Решение № 622 от 14.05.2024, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 622 гр. Пловдив, 14.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Величка П. Белева

Членове:

Стефка Т. Михова

Надежда Н. Дзивкова Рашкова като разгледа докладваното от Надежда Н. Дзивкова Рашкова Въззивно гражданско дело № 20245300501135 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 435 от ГПК.

Постъпила е жалба от ЕТ М. К.-*** - М. Т. К., в качеството му на длъжник по и.д. № *** по описа на ЧСИ К. П., с район на действие ПдОС, против разпореждане № 19301/23.02.2024г., с което е оставена без уважение молбата на жалбоподателя за прекратяване на изпълнителното производство на осн. чл.433,ал.1, т.8 от ГПК, както и за възлагане на такси и разноски по изпълнителното дело. В жалбата се поддържа, че същото е незаконосъобразно и неправилно. Твърди се, че на 19.11.2021г. е постъпило искане от взискателя за прекратяване на изпълнителното производство след заплащане от длъжника на дължимите такси и разноски. Съдебният изпълнител на 11.12.2023г. му е изпратил призовка за принудително изпълнение и е наложил запор върху трудовото му възнаграждение. Твърди, че от датата на постъпване на искането на взискателя за прекратяване на производството до налагането на запор е изминал период от повече от две години, поради което и изпълнителното производство е прекратено по право на осн. чл.433, ал.1, т.8 от ГПК. Отделно счита, че в разпореждането е посочено твърди общо, че в рамките на изпълнителния процес не е настъпвала перемпция. Оспорва и изводите на съдебния изпълнител за дължимост на разноски, като се позовава на чл.79, ал.1, т.1 от ГПК, т.к. искането на взискателя за прекратяване на производството не е поради извършено плащане на дълга, а поради 1 погасяване на вземането по давност. Поради това счита, че изпълнителното производство следва да бъде прекратено без да му бъдат възлагани такси и разноски.

Моли за отмяна на обжалваното разпореждане и постановяване на прекратяване на изпълнителното дело.

Ответните страни Община А., взискател по делото и ТД на НАП, не са подали отговор.

Съдебният изпълнител поддържа, че жалбата е допустима, но неоснователна.

Поддържа, че съдебният изпълнител е предприемал своевременно действия, във връзка с овластяването си по чл.18 от ЗЧСИ, за принудително събиране на дълга, като с тях е прекъсван многократно срокът на погасителната давност. Твърди, че и след постъпване на молбата на взискателя за прекратяване на производството са останали задължения за разноски, поради което и липсват основания за прекратяване на делото. Подробно описва дължимите такси и разноски , които са за сметка на длъжника. Счита, че жалбата следва да бъде оставена без уважение.

След като прегледа материалите по делото и прецени доказателствата поотделно и в съвкупност, съдът намира, че жалбата е подадена от легитимирано лице - длъжник в изпълнително производство, в срок е и е допустима, а по същество е основателна, по следните съображения :

Обжалва се разпореждане за отказ да се прекрати изпълнителното производство по молба на длъжника, както и постановление за дължимите разноски.

Съгл. чл.435, ал.2, т.6 от ГПК длъжникът може да обжалва отказа на съдебния изпълнител за прекрати производството, поради което и настоящата жалба е допустима.

Изпълнителното производство е образувано по молба на Община А. за събиране на задължения на ЕТ М. К.-*** въз основа на Акт за възлагане събирането на публични задължения №***г. и Акт за установяване на задължения №5***г. Наложен е запор на движими вещи-МПС, на 03.02.2011г. На 12.09.2013г. е наложен запор на трудово възнаграждение на длъжника. На 19.05.2015г. и на 27.04.2017г. са насрочени описи на движими вещи. На 14.05.2019г. е наложен запор на дружествени дялове. На 22.05.2018г. е насрочен опис на движими вещи. На 18.01.2021г. е наложен запор на дружествени дялове и на трудово възнаграждение.

С молба от 16.03.2021г. взискателят е възложил повторно на съдебният изпълнител събиране на процесните вземания.

