,42 лв., представляваща недължимо платена сума по нищожен договор за поръчителство № ***, сключен между страните, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда до окончателното изплащане на вземането.

Ищецът претендира съдебни разноски по делото, включително адвокатско възнаграждение.

Препис от исковата молба,ведно със приложенията са изпратени на ответната страна.

В законоустановения срок по чл.131от ГПК е последвал писмен отговор от ответната страна.

В писменият отговор,твърденията на дружеството-ответник,са следните:

Ответникът „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД оспорва исковете. Навежда доводи, че възнаграждението по договора за гаранция било насрещна престация срещу задължението за обезпечаване на кредита. Оспорва да са нарушени добрите нрави и 4 престациите да са явно нееквивалентни. Сочи, че процесният договор е сключен по възлагане на ищеца и при условие, че плати уговореното възнаграждение. Оспорва по отношение на договора за гаранция да са приложими разпоредбите на ЗПК. Претендира разноски за процесуално представителство.

Претендира се заплащане на направени деловодни разноски.

Редовно призовани в съдебно заседание,ищцата не се явява.Процесуалният представител на ищцата е депозирал няколко молби с които желае да се даде ход в негово отсъствие.Завява ,че поддържа исковата молба.Прави доказателствени искания.Изразява становище по същество.Моли съда да уважи изцяло предявените искове. Пледира да се заплатят направените деловодни разноски.Прави възражение за прекомерност на претендираното юрисконсултско възнаграждение на процесуалният представител на дружеството-ответник.

Редовно призовано,дружеството ответник,не се представлява в съдебно заседание.Представя писмени становища.В тях изразява становище ,че поддържа писмения отговор по исковата молба.Оспорва исковете.Моли съда да ги отхвърли изцяло.

Претендира направени деловодни разноски.

Съдът след преценка на събраните по делото доказателства,приема за установена фактическа обстановка и прави следните правни изводи:

По делото безспорно се установи сключване на договор за паричен заем както и договор за поръчителство с ответника, обезпечаващ договора за заем.

Договора за предоставяне на гаранция/поръчителство, същият е сключен във връзка с договора за паричен заем между „Изи Асет Мениджмънт" АД и Г. К. С.. Ответникът по договора за предоставяне на гаранция - „Файненпгьл България" ЕООД, в качеството му на гарант, поел задължението да издаде гаранция за плащане (за изпълнение на парично задължение) в полза на „Изи Асет Мениджмънт" АД с наредител - потребителят, с цел гарантиране за изпълнението на всички задължения на потребителя, възникнали съгласно договорите за паричен заем, както и за всички последици от неизпълнението на потребителя по договора за заем /чл. 1, ал. 1 от договора/. Посочено е в чл. 1, ал. 2 от договора, че гаранцията се издава от гаранта и влиза в сила в срок от 3 дни от подписване на договора, в случай че потребителят не изпълни задължението си по чл. 4, т. 1 и чл. 4, т. 2 от договора за паричен заем в указание срок да предостави обезпечение - поръчителство от две физически лица или банкова гаранция. За поемане на задължението по договора, в полза на гаранта „Файненпгьл България" ЕООД е уговорено възнаграждение, платимо от потребителя разсрочено, на вноски на уговорените в договорите падежни дати /чл. 3, ал. 1/. „Изи Асет Мениджмънт" АД е овластено да приема плащания и за гаранта - ответник по делото, като дори е уговорено, че в случай че заплатената от потребителя сума е недостатъчна да покрие както вноската по договора за заем, така и тази към гаранта, с приоритет се погасяват задълженията към гаранта /чл. 3, ал. 3/.