На 19.11.2021г. взискателят Община А. е поискала прекратяване на изпълнителното производство поради изтичане на абсолютната давност на задълженията, за които е образувано изпълнителното производство, съгл. чл.171, ал.1 от ДОПК.

2

На 11.12.2023г. съдебният изпълнител е наложил запор на дружествен дял и на трудово възнаграждение на длъжника.

На 29.12.2023г. длъжникът М. К. като ЕТ М. К.-*** е подял възражение, като е посочил, че изпълнителното производство е прекратено на осн. чл.433, ал.1, т.8 от ГПК.

С обжалваното разпореждане съдебният изпълнител е оставил молбата без уважение и е съставил постановление за разноски- дължими ДТ по изпълнителното дело за сметка на длъжника.

Съдът намира следното от правна страна : Нормата на чл. 433, ал.1, т.8 от ГПК предвижда изпълнителното производство да се прекратява, когато взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, като изключение от това правило правят делата за издръжка. Съгласно трайната съдебна практика и задължителните указания, дадени в т.10 от Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по тълкувателно дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, давността прекъсва с предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ , а именно - насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т. н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Указано е и че кредиторът следва да поддържа със свои действия висящността на изпълнителния процес като внася съответните такси и разноски за извършването на изпълнителните действия, изграждащи посочения от него изпълнителен способ. Съгласно същото ТР не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др.

С оглед тези разяснения на предпоставките за прилагане на давността в изпълнителния процес, съдът намира, че в случая процесното изпълнително дело е прекратено по право още на 04.02.2013г., с изтичане на двугодишен срок от последното редовно предприето изпълнително действие – налагането на запор върху МПС от 03.02.2011г. Доколкото прекратяването на изпълнителното производство настъпва по силата на закона – чл.433, ал.1, т.8 от ГПК и не е необходим изричен акт на съдебния изпълнител, то следва да се приеме, че това изпълнително производство е прекратено с изтичане на двугодишен срок от налагане на първия запор върху МПС, собственост на длъжника през 2011г. Последващите действия, предприети от 3 съдебния изпълнител не би следвало да породят никакво правно действие, т.к. са взети по вече прекратен процес. Независимо от това, прави впечатление, че е налице още един двугодишен срок, през който не са предприемани никакви действия, които да имат суспенсивен ефект по отношение на процесуалната давност. Така в периода 16.03.2021г., когато взискателят е възложил повторно на съдебният изпълнител събиране на процесните вземания до 11.12.2023г. , когато съдебният изпълнител е наложил запор на дружествен дял и на трудово възнаграждение на длъжника , отново е налице период по-голям от две години, през който не са извършвани никакви действия по принудително изпълнение. Дори и да се приеме, че делото не е прекратено по право през 2013г., то производството е прекратено на 17.03.2023г. по силата на закона, в резултат на изтичане на срока по чл.433, ал.1, т.8 от ГПК. В този смисъл отказът на съдебният изпълнител да обяви прекратяване на изпълнителното производство се явява неправилен и незаконосъобразен и следва да бъде отменен. По прекратеното по право изпълинтелно производство не се дължат такси и разноски от длъжника съгл. чл.79, ал.1, т.1 от ГПК.

С оглед на изложените съображения съдът намира че обжалваното разпореждане е неправилно и следва да бъде отменено, като постановеният отказ на съдебния изпълнител да прогласи прекратяване на изпълнителното производство е незаконосъобразен и следва да бъде отменен.

По изложеното съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Разпореждане № 19301/23.02.2024г., пост. по и.д. № *** по описа на ЧСИ К. П., с район на действие ПдОС, с което е оставена без уважение молбата на ЕТ М. К.-*** - М. Т. К., БУЛСТАТ ***, в качеството му на длъжник, за прекратяване на изпълнителното производство на осн. чл.433,ал.1, т.8 от ГПК, както и за възлагане на такси и разноски по изпълнителното дело и връща делото на съдебния изпълнител за издаване на постановление за прекратяване на производството на осн. чл.433, ал.1, т.8 от ГПК.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4